> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (24–29 ноември)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-24-29-noemvri/
- Published: 2025-11-29T06:00:41.000Z
- Updated: 2025-11-29T06:00:41.000Z
- Description: Тази седмица в „Тоест“: прасетата – по Оруел, Pink Floyd и в българската политика, хора без дом, улични музиканти, динозаври, комети, ваксини, генни терапии, Йовко Ламбрев между технологиите и кафето, стихотворение на месеца, Катерино nomen и поезията на Катерина Василева.
- Author: Светла Енчева
- Tags: редакционна

Каква седмица само, скъпи читатели на „Тоест“… Толкова неща се случиха, че и Е.Т. нямаше как да обхване всичко, защото важните събития продължиха и след записването на епизод 33 от видеосагата ѝ. Достойно място в него заема драмата около бюджет 2026\. Освен това едва ли бихте пропуснали дъ съ нъслъдити нъ варнинскийъ ъкцент нъ Иленъ:

На протеста против проектобюджета е посветена и тазседмичната статия на Емилия Милчева [„Когато па-, когато паднеее…“](https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/). Като представителка на поколението на бумърите тя асоциира изображенията на прасе от протеста не с външния вид на депутата с главно Д, а с „Фермата на животните“ на Джордж Оруел и албума *Animals* на *Pink Floyd*. Благодаря ѝ за това. Не само защото за мен (бидейки от поколението *Х*) Оруел и *Pink Floyd* са от ключово значение за формирането на идентичността ми. А най-вече защото дехуманизацията е кофти нещо, колкото и да не харесваме дехуманизираните.

Като стана дума за дехуманизация, в четвъртък Административният съд на София-град [отсъди, че не съществувам](https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/news1/36033). След като Делян Пеевски се обяви срещу реформата на паркирането в София, предвиждаща разширяване на платените зони и повишаване на таксите им, [съдът скоропостижно я стопира](https://www.svobodnaevropa.bg/a/sadat-spria-razshiriavaneto-i-poskapvaneto-na-platenoto-parkirane-sofia/33607612.html). Сред аргументите му да постъпи така е, че промяната би довела до

> ощетяване на широк кръг лица, включващи всички жители на столицата и гостите ѝ.

Моля? По какъв начин промяната ощетява гостите на София, които ползват обществения транспорт? А всички софиянци, посочили в общинската анкета, че искат разширяване и поскъпване на зоните? А мен, която нямам кола и при всяко излизане от вкъщи трябва да се провирам между автомобили с риск или да се пребия на някое от разбитите и ползвани за паркинги подобия на тротоар (доколкото изобщо е възможно да мина по тях), или да ме бутне превозно средство, ако ходя по пътното платно?

Нейсе, не е за сефте българската държава да ме обявява за несъществуваща. Веднъж ще са ромите, друг път – бежанците, трети път – ЛГБТИ хората, сега – подкрепящите реформата на паркирането в София… България е земя като една човешка длан и дехуманизация дебне отвсякъде. Ако не ви е навестила досега, спокойно – и вашият ред ще дойде.

Не мога обаче да не отбележа и важното събитие от седмицата, носещо поне малко хуманизъм – варненският кмет Благомир Коцев най-сетне е освободен под гаранция, макар и в огромен размер – 200 000 лв. Благодарение обаче на светкавично организираните инициативи на Манол Пейков (има ли изненадани?) и актьора Филип Буков за нула време се събраха повече пари от необходимото. И Коцев е вече при семейството си.

Тази седмица в „Тоест“ така и не засегнахме външната политика, така че ще потърпите още малко лиричното ми отклонение (разбира се, имате възможност и направо да прескочите следващите три абзаца).

Правило ли ви е впечатление, че диктаторите много обичат да вършат определени неща на определени дати? Примерно – бомбардировка на официалния празник на страната, парад на рождения ден на диктатора… Тръмп пък си беше наумил, че Русия и Украйна трябва да сключат примирие до Деня на благодарността, който беше в четвъртък. Този празник не означава нищо за украинците и за руснаците, но какъв повод да поблагодарят на американския президент, а?

Проектът за мирно споразумение, който впрочем не се прие, устройваше изцяло Русия. Препоръчвам [статията на Татяна Ваксберг](https://www.svobodnaevropa.bg/a/33606236.html) по темата, в която тя задава точните въпроси и им отговаря. Според проектоспоразумението Украйна губеше територии, суверенитет и достойнство, но получаваше… гаранции за сигурност от САЩ. Такива гаранции Украйна получи и [преди 31 години, когато се съгласи да се раздели с ядреното си оръжие](https://www.svobodnaevropa.bg/a/32000895.html). Спази ли САЩ обещанието си? Не.

Да припомня, че Тръмп пришпори и Израел и „Хамас“ да сключат примирие. Пак преди важна дата – връчването на Нобеловата награда за мир. Днес Израел продължава да пуска бомби върху палестинците, обаче вече има мирно споразумение. Страх ме е да си помисля що за мирен план ще измъдри американският президент по случай рождения си ден, който е на 14 юни.

Излишно е да търсим логика в българската и американската политика, затова нека се обърнем към науката – в нея мисленето (все още) има значение. В новата порция научни новини Михаил Ангелов ни сервира [динозаври, комети, ваксини и генни терапии](https://www.toest.bg/nauchni-novini-dinozavri-kometi-vaksini-genni-terapii/). Нищо не е каквото изглежда, но поне може да бъде разбрано, а Мишо ни го обяснява на човешки език.

Докато сме на вълната на логическата мисъл, гледахте ли [новия епизод](https://www.youtube.com/watch?v=UKjfl5jqpx0) на видеорубриката ни [„Тоест разговаряме“](https://www.toest.bg/tag/toest-razgovaryame/), в който главният герой беше един от основателите на „Тоест“ – Йовко Ламбрев? Ако сте пропуснали, а и да не сте, [Владислав Севов обобщава най-важното от разговора](https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-4/), който се въртеше около изкуствения и естествения интелект, технологичната етика, дигиталните ни права и някак успя да стигне чак до печенето на кафе.

Докато пиша този бюлетин, навън вали и си мисля как ли се справя в такова време човек, който няма покрив над главата си. Теодора Станимирова не се задоволи само с мисленето – в продължение на три дни кръстосваше София, за да брои бездомни хора и да си говори с тях. Каквото видя и научи, разказа в статията си [„Къде спахте тази нощ?“ Как се живее по улиците на София“](https://www.toest.bg/kade-spahte-tazi-nosht-kak-se-zhivee-po-ulitsite-na-sofia/).

И аз като Теодора обикалях из софийските улици, но в търсене не на бездомни хора, а на улични музиканти. Исках да разбера как е регулирана дейността им и как се [провират между струните на правилата](https://www.toest.bg/mezhdu-strunite-na-pravilata-ulichnite-muzikanti-v-sofiya/). Нося ви не само (противоречива) информация, а и музика, изсвирена специално за „Тоест“.

От музиката преминавам към поезията. Новото стихотворение на месеца е на Петър Чухов и носи заглавието [„Скривалище“](https://www.toest.bg/skrivalishte/). Колко крехко е това скривалище – не очаквайте да ви разкажа.

В понеделник Катетата имаха имен ден. На произхода на името им е посветена статията на Екатерина Петрова [„Катерино *nomen*“](https://www.toest.bg/katerino-nomen/), която (авторката, а не статията), както вероятно сами сте забелязали, също беше именичка. И ако прочитайки заглавието, се усещате, че сте почнали да си тананикате „Катерино моме“, проблемът не е във вашия телевизор.

Оставих този текст на Екатерина Петрова за десерт, за да направя плавен преход към препоръката си. След като миналата година журналистката от „Свободна Европа“ [Катерина Василева](https://www.svobodnaevropa.bg/author/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0/rtvuqq) спечели Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, наскоро излезе дебютната ѝ стихосбирка [„Земята на големите грешки“](https://janet45.com/p/8586-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8).

Следя работата на 24-годишната Катерина още откакто беше част от стипендиантската програма „Медия е:волюция“ на „Америка за България“. Прецизността, общата ѝ култура, проникващият в дълбочина поглед в съчетание със социалната чувствителност, смелостта и скромността ѝ, ми дават надежда, че нейното поколение ще е по-читаво от моето. 

Същите качества откривам и в стиховете ѝ. В тях тя изговаря (предимно, но не само) преживяванията си във връзка със социалните теми, по които работи и като журналистка, но изричането им би излязло извън рамките на професията. Завършвам с едно от тях, за да разберете какво имам предвид и за да поискате да прочетете и останалите:

### Археолози

Ние сме археолози.  
Изравяме

статуите от съветския паметник,  
останките от мавзолея,  
труповете на горяните,  
багажите по покривите на колите през май 89-та,  
спестяванията, изядени от хидрата на хиперинфлацията,  
спринцовките, отровени от наркотици,  
размазаните мозъци на мутри  
пред очите на децата ни,  
пионерските връзки,  
лексиконите на майките,  
пушките на бащите в казармите.  
Изравяме ги и ги слагаме пред себе си,  
за да започнем да се караме за тях.

Ние сме археолози, това работим –  
копаем, спорим, копаем, спорим.

Още чакаме някой да ни научи  
на какъв език да говорим с миналото.

А, само да не забравя – ако виждате смисъл от съществуването на „Тоест“, ще се радвам да ни подкрепите, защото съществуваме благодарение на читателските дарения.

[Станете дарител](https://www.toest.bg/support/)