> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (22–27 юли)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-22-27-yuly-2024/
- Published: 2024-07-27T05:00:05.000Z
- Updated: 2024-07-27T07:30:14.000Z
- Description: Откос важни политически новини от седмицата. И пак за бездушието на ДАБ. За представките и наставките в родния език. Един разговор за смъртта. Порция научни новини. Поезия от Плат. И няколко препоръки. Припомняме и за #chatcontrol и че има какво да пазим. Седмицата в „Тоест“.
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: редакционна

Тази политическа седмица започна още миналия уикенд, когато [Джо Байдън оттегли кандидатурата си](https://www.mediapool.bg/baidan-nai-dobriyat-nachin-da-prodalzhim-napred-e-da-predam-shtafetata-na-sledvashtoto-pokolenie-news361499.html) за нов президентски мандат, отваряйки вратата за нова динамика на събитията в САЩ, но и по света. Включително у нас, където политическата криза е омръзнала на всички с устойчивостта си и с почти пълната липса на рационални опции за излизане от нея.

Къде да търсим решението, е темата на [анализа на Емилия Милчева](https://www.toest.bg/kakvo-iskat-kak-shte-go-napraviat-koi-shte-go-svurshi). А простичкият отговор е да престанем със запалянковщината и да се върнем към политиката. Според Емилия е крайно време партиите да се изправят пред избирателите и да декларират ясно какво точно мислят да правят и как. Прочетете тазседмичния ѝ текст.

През седмицата беше обявен [новият доклад на Европейската комисия за върховенството на закона](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2024/07/24/4655006%5Fbrjuksel%5Fpodkrepia%5Fsudebnata%5Freforma%5Fno%5Fkritikuva/), в който в частта си за България се изрази подкрепа за поправките в Конституцията, гласувани от предходното Народно събрание като част от правосъдната реформа у нас. Подкрепа изключително важна в момент, когато тези поправки висяха на косъм в Конституционния съд – до петък, когато [по-голямата част от тях бяха отменени](https://www.mediapool.bg/ks-otmeni-sadebnata-reforma-no-ostavi-oryazanite-pravomoshtiya-na-radev-za-sluzhebniya-kabinet-news361562.html). Оцеля обаче новият модел за формиране на служебен кабинет.  
  
Междувременно правителството на служебния премиер Димитър Главчев – първото конфигурирано съгласно новия процес – продължава [да демонстрира без свян зависимостите си](https://www.svobodnaevropa.bg/a/gerb-i-dps-izbraha-skritoto-upravlenie/33050252.html). Теза, декларирана дори от последователите на Доган. Правителството, разбира се, [отрече, твърдейки че спазва Конституцията](https://offnews.bg/politika/glavchev-za-smenenite-oblastni-upraviteli-pravitelstvoto-striktno-spa-827032.html). 

В доклада на ЕК се изразява тревога и за медийната свобода. На този фон у нас се налага [Асоциацията на европейските журналисти да сигнализира прокуратурата](https://aej-bulgaria.org/прокуратурата-да-започне-разследван/) след разкритията, че изпълнителният директор на т.нар. културно-исторически комплекс „Исторически парк“ Ивелин Михайлов е поръчал на шеф на охранителна фирма „да се справи“ с журналиста Йоан Запрянов. Защото явно прокуратурата не преценява за нужно да се самосезира. 

А ако сте пропуснали, миналата седмица в петък, 19 юли, на заседанието на Временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов и „Исторически парк“ не счетоха за нужно да участват нито представители на прокуратурата, нито на Министерството на вътрешните работи, нито на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Широко затворени очи. Във връзка с това [Българският хелзинкски комитет реагира с отворено писмо](https://bghelsinki.org/bg/news/otvoreno-pismo-otnosno-danni-za-erozijata-na-pravovija-red-v-obshtinite-gylybovo-i-vetrino).

Преди време [обещахме да следим казуса *#chatcontrol*](https://www.toest.bg/sedmitsata-24-29-yuni/) и усилията на организацията „Електронна граница – България“ и [на Богомил Шопов](https://bogomil.info/5494?ref=toest.bg) да изяснят и променят държавната позиция по този въпрос, която, оказа се, е тотално неадекватна и двусмислена – едновременно отхвърляме отслабването на криптирането и подкрепяме белгийското предложение, което е за отслабване. Ако и вие не споделяте тази раздвоена позиция, [може да подкрепите апелa](https://ef-bg.org/2024/07/18/апел/) България да застане твърдо против отслабване на криптирането за лични комуникации.

В този контекст ми се иска да припомня един стар текст от самото начало на „Тоест“, който явно трябва да бъде четен отново и отново. И най-вече от нашите представители и евродепутати. Текстът е със заглавие [„И да няма какво да криеш, има какво да пазиш“](https://www.toest.bg/ima-kakvo-da-pazish/) и е от рубриката ни „Аз, киборгът“.

През март публикувахме [интервю със саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди](https://www.toest.bg/mezhdu-chuka-na-koruptsiyata-i-nakovalnyata-na-byurokratsiyata/), който от две години и половина е затворен в Центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Преди 20 дни той обяви гладна стачка в знак на протест срещу отношението към него и принудителното му задържане въпреки съдебно решение на ВАС, че следва да бъде освободен. [Светла Енчева взе второ интервю от него](https://www.toest.bg/nad-dve-sedmitsi-gladna-stachka-kogo-i-zashto-obvinyava-abdulrahman-al-halidi/) по този повод, което публикувахме през седмицата.

Представяйки ви и този случай, и следващия от поредицата интервюта с руски бежанци на Николета Атанасова, изпитвам истински срам за държавата, в която живеем. Заради това, което дребнодушието на българския бюрократ причинява на хората – в страната, възродена преди почти 150 години от идеалите за „чиста и свята република“, където „всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони“.  
  
[„Никога не съм се чувствал толкова унизен“](https://www.toest.bg/pet-otrovni-dela-nikoga-ne-sum-se-chuvstval-tolkova-unizen/), споделя и Данила Бабенко. Той е руснак, потърсил убежище у нас от войната на Путин в Украйна заради нежеланието си да воюва, заради опасенията, че ще бъде преследван след критиките си към режима в Русия, и заради сексуалната си ориентация. Неговата история е част от поредицата „Пет отровни дела“ на Николета.  
  
И някак тук ми се струва добре да ви препоръчам да прочетете нашето ново стихотворение на месеца. Заглавието му е [„Тънките хора“](https://www.toest.bg/tunkite-hora/) и е на американската писателка и поетеса Силвия Плат. Преводът е на Румен Павлов, на когото ще дължим и излизането на български на двете най-популярни стихосбирки на авторката, които се очаква да се появят през следващата година с логото на Издателство за поезия ДА.

Смъртта обикновено не е лесна за обговаряне тема. И това е обяснимо, защото загубата е завинаги, случилото се – непоправимо, а травмата се преодолява трудно. Но разговорът на Надежда Цекулова с д-р Бояна Петкова няма за цел да натежава – напротив, опитва се тихо да подскаже възможни начини за облекчаване на страданието, различни от тишината на мълчанието. Намерете малко време насаме със себе си и прочетете [„Разговори за смъртта. Какво правим преди и какво правим след загубата“](https://www.toest.bg/razgovori-za-smurtta-kakvo-pravim-predi-i-kakvo-pravim-sled-zagubata/).

А като написах обговаряне... заглавието на най-новата статия на Павлина Върбанова от поредицата „Порция език“ е [„За какво служат (понякога) представките и наставките?“](https://www.toest.bg/za-kakvo-sluzhat-ponyakoga-priedstavkite-i-nastavkite/). Тя обяснява защо наличието или липсата им ни се струват странни и се опитва да ни успокои, че макар и формално погрешни, някои опити да поправим усещането за недодяланост не са непременно с погрешни мотиви.

Новата серия [научни новини от Михаил Ангелов](https://www.toest.bg/nauchni-novini-gastrofuturizum-torove-ot-otpadutsi-i-iznenadi-ot-morskite-dulbini) този път започва с порции синтетично месо (за нас или поне за домашните ни любимци) и продължава с идеи как да произвеждаме торове, биопетрол и други допълнителни продукти от отпадъци. Статията завършва с неотдавнашно откритие за източник на кислород в океана – електрически източник с потенциал, който може да ни провокира да съсипем природата на планетата си още по-бързо.

А като заговорихме за храна и за съсипването на природата ни... не пропускайте да гледате [документалната поредица *Omnivore*](https://tv.apple.com/us/show/omnivore/umc.cmc.3m567dtk8qcawdjwnagsr1jbs) по *Apple TV+*, където Рене Редзепи, съсобственик и главен готвач на отличения с три звезди „Мишлен“ ресторант *Noma* в Копенхаген, разказва за няколко основни продукта, които са оформили кулинарната култура на човечеството през вековете, ритуалите, свързани с нея, и дори самото ни съществуване. 

Всъщност Редзепи се опитва да събуди човечността ни от ступора на будната кома, в която сме я изоставили. Филмът е удивителен и от кинематографична гледна точка – прекрасно е заснет. Наистина не го пропускайте! Иначе, *omnivore* на български език следва да се преведе като *организъм, който се храни както с растения, така и с месо* – тоест *всеяден*.

Но преди да се затичате към телевизора, нека отново напомним, че „Тоест“ съществува заради вас, нашите читатели, вече седма година. Създаваме качествено съдържание благодарение на вашите дарения и подкрепа. Затова, ако четете и харесвате публикациите ни, но още не сте наш дарител, [подкрепете ни](https://www.toest.bg/support/). Ако за вас е важно гласът на „Тоест“ и на екипа ни да продължава да се чува в родното медийно пространство, разкажете за нас на свои познати и приятели, които може би също ще оценят усилията ни.

[Станете редовен дарител](https://www.toest.bg/support/)

И само още нещо... Екипът на проекта [„О, спомняте ли си“](https://www.facebook.com/p/О-спомняте-ли-си-госпожо-100057117173252/) подготвя нова книга. Автор на снимките в нея е Иван Григоров, който е подбрал от архива си непоказвани досега кадри от масовото изселване на етническите турци от България през 1989 г. А текстовете в книгата „О, спомняте ли си Лейля“, в които са представени историята, причините и последствията от тогавашните събития, ще бъдат дело на Антонина Желязкова и Румен Аврамов. 

Миналата година екипът е получил отказ от държавата да финансира проекта, затова той се осъществява с помощта на дарения от български граждани и Центъра за академични изследвания и благодарение на издателство „Рива“. Екипът още събира лични истории на участници в онези събития. Ако имате какво да разкажете или познавате хора, които биха го направили, може да го споделите с авторите на проекта на [български](https://shturka.com/bg/) или [турски](https://shturka.com) език.

Благодарим ви, че сме заедно. Хубав уикенд и приятно четене!