> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (24 февруари – 1 март)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-24-fevruari-1-mart/
- Published: 2025-03-01T06:00:32.000Z
- Updated: 2025-03-01T06:00:34.000Z
- Description: 3 години война в Украйна; размисли за капана на собствената реалност; „Величие“ на косъм; „Маус“ на български; книжарница в куфар и надеждата за общност; срещата с астероида, отменена до второ нареждане; стихотворение на Кристин Димитрова. И за капак – our very own E.T. is back!
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

По време на разходката ни миналата неделя (ден след като платените от „Възраждане“ кретени [ломиха, громиха и безчинстваха](https://www.svobodnaevropa.bg/a/simpatizanti-na-vazrazhdane-zapaliha-vratata-na-sgradata-na-ek-v-sofiya/33324093.html) из центъра на София по време на протест за запазване на българския лев) с 8-годишната ми дъщеря виждаме на една фасада огромен черен надпис: ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ. На мястото на финалния удивителен знак се мъдри пречупен кръст. Детето – солидно подковано от патриотичната строева подготовка на образователната ни система – ведро възкликва: „Да живее България!“ 

Налага ми се, макар и неподготвена за такъв разговор (готови ли сме изобщо някога?), да ѝ обясня как всъщност символът на пречупения кръст опровергава предшестващите го думи. Разказвам ѝ и какво се е случило в Европа преди по-малко от век и как големите „камъни“ в центъра на Берлин, сред които жизнерадостно подскачаше преди две години, всъщност са поставени там, за да не забравяме онези много, непомерно много хора (да, и деца също, отговарям на въпроса ѝ), избити по особено жесток начин в лагерите на смъртта.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/344742296_258714580051692_6286230696824231370_n-1.jpg)

Мемориал на Холокоста, Берлин © Личен архив

Колкото и да си меря приказките, в един момент от очите на дъщеря ми изригва ужас, който се налага да потуша с няколко лъжи, най-тлъстата от които е, че случилото се *тогава* не може да се случи *сега*! (Детето, разбира се, няма да се върже на подобни успокоения. И с право.) Следва въпросът дали все пак *тогава*, през миналия век, макар и преди по-малко от век, е имало някой, който да спасява хората, затваряни и убивани от „Хитлер и неговите войници“. Да, имало е, и не един човек, а много спасители, обяснявам. В крайна сметка затова Хитлер е изгубил войната. 

> А ще има ли кой нас да ни спаси, когато започнат да ни качват във влаковете?

Липсата на каквато и да била условност в така невинно зададения детски въпрос този път хвърля мен в ужас; започвам набързо и несръчно да замазвам. Междувременно трескаво мисля колко трудно е да спасяваш, след като не си сторил нужното, така че изобщо да не се стига до спасяване...

А докато водим тези неделни разговори, светът наоколо по никакъв начин не ни мотивира да се борим със страховете си. 

Пацифист номер едно на планетата и кандидат-нобел дни наред се щураше като изгладняла оса, пусната от буркан, в опитите си най-сетне да сключи заветната *сделка*, при която да се докопа до нещо рядко, (под)земно и доходоносно. За разтуха пък пускаше в социалните мрежи ей такива стъписващи с цинизма си [видеа](https://www.instagram.com/realdonaldtrump/reel/DGhfpgHsOg6/), които ни карат да се чудим дали неусетно не сме се събудили в едно близко дистопично бъдеще. Но наглостта на Тръмп достигна позорни дъна на срещата с Володимир Зеленски в петък, когато и той, и Джей Ди Ванс се държаха като хулигани и изнудвачи в Овалния кабинет – притискаха до стената, извиваха ръце, репчеха се, заплашваха... В резултат нищо не беше подписано. Логично. При такъв грозен и безцеремонен натиск няма как да стане и в бъдеще. 

А войната на Русия с Украйна, вече тригодишна, не се очертава да приключи в близките седмици и месеци – нито с победа, нито със загуба, нито със *сделка* (или с пладнешки обир). Не е ясно и дали в скоро време ще има възмездие за целия кървав ужас, който доскоро смятахме за немислим в третото хилядолетие на Европа. Как ще бъде въздадена справедливост? Или може би това вече не е важно?... След като на много места по света, включително у нас, се оказва, че най-ефективно работещата институция е „министерството на пропагандата“.

И докато се щипем с напразната надежда да се окаже, че всичко е било сън, насила събудената от сладката си дрямка Европа трябва спешно да взема стратегически важни решения, което, да си признаем, никак не е лесно, особено ако така рязко са те изритали от кревата. 

Това поставя някои изисквания и пред нас самите – като общество, но и като отделно взети граждани. Най-вече – повече будност и осъзнатост на процесите, които текат не просто около нас, а през нас самите, през частните ни, оголени, незащитени животи. На нашето собствено, вътрешно „министерство на пропагандата“ е посветена новата статия на Александър Драганов [„В капана на собствената реалност“](https://www.toest.bg/v-kapana-na-sobstvenata-realnost/). В нея става дума за илюзиите за истина, които индивидуално или групово си създаваме. За опасните „балони“, в които необезпокоявано се носим няколко педи над земята, докато не тупнем, трайно обезпокоени.

И за да прекарваме повечко време извън балоните, и за да не се налага да спасяваме положението чак когато ножът опре до кокала, добре е непрекъснато да си припомняме разни важни неща, които са се случили, случват се, но би било добре да не се случват повече. Ето сега например с многогодишно закъснение у нас излезе култовият графичен и алегоричен роман на Арт Спигелман „Маус“ в превод на Владимир Полеганов. В него героите уж са животни, но не съвсем. Мишките са евреи, котките – германци, прасетата – поляци. Вече сте се досетили в кой отрязък от историята се помества част от действието. Зорница Христова ни разказва повече за книгата в [„По буквите: Спигелман“](https://www.toest.bg/po-bukvite-spigelman/). А вие си я купете – и за вас, и за порасналите си деца. И се подгответе за разговор с по-малките, които не чакат подходящата възраст, за да зададат трудните въпроси, пред които реалността ги изправя.

А пред какво изправя реалността нашите ненагледни народни представители? Ами пред редкия шанс да приютят в парламентарното си лоно партия „Величие“, ако изборните резултати се променят. А до какви промени ще доведе тази промяна? Изобщо, всичко се променя, клати и очевидно виси на косъм. За да разберете повече за парламентарните баланси и акробатики в момента, прочетете анализа на Емилия Милчева [„Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?“](https://www.toest.bg/kushta-ot-karti-shte-se-skusa-li-kosumut-na-velichie/). 

На фона на тази мрачна последна седмица от февруари изгрява един наистина светъл текст в поредицата „Тези хора“ – интервюто на Ина Иванова със създателката на [„Книжарница в куфар“](https://www.facebook.com/bookstoreinasuitcase/?locale=bg%5FBG) Райна Димитрова, която ни връща вярата в общността – не онази от комфортния „балон“, а тази, която градиш всеки ден с двете си ръце, с [„надеждата без основание“](https://www.toest.bg/rayna-dimitrova-za-nadezhdata-bez-osnovanie/) и без гаранции.

Продължаваме с малкото добри новини, които този път са и научни. Михаил Ангелов ни успокоява, че астероидът *2024 YR4*, който можеше без много церемонии да сложи край на глобалното изтрещяване, по всяка вероятност няма да ни тресне през 2032 г., тъй като рискът от сблъсък отново е паднал под 1%. Освен тази окуражаваща вест Михаил ни съобщава още куп интересни неща, например защо Марс е червен, в кои същества се открива генът на речта и докъде са стигнали „телепортациите“ на квантова информация. Всичко това – в [„Астероиди, квантова математика, говорещи мишки и малко Марс“](https://www.toest.bg/nauchni-novini-asteroidi-kvantova-matematika-govoreshti-mishki-i-malko-mars/). 

Колкото и да сте фрустрирани от случващото се наблизо и далеч, винаги идва краят на седмицата, а с него и моментът да се дефрустрирате с помощта на E.T. Пуснете си новото ѝ видео, изгледайте го и тъй като *генът на речта* в случая с Е.Т. е произвел *гений на речта,* пуснете си го още веднъж, за да чуете вся-ка ду-ма и да я осмислите.

Завършваме месеца със стихотворението на Кристин Димитрова [„Ще се видим на празния лист“](https://www.toest.bg/shte-se-vidim-na-prazniya-list/).

А ако искате листът, на който се виждаме с вас всяка седмица, да не остава празен, подкрепете ни!

[Подкрепете „Тоест“](https://www.toest.bg/support/)