> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (20–25 юли)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-20-25-yuli/
- Published: 2026-07-25T05:00:26.000Z
- Updated: 2026-07-25T05:00:25.000Z
- Description: Седмицата ни връчи пакет пуканки като за футболен мач и за кино. И дъвки за разтягане в социалните мрежи. А броят се получи асорти: Левски, Гьокчеада, Карлови Вари, американски тестостерон, НВО – трето класиране, басейн в Луковит, който пъди децата... Какво повече? Хайде, със здраве и горе главата!
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

През изминалата седмица обичайните ваканционни теми, натискащи педала на газта в социалните мрежи и в крайна сметка заключаващи се в две основни точки – 1) къде да си изям салатата и да си изпия ракията/узото без да ми одерат кожата, за да имам лице да постна снимка от касовата бележка вместо доволно оригване; 2) по кой път да мина, за да избегна задръстванията из национална пътна мрежа и да стигна най-бързо от А до Б с цел да изпълня точка 1), – отидоха на заден план. „Дъвките“ на седмицата се разтягаха (и все още се точат) около финала на Световното по футбол и „Одисей“ на Нолан.

На мача Испания–Аржентина заспах. Предстои ми да гледам „Одисей“. Ще задържа вълнуващото очакване да се срещна с екранната адаптация на литературен текст, занимавал фантазията и езика ми от детските ми години, максимално дълго или поне докато се отлее първата вълна от непосредствени и нерядко посредствени реакции. Струва ми се, че да бързаме и прибързваме, раздавайки шамари наляво и надясно, някак не подхожда, когато си имаме работа с толкова бавна работа, каквато е Омировата епическа поема, апропо в оригиналната си версия на древногръцки, съдържаща около 120 000 думи, структурирани в около 12 110 стиха, написани в дактилен хекзаметър.

Сами разбирате колко абсурдно е да се водят „троянски войни“ за лоялността на конкретна художествена (в случая филмова) интерпретация спрямо един в буквалния смисъл на думата неизбродим текст, още повече неизбродим за хора без образование и подготовка в полето на класическите филологии, каквито сме повечето от нас. Защо липсвало това или онова; защо този или онзи изглеждал по един или друг начин; ама финалът не бил същият като в книгата... Който и да е режисьор не би могъл да бъде 100 процента „верен“ на текста източник. А и въпросът опира не до верността, а до достоверността, но това е съвсем различна история (Аристотел го казва, не аз). В крайна сметка и Омир твърди за самия Одисей (а ние го четем в превода на Георги Батаклиев): „Много лъжи Одисей тъй разказа, подобни на правда“ ([Песен 19, стих 203](https://chitanka.info/text/30732-odiseja/19)). Та нека, викам, да снизходим и ние от позицията си на естетически съдници и да дадем правото на писателите и режисьорите да бъдат, един вид, одисеевци – да ни „лъжат“ така, че (евентуално) сами да стигаме до истината. Лично аз предпочитам да ме лъжат Омир и Нолан, отколкото политиците на власт да ме убеждават в истинността на думите си.

Ако и вие като мен още се гласите да гледате филма, ето чудесен начин да се подготвим, преди да си купим пакета с пуканки – едно старо, но златно есе на покойния професор Богдан Богданов [„Мит и действителност в Омировата „Одисея“](https://bogdanbogdanov.net/pdf/110.pdf). Да, точно за това става дума – мит и действителност... И забележете, проф. Богданов завършва разсъждението си по следния начин: 

> Тъкмо затова, когато попаднат в нова културна среда, Омировите епопеи пораждат проблеми, които не са поставени в тях.

За да разберете (тъкмо) защо – прочетете есето, страхотно е!

„Одисей“ успя да раздразни чувствителните „власинки“ на тукашния зрител, но именно така, надявам се, някои хора, които досега не са имали възможност и време да разлистят Омировия епос, току-виж го сторили.

Съвсем друг е случаят обаче с една „кинопродукция“, която все още е в процес на производство. За нея ни разказва Димитри Захов във [„Васил Левски и тарикатлъкът“](https://www.toest.bg/vasil-levski-i-tarikatlukut/). Накратко, рап-бизнес дуетът [„Зипо и Слаш“](https://www.instagram.com/zipo%5Fslash/?hl=bg) продуцира изцяло генерираната от ИИ анимация [„Агенти на времето: Васил Левски“](https://www.youtube.com/watch?v=vYgl8KdloPg), като според сайта на продукцията проектът вече е привлякъл над 100 корпоративни партньора. И всичко се прави – разбира се – в името на децата. Трейлърът дава знак за некадърно свършена работа, а досега най-острите критики на бизнес-творческата инициатива идват от представителите на поколението *Gen Z*, които явно добре виждат размера на бедствието в тази доходоносна шмекерия. След седмицата, в която всеки втори пост в социалните мрежи се занимаваше с Омир и Нолан, ми се ще да вярвам, че филмът на рап дуета ще бъде разкостен, преди да се промъкне в училищните салони, за да учи малките на родолюбие и лесна печалба. Но може би съм оптимистка... и това няма да се случи дори и „в името на децата“. 

[Васил Левски и тарикатлъкътЕмоционална, но и аргументирана статия от Димитри Захов – най-младия автор на „Тоест“, за проекта за филм „Агенти на времето: Васил Левски“. И за злоупотребата с историческия канон в името на лесната печалба.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-c9ac9551-7665-4365-819e-a5e6edd24a68.png)ТоестДимитри Захов![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/2026-07-22-2483d502-1e4b-492d-a5ae-c85a4f9d06bb.png)](https://www.toest.bg/vasil-levski-i-tarikatlukut/)

Последното се доказва от новото проучване на Теодора Станимирова [„Какво (не) знаем за сексуалните злоупотреби с деца“](https://www.toest.bg/kakvo-ne-znaem-za-seksualnite-zloupotrebi-s-detsa/). Истината е, че знаем твърде малко, а и явно не се интересуваме достатъчно. Ето – по думите на Теодора – и част от нещата, които всъщност няма и как да узнаем, тъй като: 

> МВР не успя да отговори – защото не събира такава информация – на въпросите: в колко от случаите извършител е бил роднина или член на семейството, дали сигналът за насилие над дете е бил предхождан от сигнали за домашно насилие в дома и колко от осъдените са включени в Националния регистър на случаите на педофилия. Нито АСП, нито МВР водят статистика за пола на пострадалото дете. Следователно не е ясно какъв е профилът на извършителя, нито този на пострадалия, не се знае в какво домакинство са живели и каква е връзката между тях.

[Какво (не) знаем за сексуалните злоупотреби с децаКакво знаят институциите за сексуалните злоупотреби с деца в България и какви мерки предприемат? Теодора Станимирова се сдоби с информация от ВСС, МВР, АСП, ДАЗД и МЗ, разговаря с експерти и ни разказва какво е научила.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-1ec7c1b2-5519-4676-8084-fbcc6fdb84fe.png)ТоестТеодора Станимирова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/luis-villasmil-S2qA7JhjI6Y-unsplash-c5d6d5c5-a540-4234-91cc-b360972176c4.jpg)](https://www.toest.bg/kakvo-ne-znaem-za-seksualnite-zloupotrebi-s-detsa/)

И ако МВР не може да отговори на ключови въпроси, защото не събира необходимата информация, резултатите от НВО след VII клас и тази година дават предоволно данни, които, разбира се, потвърждават онова, което си знаем: образованието на децата ни е мам си джейс и все пò мам си джейс ще става. Донка Дойчева-Попова с математическо хладнокръвие е анализирала статистически резултатите в [„НВО: Endgamе“](https://www.toest.bg/nvo-endgame/). А двете неща, които ме хвърлиха в тих ужас след прочита на текста ѝ, са, че: 1) след целия напън и изпразване на джобовете за частни уроци средният български ученик има тройка по математика; 2) в България четиринайсетгодишните са или отличници, или слаби. Средно положение няма и слабите ученици, разбира се, преобладават. *Endgame*. Половината свят изчезва. Завеса!

[НВО: EndgameНВО приключи, но не и разговорът за провала на системата. МОН, разбира се, отчита „устойчиви резултати“, но данните сочат друго – срив по математика, хаотични промени в изпитите и липса на отговорност. Цената плащат учениците, а родителите отдавна доплащат. Коментар на Донка Дойчева-Попова.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-53aa53b5-0e0a-4f42-b751-ef6763a2b57b.png)ТоестДонка Дойчева-Попова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/nvo-3-252130ab-85ee-4a79-8dc2-47ca604a8aa6.png)](https://www.toest.bg/nvo-endgame/)

Един момент! Да не бързаме със завесата. Ако за много ученици и родителите им проклетото НВО, за жалост, се оказва от огромно значение за развитието им в следващите (поне) 5 години, за други деца, също много на брой, то не означава абсолютно нищо. Просто защото идеята за развитието им е унищожена още с престъпването на училищния праг в първи клас. Това са преобладаващата част от ромските деца, които поради различния си от български майчин език, липсата на подкрепяща среда, негостоприемната образователна система, силно занижените очаквания – и в семейството, и като цяло в обществото – и отсъстващите работещи държавни политики за десегрегация остават без шанс за качествено образование и интеграция от най-ранна възраст. Та къде се намираме днес? Ако през 1955 г. арестът на афроамериканката [Роза Паркс](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0%5F%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%81#:~:text=%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0%20%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81%20%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%BE%D1%83%D0%BB%D0%B8%20%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%81%20%28%D0%BD%D0%B0,%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8.), отказала да отстъпи мястото си в автобуса на бял, предизвиква продължилия една година „автобусен бойкот в Монтгомъри“ – едно от най-масовите движения срещу расовата сегрегация, днес, 70 години по-късно, майка и дете от ромски произход не биват допуснати до басейн в Луковит без логично обяснение. И това не е изолиран случай. Разликата с 1955-та: актовете на сегрегация са до такава степен нормализирани, че обществена реакция няма – нито на място в басейна, нито след това. Ситуацията е описана и анализирана от Емилия Милчева в [„Още една тухла в стената“](https://www.toest.bg/oshte-edna-tuhla-v-stenata/).

[Още една тухла в стенатаКакво се случва с децата, когато прекрачат прага на едно сегрегирано училище? Отговорът не се изчерпва с по-ниските резултати на матурите. Сегрегацията действа отрано чрез езика и отношението на институциите и това оформя представата на децата за възможностите им. От Емилия Милчева.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-66129dc7-923a-4b25-bc2c-56d57346ac10.png)ТоестЕмилия Милчева![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/pexels-alfinauzikri-4089793-6dcecc41-12ad-49c4-a493-99091654fdf5.jpg)](https://www.toest.bg/oshte-edna-tuhla-v-stenata/)

Сега нека най-сетне напуснем поне за малко родната територия, този остров на безхаберието и – както се оказва – на бездушието, и кацнем на един истински. Гьокчеада от поредицата на Георги Тотев [„Островът на прокудените“](https://www.toest.bg/ostrovut-na-prokudenite-treta-chast/) наистина напомня на някои от островите, където се озовава Одисей по време на дългото си пътуване към дома. За част от жителите си обаче той се е превърнал в единствена възможност и последна спирка. Такива са отдавна прогонените от родината си български турци Раиф и Кание. За други пък като Махмуд Гьокчеада е неочаквана възможност да намерят второ семейство и да полетят над вълните... с кайт. За трети – като Христос и Виолета – да открият общност, в която да укрепят идентичността си. Третата част е и последна в поредицата и с нея се разделяме (поне аз с малко тъга) с мястото и героите, с които ненадейно се оказахме свързани.

[Островът на прокудените. Травми от миналото изплуват по бреговете на Гьокчеада (трета част)Историята на Георги Тотев през съдбите на хора, които живеят между държави, езици и спомени, стига до своя край. В последната част от разказа му за Гьокчеада се обръщаме към изборите, помирението и въпроса къде всъщност е домът.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-13969ee9-81d5-43a8-be4a-5097f72c571f.png)ТоестГеорги Тотев![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/TZ3_8379-e0207c80-0120-4df1-ba1c-9a428fe935f6.jpg)](https://www.toest.bg/ostrovut-na-prokudenite-treta-chast/)

Без да се налага да прескачаме от малкия до големия остров континент, на който се намират САЩ, получаваме оттам поредната доза новини в месечния бюлетин на Йоанна Елми [„По Америка ще ги познаете“](https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-17/). Тръмп е готов за ескалация на войната в Иран, а американските военни на възраст над 30 години са подложени на тестове за нивата на тестостерон и при ниски показатели се прилага лечение. Изобщо, тестостеронът се продава под път и над път, докато статистически все повече жени се страхуват да имат дете. Разбираемо – в тестостеронния свят на Тръмп, Путин & Co има нужда от мъже, не от деца. (Звучи като сюжет за нов дистопичен роман със заглавие „Тестостерон“, нали?) И изобщо, Йоанна прекрасно обобщава сегашната политика на САЩ като „политика на синтетичния тестостерон“. Разхождайки се тази седмица по плажа, бих казала, че явлението далеч не е само американско, а глобално, твърде глобално... 

[Гласовете на Америка – брой 17Америка сменя меката сила с тестостерон, война и показна грубост. Между кризата на мъжествеността, страха от майчинството и възхода на Китай може да се проследи как разпадът на една култура започва да пренарежда света, превръщайки крайностите в „ново нормално“ пред очите ни. От Йоанна Елми.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-354f6cad-4846-481b-8ee6-0ce6e992cee4.png)ТоестЙоанна Елми![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/voa17-35d03545-7ef7-41da-96a3-98d72495460f.png)](https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-17/)

И като сме започнали с кино, нека така и да завършим. Миналата седмица ви предложихме обзорен текст на Нева Мичева за кинофестивала в Карлови Вари. Сега е време за личните фаворити на Нева, към които тя е далеч по-милостива и дори възторжена, защото във филмите, харесани от нея, няма празни ходове и безхарактерие, а [„животи, любови и смисли“](https://www.toest.bg/karlovi-vari-2026-zhivoti-lyubovi-smisli/). Ето какво ни казва още тя:

> По-долу ще прочетете за насилие, болест, смърт, самота и стигми, но – благодарение на своята славна направа – филмите, в които става дума за всичко това, са способни да издърпат персонажите и зрителите си изпод валяка на бита и над повърхността на тъгата, да възвърнат богатството на оттенъците, да подпрат олюляващия се хоризонт и да ваксинират с надежда.

[„Карлови Вари 2026“: Животи, любови, смислиАко и обзорният текст на Нева Мичева за кинофестивала в Карлови Вари от миналата седмица да ви се е сторил твърде критичен, сега тя се завръща с възхитен разказ за личните си фаворити – филми, „в които животи, любови и смисли триумфално се множат и процъфтяват на екрана“.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-099e0a26-3644-476e-9c9c-6e369aab8605.png)ТоестНева Мичева![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/10--------------------------6c0bb34f-c775-4e41-83e3-29fab38cfb5c.jpg)](https://www.toest.bg/karlovi-vari-2026-zhivoti-lyubovi-smisli/)

Ако все още вярвате, че има смисъл заедно да подпираме не просто олюляващия се хоризонт, но и прогнилия покрив на общата ни Итака, ударете по едно рамо и ни подкрепете. А ние ще продължим да сме остров на който да се завръщате всяка седмица. Благодарим ви!

[Станете дарител](https://www.toest.bg/support/)