> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Седмицата (12–17 юни) - URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-12-17-june/ - Published: 2023-06-17T05:00:06.000Z - Updated: 2023-06-17T05:00:05.000Z - Description: Тази седмица: залезът на българските божества; следващият „джендър“ – еврото; затворът на ХХI век; нова порция научни новини и нова книга в „По буквите“. - Author: Йовко Ламбрев - Tags: редакционна Според теорията на преговорите една от най-устойчивите сделки е тази, при която всички са малко недоволни. Парадокс на нашата действителност е, че най-често недоволството е в повече. Навсякъде. Та с много изначално недоволство и последвали престъргвания и поскърцвания новото българско правителство избута първата си седмица. И повече от очевидно е, че никой не възнамерява да му остави 100 дни комфорт. Бесовете и сенките в българската политика не са се укротили, даже напротив. Особено озверяха след този ход, който очевидно обърка доста планове. Едно със сигурност е ясно – разместването на пластовете ще е придружено с още трусове. И жертви... В този ред на размисли първата седмица на кабинета „Денков“ се оказа [последната на Иван Гешев като главен прокурор](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/pravo/2023/06/16/4495923%5Fnakude%5Fsled%5Fgeshev/). За тези и други важни теми от изминалата седмица прочетете в анализа на Емилия Милчева, озаглавен [„Залезът на българските божества“](https://www.toest.bg/zalezut-na-bulgarskite-bozhestva/). Но докато сме на темата с бесовете, да не пропуснем нещо важно. В българския обществен живот винаги е имало субекти, които тровят ежедневието и се захранват с внимание, създавайки скандали. Напоследък в тази токсична роля е „Възраждане“, чиито активисти през седмицата се опитаха да спретнат шумно „аутодафе“ на филм в София и Пловдив. С хомофобски аргументи. И с фашистки подход. С риск да захраним тази формация с още малко внимание, повече от наложителни са институционални мерки срещу нея. Отговорност на медиите, особено националните, е да поспестят безкритично отворените микрофони, които така щедро ѝ предоставят. Различната гледна точка невинаги заслужава внимание. И сме длъжни да я заглушим и да ѝ се противопоставим фронтално, ако пропагандира омраза. Нека не се заблуждаваме, че *късопишещите* ще водят някакви площадни битки в София – тяхната борба е за съзнанията на хората в периферията. > Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора. > > Хайнрих Хайне На темата с разцвета и институционализирането на хомофобията, а и на антиевропейската пропаганда в най-общ план в България е посветен и материалът на Светла Енчева [„Еврото ли ще е следващият „джендър“?](https://www.toest.bg/evroto-li-shte-e-sledvashtiyat-djendar/) И като заговорихме за отговорността на националните медии, ето какво е написал във *Facebook* профила си дългогодишният водещ по БНР Петър Волгин на 1 февруари т.г., в Деня за почит към жертвите на комунизма: „Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд.“ По повод тези думи 102-годишна жена е завела гражданско дело срещу журналиста за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в „душевни болки и страдания“, [съобщава Клуб Z](https://clubz.bg/137951). Столетницата е загубила съпруга си по време на т.нар. Народен съд през 1944 г., когато той и всички първенци от селото им „са били убити и хвърлени в масов гроб без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията“. Две години по-късно той е обявен за „безследно изчезнал“. Тя остава сама с двегодишния им син. Животът на двамата по време на комунистическия режим е тежък, на сина ѝ не е позволено да учи в университет, семейството е считано за „врагове на народа“ и е следено от Държавна сигурност. > Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма. И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко. За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват. „Във времена, в които бъдещето на демокрацията в България изглежда объркано и все по-обвързано със съдебната система, има едно място, където правораздаването се пресича с архитектурата, при това буквално“, пише Анета Василева в новата си статия за „Тоест“, която е посветена на [състоянието на затворите](https://www.toest.bg/zatvorut-na-21-vek/) и условията, в които живеят лишените от свобода. Един прелюбопитен материал за властта на пространството и как пространствата всъщност формират хората. Не го пропускайте! Сред любимите ми рубрики в „Тоест“ е [„Научни новини“, водена от Михаил Ангелов](https://www.toest.bg/nauchni-novini-koteshki-populacii-sunyat-na-gulubite/). А тазседмичната му статия е една от най-интересните в поредицата. В нея ще прочетете как с помощта на вирус и генна модификация може да се постигне контрол над популацията на бездомните котки, какво сънуват гълъбите, как с нови технологии се осигурява възможност за успешна сърдечна трансплантация дори от донор, чието кръвообращение е спряло, и как т.нар. изкуствен интелект помага за усъвършенстване на някои от базовите изчислителни задачи. Завършваме седмицата с хубава книга. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова реши да ни изненада с българския превод на стихосбирката на [Ю Дзиен „Давам име на една врана“](https://www.toest.bg/po-bukvite-yu-dzien/). Да оставим настрани факта, че рядко до четящите българи достига китайска литература, а още по-малко поезия. Още по-ценното е, че имаме възможност да прочетем един съвременен китайски поет, пишещ по актуалните теми от ежедневието, извън географските дистанции. Както казва Зорница, > не бива да гледаме на поезията на Ю Дзиен като на реалистична поезия, тоест като описваща реалността. Тя е по-скоро хипнотизирана от пълнокръвието на света, от изобилието на случващото се в него и описва именно този свой захлас. Приятно четене!