> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Руските енергийни проекти като инструмент за влияние над Балканите
- URL: https://www.toest.bg/ruski-energiiyni-proekti/
- Published: 2019-03-09T06:40:54.000Z
- Updated: 2019-03-09T08:01:20.000Z
- Author: Венелина Попова
- Tags: политика, Бойко Борисов, България, енергетика, Русия, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Безпринципността е една от трайните характеристики на политиката на трите кабинета „Борисов“. Премиер-министърът с лекота сменя партньорите си в управлението според конфигурацията в Народното събрание: веднъж с „Реформаторите“, втори път с „Патриотите“ – както се случи. Не се притеснява да получава подкрепа и от партии извън коалиционния формат, стига те, както ДПС, да му осигуряват често парламентарен кворум и подкрепа на ключови за мнозинството решения.

#### И понеже властта в България обичайно е цел, а не средство за служене на обществото, Борисов и ГЕРБ не правят изключение, напротив – затвърдиха трайно тенденцията.

Примери за безпринципната и непоследователна политика на това управление дал бог. Но особено показателни са големите инфраструктурни проекти в сферата на **енергетиката – сектора с най-много проблеми, огромни парични обороти и интереси**. И тъкмо затова и с най-силна корупционна среда. През юни 2014 г. кабинетът „Орешарски“ прекрати „Южен поток“ след стартирането на наказателна процедура срещу България от Европейската комисия. Година и половина по-рано, след национален референдум с едва 20% избирателна активност и дни преди да се саморазпусне след оставката на кабинета „Борисов 1“, Народното събрание окончателно спря и проекта за АЕЦ „Белене“. От „гьол“, както го нарече премиерът през 2010-та, осем години по-късно [проектът се превърна в „стратегически“](http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/aec-belene-ot-giol-do-strategicheski-proekt.). Такъв тип политика изглежда шизофренна, още повече заради това че политическите и експертните оценки за проекта продължават да са все така полярни, както и преди провеждането на референдума.

Не изглеждат много по-ясни нещата и след **посещението на руския премиер Дмитрий Медведев** в България, завършило преди дни. По време на визитата беше потвърдено единствено, че руската държавна корпорация „Росатом“ е готова да участва в конкурса за строителството на атомната централа. Но преди това проектът с 40-годишна история трябва да премине през още процедури, най-важната от които е намирането на инвеститори без държавна гаранция, че парите им няма да потънат в площадката на Белене.

#### За минаването през България на „Турски поток“ Русия този път поиска гаранции от ЕК, че съдбата му няма да е като на „Южен поток“.

Брюксел обаче не може да направи това. Защото единствените гаранции са България да спази изискванията на европейското екологично законодателство и на Третия енергиен либерализационен пакет, уточни министърката на енергетиката [Теменужка Петкова в интервю за bTV](https://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/temenuzhka-petkova-za-turski-potok-tazi-infrastruktura-e-izcjalo-balgarska.html). В същата телевизия [посланикът на Франция у нас Ерик Льобедел](https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/frenskijat-poslanik-nuzhno-e-sblizhavane-na-dohodite-v-stranite-ot-es.html) посочи конкретно две директиви на ЕК – за диверсификация и декарбонизация. От пръв поглед обаче е ясно, че изграждането на „Турски поток“ не само няма да постигне диверсифицирането на източниците на газ, но **ще затвърди монополните позиции на Русия на нашия пазар**.

С подкрепата на въглищната индустрия и с липсата на дългосрочна стратегия за прехода към други енергийни източници, **държавата ни не изпълнява и директивата за декарбонизация в сектора**. За сравнение: Германия, която и през най-студените зимни месеци продължи да изгражда „Северен поток 2“, въпреки силния натиск от страна на САЩ за прекратяването на проекта, в началото на годината постигна споразумение да спре използването на въглищата до 2038 г. Заедно с това четвъртата икономика в света и шестата по въглеродни емисии не се отказва от намерението си да закрие всички атомни централи в страната до 2022 г.

Посещението на премиера на Руската федерация в България предизвика широк отзвук в медиите. **И не само в нашите**. [Руският вестник „Правда“ излезе с хвалебствия](https://www.mediapool.bg/pravda-ne-pesti-pohvali-za-borisov-radev-i-silnite-levi-koito-se-narichat-rusofili-news290638.html) за промененото отношение на България към Русия. В репортаж със заглавие „София поиска прагматични отношения с Москва“ изданието пише за новата риторика на Борисов и за поднесените извинения за провала на трите общи енергийни проекта – петролопровода „Бургас–Александруполис“, газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. И нарежда Борисов сред европейските лидери, които, под влияние на засилващата се националистическа тенденция в Европа, са започнали да отстояват интересите на собствените си държави. А „Комерсант“ по повод „Турски поток“ без никакви дипломатически усуквания посочва ясно, че [„България се държи за тръбата“](https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/03/06/3400323%5Fbulgariia%5Fse%5Fdurji%5Fza%5Ftrubata%5Fi%5Fdrugi%5Fruski%5Fkomentari/), но разговорите в София са приключили без видими резултати.

Разговора за това дали двата енергийни проекта ще бъдат реализирани, и още по-важно – дали те ще са от полза за националните ни интереси, оставяме на експертите. Които ще могат да се произнесат по-категорично едва след като станат ясни окончателните параметри, инвеститори и най-вече цената им. На този етап разбрахме само, че **Русия е склонна да участва с една четвърт от необходимата инвестиция за строителството на 480 км трасе на газопровода** на наша територия, а българската държава – с 2,7 млрд. лв. Три консорциума с международно участие от Европа и Саудитска Арабия са подали оферти за обществената поръчка на „Булгартрансгаз“ за газовата отсечка от турската граница до сръбския град Зайчар, стана ясно в четвъртък, след отварянето на документацията.

Без окончателна цена и потвърден инвеститорски интерес е и проектът за нова атомна централа. В края на миналата година енергийната министърка Петкова обяви, че изграждането на АЕЦ „Белене“ ще струва 18 млрд. лв. През 2013 г. Делян Добрев говореше за 10 млрд. евро, а Румен Овчаров и „Атомстройекспорт“ – за не повече от 6,4 млрд. евро. С уточнението, че месеци преди България да се откаже от проекта, от руската компания го оценяваха като **все още рентабилен заради ниската цена на реакторите, договорена предварително**. Финансирането на бъдещата ядрена мощност сега се предвижда да стане с 20% собствен и 80% привлечен капитал, като българското участие ще е под формата на апортна вноска от досегашната инвестиция на НЕК.

#### Защо ГЕРБ и най-вече Борисов промениха отношението си към този проект?

И не е ли заровено кучето тъкмо в тези милиарди евро? Достъп до този огромен финансов ресурс ще имат български фирми, избрани да изпълнят една трета от дейностите по строежа. И разбира се, определени фигури от високите етажи на властта – същите, които разпределят обществените поръчки. Затова **винаги когато става въпрос за много пари, принципите отпадат**, а взети решения могат да се отменят с лекота. И това със сигурност знаят не само българските граждани, но и партньорите ни от НАТО и ЕС.

Знае го и Владимир Путин, който се бори да запази Балканите като територия с руско влияние. По тази причина господарят на Кремъл прие Борисов да му „целуне ръка“ за газовата тръба, за да може тя да стигне до Сърбия и Унгария по-бързо и на по-ниска цена. Но Русия няма интерес от създаването на независим хъб „Балкан“, защото ще даде възможност за развитието на регионален пазар на газ и за диверсификация на доставките. Затова и „Газпром“ не планира да участва в реализацията на този проект в България, потвърди и шефът на компанията Алексей Милер, цитиран от руската информационна агенция ТАСС.

Позицията на премиера Борисов за руските енергийни проекти може би щеше да бъде много близка до тази на БСП и на президента Румен Радев, **ако не му се налагаше да играе двойна игра в опитите да се хареса и на Запад, и на Изток**. И да се съобразява с правилата в ЕС – основен инвеститор чрез различните си оперативни програми и фондове на българската икономика. Чуждестранните инвестиции в нея през последните десет години намаляха драматично заради лошата институционална среда, повсеместна корупция и съдебна система, която не може да гарантира сигурността им.

#### Последователен, макар и вече по-откровен в подкрепа на руските интереси, остава и президентът Румен Радев.

На срещата на върха на НАТО в Словашкия град Кошице, където държавите от Източна Европа обсъждаха как Алиансът да противодейства на руската пропаганда, дезинформация и хибридни заплахи, Румен Радев заяви, че няма да допусне друг да решава съдбата на българските енергийни проекти. Той призова управляващите да „материализират визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, а не страната ни да става заложник на чужди интереси“. **Не уточни обаче дали споделя убеждението, че нашите национални интереси съвпадат с руските на Балканите.** И дали като своя предшественик Георги Първанов смята, че с реализацията на АЕЦ „Белене“ ще направим „голям шлем“. Защото някои експерти вече се шегуват, че след посещението на Дмитрий Медведев не можем да говорим дори за „три без коз“.

В контекста на разговорите между премиерите на България и Русия за разширяването на двустранните отношения трябва да посочим [подробния материал на „Капитал“](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2019/03/08/3401196%5Fataka%5Fe%5Fsvurzana%5Fs%5Fruskite%5Fslujbi%5Fprez%5Ffirmi%5Fna/) за

#### връзката на „Атака“ с руските служби през фирми на Христо Маринов, официалния съветник на Сидеров.

През последните четири години двамата са неизменно рамо до рамо при всяко посещение на лидера на „Атака“ в Москва или Крим. Името на съветника се появява в разследването на списание *L’Espresso* за [финансиране от Русия на партията на италианския вицепремиер Матео Салвини](https://www.toest.bg/rusko-gorivo-za-evropeyski-izbori/). Разкритията наместват парче от пъзела, което показва обвързаността на крайнодесните формации от ЕС (в случая в България и Италия) с режима на Путин и прокарването на руската пропаганда. Тези връзки не са нещо ново, но публикацията отива отвъд видимото и документално доказва, че зад прокремълския дискурс на националистическите партии стоят и бизнес отношения, пише Росен Босев в „Капитал“.

#### Любопитни са и разкритията за перачницата „Тройка“,

[направени от международен журналистически екип](https://bivol.bg/troikalaundromat-press-release.html) с партньорското медийно участие на сайта „Биволъ“ в началото на седмицата. Става дума за **глобална схема за пране на пари в размер на близо 9 млрд. долара**, ръководена от най-голямата руска частна инвестиционна банка и покровителствана от управляващия елит. От тях 130 млн. евро са постъпили и в български сметки от офшорни компании. Със съмнителните финансови трансфери са превеждани [пари от Русия за „технически услуги“ и „потребителски стоки“](https://bivol.bg/troika-laundromat-bulgaria-1.html). А **сред бенефициентите, освен областния управител на Бургас Вълчо Чолаков** и фирми за строителство на ваканционни селища, са и руски граждани. С мръсните пари те купували луксозни недвижими имоти и апартаменти край морето.

Според Дмитрий Медведев **своя собственост в България вече имат над 300 000 руснаци**. Макар да има [основателни съмнения за достоверността на това число](https://clubz.bg/45012-kolko%5Fsa%5Frusnacite%5Fs%5Fimoti%5Fu%5Fnas%5Foficialno%5Fa%5Fne%5Fpo%5Ftolstoj), тук се сещам за думите на известния телевизионен водещ и депутат от президентската партия „Единна Русия“ Пьотър Толстой, който през 2016 г. заяви пред кореспондента на БНТ в Москва, че е „нужна дълбока реформа на ЕС, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединяване на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия“. А за България, уж на шега, каза: **„Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме.“**

Подобно имперско отношение демонстрираха по време на своите визити у нас и руският патриарх Кирил, и премиерът Медведев. Първият си позволи да поучава президента за историята ни, вторият – на българо-руския форум за туризма „посъветва“ с усмивка Борисов [да приравним лева към китайския юан](https://www.dnevnik.bg/politika/2019/03/05/3399845%5Fmedvedev%5Fsus%5Fsuvet%5Flevut%5Fda%5Fse%5Fpriravni%5Fkum%5Fjuana%5Fa%5Fne/) вместо към еврото.

А може би това е отговор на сервилната ни и непостоянна политика към Русия? В този контекст прогнозите за затопляне на отношенията между София и Москва не звучат като добра новина. Поне не и днес, когато [Турция възнамерява да разположи на своя територия руски ракетни комплекси С-400](http://bnr.bg/post/101090731/rusia-i-turcia-zapochvat-ot-dnes-savmestni-patruli-v-idlib-severna-siria) и е започнала проучване за дислоцирането им през октомври. Това предизвика напрежение в НАТО и реакцията на САЩ. Държавният департамент предупреди Анкара, че този акт може да доведе до преразглеждане на турското участие в програмата за производство и получаване на изтребителите от пето поколение F-35 и до евентуални санкции.

В същия тон прозвуча и предупреждението на Йенс Столтенберг, отправено към Русия след срещата му в София с премиера Борисов по повод нарушаването от страна на Москва на Договора за използване на ракети със среден и малък обсег на действие. А от Кремъл му отговориха, че **ще разполагат свои ракети където решат**. Подобна геополитическа конфликтност припомня популярната фраза, че няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси. Само че знаем ли кой е в случая българският интерес?

*Заглавна снимка: Стопкадър от [пресконференцията](https://youtu.be/pZP4eZ2idww) след срещата на Медведев и Борисов*