> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (13–18 април)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-april/
- Published: 2026-04-17T20:00:01.000Z
- Updated: 2026-04-17T20:00:00.000Z
- Description: Избори по „мадярски“, избори по български! А ако остане време и сили – Радев като Орбан и дали? И още: съвременните палиативни грижи за деца; „Август“ през април; ядене и пиене в отвъдното според исляма. А на рояла – Том и Джери за разкош. Мяу!
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

Изборната седмица у нас започна с екзалтацията около едни чужди, но важни, включително по геополитически причини, избори. Дали заради великденското покачване на алкохолния градус и калорийния прием, дали заради не особено здравия ни национален интерес към „живота на другите“, но падането на Орбан и победата на Мадяр предизвикаха оживено бълбукане из социалните мрежи. Ще речеш, че 80% българи, а не унгарци бяха пуснали неделни бюлетини, за да кажат *не* на 16-годишния авторитарен режим на „Фидес“. 

Парадоксално, бълбукането и клокоченето се оказаха най-вече от паралингвистичен характер предвид затрудненията, които кръстосващите социалните мрежи изпитаха с транскрипцията на името на победилия лидер. (Ти да видиш – веднъж на високосна година и езикът да има значение за някого!) 

Иначе, за самия Мадяр се чу и написа относително малко и плитко – особено за Орбан-закваската му и за сенчестите страни в политическата му кариера. Лично аз например имам проблем с това, че в един момент възходът му стъпва с хусарски ботуши върху факта, че тайно записва разговорите с тогавашната си съпруга и майка на трите им деца Юдит Варга, а впоследствие предава където трябва уличаващите я записи. Такива „филми“ вече съм гледала, и книги съм чела даже, та – ще ме извините – на павликморозовци някак не мога да се доверя с чисто сърце. 

Има обаче неща, на които се доверявам... Като прекарала две години от живота си в Будапеща; изпила стотици кафета във великолепните „Жербо“ на „Вьорошмарти“, „Мювеш“ на „Андраши“, „Пушкин“ в едноименното кино и пр., блажено пропиляла немалко летни дни в архитектурно смайващите закрити и открити термални бани „Рудаш“ и „Сечени“; живяла или гостувала в десетки квартири около „Астория“, „Ференциек тер“, „Блаха Луиза“, „Байчи Жилински“ и пр. – места, всмукващи те в мрачните си вътрешни дворове, с дантели от ковано желязо по висящите външни стълбища и балкони, с еклектична плетеница от влияния – неоготика, необарок, неоренесанс, сецесион, ар нуво, баухаус – нямам капка съмнение, че тази страна, която има неизброими „йотабайтове“ съхранена памет – историческа, културна, градска, – има и воля за бъдеще. 

Ако не друго, отминалите там избори ни убедиха, че няма вечни режими, не и в сърцето на Европа. Не и когато обществото е съхранило демократичния си инстинкт, реакциите си, в крайна сметка – мускулите да се обединява и да... бие шута на който си го е заслужил. В подкрепа на това ето един документален филм за престъпните изборни практики на Орбан – филм, който спокойно можем да съотнасяме и към собствената си ситуация на избиратели в България. 

Гледайте го днес, защото утре са нашите избори и само от нас зависи какви ще са резултатите и доколко представителни ще бъдат те. 

За съжаление, настоящите предизборни кампании – сами по себе си скучновати – не получиха добро медийно отразяване. Чудесната протестна енергия, акумулирана по площадите в края на миналата година, сякаш постепенно се разми по време на новогодишните празници и се стопи с последния мартенски сняг. Дори т.нар. [Големият дебат](https://izvanefir.bg/izbori-2026/golemiyat-debat-izvun-efir-naj-gledaniyat-v-tazi-predizborna-kampaniya) в „Извън ефир“, излъчван на живо на 14 април, беше вял и не особено сръчно модериран. Други дебати реално нямаше. 

[Защо няма лидерски дебати?Политиката у нас се води извън кадър, без риск и без сблъсък на идеи – там, където избирателят не участва и няма какво да сравнява. Това някак отговаря на въпроса в заглавието. И все пак... Коментар на Емилия Милчева.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестЕмилия Милчева![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/size/w1200/2026/04/pexels-shahbazzaman-7865064.jpg)](https://www.toest.bg/zashto-nyama-liderski-debati/)

Затова пък в социалните мрежи станахме свидетели на купища особено грозни и груби мизогинни коментари – главно от тролове, но за жалост, и от реални хора с лица и биографии. Междувременно се появиха новини за купуване на гласове с фалшиви банкноти, тоест за „безплатно купуване“ на гласове... А из мрежата се чуха оплаквания на хора, ненамиращи точните платформи и кандидати, които да подкрепят. 

Само че да избереш кой да те представлява в Народното събрание не е същото като да си избереш чифт обувки номер 38,5, след което да ги занесеш на обущаря, та леко да ги поразтегне с калъпа, тъй щото да не убиват на изхвръкналото кокалче на лявото ти стъпало. Гласуването в повечето случаи е компромис, понякога дори тежък, който идва с отговорността след това да изискваш и да предоговаряш, и да убеждаваш своя представител в нещата, в които вярваш, и – ако се наложи – при следващ избор да оттеглиш гласа си. В крайна сметка не е ли това смисълът на представителната демокрация?

Още за изборите в Унгария и България, както и за рисковете Румен Радев да се превърне в следващия Орбан четете в седмичния анализ на Светла Енчева [„Отива ли България там, откъдето Унгария се връща“](https://www.toest.bg/otiva-li-bulgariya-tam-otkudeto-ungariya-se-vrushta/). Въпреки краткосрочната мощна купесто-дъждовна облачност, която се задава, Светла завършва по-скоро оптимистично:

> ... въпросът не е само дали България се е запътила натам, откъдето Унгария се връща. Въпросът е дали изобщо има хоризонт за този път, или той не след дълго ще бъде част от миналото.

[Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестСветла Енчева![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/card-K.png)](https://www.toest.bg/otiva-li-bulgariya-tam-otkudeto-ungariya-se-vrushta/)

Очаквано, на изборна тема е и текстът на Емилия Милчева [„Българският нелиберален въпрос“](https://www.toest.bg/bulgarskiyat-neliberalen-vupros/). Въпросът, който остава да ме гложди след прочита на Емилия обаче, не е особено оптимистичен:

> Може ли властта да бъде реално сменена, или само се преразпределя между нови лица?

[Българският нелиберален въпросПредварителните резултати от изборите очертават победител, но не и промяна. Зад обещанията за „разграждане на модела“ прозира готовност за ново разпределяне на влияние, както и липса на визия за реални реформи. Коментар на Емилия Милчева.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестЕмилия Милчева![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/chess-52.png)](https://www.toest.bg/bulgarskiyat-neliberalen-vupros/)

На пръв поглед встрани от темата, но в действителност дълбоко свързана е статията на Надежда Цекулова [„Просто добави радост. Какво са съвременните палиативни грижи за деца“](https://www.toest.bg/prosto-dobavi-radost-kakvo-sa-suvremennite-paliativni-grizhi-za-detsa). Ще цитирам тук съвсем кратък откъс, който дава представа за належащата промяна в здравните политики и политиките, свързани с децата. И дано този болезнен въпрос, белег на цивилизационна (не)зрелост, намери място в следващия парламент:

> В България има отделни специалисти и институции, които полагат усилия да предлагат модерни детски палиативни грижи. Липсата на рамка, работеща система и разбиране на темата обаче ги превръща в еднорози в една цялостно нехуманна към болните деца среда. За да се промени това, трябва първо достатъчно много хора да повярват, че болните деца също са деца и имат право на детство. 

[Просто добави радост. Какво са съвременните палиативни грижи за децаРазполагаме със здравна система, която все още не успява да се пречупи така, че да осигури детство там, където заболяването е отнело почти всичко друго. Как изглеждат детските палиативни грижи в България? Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова за детските палиативни грижи.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестНадежда Цекулова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/pexels-peter-dyllong-2158803154-37005963.jpg)](https://www.toest.bg/prosto-dobavi-radost-kakvo-sa-suvremennite-paliativni-grizhi-za-detsa/)

Децата наравно с възрастните са важни герои и в книгата, за която Антония Апостолова пише в рубриката [„На второ четене“](https://www.toest.bg/tag/na-vtoro-chetene/) – сборника с разкази [„Август“ на румънката Елена Владаряну](https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-2-avgust/) в майсторския превод на Лора Ненковска. Антония признава, че това са най-добрите разкази, които е чела от много време насам, а аз потвърждавам и на свой ред препоръчвам.

[На второ четене: „Август“Макар че сме в началото на пролетта, Антония Апостолова ни връща към една книга за пропукванията и пробивите в зрялото лято – великолепен сборник с разкази на румънската писателка Елена Владаряну. Ако харесвате Селинджър и американските разказвачи на XX век, тази книга е за вас.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестАнтония Апостолова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/book-cover-featured-image.jpg)](https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-2-avgust/)

Докато още се възстановяваме от великденските трапези, Атанас Шиников бърза да ни отрупа с още всякакви преизобилни – „бюлюк“, както казва самият той – храни и напитки. За щастие, имагинерни. [„Вино или гной: Какво се яде и пие в отвъдното според исляма“](https://www.toest.bg/vino-ili-gnoy-kakvo-se-yade-i-pie-v-otvudnoto-spored-islyama/) е новото попълнение в рубриката [„Ориент кафе“](https://www.toest.bg/tag/orient-kafe/). Макар че тази статия, както личи от заглавието, върви по-добре с чаша вино.

[Вино или гной: Какво се яде и пие в отвъдното според ислямаВсе още преуморени от празничните трапези, се оказваме на главозамайваща разходка из мюсюлманското отвъдно, където Атанас Шиников ни оставя да се чудим алегория ли е целият този плътски разгул, или магически реализъм, или паранаучна фантастика. Текст с продължение.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестАтанас Шиников![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/Miraj_by_Sultan_Muhammad-part-1.jpg)](https://www.toest.bg/vino-ili-gnoy-kakvo-se-yade-i-pie-v-otvudnoto-spored-islyama/)

И накрая, за да свържа още веднъж унгарските и българските избори, поздравявам ви с любим (че и награден с „Оскар“) епизод от „Том и Джери“, в който обаче котаракът свири не какво да е, а прочутата и извънредно трудна за изпълнение Унгарска рапсодия №2 от Ференц Лист, докато мишлето се опитва и в крайна сметка успява да му открадне шоуто. 

Така че не оставяйте нещата в ръцете на онези, които за пореден път искат да ни откраднат шоуто. Сега ние сме на ход. Гласувайте! А докато чакате на опашките пред избирателните секции, подкрепете ни, като натиснете бутона по-долу. Благодарим ви!

[Станете дарител](https://www.toest.bg/support/)