> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Седмицата (31 март – 5 април) - URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-31-mart-5-april/ - Published: 2025-04-05T05:00:17.000Z - Updated: 2025-04-05T05:00:16.000Z - Description: Тази седмица – текстове от Стефан Иванов, Борислав Михайловски, Светла Енчева, Емилия Милчева, Павлина Върбанова, Хестър Гартрел и нов епизод от рубриката „Т.Е. от Е.Т.“. - Author: Боряна Телбис - Tags: редакционна Умирането е процес. Органите и системите отказват една по една. Чак след като те са приключили, главното командване а.к.а. мозъкът слага край на цялата операция. Според [някои изследвания](https://www.pnas.org/doi/full/10.1073/pnas.1308285110) тъкмо главният мозък остава активен за определено време (със сигурност поне 30 секунди) и след като умрем. С други думи, имаме достатъчно време да разберем, че сме мъртви. Знанието, че си мъртъв, изглежда, е краят на процеса умиране. И някак настъпва успокоение. Свърши се зорът. Има хора, преминали през т.нар. близко до смъртта преживяване ([NDE – near-death experience](https://en.wikipedia.org/wiki/Near-death%5Fexperience)), които се връщат и разказват. Според изследователите това преживяване е онзи финален момент, в който тялото ти вече не работи, останал е само мозъкът – той продължава да е активен и очевидно успява да рестартира двигателите на някои от нас и да ги върне отново в света на живите. След това завръщане обикновено се наблюдава [сериозна промяна](https://www.psychologytoday.com/ca/blog/understanding-grief/201803/aftereffects-the-near-death-experience) у човека, „прибрал се от отвъдното“. Според изследователите повечето хора съобщават за едни и същи постефекти, част от които са (освен логичните загуба на страх от смъртта и вяра в задгробния живот): по-сериозно ценене на живота; повишено самочувствие, но и много по-голяма способност да състрадаваш; много по-малък фокус върху материалното и доста по-голям върху смисъл, цел и посока; по-голямо желание да учиш, да разбереш, да промениш; някои хора започват да подхождат по-осъзнато към опазването на околната среда, а други твърдят, че са станали по-интуитивни. Разбира се, има и някои негативни постефекти, които не мисля да споменавам, защото не ми се връзват с тезата, а тя е, че ние сме мъртви. Всички системи са отказали. Здравеопазване, образование, правосъдие, сигурност… Всички. Мъртви сме и се намираме в онези 30 секунди добавено време, в които мозъкът може да реши дали да ни върне обратно в играта, или ще броим мача за свирен. За да ни върне обаче, сигурно е редно да покажем някакви съпротивителни сили, да има някакво, макар и минимално желание за живот, да има нещо, за което да се хванем, че да пуснат тока отново. [Бащата на 12-годишната Сияна, нелепо загинала в катастрофа в началото на тази седмица](https://www.facebook.com/nikolaj.popov.9/posts/pfbid0cxMsqSEamB2jNRcn1NK8fNFuLWK7vsDjfW7cUKxCWNkrbxLG6aaSuFdw2LXB6w4Rl), се надява детето му да не си е отишло напразно и да стане причината хората да се събудят и да спрат да се примиряват с изключилите системи. [Майката на отишлата си без време Даная – Ани Стоянова](https://www.svobodnaevropa.bg/a/kakvo-se-krie-zad-slutshaya-danaya-pirogov/32827535.html), мислеше по същия начин. Вероятно затова учреди фондация на името на дъщеря си и не спира и до днес да се опитва да промени нещо по линия на детското здравеопазване. Обаче не ѝ помагат особено да запази съпротивителните си сили. Никой родител не иска да допусне мисълта, че детето му си е отишло напразно. Такава ненавременна, неестествена и непосилна за понасяне от човешкото съзнание смърт трябва да има някакво обяснение. Поне така ни се иска. Но ето че тази седмица е Сияна. Преди време беше Даная. Наскоро се разгневихме и заради [Адриан](https://www.dw.com/bg/adrian-i-drugite-cuvame-li-kogato-dete-pisi-ot-bolka/a-72123965), който не умря, но е искал да е мъртъв, докато доведеният му баща го смазва от бой и всички мълчат. Пò миналата година беше [15-годишният Филип, прегазен на пешеходна пътека в центъра на София](https://bntnews.bg/news/pusnaha-ot-aresta-shofyora-koito-piyan-pregazi-15-godishniya-filip-na-stolichnata-ulica-gurko-1267778news.html) от шофьор с над 2 промила алкохол в кръвта си. Няма да продължавам. Но събуждането все не идва. Не пускат тока. Не рестартираме системите по-осъзнати, по-състрадателни, по-целеустремени. А може би онези 30 секунди бонус мозъчна активност са свършили и вече сме окончателно мъртви, преминавайки в някакъв постмодернистичен задгробен живот с ултрафини настройки за мъчение, в който всеки път, уж различни (но все същите), отваряме нова (но все същата) врата и сме принудени да преживяваме всичко по един и същи начин. Подобен паралел прави и Стефан Иванов в [тазседмичния си текст в рубриката ни „На второ четене“](https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-edna-stara-istoria/) за книгата на Джонатан Лител „Една стара история“. В броя можете да прочетете още: - [„Има ли криза в българското кино?“](https://www.toest.bg/ima-li-kriza-v-bulgarskoto-kino/) – от Борислав Михайловски - [„Педофилията, срещу която се протестира, и педофилията, за която се мълчи“](https://www.toest.bg/pedofiliata-sreshtu-koyato-se-protestira-i-pedofiliata-za-koyato-se-mulchi/) – от Светла Енчева - [„Имаш Пеевски – пиеш мляко“](https://www.toest.bg/imash-peevski-piesh-mlyako/) – от Емилия Милчева - [„Гражданско участие и взаимопомощ сред политическа апатия“](https://www.toest.bg/grazhdansko-uchastie-i-vzaimopomosht-sred-politicheska-apatia/) – от Хестър Гартрел - [„Имаме ли експертиза за тарифите?“](https://www.toest.bg/imame-li-ekspertiza-za-tarifite/) – от Павлина Върбанова На линия е и новият епизод от видеорубриката ни „Т.Е. от Е.Т.“ Извинявам се за този бюлетин и ви благодаря, че сме заедно. Преди или след – няма значение. [Подкрепете ни](https://www.toest.bg/support/)