> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # „Сан Себастиан 2025“. Иберийската следа - URL: https://www.toest.bg/san-sebastian-2025-iberiyskata-sleda/ - Published: 2025-10-06T13:13:14.000Z - Updated: 2025-10-07T05:16:48.000Z - Description: След обзорния текст за кинофестивала в Сан Себастиан Нева Мичева ни представя шест филма, попаднали в допълнителните фестивални селекции на ново испанско и латиноамериканско кино. Сред тях има и добри филми, и не чак толкова... - Author: Нева Мичева - Tags: кино, култура, фестивали, Сан Себастиан Извън основната селекция от филми в надпреварата за *Златна* и *Сребърни раковини* фестивалът в Сан Себастиан всяка година оформя по още няколко подборки (също конкурсни, но с отделно жури, като „Латинохоризонти“ и „Нови режисьори“, или пък „мострени“, като „Направено в Испания“ и „Перли от други фестивали“), в които сепомества най-любопитното от новото испанско и латиноамериканско кино. По-долу сме отсели шест от най-коментираните през 2025 г. истории на иберийски езици (в случая: испански, португалски, каталунски, галисийски), прожектирани в рамките на 73-тото издание на фестивала. За отбелязване е, че премиерите на пет от тях се състояха през май в Кан. И че сме ги подредили от шедьовър (най-горе) до ерзац. В обичайния случай тук щеше да има и поне едно произведение от Аржентина, чиято продукция е традиционно силна, но поради липса на подходящо заглавие ще вмъкнем цитат. Откакто в края на 2023 г. [президент стана Хавиер Милеи](https://www.theguardian.com/commentisfree/2025/oct/02/javier-milei-argentina-nigel-farage-donald-trump-elon-musk), > започна борба с киното, защото то е пространство на идентичността, паметта и поставянето под съмнение. Институтът за кино вече не работи, парите не се използват по предназначение, а като няма образование, конкурси и подкрепа за дебюти, няма бъдеще... Това каза в Сан Себастиан Мария Алче, съсценаристка на документалния филм [„Нашата земя“](https://www.imdb.com/title/tt9859510/) заедно с Лукресия Мартел.) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/---------3-1.jpg) Убеймар Риос в „Поет“ **„Поет“** (Колумбия). Малък филм с огромен характер – главната роля умно е поверена на изключително интересен натуршчик, наблюдаван отблизо с лакомо любопитство, а способността на киното да разказва с прескоци, метафори, музикални намигания, смяна на скоростите и активно съучастие на публиката е използвана без стеснение. Оскар Рестрепо (ве-ли-ко-ле-пен Убеймар Риос, в живота учител по философия) е прехвърлил 50-те готованец, разчитащ на грижите на пенсионираната си майка, поет с две книжлета от младини, неудовлетворен търсач на възвишеното и алкохолик – „едно печално стихотворение“, както го нарича друг герой. В същото време той е и комично-симпатичен, а в непрокопсаната му траектория просияват искреност и рядкото умение да отделя зрънцето на поезията от плявата на дните. [„Поет“](https://www.imdb.com/title/tt36544524) (награда на журито в раздела „Особен поглед“ в Кан плюс отличия от Мелбърн, Мюнхен, Лима, Биариц) работи с фантастична емоционална амплитуда и няма как да бъде сведен просто до сюжета си – Рестрепо става наставник на ученичка с дарба; дебютът на ученичката в поетичното общество се проваля с гръм и трясък; от новото пожарище изникват нови надежди. Филмът съдържа такива количества нежност и нелепост, че от един момент става свидетелство за човешкото същество въобще и за необходимостта му от нещо отвъд килията на делника. Безкомпромисното, хапливо вглеждане в определени социални превземки, което предизвиква смях в залата, няколко пласта по-надолу преобръща играта и разкрива трогателни детайли с реална важност. При получаването на приза в раздела „Латинохоризонти“ в Сан Себастиан режисьорът Симон Меса Сото каза: > Посвещавам наградата на всичките си колеги в Латинска Америка, където е толкова трудно да се прави кино! Този филм се роди от фрустрацията ми. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/-----------3-1.jpg) Кадър от „Глуха“ **„Глуха“** (Испания). Един от най-хубавите моменти на „Сан Себастиан 2025“ беше, когато по време на разговора между екип и публика след прожекцията на [„Глуха“](http://imdb.com/title/tt26923797/) (награда на публиката в раздел „Панорама“ на тазгодишното „Берлинале“) всички зрители минаха от привичното ръкопляскане към [аплодисменти на жестомимичен език](https://www.youtube.com/watch?v=TS0mzyGy3bg) – с високо вдигане и въртене на разперените длани. За да напише и снима тази история, Ева Либертад се вдъхновява от личните перипетии и разсъждения на сестра си Мириам Гарло, художничка, фотографка и първата глуха актриса с главна роля в испански филм. Анхела (Мириам) е в любяща връзка с Ектор (Алваро Сервантес), с когото чакат дете. Но радостта от раждането на тяхното чуващо (като баща си) момиченце е помътена от съмненията, обзели майката – до каква степен ще се промени сега балансът в семейството ѝ? До каква степен тя ще се окаже неволно изключена, неусетно подценена? > Във всяка връзка на обич има места, където единият не може да придружи другия, отбеляза режисьорката. [Самоосъществяващите се прогнози](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE%5F%D1%81%D0%B5%5F%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE) винаги са били благодатна почва за киноразказа, а този в „Глуха“ е и превъзходно изграден и изигран – напрегнат, но и забавен, неочакван, красив (едно от любимите ми музикални открития тази година е баската [Верде Прато](https://www.cafeoto.co.uk/artists/verde-prato/) именно заради [една песен](https://youtu.be/vHHoHb5N5PU) от саундтрака на филма). Занимава се със специфични и все пак напълно разбираеми отношения и докато носи наслада, разширява мирогледа... Сещам се за броени други филми, които се опитват да вникнат в глухотата, но все такива, които бих препоръчала без угризения: американския [„Дете на глухи родители“](http://imdb.com/title/tt10366460/), украинския [„Племето“](https://www.imdb.com/title/tt1745787/), френския [„Чети по устните ми“](https://www.imdb.com/title/tt0274117/), австралийския [„Шум“](http://imdb.com/title/tt0809931/). ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/----------------------------2-1.jpg) Вагнер Моура (награда за главна мъжка роля от Кан) в „Тайният агент“ **„Тайният агент“** (Бразилия) на Клебер Мендонса Фильо започва като роудмуви през 1977 г. (насред военната диктатура, мъчила страната до средата на 80-те), продължава като трилър и завършва като разследване в наши дни. Да, материалът е като за три филма, но 158-те минути, които трае, се услаждат. Богатството и своеобразието на колорита, звука, формите, местата и лицата са като от сънищата, а фактът, че действието започва в карнавалния период, додава елемент на колективна лудост – каквато в крайна сметка е всяка диктатура. Главният герой се оказва не агент, а човек на науката, принуден да мине в нелегалност, за да се добере до родния си град, да вземе детето си и да се спаси в чужбина. По пътя му има преследвачи, помагачи и десетки свидетелства за прогниването на системата (зашеметяващите нива на корупцията и неуважението към човешката цялост например не подлежат на обсъждане в печата, където обаче охотно се спряга градската легенда за Косматия крак, дето нощем напада с ритници нищо неподозиращи минувачи...). В Сан Себастиан авторът каза, че за стила на [филма](https://www.imdb.com/title/tt27847051/) (с награди за най-добър режисьор и за мъжка роля от „Кан 2025“) се е повлиял от бразилската класика [„Лусио Флавио“](https://www.imdb.com/title/tt0077878/) и въображението на Серджо Леоне, и добави: > Замислих този проект преди десетина години заради чувството, че определен дискурс, който смятахме за преодолян и прибран в музея на историята, отново завзема политическата сцена.... ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/---------------------2-1.jpg) Люсия Гарсия в „Поклонение“ **„Поклонение“** (Испания). Карла Симон („киното ми позволява да си измислям спомените, които нямам“) изгря на световния екран с две награди от „Берлинале 2017“ за [„Лятото на 1993-та“](https://filmsociety.bg/filmi/otkritiya/san-sebastian-2017-lyatoto-na-1993-a) и „Златна мечка“ от „Берлинале 2022“ за [„Алкарас“](https://www.imdb.com/title/tt11930126/) – две силно автобиографични, минималистични истории, деликатно структурирани около тежки загуби в детството. [Третият ѝ филм](http://imdb.com/title/tt32538648/) е от същото тесто и с някои от същите параметри (рано починали родители хероиномани), но се връща по-наблизо в миналото, прибягва до една дълга фантазийна вметка и беше селектиран в Кан. Действието се развива през 2004 г., когато 18-годишната Марина (сияен екранен дебют на Люсия Гарсия) от Каталуния, където живее с роднини на покойната си майка, отива в Галисия, при роднините на покойния си баща, които едва помни. Момичето пристига с видеокамера и с дневника на майка си (благодарение на който периодично се връщаме към една ярка любовна предистория) и е посрещнато с цял букет от сърдечности и неловкости, родови табута и легенди. Повествованието се дели на глави, всяка от които поставя съществени въпроси („Да си от една кръв с някого прави ли ви семейство?“). Вълнуващо е да се види как е устроен протагонизмът на водещия женски образ, за разлика от обичайния за филмите и романите мъжки – Марина се впуска не да покорява света чрез подвизи, а да го наблюдава, докато не се почувства в състояние да си го обясни. „Поклонение“ е отново солидно, умно кино, макар и да не стига до тихата мощ на „Лятото на 1993-та“. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/------------------------------------2-1.jpg) Тамара Кортес и Матиас Каталан в „Загадъчният поглед на фламингото“ **„Загадъчният поглед на фламингото“** (Чили) е пълнометражният дебют на 30-годишния Диего Сеспедес („смехът е винаги революционен акт“), който му спечели основния приз в „Особен поглед“ в „Кан 2025“, а в Сан Себастиан – безапелационно – наградата на младежта, гласувана от жури от 150 души на възраст между 18 и 25 години. Действието е изнесено през 80-те години на ХХ век, а мястото е мина в пустинята, но епохата и средата не се виждат кой знае колко – събитията протичат в сравнително къс отрязък от време и в театрално стилизирана среда. От едната страна са къщите на миньорите (мрачни, недодялани мъже), от другата – ханът на артистките (място, където група пъстри травестити живеят, изнасят представления и понякога утоляват самотата на миньорите). Някои от едните и от другите са болни от незнайна „чума“ (СПИН не се споменава, но препратката е очевидна), обвинения летят в двете посоки. „За тях момичетата са загадка – казва на дъщеря си Фламинго, една от болните артистки, – а аз не искам да си отида от този свят неразгадана...“ Сюжетните нишки са няколко, едни завършват с любов, други – със смърт, трети – с бягство, четвърти – в нищото. И все пак, колкото и хаотична и чепата да е историята, [„Загадъчният поглед на фламингото“](https://www.imdb.com/title/tt22237964/) успява да създаде собствена атмосфера (почти магична на места) и привързаност към персонажите. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/-----------4-1.jpg) Кадър от „Сират“ – единственият професионален актьор в състава е Серджи Лопес (вдясно) В двучасовия **„Сират“** (Испания) има една-единствена сцена, направена със сърце, и тя трае около минута: мъж с отрязан крак разиграва театър с чукана си, превърнат в кукла, която уж свири на китара и пее [песничка](https://youtu.be/pnSM3Yeo4zU) по текст на Борис Виан. Нищо от останалото не е на нивото на този момент. [Филмът](https://www.imdb.com/title/tt32298285/) разчита преобладаващо на натуршчици, но вместо естественият потенциал на тези хора да бъде изявен от режисьора Оливер Лаше, те са вкарани като марионетки в хилав сценарий и дървено изпълняват нелепи действия и елементарен диалог. Дългите празни кадри, в които визуалната, емоционалната и друга информация е нищожна, но пък мъчително развлачена, постигат чувствено отъпяване, нарушено в последната третина от няколко [*jump scares*](https://en.wikipedia.org/wiki/Jump%5Fscare) (най-недостойното средство за впечатляване на зрителя, равносилно на това да се промъкнеш зад него и да креснеш „бу!“ в ухото му). Вижда се, че Лаше е гледал [„Забриски пойнт“](https://www.imdb.com/title/tt0066601/), [„Свещената планина“](https://www.imdb.com/title/tt0071615/) и [„Лудия Макс“](https://www.imdb.com/title/tt0079501/) и му се е прищяло да хвърли група чудаци в пустинята, но сякаш не е разбрал, че по пътя ще трябва и още нещо освен вдигащи прахоляк коли. Логична дестинация например, правдоподобен конфликт, отличими персонажи с минимален заряд от каквото и да било (предистория? лична философия? обаяние? мотивация?). Или поне гениален оператор с амбициозен план плюс композитор, който да се раздаде като за последно. Поради липса на всичко по-горно „Сират“ е едно безрадостно времеубийство, в което (парадоксално, защото е пълен с движение) не помръдваме и на йота в опознаването на образите, ситуацията, света и себе си. То обаче е продуцирано от Алмодовар, получи наградата на журито в Кан, и беше предложено като испански [кандидат](https://variety.com/2025/film/awards/spain-oscars-sirat-oliver-laxe-pedro-almodovar-1236521597/) за следващите *Оскари*, а в пресата се разглежда като феномен. --- **\** По някое време преди поредната прожекция две зрителки от предния ред се обърнаха към мен, едната кимна към екрана и попита: „Извинявай, знаеш ли коя е тази жена?“. На екрана беше плакатът на 73-тото издание на фестивала с Мариса Паредес на него и въпросът мъничко разби сърцето ми.* [*Паредес*](https://www.imdb.com/name/nm0004650/) *(1946–2024) беше една от иконите на испанското кино – елегантна, талантлива, различна – и си заслужава да не я забравяме: като* [*певицата идол*](https://youtu.be/nVnqwLbltfo) *от „Високи токчета“ или актрисата идол от „Всичко за майка ми“ на Алмодовар, но и незаобиколима част от хубави филми на* [*Агусти Виляронга*](https://www.imdb.com/title/tt0090197/)*,* [*Артуро Рипстейн*](http://imdb.com/title/tt0117394/)*,* [*Гилермо дел Торо*](https://www.imdb.com/title/tt0256009/) *и много други.*