> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (22–27 май)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-22-27-mai/
- Published: 2023-05-27T05:00:15.000Z
- Updated: 2023-06-08T06:28:11.000Z
- Description: Освен озарена от празника на Буквите и Букърите, седмицата е опушена от пурата на Гешев и замаяна от кадрила на политротациите. Седмица, която се усеща като месец.
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

Честити Букви и Букъри!

Можех да започна по десетки други начини този бюлетин... Но в седмицата, която въпреки лавината от събития в политическия живот ще запомним с имената на Георги Господинов и Анджела Родел, удостоени с една от най-престижните световни литературни награди – [*Booker International*](https://thebookerprizes.com/the-booker-library/prize-years/international/2023), за романа [„Времеубежище“](https://janet45.com/p/6113-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5), струва ми се, всички заслужаваме едно по-светло и ликуващо начало.

Преди месец пак на мен се падна честта да пиша седмичния бюлетин, когато „Времеубежище“ влезе в краткия списък номинации за наградата. Та в моменти като тези си мисля, че за малък език като нашия случилото се на церемонията в Лондон и целият път на Георги и Анджела до това отличие са знак за надежда. Надежда въпреки тревожната картина на образованието в България, въпреки заливащия ни фейк, въпреки оскотяването и чалгизацията в езика на медиите и политиката. Защото няма друго място освен добрата литература и литературния превод, където умиращите клетки в езика да получат нов заряд, да се превърнат в звезди и да озарят мислите ни, емоциите ни, делата ни, небесата ни, малките ни светове, да ни свържат със световете на другите.

В навечерието на 24 май, малко преди полунощ, всички, които се взирахме с очакване в екраните, напрегнато вслушани в леещата се оттам английска реч, изведнъж чухме думите, произнесени на български от Георги и Анджела, и се озовахме в „убежището“ на най-съкровеното, на онова, от което сме направени – градивата на езика ни, тайнствата на езика ни, чудото на езика ни. Сякаш се бяхме върнали у дома. А този иначе малък дом беше станал огромен – дом на света.

Затова още веднъж – да е честита наградата на Георги и Анджела! Да е честит езикът ни! И нека бъде убежище и дом, мост и свят.

Като контрапункт на радостния световъртеж, но отново под знака на 24 май, публикуваме есето на студентката от НБУ Милена Галунска [„Книгите, от които се боим“](https://www.toest.bg/knigite-ot-koito-se-boim/). В него от първо лице е разказан трудният път на една млада читателка, основателно разочарована от образователната система и въпреки нея решена да продължи търсенето на смисъл сред страниците.

По този повод искам да обърна внимание и на още един литературно-езиков казус от седмицата, който избухна за кратко в социалните мрежи, но доведе до създаването на много важен текст от нашата езикова редакторка д-р Павлина Върбанова – [„Апология на вулгаризмите“](https://kaksepishe.com/articles/apologia-na-vulgarizmite/). Препоръчваме го на всички, които са подразнени от надигащата се вълна „хигиенисти“, размахали метли в езика, морализаторствайки най-вече на гърба на неукрепналите читателски навици и вкусове на най-младите.

В изминалите дни станахме свидетели и на проявите на един езиков гений с каскет и с пура в уста, доскоро забулен в мистериозния дим на недосегаемостта. Главният прокурор Иван Гешев драматично размаха оставка, после я скъса, после хаотично ни обясни как уж се „приплъзнал“, ама се „сгромолясал“, ама пък искал „достоен *exit*“, но за капак цитира Бенковски в своя „авторска“ адаптация, патетично ни увери, че не бяга, че ще се бие за България и българския народ, ама пък видиш ли – искал гаранции. Всяко от твърденията му може да стане повод за различни типове анализ – от лингвистичен и културологичен до психологически и политически.

В броя обаче ви предлагаме безкрайно интересния поглед на Светла Енчева, който улавя и коментира нещо на пръв поглед пренебрежимо – пушенето на пура по време на заседание на ВСС, жест в пълно противоречие със Закона за здравето. Знаем прословутата фраза на Фройд „Понякога пурата си е просто пура“, но в този случай не е така. Какво стои зад клиширания „фалически“ образ на властта и мачовщината, може да прочетете в [„Главният прокурор в дима на безнаказаността“](https://www.toest.bg/glavniyat-prokuror-v-dima-na-beznakazanostta/). За фон може да си пуснете и великото парче на Джони Кеш [*Folsom Prison Blues*](https://www.youtube.com/watch?v=AeZRYhLDLeU), в което героят затворник чува през дебелите стени преминаващия влак и си представя как *there’s rich folks eatin’ in a fancy dining car / They’re probably drinkin’ coffee and smoking big cigars*. Ясно е, че с детронирането на един Гешев „затворът“, в който всички сме натикани от *вмафиячената* ни държава, няма да се разпадне току-така. Но да спреш влака и да свалиш „нередовния“ пътник, пък бил той и пушач на пури, си е голям кеф.

И извън прокурорските трусове цялата държавна машина през последната седмица навлиза в силно турбулентна зона. Онова, което преди месец приличаше на танго (две стъпки напред, една назад) между ПП и ДБ, сега полека се превръща в кадрил (размяна на партньорите) между коалициите ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ. Все по-възможното ротационно правителство е плод на тежък компромис, който със сигурност ще предизвиква чест и неконтролируем рефлукс – както у самите участници в компромиса, така и у нас, избирателите. Единственото оправдание е неотложната нужда президентът „пацифист“ да бъде озаптен и въдворен на мястото си, докато му изтече проклетият мандат. 

Всичко това много по-добре от мен го е [казала](https://www.facebook.com/mspirova/posts/10159114597981831) Мария Спирова в личния си *Facebook* профил: 

> Ротационното правителство е лош вариант, дума да няма. Това е така по една проста причина – добър вариант липсва.

Същия политически кадрил, както и пробитите, но все още скачени съдове Борисов и Гешев обсъжда Емилия Милчева в [„Дръж Гешев, за да кротува Борисов“](https://www.toest.bg/druzh-geshev-za-da-krotuva-borisov/). 

Но извън актуалната динамика на събитията нека повторим, че основната причина евентуалното ротационно правителство да бъде преглътнато си остава заемането на категорична позиция по най-важната тема – подкрепа на Украйна до пълната капитулация на Русия. Подкрепа, която страните от Г-7 еднозначно и категорично заявиха преди броени дни на срещата в Хирошима.

А какво ще се случи с Русия след капитулацията ѝ, в която Александър Малинов не се съмнява, прочетете в текста му [„Войната за Украйна е към края си. Започва войната за Русия“](https://www.toest.bg/voynata-za-ukrayna-e-kum-kraya-si/). На фокус са различни и все мрачни сценарии, някои от които изключително опасни за Европа и света. Анализирани са и възможните рискове за България, особено предвид настоящото ѝ хлъзгаво поведение на международната сцена.

Във времена, в които светът все повече заприличва на антиутопично място, в рубриката [„На второ четене“](https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-jiveeshtiya/) Стефан Иванов ни представя именно смразяваща антиутопия – романа „Живеещия“ на руската писателка и журналистка Анна Старобинец, определяна като „руската кралица на хоръра“.

В последните майски дни режисьорът Явор Гърдев развълнува до сълзи зрелостниците и преподавателите в Американския колеж в София с [великолепна реч](https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/05/24/4487122%5Fkum%5Fvipusk%5F2023%5Fgradete%5Fi%5Fpazete%5Fidentichnostta%5Fsi%5Fna/), в която ги призова да съхранят идентичността си на човеци. В този дух и ние изпращаме месец май с едно светло и жизнеутвърждаващо [стихотворение на унгарския поет Петер Кантор](https://www.toest.bg/neka-da-sum-po-shtastliv/), преведено от Мартин Христов. С което още веднъж потвърждаваме, че въпреки всички технологични бумове и изкуствени интелекти, в литературата, писана от човеци, продължава да има хляб. Хлябът на надеждата. Стига да пазим чисти водите, по които го пускаме.