> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (23–28 октомври)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-23-28-oktomvri/
- Published: 2023-10-28T05:00:49.000Z
- Updated: 2023-10-28T05:00:49.000Z
- Description: Пак сме на избори, обаче светът се интересува и от други неща. Ние също. Ето каква беше тази седмица в „Тоест“. Както обикновено, има много за четене.
- Author: Светла Енчева
- Tags: редакционна

Обзалагам се, че тази седмица сте на предизборна вълна. Защото знам, че читателите на „Тоест“ са граждански активни и вярват, че да живеят в една по-добра среда зависи в голяма степен и от тях. Ако сте очаквали обаче тази седмица статии предимно на предизборна тема в „Тоест“, може би сте останали изненадани. Но ни познавате – ние харесваме бавната журналистика. Няма да ви затрупаме с „анализи“ по актуалната тема, за която прогнози почти липсват, а наличните са противоречиви.

Междувременно бяхме вкарани в поредното предизборно ченгеджийско активно мероприятие. Този път службите (в случая ДАНС) дори не крият, че подобни неща стават с тяхно участие. В известен смисъл последствията са дори по-сериозни, отколкото от т.нар. афера „Костинброд“ отпреди десет години, защото се стигна до отмяна на машинното гласуване. Друг въпрос е доколко скандалът ще повлияе на изборните резултати. Но едно е сигурно: без машини тежестта на купения вот ще се увеличи. Очаквайте анализ на Емилия Милчева по темата в началото на следващата седмица.

Но животът продължава и извън нашите тукашни „балони“. Освен живот има и много смърт. Израел, Палестина, Украйна и останалите места по света, в които нашенските предизборни драми изглеждат недостижим лукс за хората.

Затова седмицата започва с четвъртата публикация от поредицата репортажи на Николета Атанасова – [„Откъси от Украйна: Всички заедно“](https://www.toest.bg/otkusi-ot-ukrayna-vsichki-zaedno/). Във фокуса на вниманието ѝ този път са доброволците и неправителствените организации, които помагат на фронта. Рискувайки живота си, те осигуряват хуманитарна и психологическа помощ, лекарства, военно оборудване, дрехи, оръжия, автомобили. Разговорите на Николета с някои от тях (между които 70-годишна доброволка и българин) ни пренасят в тамошната атмосфера. И ни карат да потръпнем.

Връщаме се към новата война. [Какво става в Израел?](https://www.toest.bg/kakvo-stana-v-izrael-razgovor-s-dots-iskren-ivanov/) На тази тема е разговорът на Боряна Телбис с експерта по противодействие на тероризма и международна сигурност доц. Искрен Иванов от Софийския университет. Според него международната общност е проспала тенденцията, че светът става двуполюсен. От едната страна са ЕС и САЩ, от другата – Русия и Китай. Същевременно има държави, които се опитват да балансират между двата лагера. Ала докато първият лагер се е опитвал най-вече да сдържа Русия в Украйна, терористичните мрежи са се възползвали от ситуацията, от което пък може да спечели Русия. Трета световна война обаче не бива да има и поради тази причина трябва да се намери трайна формула за консенсус между двата полюса.

Продължаваме арабската тема, но от съвсем друг ракурс, с втората част от статията на Атанас Шиников [„Машаллах и „Банкси не се е появил в арабския свят“: Непознатите графити“](https://www.toest.bg/mashallah-i-banksi-ne-se-e-poyavil-v-arabskiya-svyat-produlzhenie/). Второто графити преживяване – този път във Фес и Йерусалим – е напълно различно от първото. Там вече няма големи комерсиални изображения, каквито привличат туристите, а можем да усетим нетуристическата „тънка кожа на града“. С калиграфия, много „Аллах“, малко християнство, но и с някои бунтарски светски послания.

Трябва да призная: много се радвам, че Надежда Цекулова отново пише за „Тоест“. Тази седмица тя ни среща с психоложката в областта на невронауките Женя Лазарова в интервю, озаглавено [„Човешката роля на учителя ще е незаменима в бъдещето“](https://www.toest.bg/choveshkata-rolya-na-uchitelya-shte-e-nezamenima-v-budesheteto-razgovor-s-zhenya-lazarova/). Специалистката обръща внимание, че мозъкът учи най-добре чрез преживяване, предимно в детска възраст. Затова абстрактните дефиниции и сухата фактология, особено без контекст, се забравят лесно. За съжаление, за разлика от други сфери, образованието още не може да преодолее наследството на килийните училища, в които най-важно е да си дисциплиниран и да зубриш. Потребностите на съвременните деца обаче са коренно различни. Затова е необходимо образование, подкрепящо цялостното развитие и съобразено с възрастта, а също така да се цени обратната връзка от учениците.

[„Всички гледат към местните избори“](https://www.toest.bg/vsichki-gledat-kum-mestnite-izbori/), казва Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ. И така си е, би потвърдил Мечо Пух. Резултатите от изборите са важни, обяснява Емилия, защото ще променят баланса на силите в управляващия съюз, а оттам – и дизайна на правителството при ротацията през март. Да не забравяме, че предстоят и избори за Европейски парламент, за които „Възраждане“ вече загрява, за да използва резултатите от местния вот като трамплин. С поглед от дрон изглежда, че ПП–ДБ се концентрира в София, а ГЕРБ засилва позициите си в страната. Ваня Григорова пък увлича повече гласоподаватели, отколкото успява БСП, с микс от соцносталгия и синдикално бодрячество. А ДПС печели позиции в Северозапада.

След политиката рязко минаваме на научна вълна. [„Създадоха синтетичен човешки ембрион. Сега какво?“](https://www.toest.bg/suzdadoha-sintetichen-choveshki-embrion-sega-kakvo/), пита Анастасия Орманджиева. Учили сме, че ембрионалното развитие на човека започва с оплождането, за което са нужни яйцеклетка и сперматозоид. Стволовите клетки обаче са уникални със свойството си да се превръщат в различни видове специализирани клетки, а всички клетки в тялото ни водят началото си от ембрионалните стволови клетки. Именно от тях е създаден първият човешки синтетичен ембрион. Без яйцеклетки и сперматозоиди. Научните изследвания с такива ембриони обаче пораждат куп етични въпроси, затова учените тепърва разработват правила как да се действа в тази област.

След науката се потапяме в поезията със стихотворението на месеца [„Какво посяхме в дланите си, цвете да поникне“](https://www.toest.bg/kakvo-posyahme-v-dlanite-si-tsvete-da-ponikne/) от Никола Петров. Поезията не подлежи на резюмиране, затова и не бих се наела да ви преразкажа това прекрасно произведение.

Накрая и препоръка от мен. Социологията не е проценти, а е в онова, което се крие зад тях. Защо преди тези избори почти нямаше социологически проучвания? Отговорността за това само на агенциите ли е, или и на партиите, медиите и цялото общество? Защо прогнозните проценти не са сигурни и кои са тенденциите, които са по-важни от тях? Защо има нужда от промяна в начина, по който се правят социологически изследвания? По тези и други интересни теми говори създателката и управляваща партньорка на „Алфа Рисърч“ [Боряна Димитрова във видеоинтервю за „Дневник“](https://www.dnevnik.bg/mestni-izbori-2023/2023/10/26/4544281%5Fkoi%5Fshte%5Fstane%5Fkmet%5Fna%5Fsofiia%5Frazgovor%5Fs%5Fboriana/).

Не ви препоръчвам да гласувате, защото знам, че и вие сте убедени колко важно е да го направите, и нямате нужда от подканяне да идете до урните, ако сте в България.

Приятно четене, гледане и гласуване!