> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (18–23 декември)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-18-23-dekemvri/
- Published: 2023-12-23T05:00:46.000Z
- Updated: 2024-01-11T10:55:24.000Z
- Description: В трескавата предколедна седмица – отново за пречките пред юридическата смяна на пола; за паметта и паметниците; за възможната демократизация в образованието. И още – кадри от живота на Уейн Шортър; нови книги за ваканцията и много (коледни) песни и стихотворения. Светли празници!
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

Да си попееш в трескавите предколедни дни, когато един кош с подаръ..., пардон, с работа, ти се изсипе на главата... та, да си попееш предколедно – под душа, в колата, с детето, с приятели, – ако и да не помага, то със сигурност не вреди. 

Когато в едно интервю питат Пол Саймън на коя песен от цялата история на музиката би искал да е автор, той отвръща [„Тиха нощ, свята нощ“](https://www.youtube.com/watch?v=vqUw4PgvytU) (от Йозеф Мор и Франц Грубер, изпълнена за първи път през 1818 г., навръх Коледа). За феновете на Саймън и Гарфънкъл това едва ли е учудващ отговор, предвид че през 1966 г. фолк-рок дуото включва [кавър на песента](https://www.youtube.com/watch?v=JkJlmYwMgRM) в третия си студиен албум *Parsley, Sage, Rosemary, and Thyme* („Магданоз, салвия, розмарин и мащерка“ – цитат от прочутото им парче за панаира в Скарбъро). Само че добре познатата ни светла и въздигаща духа коледна мелодия е превърната във фон на вечерен осведомителен бюлетин, сиреч в политическо послание. 

И така, докато вестта за раждането на Младенеца, а с него и на надеждата, обикаля света, по радиовълните и на крилете на кавъра на Саймън и Гарфънкъл до нас достигат други едни вести от бурната 1966 година – за повдигнатото обвинение срещу убиеца Ричард Спек, за преждевременната смърт на комика Лени Брус, за похода за граждански права в Сисеро, Илинойс, организиран от д-р Мартин Лутър Кинг-младши и пр.

Едва ли ще ви изненадам, като ви кажа, че през годините експериментът на Саймън и Гарфънкъл е повтарян и от други музиканти, които избират ефектната и мощна формула на въздействие – да стоплят сърцето с ангелската мелодия, за да го разбият в следващия миг с кошмара на случващото се по света, като че ли все по-немислимо и по-невъобразимо с всяка настъпваща година.

Няма да прибягвам до този „специален ефект“ точно сега, макар, признавам си, да се изкушавам. И няма да го сторя не поради еснафската причина да не скапвам предколедното ви настроение, а просто защото, така или иначе, цяла година ние правим точно това – не ви спестяваме нищо. Отваряме страниците си за гласове, които по смислен и аналитичен начин разбулват близкия и далечен свят. А това, освен яснота, често води след себе си горчивина, тревога, гняв, болка, съпричастност. Но и просветляващото чувство – че знаем повече, че не сме сами в узнаването и осъзнаването, че сме направили избор да не си затваряме очите.

Такъв е и последният ни брой за тази година. Започваме с гражданските права – тема, която е особено чувствителна в България и която традиционно следим отблизо. В [„Да изтеглиш късата клечка, или за (не)възможната смяна на юридическия пол в България“](https://www.toest.bg/da-izteglish-kusata-klechka-ili-za-nevuzmozhnata-smyana-na-yuridicheskiya-pol-v-bulgaria/) Светла Енчева за пореден път и с абсолютно право ни връща към многобройните проблеми, произтичащи от упоритото демонизиране на Истанбулската конвенция и на пустия местен „джендър“ – понятие, което едва ли не смени речниковата си дефиниция благодарение на безценния български „принос“.

Един от тези проблеми е подробно описан в новоизлязлата книга „Юридическото признаване на пола в България. Настояще и перспективи“, издание на Фондация „Ресурсен център Билитис“. Това е първият мащабен правен анализ на юридическата смяна на пола – дело на юристите Радослав Стоянов, Силвия Петкова, Галина Чеширова и Велина Тодорова. За всички транс хора в България, в момента потърпевши от [безобразното решение на ВКС от 2023 г.](https://www.toest.bg/transut-na-vurhovniia-kasatsionien-sud/), според което българското материално право не допуска промяната на юридическия пол (въпреки наличната многогодишна съдебна практика), тази книга указва някакъв път за действие и дава повод за надежда.

Друг знаков за края на годината текст от тази седмица е анализът на Иво Илиев [„Демонтаж на паметници или циментиране на митовете“](https://www.toest.bg/demontazh-na-pametnitsi-ili-tsimentirane-na-mitove/). Как паметта, съдържаща се в паметниците, се втвърдява в изкривяващи историята идеологически наративи, приложими за различни политически програми? И не беше ли по-разумно МОЧА осъзнато и консенсусно да се деконструира като символ, преди да се демонтира физически и пространствено? Въпроси, чиито отговори ще продължават още дълго да търсят отговори сред разделеното и подвластно на манипулации общество.

Рамкираме 2023 година и я закачаме на стената, за да ни държи влага, както се казва, с обзорния текст [„Даровете на политиците“](https://www.toest.bg/darovete-na-polititsite/), в който Емилия Милчева ни качва на екстремен ролъркоустър и шеметно ни превежда през войни, парламентарни и местни избори, детрониране на главен прокурор, коалиции и не-коалиции, сглобки и разглобки, промени в Конституцията, санкции срещу „Лукойл“, демонтиране на МОЧА и пр., и пр. Фюуууу!

Отново на земята ни сваля поредното интервю от рубриката „Разговори за образованието“. Надежда Цекулова [ни среща с детската психоложка Нора Гавазова](https://www.toest.bg/ot-nova-viziya-za-decata-kum-demonopolizirane-na-obrazovanieto-razgovor-s-nora-gavazova/) от Фондация „Калейдоскоп“, която в началото на декември внесе в парламента т.нар. Визия за детето. В този документ Гавазова заедно със свои колеги изследва нагласите и възможностите българската образователна система спешно да се демократизира. Защото остарелите дидактични методи, важни в една съвсем различна обществена ситуация, вече част от историята, днес произвеждат лесно управляеми граждани, неспособни на критически оценки и жестове.

И пак по темата за образованието, което все пак не започва и не свършва с училището, няма как да излезем в коледна ваканция без препоръки за книги! [В колонката си „По буквите“](https://www.toest.bg/po-bukvite-radulova-rupchev-metodiev-duffy/) Зорница Христова ни потапя в дълбоките, мрачнокрасиви води на приказното и песенното, от които изплуват и повечето съвременни жанрове. 

И тъй като започнах последния седмичен обзор с песен, време е отново да се върнем към музиката, неизменна част от всеки празник, но и винаги налична възможност за озаряване на делника. 

В началото на тази година изгубихме един от колосите на джаз музиката – Уейн Шортър. [Разказът](https://www.toest.bg/wayne-shorter-kadri-ot-zhivota-na-edin-istinski-supergeroy/) на Таня Иванова е посветен не просто на гениалните му творения, но и на безстрашното му сърце, отворено за ближните, за света, за звездите и... за бъдещите поколения. Чуйте музиката в празничната седмица – наистина възвисява!

Сърцето на още един велик музикант спря да тупти в най-късите дни на годината. Ирландският пънк артист, бунтар и *enfаnt terrible* Шейн Макгоуън, автор на най-яката съвременна коледна песен [*A Fairytale of New York*](https://www.youtube.com/watch?v=j9jbdgZidu8), беше изпратен под звуците ѝ в последния си път – [с песни и танци](https://www.youtube.com/watch?v=6s8lvnSmISc), както се полага по ирландски. 

И като сме заговорили за изпращания, нека и ние изпратим 2023 година, както се полага – с едно светло и смешно коледно стихотворение за всички възрасти, великолепно преведено от Мария Змийчарова – [„Посещението на свети Николай“ от Клемънт Мур](https://www.toest.bg/poseshtenieto-na-sveti-nikolay/). За да му се насладите истински, прочетете го на глас. Ако наоколо има деца, повикайте и тях. А ако искате да добиете представа и от оригинала, чуйте го в [забележителното изпълнение на Луис Армстронг](https://www.youtube.com/watch?v=cmt2TZWGoO8). 

Нека да си пожелаем и през следващата година да останем свързани тук! И както в едно друго, неколедно [стихотворение](https://www.youtube.com/watch?v=1mRec3VbH3w), този път от Дилън Томас, да останем на светлата страна. И въпреки всичко да не се отказваме – да вием срещу смъртта на светлината. И воят ни да бъде песен.