> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Самиздат на български: „Глас“ и „Мост“ през 1989 г. – част втора
- URL: https://www.toest.bg/s-flumaster-v-banyata-2/
- Published: 2018-03-02T08:00:01.000Z
- Updated: 2023-01-10T18:18:08.000Z
- Author: Татяна Ваксберг
- Tags: С флумастер в банята, България, портрет, самиздат, #wp, #wp-post, общество, #Import 2023-02-06 13:46

*Двете самиздатски списания от времето на комунизма „Глас“ и „Мост“ са многократно цитирани и анализирани в българския печат, но историята на създаването им досега е описана твърде откъслечно. В поредица, посветена на независимите издания от 1989–1990 г., Татяна Ваксберг се връща назад, за да възстанови една картина, позабравена дори и от създателите им: как се прави самиздат? Историята, каквато не сте я чели.*

[*<< Към част първа*](https://www.toest.bg/s-flumaster-v-banyata-1/)

Ако ще правите нещо историческо, непременно си водете записки. Това смехотворно напътствие му хрумва на човек, когато се опитва да възстанови някаква забравена от всички картина. Историята на дисидентските издания е от тях – създателите са позабравили технологията на печатане, останалите участници имат противоречиви спомени, а всички заедно не са никак сигурни, че възстановката на събитията си струва усилието: „Това, което правехме, беше важно за нас, но инак не беше нещо особено, не сме имали някакъв грандиозен план“, казва например Пенка Ватова, поетеса и изследователка на литературния периодичен печат, която тогава отпечатва на пишеща машина целия първи брой на списание „Мост“. Прави го, като следва предварително изработен макет на бъдещата книжка.

Такава е технологията на самиздат – в началото на всичко е един саморъчно отпечатан текст, чиито страници са сглобени като книжка с помощта на лепило и ножица.

### Ксероксът, който пуши

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/pvatova.jpg)

Пенка Ватова

Въпросът е как после да се тиражира всичко това, след като печатницата е под държавен контрол. Както и ксероксите, които в София са само два и за преснимане на нещо, което не е официален документ, се чака до следващия ден – колкото да може Държавна сигурност да провери какво пише в текста. Повечето учреждения имат ксерокс машини, но там контролът е съвсем директен, особено ако искаш да отпечаташ цяло списание. Копиращи машини в свободна продажба няма – тъкмо защото е ясно каква пагубна за режима роля може да изиграе достъпът до тях. „Дори за цялата Народна библиотека беше оставен един-единствен ксерокс. На него можеше да се снима само книга от библиотеката и надеждата беше да ти дойде редът, преди ксероксът да е започнал да пуши. Инак го спираха и поръчките оставаха за следващите дни“ – спомня си изкуствоведката Елисавета Мусакова, която отпечатва на машина първата книжка на списание „Глас“.

Дотук добре – двете книжки са отпечатани по веднъж. А нататък?

![Снимка на Елисавета Мусакова](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/03/unnamed-file-e1519920420293.jpg)

Елисавета Мусакова

По това време в комунистическия лагер има две държави с развит самиздат – СССР и Полша. Чехословакия ги следва по петите. Издават се цели книги на забранени автори, но също и периодика. Най-разпространената технология е тази на печатането на машина с индиго между листата. Така например през 1978 г. излиза легендарният руски литературен алманах „МетрОпол“ – в само 12 екземпляра, което означава, че е бил печатан на пишеща машина три пъти и при всяко печатане са били произведени по четири копия под индиго. Копията са малко не защото обемът на „МетрОпол“ е от цели 765 страници, а защото в руската традиция на самиздат се разчита предимно на вторичните преписи, извършвани от читатели. А първоначалният тираж обикновено е от дузина екземпляри.

Съвършено различен е опитът на Полша, която притежава цели нелегални издателства и буквално стотици периодични издания, отпечатани с разнообразна технология: иглен принтер, циклостил, фотопечат, дори офсетов печат. Там тогава е обичайно да се издаде книжка в тираж от внушителните 1200 броя. Опит, на който гледат със завист дисидентите в Чехословакия и Унгария, и когато могат, го следват с няколко десетки собствени периодични издания. В България известните издания са само две – „Глас“ и „Мост“, макар че напоследък се заговори и за доста непроучен опит, чието описание предстои.

### Пилюр, индиго, циклостил

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/unnamed-file-1.jpg)

„Майстора и Маргарита“, самиздат, печат – иглен принтер

„Отказахме се от идеята с индигото, защото искахме по-голям тираж наведнъж“, казва Владимир Левчев. Пенка Ватова допълва: „Някой ни беше казал, че едно произведение, отпечатано в по-малко от 50 бройки, може да мине пред властите за ръкопис, а не за нелегално списание. Че ще можем да твърдим, че това е тираж за приятели. И ние се стремяхме към този *максимум*.“

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/unnamed-file-2-1.jpg)

„Хроника на текущите събития“, руски периодичен самиздат, печат на пилюр

Другата техника, която обсъждат, е отпечатване на няколко броя на иглен принтер: „На такъв работеше в службата си едно от момичетата, които бяха съгласни да ни помагат – казва Едвин Сугарев. – Но в последния момент половината евентуални сътрудници се отказаха и замисълът пропадна.“

Измежду двамата създатели на самиздатските издания по-наясно с технологиите е Едвин Сугарев. Още като ученик в гимназията е издавал ученическо списание „Вик“ заедно с Илко Димитров, Елисавета Мусакова и Герасим Величков. Размножавали го на пилюр – тънка полупрозрачна хартия, която позволява да добиеш повече екземпляри под индиго, поне шест наведнъж.

Но истината е, че през цялото време са мечтали за циклостил – машина, на която се изработва половината от полския самиздат и която позволява отпечатване в по-големи тиражи. Според Владимир Руменов, автор на първата корица на „Мост“, тази мечта е била обсъждана и по неволя отхвърлена: „Щеше да ни отнеме твърде много време да овладеем технологията, а ние искахме резултат веднага.“

[*Към част трета >>*](https://www.toest.bg/s-flumaster-v-banyata-3/)