> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# В разгара на инфодемията: Русия и Китай като „новите спасители“
- URL: https://www.toest.bg/rusiya-i-kitay-kato-novite-spasiteli/
- Published: 2020-06-19T21:07:50.000Z
- Updated: 2023-01-19T12:17:38.000Z
- Author: Йоанна Елми
- Tags: Хроники на инфодемията, анализ, дезинформация, Китай, коронавирус, медии, Русия, #wp, #wp-post, общество, #Import 2023-02-06 13:46

В края на април [европейски доклад](https://euvsdisinfo.eu/eeas-special-report-update-2-22-april/) нарисува мрачна (дез)информационна картина: проруски и китайски източници водят кампания, целяща да подкопае доверието в европейските институции и справянето им с кризата, както и да отклони вниманието от китайските грешки. Самото му появяване бе предшествано от [скандал](https://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/videos/ima-li-kampanija-za-dezinformacija-okolo-koronavirusa.html). След медийни публикации, че документът е бил смекчен заради натиск от страна на Китай, и след първоначално отричане на тези твърдения от европейските власти, в крайна сметка Брюксел публично призна, че Пекин е „изразил безпокойство“, и се принуди да публикува доклада.

#### **Редактиран или не, крайната версия на доклада е достатъчно притеснителна.**

Според него целта на дезинформацията е „европейските партньори да се представят като неефективни, разделени и цинични“ в справянето с кризата, причинена от *COVID-19*. Друг аспект е разпространението на невярна информация, свързана със здравните мерки – от фалшиви лекове до антиваксърски тези. Според анализа подобни дезинформационни материали достигат до милиони потребители в социалните мрежи и интернет.

През юни Европейската комисия [направи](https://www.politico.eu/article/european-commission-disinformation-china-coronavirus/) рязък дипломатически завой и за първи път посочи Пекин като един от основните източници на дезинформация в рамките на Европейския съюз. Заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова открито заяви, че Китай е запълнил [информационния вакуум](https://www.politico.eu/article/vera-jourova-china-filled-void-of-eu-communication-during-crisis/), оставен от европейските институции, а Комисията [положи основите](https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip%5F20%5F1006) на план за борба с дезинформацията.

#### **България не е изключение от тази тенденция.**

Преди да посочим конкретните примери, е важно да уточним, че:

**•** В българския контекст дезинформацията около коронавируса, особено що се отнася до политическото ѝ измерение, се намества във вече съществуващи наративи и кампании, частично изложени в [доклада](https://www.toest.bg/content/files/wp-content/uploads/2020/02/REPORT%5FPART1%5FBGN.pdf) „Антидемократичната пропаганда в България“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания от 2017 г.

**•** След избухването на епидемията Китай (доскоро сравнително странична тема) често се „прикачва“ към Русия в споменатите и проучени за целите на този анализ материали, съдържащи дезинформация. Вече съществуващите основни теми в българското пространство, като разделенията Изток–Запад и Русия–САЩ, съответно се трансформират в Китай срещу САЩ, както и Русия плюс Китай срещу Европа.

**•** Макар идеологическата пристрастност в изброените материали да е очевидна, в настоящия анализ е редно да се концентрираме по-скоро върху конкретните практики, които авторите или платформите прилагат при писането на материалите си, за да постигнат определен ефект. Тези практики включват, но не се изчерпват със: подвеждащи заглавия, избирателно цитиране, смесване на потвърдена, легитимна информация с непотвърдени или неверни данни и твърдения, както и тенденциозно интерпретиране на факти.

Резултатите не закъсняват: според проучване, [цитирано от „Свободна Европа“](https://www.svobodnaevropa.bg/a/30664887.html), дезинформацията е особено популярна у нас.

Пътят на дезинформацията се проследява трудно. За разлика от легитимните новини и публицистиката, манипулативните текстове често са анонимни, маскирани като преводни текстове без посочен източник или с източник, който не се придържа към прозрачни и етични практики.

#### **Конкретен [пример](https://www.facebook.com/gadjokov/posts/10219224965673765) от самото начало на епидемията даде Красимир Гаджоков, създател на инструмента [„Медийно око“](https://mediascan.gadjokov.com/).**

Текст, според който коронавирусът е спонсориран от Бил Гейтс, е публикуван в края на януари в анонимно руско издание – на немски език. След това друго руско издание превежда този първоначален материал и публикува „своя статия“. Няколко дни по-късно българско издание препечатва материала и го публикува.

Няколко български онлайн портала следват същия процес, цитирайки първата публикация на български език като източник. В средата на март, или близо два месеца след първоначалната поява на руски език, същият текст се публикува в друга българска платформа, а като източници се посочват препечаталите го преди това български сайтове. Междувременно обаче първото българско издание, публикувало информацията в края на януари, я изтрива и така затруднява още повече нейното проследяване.

Прилагането на тази практика е улеснено от факта, че съвременният потребител често няма време да търси източника на информацията, която получава. В допълнение, публикуващият се „застрахова“, посочвайки някакъв източник, макар и едно бързо търсене да е достатъчно, за да се види, че и той е ненадежден. Цитирайки се взаимно, подобни издания постигат ефект не само на амплификация на съдържанието, но и създават илюзия за легитимно съдържание.

#### **Друга стратегия откриваме в [материал](https://bgr.news-front.info/2020/04/17/sky-news-rusiya-i-kitaj-sa-spasitelite-na-evropa-a-ne-nato/) със заглавие „SkyNews: Русия и Китай са спасителите на Европа, не НАТО“,**

публикуван в [*NewsFront*](https://mediascan.gadjokov.com/site/41) – сайт, регистриран в Русия, в който се разпространява невярно или силно предубедено съдържание. Статията е базирана на [репортаж](https://youtu.be/w8aip-sbucU) на британската телевизия *SkyNews,* в който се предупреждава, че ако НАТО не предприеме по-сериозни мерки за подпомагане на съюзниците, други страни могат да се възползват и да експлоатират настоящата криза.

В материала на български език е направен избирателен и сравнително свободен превод на казаното от *SkyNews,* като се акцентира върху критиките към НАТО. Същинският репортаж обаче започва с кадри за помощ от Турция, изпратена на Великобритания в рамките на НАТО – това не е упоменато в българския материал. Нещо повече – никъде в репортажа на *SkyNews* не се споменава, че „Русия и Китай са спасителите на Европа, не НАТО“, както се опитва да ни убеди заглавието.

Избирателното цитиране на легитимни източници в комбинация с неверни или изкривени твърдения се среща често в подобен тип материали. Нещо повече – чуждестранното съдържание предполага потребителите да владеят достатъчно добре чуждия език, за да могат да проверят сами съдържанието. Това съществено ограничава останалите български читатели, които трябва да се доверят на превода.

#### **Понякога пък цитираното чуждестранно съдържание дори не е предоставено на читателя.**

Пример е [материал](https://pogled.info/svetoven/balkani/nesravnimo-pomoshtta-za-sarbiya-ot-strana-na-zapada-kitai-i-rusiya-nyakoi-sravneniya.116085) в сайта [„Поглед Инфо“](https://mediascan.gadjokov.com/site/233) със заглавие „Несравнимо!!! Помощта за Сърбия от страна на Запада, Китай и Русия – някои сравнения“, с автор руснака Алексей Топоров, преведен, без да е посочен източник. Топоров пише в [руски](https://en.wikipedia.org/wiki/Lenta.ru), както и в проруски [украински](https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D0%B0.%D1%80%D1%83) издания, често замесени и обвинявани в разпространяване на неистини. Текстът се позовава на [материал](https://www.theguardian.com/world/2020/apr/13/coronavirus-diplomacy-how-russia-china-and-eu-vie-to-win-over-serbia) на британския вестник „Гардиън“, чието заглавие и автор не са упоменати. Оригиналната статия на английски език е публикувана няколко седмици преди българския материал.

При сравнение е видно, че българската преводна статия (с автор Топоров) изобилства от неточности и невярна информация. В материала например се посочва, че авторът (неназованият от „Поглед Инфо“ Шон Уокър) е написал в оригиналния материал, че „единствено“ руската страна е изпратила екип военни специалисти по дезинфекция и свързаното с тях оборудване, които в Белград са били посрещнати с „фанфари“. Такива твърдения няма в оригиналния текст, а помощта е описана като съпроводена от „голям медиен шум“ и „впечатление, че шумът около помощите надминава тяхната полезност“.

„Гардиън“ цитира становище на експерт, че ЕС не би могъл да има същата „бързина и степен на интервенция“ поради спецификите на режимите в Китай и Русия. Това изказване е преведено като „ЕС не може да бъде толкова бърз и деен, колкото Китай и Русия“.

#### **Подобна подмяна на езика използва оригинално съдържание и го претворява в идеологически оцветена информация.**

Такъв е и случаят с помощта от страна на Китай за Европа, която е отразена в споменатия вече тип платформи и обрисува западните страни и ЕС в негативни краски. В подобен вид материали се наблюдава и друга тенденция – умишлено изваждане на новината или информацията от нейния контекст. Така например китайската помощ за Европа често е представяна като слабост на Европа, без да се споменава например [европейската помощ за Китай](https://news.cgtn.com/news/2020-02-01/China-s-Li-EU-s-von-der-Leyen-discuss-coronavirus-outbreak-over-phone-NJg1gNIx7q/index.html), изпратена през февруари, или многобройните случаи на дефектни или неизползваеми материали, получени от Китай.

С подобни материали се [експлоатират](https://pogled.info/svetoven/antikitaiskata-kampaniya-na-sasht-pridobiva-razyuzden-harakter.116642) и реални политически и социални проблеми с цел конструиране на пропаганда. Пример за това са противоречивите стратегии на американското правителство и механизмите за реагиране на Европейския съюз. Разликата със сериозната журналистика и публицистика е, че дезинформацията не предлага анализ и конкретика, нито цялостна картина на тези проблеми, а цели да наложи двуполюсно мислене от типа „злодей срещу герой“ и да провокира силна и негативна емоционална реакция, често служейки си с изкривени или неверни твърдения.

#### **Не липсва и информация, която може да се определи като откровено конспиративна.**

Подобен тип съдържание включва изброените дотук практики, но поставя критиките към Китай за справянето с епидемията в контекста на „световен заговор“. Такъв пример е отново преводна [статия](https://pogled.info/svetoven/zalpovete-na-informatsionnata-voina-sreshtu-kitai.116661) без посочен източник, в която са цитирани избирателно и манипулативно различни материали на медии като [„Лос Анджелис Таймс“](https://www.latimes.com/california/story/2020-04-29/coronavirus-slows-money-laundering-to-a-crawl) и [„Ройтерс“](https://www.reuters.com/article/us-myanmar-drugs-exclusive/exclusive-huge-fentanyl-haul-seized-in-asias-biggest-ever-drugs-bust-idUSKBN22U0Q8). Макар и без някаква връзка помежду си, тези материали са използвани като „доказателство“, че Съединените щати водят информационна война срещу Китай.

Други реални проблеми – като например антиазиатския расизъм – се интерпретират тенденциозно с цел създаване на опростен прокитайски и антизападен наратив. Макар подобно съдържание да е най-провокативно, то е и най-лесно за опровергаване, тъй като при по-дълбок прочит се разпада на съставните си части поради липса на логически връзки, а проверката на фактите е сравнително лесна както за професионалния журналист, така и за информирания читател.

Именно превратното тълкуване на фактите, изваждането им от контекста, размесването им с полуистини или невярна информация, за да се постигне определено внушение, е една от печелившите рецепти за дезинформация и пропаганда. В случая базисният факт, че Китай оказва помощ на европейски държави като [Италия](https://www.bbc.com/news/world-europe-52557426), служи за прокарването на спекулацията, че подкрепата от Китай непременно означава, че Европа не само не помага, но и се проваля в борбата с *COVID-19*.

#### **Разпространяването на подобен тип манипулиране на фактите обикновено обслужва определена идеологическа цел, но невинаги е координирано.**

Редно е да се избягват големите обобщения, както и приравняването на всеки потребител, споделящ подобни материали, с т.нар. тролове. Нужни са проучвания в дълбочина, които системно да установяват същинския произход на масивните количества дезинформация, нейния трафик и модели на разпространение. Положителното на настоящата криза е, че вероятно все повече журналисти и проверители на факти ще изработват и прилагат подобни инструменти в работата си. Но дотогава зоркото следене, както и разбирането на гореизброените практики също е от първостепенно значение.

##### *Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов*

---

*„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата [„Хроники на инфодемията“](https://www.toest.bg/tag/hroniki-na-infodemiyata/), реализирана от [АЕЖ-България](http://new.aej-bulgaria.org/category/%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/) съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.*