> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (3–8 юли)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-july/
- Published: 2023-07-08T05:00:55.000Z
- Updated: 2023-07-08T07:25:50.000Z
- Description: Седмицата в „Тоест“: интервю с Анджела Родел, разговор за Прехода с Миролюба Бенатова, текст за новото формирование около Гешев, поглед върху кандидатурата на Васил Терзиев, материал за кюрдския въпрос и още един шоколад.
- Author: Светла Енчева
- Tags: редакционна

Изминалата седмица ще се помни заради първото посещение на украинския президент Володимир Зеленски в България. То беше съпроводено с важни решения на парламента, свързани с различни форми на истинска, а не декларативна подкрепа за Украйна. Ето че се случват и събития в настоящето ни, с които да се гордеем. В една съвременна демократична страна повод за гордост би следвало да са нещата, които правим, а не идеализираната история или високи колци със знаме на върха – като този на Рожен, чийто строеж междувременно тече с пълна пара.

За измиването на срама от челото трябва да благодарим на крепящото се с цената на нелеки компромиси ротационно правителство на Николай Денков и Мария Габриел. Що се отнася до президента Румен Радев, в разговора си със Зеленски той показа по-ясно от всякога, че не изпълнява основната си конституционна функция – да олицетворява единството на нацията.

В „Тоест“ също имаме не един, а два повода за радост. Единият е, че можем да представим и втория продукт от [съвместното ни начинание с шоколадовата фабрика „Гайо“](https://www.toest.bg/gaillot-toest-chocolate/), при което един лев от всеки шоколад отива за „Тоест“. Извадих късмет, че тази седмица съм дежурна по бюлетин, така че на мен се падна честта да представя шоколада, който е черен (70% какао от Венецуела), с пеканови ядки, карамелизирани в кленов сироп. Пък аз тъкмо черен шоколад обичам. Кутия с шест шоколада на цена без търговска надценка може да поръчате [директно от производителя](https://popup.bg/seller/profile/11670). Имате избор от кутии само с черни шоколади, само с млечни или наполовина и от двата вида. Ако искате единични бройки, засега вариантът е да ги купите от [Laika.bg](https://laika.bg/). Надяваме се много скоро да ги има и на други места.

Вторият повод за радост е, че към [Читателския клуб на „Тоест“](https://www.toest.bg/club/) се присъединиха още две издателства – [„Кръг“](https://kryg.eu/) и [„Рижко“](https://rizhko.eu/). За активните ни дарители това означава, че ще могат да купуват книги от тези и още 14 български издателства с 20% отстъпка от коричната цена.

И тъй като сме на вълна радостни събития, ще започна прегледа на публикациите в „Тоест“ от последната седмица с дебюта на Габриела Манова при нас. Тя [разговаря с Анджела Родел](https://www.toest.bg/prevodut-ne-e-vednuzh-zavinagi/), преводачката на английски език на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов. На 23 май вечерта романът спечели престижната награда *Booker International*, която беше поделена между Господинов и Родел. В интервюто тя разказва за живота си на американка, дошла в България в много труден за страната ни период, и споделя възгледите си за преводаческата работа.

Връщаме се на политическа вълна. Статията на Емилия Милчева [„Гешев вдига дървен меч“](https://www.toest.bg/geshev-vdiga-durven-mech/) е по повод новото НПО „Справедливост за България“ на доскорошния главен прокурор Иван Гешев, което има амбицията да се превърне в политически проект. Има ли обаче кой да му повярва на Гешев, че се бори за справедливост, след като беше три години на позицията с най-много власт да я въздава, пък справедливост не видяхме? Емилия обръща внимание и върху логото на организацията на Гешев, в което има меч, силно напомнящ на меча на логото на ДС, правено по образец на това на КГБ, както и на меча от логото на фирмата на Слави Трифонов „Седем осми“.

Като стана дума за ДС, през последните седмици най-големият проблем се оказаха не бившите агенти и служители на социалистическия репресивен апарат, които продължават да са активни в социално-политическия живот в България и да са редовни гости в телевизионните студиа, а кандидатът за кмет на София Васил Терзиев, издигнат с подкрепата на ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Защо? Защото дядо му, баща му и чичо му били служители на ДС. За тези двойни стандарти разсъждавам в статията си [„Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало“](https://www.toest.bg/vasil-terziev-arnold-shvartseneger-i-neprerabotenoto-minalo/).

Оставаме на вълна ДС и с интервюто на Боряна Телбис с разследващата журналистка Миролюба Бенатова [„Истинският разговор за ролята на ДС в Прехода никога не е започвал“](https://www.toest.bg/miroluba-benatova-istinskiyat-razgovor-za-rolyata-na-ds-v-prehoda-nikoga-ne-e-zapochval/). Според Бенатова, която изследва темата не от вчера, имената на хората с прякори и техните връзки с властта не бива да се забравят, защото са анамнеза на Прехода. И на политическия, и на икономическия преход. Затова границите между държава, организирана престъпност и контрабанда са доста условни. А службите, неизчистени от кадри от времето на тоталитарния режим, продължават да си работят и след 1989 г. – достатъчно е да си спомним агентурния псевдоним на Бойко Борисов – Буда. Бенатова засяга и темата за агентурното потекло на Васил Терзиев и привилегиите, с които той е отраснал.

Крайно време е да погледнем и извън България. Знаете ли коя е най-голямата етническа група в света, която си няма държава? Не, не са ромите, а кюрдите, казва Александър Нуцов в статията си [„Кюрдският въпрос и „бездомността“ на 30 милиона души“](https://www.toest.bg/kyurdskiyat-vupros-i-bezdomnostta-na-30-miliona-dushi/). Той разказва как е станало така, че население, няколко пъти по-голямо от българското, е разпръснато между границите на Турция, Ирак, Иран и Сирия, и каква е връзката на управлението на Кемал Ататюрк с това.

Дойде време и за личната ми препоръка. Този път обаче тя не е песен или филм, а покана за размисъл. Идеята ми дойде, преди да съм прочела интервюто на Боряна с Миролюба Бенатова и затова няма връзка с него.

Предложението ми е да помислим за привилегиите. В България сме свикнали да се възприемаме като лишени от привилегии, които други притежават. Затова рядко се замисляме за собствените си привилегии.

Ние, авторите и читателите на „Тоест“, със сигурност сме грамотни. Имаме достъп до електричество, вода и интернет, които спират само по изключение, и тогава вдигаме шум до небето. Ако живеем в България, а не в някоя по-добра за живеене от България страна, и разчитаме на някоя от топлофикациите да ни снабдява с топла вода, годишната профилактика е винаги голяма драма. Имаме покрив над главата си, върху който не очакваме всеки момент да падне бомба. Нито сме в постоянен страх домовете ни да бъдат съборени като „незаконни постройки“.

За по-голямата част от хората по света комбинацията от всички тези неща, които приемаме като саморазбиращи се, изобщо не е даденост. Включително и в България има социални групи, достъпът на чиито членове до образование, ток, вода и дом не е гарантиран.

Преди няколко месеца се запознах с германка, която от 30 години живее в Ямайка. Там обитава къща, която с мъжа ѝ така и не са достроили. Седем години са нямали ток. После са проимали, защото са се научили да го крадат. Топла вода пък нямат изобщо – къпят се със студена. Нямат и водопровод – разчитат на дъждовна вода. Здравни осигуровки не могат да си позволят. Като тях живее голяма част от населението на Ямайка и региона. Жената каза, че човек всъщност има нужда от много малко, а аз се засрамих заради всичко, което имам, без да го оценявам.

България може да е най-бедната страна в ЕС, но пък ЕС е едно от най-добрите места за живеене в света. Ние нямаме заслуга, че сме се родили на привилегировано място. А онези, които от наша гледна точка пък имат всичко, са загубили привилегията да имат нормален частен живот.

Така че – трудна е темата за привилегиите…