> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Русизми под прикритие
- URL: https://www.toest.bg/rusizmi-pod-prikritie/
- Published: 2026-10-15T09:00:20.000Z
- Updated: 2026-10-15T09:00:20.000Z
- Description: Разпознавате всички русизми в речта си? Лъжете се. За разлика от руските дронове, русизмите знаят как да се маскират като идеалните двойни и тройни агенти под прикритие. И пак за разлика от дроновете, те са напълно безопасни. Павлина Върбанова ще ви го докаже в две поредни „порции език“.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, езикознание, Как се пише?, общество

Този път ще започнем нестандартно – с една съвсем кратка анкета.

*Анкетата ще бъде активна до 21 октомври.*

Темата за русизмите в българския език отдавна е в полезрението и на езиковеди, и на неспециалисти. За съжаление, когато тя се обсъжда от неспециалисти, емоциите са в повече, а научната информация, ако изобщо се взема предвид, е на втори план. Като цяло отношението на обществеността към русизмите е негативно и това е напълно разбираемо. 

#### Опитвайки се по всякакъв начин да се разграничим от Русия, искаме да зачеркнем и руските следи в нашия език. 

Нищо ново под слънцето всъщност – подобна реакция е имало през Възраждането срещу турските думи.

В тази и в следващата статия ще се опитам да хвърля повече историческа светлина по темата, без претенцията, разбира се, да я разгледам от всички страни. 

### В списъка на незаподозрените

В началото е редно да направим теоретичното уточнение, че русизмът не е дума, която ясно се осъзнава като руска и обикновено се сочи с пръст (например *считам, касае се, удачен*), а изобщо „дума, израз или синтактична конструкция, заимствана от руския език в друг език“**¹**.

Не бях замислила да ви потопя направо в дълбокото, но каква по-добра илюстрация бих намерила от това, което написах преди малко: „В началото е редно да направим теоретичното уточнение“. Само тук има два ясни русизма, които надали бихте заподозрели – *начало* и *уточнение*. Звуковите маркери – наследниците на определени звукове и съчетания на звукове в [праславянския език](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%5F%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA) – ни помагат да ги идентифицираме.

Един от тези маркери е **застъпникът на малката носова гласна (означавана с ѧ в старобългарски)** – в съвременния български книжовен език това е ***е***, а в руския – ***я*** или ***а*** след мека съгласна**²**. Съответствието на първата дума в старобългарския език е *нач*ѧ*ло* **³** и ако бяхме я наследили направо, без език посредник, тя щеше да бъде *нач*е*ло* и да е омоним на наречието *начело*. Днес обаче употребяваме *нач*а*ло*, също и производните *нач*а*лник, нач*а*лен*, в които има несъмнени руски следи.

В думата *ут*о*чнение* виждаме типичната за руския език **замяна на гласната *ъ* с *о* в корена**. Старобългарският корен е *\-т*ъ*к-* и днес го срещаме в наречието *т*ъ*кмо* и в глаголи като *т*ъ*кмя, изт*ъ*квам, ст*ъ*квам, ст*ъ*кмявам*. Доста по-често обаче употребяваме *т*о*чен, т*о*чно, т*о*чност*, даже и *т*о*чка*, ако щете – пак с несъмнени руски следи. След като *уточним*, че промяната на *к* в *ч* не е специфична за руския език (дължи се на това, че някога е имало *ь* след тази съгласна), можем да направим едно упражнение: в случай че бяхме наследили тези думи направо от старобългарския език, те щяха да звучат и да се пишат така: *т*ъ*чен, т*ъ*чно, т*ъ*чност, т*ъ*чка*.

### Други маркери и нови руски находки

Тази статия би разширила обема си поне до курсова работа, ако разгледаме подробно всички звукови маркери и приведем съответните примери, затова ще се ограничим. Един от най-сигурните маркери е **голямата носова гласна (ѫ) и нейните наследници**: ***ъ*** в българския език, **у** в руския. Вече няколко пъти използвах термина *зв*у*к* – стопроцентов русизъм, тъй като в старобългарския език тази дума е била с облика *зв*ѫ*къ*.

За мен лично е интересно, че руският език е сложил своя отпечатък и върху думата *х*у*дожник* *(х*ѫ*дожьникъ)*, а *тр*у*совете* на земята и конският *тр*ъ*с* всъщност имат един и същи праобраз – *тр*ѫ*съ* **⁴**. Във *възм*у*щението (възм*ѫ*щениѥ –* от *възм*ѫ*тити с*ѧ*)* и *р*у*гаенето* (от *р*ѫ*гати с*ѧ) също има доза руска фонетика, както и в *бл*у*дството* (*бл*ѫ*дъ* ‘блудство, разврат’*, бл*ѫ*дъныи сынъ* ‘блудният син’).

Тук трябва да отбележим, че значението на старобългарските думи в доста случаи се различава от значението, което влагаме в тях днес, например съществителното *възм*ѫ*щениѥ* се е употребявало за морско вълнение или за вода, която се движи, а *р*ѫ*гати с*ѧ – за подиграване, присмиване. Все пак ни дели повече от хилядолетие – време, през което тези думи са пребивавали в различна езикова среда и са развили нови значения, а някои от старите са отпаднали. Смисловата връзка с водата обаче се пази в глаголите *м*ъ*тя, разм*ъ*твам*, в съществителното *м*ъ*тилка*, където срещаме българския наследник **ъ** на звука **ѫ**.

Думата *лев* също е с променено значение (название на доскорошната ни парична единица) и в нея също има руска следа – ***е* на мястото на някогашната малка ерова гласна** *(львъ)* **⁵**. Със сигурност знаете, че през Възраждането, а и след това със съществителното *лев* е назоваван царят на животните. То стои и в основата на прозвището *Левски*. Други думи с този маркер са *р*е*вност* (*р*ь*вьность* ‘усърдие, старание’; ‘завист, омраза’) и *възм*е*здие* (от *м*ь*зда* ‘награда’).

Последният маркер, който ще посоча, е **застъпникът на праславянското съчетание *\*dj***: в българския език това е съчетанието **жд**, а в руския – само **ж**. Избрах този маркер, защото днес редовно употребяваме думата *госпо*ж*а* в официалното общуване. Тя произхожда от старобългарската *госпо*жд*а* и е означавала „господарка“, както *господинъ* е означавала „господар“. Впрочем предполагам, че и преди да прочетете това, сте знаели откъде произлизат думите, понеже не сте *неве*ж*и* (невѣ**жд**а ‘невеж човек’) – още един русизъм.

### Странстванията на думите и книгите

За да си починем малко от тази сравнително сложна материя, ще очертаем в най-едри щрихи пътя на думите във времето, за да обясним как и защо са настъпили посочените по-горе промени в тях. Тръгваме от т.нар. класически старобългарски паметници (основно ръкописи и [епиграфски](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%95%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%A1%D0%9A%D0%98/) паметници), от които е извлечено лексикалното богатство и са съставени речниците на старобългарския език. За жалост, до днес няма нито един открит оригинал на първоначалните Кирило-Методиеви преводи на светите книги. Най-старите ръкописи – споменатите класически старобългарски паметници – са от края на Х и от ХI век.

Нищо не е оцеляло и от някогашната Преславска библиотека. За нейното съществуване има само косвени сведения, които обаче са достатъчни, за да се предполага, че е била богата за времето си и преводаческата и преписваческата дейност в столицата е била покровителствана лично от владетеля (княз Борис, цар Симеон, а по-късно и цар Петър)**6**.

Съществуват различни хипотези как преславските книги са стигнали до Киевска Рус в края на Х век, когато държавата е покръстена. Общоприето обаче е мнението, че всички старобългарски книги, пренесени там, са погинали**7**. Чрез тях се осъществява т.нар. първо южнославянско влияние, което по същество е българско. Преславските преводни произведения и авторски творби познаваме по по-късни преписи, направени на местна почва, в които започват да проникват руски езикови черти, като споменатите по-горе звукови промени. Постепенно се формира руската редакция на старобългарския език – и това е нещо, което почти не се знае от нас, българите:

#### в началото на руския *книжовен* език стои старобългарският книжовен език. Дали сме на руснаците не само кирилската азбука, но и основата на тяхната книжнина и на книжовния им език.

По време на Второто българско царство нашата литература преживява нов възход. Търновската книжовна школа и езикът на паметниците от търновски тип упражняват влияние върху руската редакция. То е известно като второ южнославянско влияние. По-късно руската редакция „постепенно се затваря в рамките на каноничната литература и се превръща в т.нар. църковнославянски език“**8**.

Влиянието променя своята посока през Възраждането, когато формиращият се новобългарски книжовен език започва енергично да черпи от църковнославянския и впоследствие от руския език, включително и коментираните по-горе думи.

Този интензивен процес, а и други процеси, по-близки до нашето време, ще проследим в следващата статия, но все пак в края на тази ще актуализирам първия въпрос от анкетата: употребявате ли русизми? ;)

**1** Речник на българския език (онлайн): [русизъм.](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/)  
  
**2** За улеснение посочвам буквите, с които се означават \[йа\] и \[’а\].  
  
**3** Голяма част от примерите за фонетичните маркери в тази публикация са взети от Харалампиев, И. Историческа граматика на българския език. В. Търново: Фабер, 2001, с. 235–237.  
  
**4** Като добавим *земетр*е*сение* (впрочем имаме и *земетр*ъ*с*) и *стр*я*скам*, *тр*я*скам*, картината става [доволно сложна](https://kaksepishe.com/articles/koe-e-obshtoto-mejdu-zemetreseniyata-trusovete-stryaskaneto-i-konskiya-tras/).  
  
**5** В съвременния български книжовен език широко разпространена е замяната на **ь** с **е** в наставките (*лов*е*ц < лов*ь*ць*; *винов*е*н < винов*ь*нъ*) и по-рядко в корените на думите.  
  
**6** Гагова, Н. Владетели и книги. София: ПАМ Пъблишинг Къмпани, 1910, с. 49–57.  
  
**7** Пак там, с. 58.  
  
**8** Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. III. Грашева, Л. (гл. ред.) София: Академично издателство „М. Дринов“, 2003, с. 453\. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*