> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (24–29 април)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-24-29-april/
- Published: 2023-04-29T05:00:59.000Z
- Updated: 2023-04-29T05:00:58.000Z
- Description: Защо автоматите за връщане на бутилки трябва да са държавна политика? Какво е HLA система и какво общо има с котарака от „Том и Джери“? Какво става в парламента? Къде ни води тази седмица Зорница Христова в „По буквите“? И спомен за непрежалимия Марин Бодаков, който днес трябваше да е на 52.
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: редакционна

След изборните драми, Пасха, Страстната седмица, Светлата седмица и Рамазан се приземяваме рязко в обичайното ежедневие само за да осъзнаем още по-ясно как изобщо не сме го напускали.

Двете най-големи политически формирования в най-новия парламент продължиха да водят особен диалог, някаква част от който съвсем нарочно е публичен, а на моменти дори театрален. По-интересни, разбира се, остават нюансите, които едва прозират под повърхността. Политическият танц е сложен и както в онази приказка за русалката, всяка стъпка се усеща като ходене върху кинжали. Според Емилия Милчева редовното правителство, което евентуално се задава, прилича на [котката на Шрьодингер](https://bg.wikipedia.org/wiki/Котка%5Fна%5FШрьодингер) – едновременно възможно и невъзможно. За [българските парадокси и декодирането на бъдещето](https://toest.bg/bulgarskite-paradoksi-dekodirane-na-budeshteto) четете в седмичния ѝ политически обзор.

На фона на гъстата политическа мъгла служебното правителство хвърли още една сериозна димка, като предложи бюджет с 6,4% дефицит. Много по-голям от допустимия, за да е изобщо възможно да таим някакви мечти за еврозоната. Казано по друг начин, със служебните министри на Радев даже не е особено нужно „Възраждане“ да се напъва с референдуми срещу еврото. Но за песимистичния бюджет има и [реални причини](https://www.segabg.com/category-observer/kolko-luzhi-sa-nuzhni-za-prokarvaneto-na-edin-byudzhet), свързани с политическата криза и забавянето в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки тях обаче консервативен бюджет с до 3% дефицит продължава да е възможна опция.

БНБ също реши, че е време [да позатегне примката около кредитната активност на търговските банки у нас](https://www.capital.bg/biznes/finansi/2023/04/26/4476345%5Fbnb%5Fohlajda%5Fkreditniia%5Fbum%5Fs%5Fpo-visoki%5Fzaduljitelni/), изтегляйки от обращение около 3 млрд. лв. от ликвидните им пари. Очакванията са, че това ще позабави кредитирането и вероятно ще повиши лихвите по заемите. Но дори и след тази мярка свръхликвидността в банковата система, изглежда, ще продължи да е внушителна.

Знаете ли, че решението за организиране на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив, което да даде възможност на прохождащата индустрия и на селското стопанство да се сдобият с повече клиенти и партньори от Европа, е взето от правителството на Стефан Стамболов през 1891 г.? През следващата 1892-ра първото българско изложение е открито с военен парад и в присъствието на княза. През 30-те години на ХХ век [Пловдивският панаир](https://fair.bg) става постоянен и е обявен за международен. И до днес, макар и далеч от предишната си слава и осезаемо западнал покрай управлението на своите собственици и техните протежета, Панаирът е един от символите на град Пловдив и кореняците пловдивчани го носят в сърцата си. Тази 130-годишна история е на път да приключи след поредица от събития през последните две десетилетия, с които държавата бавно, но последователно се отказа от собствеността си и буквално натика Панаира в ръцете на Георги Гергов. 

Всичко започна през 2006 г. от правителството на Тройната коалиция, което подари без търг първите 49% на смесено дружество между Община Пловдив и Гергов. И [завърши тази седмица](https://clubz.bg/135941), когато последният доби пълен контрол върху Панаира. С любезното бездействие на кмета Здравко Димитров и администрацията му в Община Пловдив, както и с това на общинските съветници от ГЕРБ и БСП. Сега 350 декара на брега на река Марица са в ръцете на един бизнесмен, който може да прави с тях каквото реши. Мрачните прогнози са, че скоро в центъра на града ще се появи ж.к. „Панаира“. И те не са без основания, защото градът помни подобни развръзки с други от своите символи. Едно от тепетата отдавна го няма, а името му от няколко години се носи от... мол.

Тази седмица Светла Енчева обръща внимание на тема, която е встрани и от следизборния шум, и от дневния ред на политиците, но е изцяло свързана с редица политики, които следва да имаме на национално ниво – екологични и социални. Без тях новината за появата на [автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове](https://www.toest.bg/avtomatite-za-vrushtane-na-butilki-otvud-pohvalite-i-kritikata/) продължава да е стъпка в правилната посока, но липсата на национална депозитна система свежда полезността на машините до чисто символична.

В новата си статия Анастасия Орманджиева този път обяснява сложната система от човешки левкоцитни антигени и каква е ролята ѝ както за предпазване от инфекции, така и за успеха на трансплантациите и разгадаването на автоимунните заболявания. А как във всичко това може да се намеси котаракът от „Том и Джери“, който опитва да открадне пай, оставен на прозореца, може да разберете само ако прочетете [„Прозорецът към вътрешния свят на клетката“](https://www.toest.bg/prozoretsut-kum-vutreshniya-svyat-na-kletkata).

В рубриката ни [„По буквите“](https://www.toest.bg/po-bukvitie-aleksieva-klougart-kuneva/) Зорница Христова е подбрала толкова интересни заглавия, че едва се сдържах да не си ги поръчам, преди да дочета докрай препоръките ѝ. Новите книги, за които може да прочетете в колонката ѝ, са романът „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.

Тази седмица може да завършим само по един начин. В петък нашият непрежалим Марин Бодаков трябваше да навърши 52 години. По този повод нека си спомним [за него и за поезията му](https://www.toest.bg/bitkata-za-poeziata/) чрез словото на Яна Букова, произнесено по време на представянето на сборника „Галерията на сърцето“ в театър „Сфумато“ на 24 септември 2022 г.

Негово е и [стихотворението на месеца](https://www.toest.bg/detska-kniga-na-nepoznat-ezik/), което избрахме за вас.

Приятно четене!