> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (1–6 декември)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-1-6-dekemvri/
- Published: 2025-12-06T06:00:21.000Z
- Updated: 2025-12-06T06:00:20.000Z
- Description: Протести и последствия; дългосрочна визия за градовете; Пловдив като (не)столица на културата; бъдеще и (не)демокрация; (не)надеждните новини; Е.Т. (къде без нея?); по следите на буквите; и все пак „Този живот може да се изпее“!
- Author: Надежда Радулова
- Tags: редакционна

Първият протест (тогава *митинг*), в който участвах, беше на 3 декември 1989 г. на колодрума на остров Свобода в Пазарджик, двайсет и три дни след паметния 10 ноември. Бях на 14 години и отидох на митинга заедно с голяма част от класа ми; заведе ни класната ни ръководителка Евелина Трангозова, тогава двайсет и четири годишна учителка по английски и един от първите членове на току-що възстановената Радикалдемократическа партия в града. За мнозина това да заведеш учениците си осмокласници на митинг изглеждаше дръзко и неприемливо политизиране (вероятно и сега би изглеждало така), но аз и до днес съм благодарна на нашата Мис (така наричахме класната), че ме направи съзнателна свидетелка на епохален момент, който щеше да промени пътя на абсолютно всички.

Когато преди няколко дни, на 1 декември, гледах младите хора, изпълнили центъра на София, си помислих, че и сега, както и преди 36 години, исканията на протестиращите се свеждат всъщност до едно и също – свобода (в цялата условност на разбирането ѝ), справедливост, зачитане на правата на всеки... Само дето като че ли някога мечтаехме за бъдеще, в което да напуснем дома си и да видим света, а сега децата-на-света се борят за бъдеще тук, в застрашения си дом. Но и през 1989-та, както и през 2025-та, провокаторите са на линия, спекулациите избиват на повърхността като мръсна пяна и все се намира някоя и друга политическа мутра, която да яхне и осребри чуждия гняв, да си изплете кошницата и да свърши някоя и друга *мерзопакост*.

Какъв е тогава смисълът от протести, ще попитате, при положение че първо пораснахме, а после остаряхме по площадите с все същите лозунги, мечти и горести. Дали не се оказва, че през цялото време сме протестирали за непостижими неща? И има ли изобщо смисъл да се протестира за непостижимото? 

Наскоро ми попадна статия за една от големите екоактивистки от края на ХХ век [Джулия Бътърфлай Хил](https://en.wikipedia.org/wiki/Julia%5FButterfly%5FHill) (р. 1974), която между 1997 и 1999 г. живее в продължение на 738 дни на върха на 60-метрова хилядолетна секвоя на име Луна, за да предотврати планираното ѝ отсичане. След две години в обятията на Луна Джулия подписва споразумение с *Pacific Lumber Company* за запазването на дървото и слиза на земята. 

Да, Джулия Хил е късметлийка – защото не всички цели могат да бъдат постигнати в рамките на един човешки живот. И понякога се изискват непомерни усилия и търпение, и вяра – дано младите навреме осъзнаят това: че битката с вятърните мелници, освен да донесе горчивина за сражаващите се, ще задвижи и пренесе енергия и за идващите след тях. И че най-суровата, но и най-важната битка е за онова, което няма да се случи днес и утре, и може би никога, докато сме живи, но ще продължи да има смисъл дълго след нас. 

#### Какви следи оставяме? С действията и бездействията си. С думите и с премълчаванията. Така бихме могли да обобщим и темата на броя ни тази седмица. 

От една страна са градовете, които осъзнато и безсъзнателно обитаваме. Да вземем например втория по големина град – Пловдив. Какво се случва с него шест години след като беше Европейска столица на културата с всичките там интелектуални и финансови инвестиции във въпросната титла. Георги Велев анализира днешната ситуация според постигнатото и пропиляното в [„Шест години по-късно. Изгуби ли културата в Пловдив своята посока?“](https://www.toest.bg/6-godini-po-kusno-izgubi-li-kulturata-v-plovdiv-svoyata-posoka/).

Оставаме на урбанистична тема със Силвина Фурнаджиева от „Екипът на София“, която в статията [„От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?“](https://www.toest.bg/ot-na-parche-kum-yasni-tseli-kak-obstinata-da-raboti-efektivno/) демонстрира стъпка по стъпка начина един град да се управлява чрез дългосрочна визия.

От темата за градовете минаваме към управлението на „полиса“ и държавата. Какво се случва със съвременната демокрация; пред какви избори и възможности е изправена; струва ли се да се борим за нея, когато средната класа е застрашена, а политическите свободи и правата на гражданите са противопоставени на икономическото им благосъстояние; не губи ли тягата си изобщо идеята за демокрация при нарастващия риск от разрив между САЩ и Европа? Повече по тези въпроси четете в есето на Искрен Иванов [„(Не)демократичният световен ред“](https://www.toest.bg/ne-demokratichniyat-svetoven-red/).

В основата на съвременната ни представа за демокрация неизменно са стояли свободата на словото и наличието на независими медии. В епохата на постистината, фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата именно тази част от основата на демокрацията е сериозно разклатена. В анализа си [„Има ли надежда за надеждните новини?“](https://www.toest.bg/ima-li-nadezhda-za-nadezhdnite-novini/) Светла Енчева обръща внимание на нуждата демокрацията да бъде защитена именно чрез медийната свобода, както и на рисковете, които носи капсулирането или изчезването на качествено медийно съдържание. Следващата събота, 13 декември, Светла ще гостува на Владислав Севов във видеопоредицата ни „*Тоест* разговаряме“. Гледайте я на живо от 16:00 ч. в [*YouTube Live*](https://youtube.com/live/ARMH-4p5ULg). Може предварително да ѝ зададете въпрос и да довършите изречението в [нашата анкета](https://www.toest.bg/anketa/).

За разлика от Светла, на Е.Т. не може да ѝ задавате въпроси, защото тя вече ви е дала всички отговори в [новия епизод](https://www.toest.bg/t-e-ot-e-t-epizod-34/), „в който мразим всички“ и „айсиктирдействително!“.

В [*Sic transit gloria Boyki*](https://www.toest.bg/sic-transit-gloria-boyki/) Емилия Милчева се връща към протеста от началото на седмицата и разнищва брауновото движение вследствие на създалото се в триъгълника на властта напрежение: най-вече хаотичните танцови стъпки на Борисов, който непрестанно настъпва опърпания шлейф на партията си и се препъва в него; и опитите на (п)резидента да се превърне в бенефициер на случващото се по площадите. 

За това какви следи ще оставим след себе си и на каква цена, говори и Зорница Христова в последната си за годината колонка [„По буквите“](https://www.toest.bg/po-bukvite-beleva-dunn-berger/), в която на фокус са три книги – на Йорданка Белева, Роб Дън и Джон Бърджър. Апропо заглавието на Роб Дън е „Естествена история на бъдещето“ – чудесен реторически пример за това как миналото не е приключило, а винаги дебне зад ъгъла, определя бъдещите ни ходове, неизбежно предстои.

Завършваме в светлата следа на музиката с интервю на Ина Иванова с хоровата диригентка Яна Делирадева. [„Този живот може да се изпее“](https://www.toest.bg/yana-deliradeva-tozi-zhivot-mozhe-da-se-izpee/) – казва Яна с убеденост, която ни е особено необходима днес, когато за пореден път пълним площадите, обединени повече от гняв, отколкото от надежда. 

А ако искате да го пеем този живот заедно, подкрепете ни! Вие сте тези, които дават сила и смисъл на гласа ни.

[Станете дарител](https://www.toest.bg/support/)