> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Седмицата (15–20 януари) - URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-yanuari/ - Published: 2024-01-20T05:00:32.000Z - Updated: 2024-01-24T08:28:43.000Z - Description: Гласувайте за дума на годината. Ако изберете „сглобка“ или „ротация“, ще получите още от същото. Ако изберете „изкуствен интелект“, не е ясно какво ви чака. И още думи за думата „грип“, както и за образование, трудова емиграция и гастарбайтерски песни в седмицата в „Тоест“. - Author: Надежда Радулова - Tags: редакционна *Paroles, paroles, paroles*… се пее в [популярния шансон](https://www.youtube.com/watch?v=LYAvhujK4nA), изпълнен от Далида/Делон. Текстът му представлява диалог, в който мъжът обсипва жената с бонбони, шоколади и комплименти, а тя – макар и с френски финес – горчиво се усъмнява в празните му думи. Рефренът добива гражданственост, както се казва, и често се употребява във връзка с хлъзгавата политическа реторика и празните обещания на политиците. Ние обаче не говорим празни думи и непоколебимо вярваме в силата им – да ни променят, включително докато те самите се променят. Тази седмица минава под знака на [избора на българска дума на 2023 година](https://kaksepishe.com/dumi-na-godinata-2023/) – инициатива, която Павлина Върбанова (авторката на платформата „Как се пише?“ и езикова редакторка на „Тоест“) и преподавателката по български език и литература Доротея Николова организират за трета поредна година. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/01/Vote-word-of-2023.jpg)](https://kaksepishe.com/dumi-na-godinata-2023/) Може да гласувате за вашите три думи на годината **днес, 20 януари, до 14:00 ч.** На този етап са излъчени 10 думи, чието присъствие в класацията не е никак изненадващо. През 2023 г. редица инженерни понятия мигрираха в обществено-политическия лексикон и трайно се задържаха там – „сглобка“, „ротация“, „демонтаж“... Съвсем естествено те попадат в годишната класация. Изборът на думи като „война“, „евроатлантик“ и „Шенген“ също е предвидим. Лично за мен обаче е много радостен фактът, че един неологизъм, и то изкован в полето на съвременната художествена литература – „времеубежище“ – е предложен за дума на 2023-та от доста хора (апропо, думата „Букър“, изписана на кирилица, също попада в класацията). В България литературните неологизми не са често срещани, но успехът на романа на Георги Господинов позволява „времеубежище“ да се нареди до добили световна слава и употреба думи като „утопия“ (Томас Мор), „пандемониум“ (Джон Милтън), „лилипут“ (Джонатан Суифт), „робот“ (Карел Чапек), „нимфетка“ (Владимир Набоков), „самолет“ (Игор Северянин), „невромантик“ (Уилиям Гибсън) и др. До краткия списък с номинации е стигнало и словосъчетанието „изкуствен интелект“. Този избор съвпада с [избора на „Колинс“ за 2023 г.](https://www.toest.bg/godinata-na-izkustvenoto-mislene/) Нямаме информация колко се е увеличила употребата на въпросната дума конкретно в България, но според издателя на речника през 2023-та съкращението AI (от изкуствен интелект, или ИИ) се е използвало четири пъти повече в сравнение с предишната година. И ако сте от хората, които споделят тревогите на Илон Мъск или Ноа Харари, свързани с експанзията на ИИ, чуйте двете части на суперинтересния разговор на Георги Стоев от подкаста *Ex Ante* с Йовко Ламбрев, ИТ експерт и съосновател на „Тоест“. Двата епизода са по 20 минути, потърсете ги в своето подкаст приложение – ето линковете към [първата](https://open.spotify.com/episode/4GmrTxz7qNSCnjgOIm7Ghn) и [втората част](https://open.spotify.com/episode/6XGaPrPwFiyGBmmjjdt58Y) в *Spotify*. Въпреки високотехнологичната тема, посланието и на двамата е кристално ясно, отрезвяващо и донякъде успокояващо. Накратко – все още има смисъл да сме човеци. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/01/Ex-Ante-with-Yovko-Lambrev.jpg)](https://open.spotify.com/episode/4GmrTxz7qNSCnjgOIm7Ghn) Оставаме в темата с продължението на текста на Атанас Шиников от миналата седмица – [„Изкуственият интелект на Аллах“](https://www.toest.bg/izkustveniyat-intelekt-na-allah-2/), в който е допусната възможността ИИ в ролята на дигитален религиозен авторитет да се окаже не просто ненадежден съветник на мюсюлманите, но и опасен манипулатор. При всички положения, независимо дали контекстът е светски, или религиозен, ИИ продължава да е [*unheimlich*](https://en.wikipedia.org/wiki/Uncanny) явление, което поставя под въпрос контрола ни (доколкото имаме такъв) върху света, върху самите нас... [„Повикахме виетнамци, а дойдоха хора“](https://www.toest.bg/povikahme-vietnamtsi-a-doydoha-hora/) – така е озаглавена статията на Светла Енчева, която коментира неотдавнашната спогодба за внос на „работна ръка“ от Виетнам. Тези „работни ръце“ обаче не са продукт на ИИ. Тоест в страната ни се очаква да дойдат истински хора със своите лични истории и мечти. И ако изберат България за втора родина, ние трябва да сме готови да посрещнем този избор. Светла Енчева напомня за проблематичната интеграция на турските гастарбайтери в Германия през втората половина на ХХ век и призовава да не забравяме уроците на близкото минало. Без да сме се „наговаряли“, в броя има още една статия, чийто фокус са турските гастарбайтери в Германия – „Добре дошли в Алманя“. Всъщност става дума за поредица от три текста на писателката Емине Садкъ – [„Гастарбайтерската песен като дом“](https://www.toest.bg/gastarbayterskata-pesen-kato-dom-dobre-doshli-v-almanya/). Тази седмица ще научите повече за първите десетилетия от „алманската одисея“ на турските работници, за създаването на казината, за първата голяма звукозаписна компания и за култови музиканти и дисиденти, като Джем Караджа. Човешката крехкост и уязвимост е на прицел във времена на икономически кризи и миграции, но и в ситуации на преврати, на войни, на диктаторски режими. Такъв е контекстът на книгата, избрана от Стефан Иванов за рубриката „На второ четене“ – [„Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар](https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-anatomiyata-na-edno-izchezvane/). А историята за завинаги изчезналия баща е колкото лична и локална, толкова универсална и съпреживима. В момент, в който ковид торнадото като че ли се кротна и отстъпи място на баналните сезонни вируси, животът се върна в обичайните си релси и задължителните маски слязоха от лицата ни, Екатерина Петрова насочва вниманието ни към етимологията на една ключова за есента и зимата дума – *грип*. Прочетете защо [*La grippe, c’est chic*](https://www.toest.bg/la-grippe-cest-chic/). Както обикновено става в тази рубрика, покрай основното ще научите и други неща, вдъхновяващи филологическите фантазии. В новия си текст [„Училище за родители“](https://www.toest.bg/uchilishte-za-roditeli/) от рубриката „Възможното образование“ Донка Дойчева-Попова ни представя портите на българското училище като своеобразна стена, отделяща учителското съсловие от родителското, а по този начин – разполовяваща и живота на самите деца от най-ранна възраст. Защо системата допуска, толерира и дори налага подобно разделяне, от което губят всички страни? Въпрос, по който си струва да помислим, особено в момент, в който същата система прави опити да се реформира. За голямо съжаление, опитите за реформи и в другите сфери, например в съдебната система, не само че ни предлагат „още от същото“, ами го и поизмиват, преди да му надянат новите дрехи и да ни го представят – ни лук яло, ни лук мирисало. Как недопустимото изведнъж се превръща в допустимо? На каква цена? Прочетете извънредно мрачния анализ на Емилия Милчева [„Десантът на партийните лейтенанти“](https://www.toest.bg/desantut-na-partiynite-leytenanti/) и пийте още една студена вода (сигурна съм, че няма да ви е първата). След този текст човек се пита не просто за кого да гласува оттук нататък, а всъщност защо и за кого изобщо е гласувал досега... Все пак, преди да се разочаровате (за пореден път) или разгневите (за пореден път), или пък да попеете съботно с Далида – [не забравяйте да гласувате за дума на годината](https://kaksepishe.com/dumi-na-godinata-2023/). Защото, ако нещо остава след нас, това са думите. Не ги изпразвайте от смисъл. Те помнят онова, което цял живот съзнателно или несъзнателно забравяме. Те са нашето убежище.