> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (20–25 ноември)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-20-25-noemvri/
- Published: 2023-11-25T05:00:30.000Z
- Updated: 2024-03-22T18:03:11.000Z
- Description: Защо в днешния свят на барут и тестостерон жените дават надежда? Възможни отговори в темите за детството, образованието, гражданските права и книгите. Ключови думи: щедрост и грижа.
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

Всяка сутрин се будим в пореден ден, в който едва се диша от барут, кръв и тестостерон. Освен че не се диша, не се и вижда, предвид стелещата се мъгла от всепоглъщащ фейк, в която безтегловно плуват късове недосварени и недосдъвкани факти. На този мътен фон – няколко обнадеждаващи новини за жени, които избистрят бульона и придават разум, яснота и очертания на света.

Да започнем с победата на Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Гергана Пейчева, Виктория Радева и Белослава Кръстева, които показаха как се печели битка на черно-бялото поле, и извоюваха европейската отборна титла по шахмат в Будва. Не е изненада, че в социалните мрежи изключителните качества на тези жени бяха по балкански подсладено коментирани и през външния им вид – нещо, което у нас продължава да „минава метър“, и то с навирен нос, макар че всъщност отнема от тягата и сериозността на всеки професионален успех, постигнат от жена.

(Коментирах този казус с приятелка по телефона, а тя ми обърна внимание, че докато кибиците в Ганковото кафене на *Facebook* плакнат зачервени от скролване очи по шахматните шампионки, обективирайки ги в пионки, американското списание за мъжка мода, стил, фитнес и пр. [*GQ* избрало за „Мъж на годината“ Ким Кардашиян](https://www.gq.com/story/gq-men-of-the-year-party-hosts-2023). Както викат напоследък и старите, и младите – евала! Същото ще кажа и когато мъж бъде избран за „Жена на годината“ (а не просто номиниран като Боно през 2016-та). И когато приеме титлата, разбира се.)

Продължаваме с жените... Спираща дъха история за борба и изключителна проява на воля, дух и гражданска щедрост четете в статията на Светла Енчева [„Жена, която между другото е транс. Защо Габриела Банкова рискува живота си“](https://www.toest.bg/zhena-koyato-mezhdu-drugoto-e-trans/). Вече повече от десет дни тази вдъхновяваща жена гладува пред Съдебната палата в знак на протест срещу съдебната система, незачитаща правата на гражданите, включително нейните собствени. Или както пише Светла Енчева, Габриела Банкова залага живота си, 

> за да се състои важният обществен разговор за връзката между правосъдието и правата. 

Засега реакцията на онези, които следва да реагират, е нулева.

Друга важна тема в новия брой е близкото бъдеще на образователната система, която в някои отношения все още е в далечното минало. След като бюджетът за образование за 2023 г. беше намален (от 4,5% на 4,1%), а за 2024-та е предвидено леко увеличение (до 4,2 %), въпросът е как ще изглеждат реформите и в какъв времеви хоризонт ще се състоят. Повече за тази ключова за развитието на обществото ни тема четете в интервюто на Надежда Цекулова [„Какво да (не) очакваме от образованието през 2024 г. Разговор с Елисавета Белобрадова“](https://www.toest.bg/kakvo-ne-ni-ochakva-v-obrazovanieto-prez-2024-g/).

Темата за образованието косвено е засегната и в текста на Александър Нуцов [„Няма хора – няма бизнес“](https://www.toest.bg/nyama-hora-nyama-biznes/), в който става дума за нарастващия у нас глад както за висококвалифицирани специалисти, така и за неквалифицирани кадри. Неспособността на образователната система да отговори на потребностите на трудовия пазар и на бизнеса в България има много и далечни последствия. Пътната карта за частичното решаване на този проблем минава през създаването на ясни и утъпкани процедури за внос на специалисти отвън, включително от страни извън ЕС.

Както проблемите, свързани с образованието, така и въпросите, отнасящи се до пазара на труда (впрочем и до културата и здравеопазването) изискват дългосрочни политики от страна на правителството, а също и смислено и постоянно сътрудничество между отделните министерства. Доколко възможно изглежда това в момента? Трудно е да се каже, особено след одиозния футболен скандал, в който лъснаха някои неприятни истини за сглобките, снадките и намотките в правителството. Повече за това кой, как, откъде и защо „те така те“ – четете в анализа на Емилия Милчева [„Чие е МВР?“](https://www.toest.bg/chie-e-mvr/).

Но да се върнем към централната сюжетна линия на броя, а именно образованието в най-широк смисъл, като продължаваме с препоръки за четене. В рубриката [„По буквите: Данова, Бенбасат“](https://www.toest.bg/po-bukvite-danova-benbasat/) Зорница Христова ни представя две важни книги за детството – тема, също неглижирана като периферна и второстепенна. Романът на Алберт Бенбасат е автофикция, която ни връща, включително езиково, в мултикултурната махала на ранните спомени. А изследването на Надя Данова се занимава с възпитателните традиции и нагласи по нашите географски ширини.

Време е да преминем и към десерта на броя. В рубриката „Стихотворение на месеца“, в този случай ноември, публикуваме [„Това да е стихът“](https://www.toest.bg/tova-da-e-stihut/) на един от най-големите съвременни английски поети Филип Ларкин. В него горчиво-смешно, иронично и със замах се отхвърлят семейните „наследства“, а чудесният превод е дело на Кристин Димитрова. Съвсем скоро благодарение на Кристин Димитрова, Георги Пашов и „Издателство за поезия ДА“ ще държим в ръцете си цялата страхотна (четвърта и последна) стихосбирка на Ларкин „Високи прозорци“ (1974) – за пръв път на български език (ура!).

А докато това стане, дръжте „високите си прозорци“ чисти и широко отворени. Светът отвън може да има нужда от вашата щедрост, от вашата грижа.