> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Речниците на вампира
- URL: https://www.toest.bg/rechnitsite-na-vampira/
- Published: 2026-10-29T13:20:17.000Z
- Updated: 2026-10-29T13:44:38.000Z
- Description: Езикът не е херметически затворен съд, защото в противен случай лесно би се превърнал в тенджера под налягане. За пореден път Екатерина Петрова го доказва с историята на думи, свързани с празника Вси светии. Излиза, че преди да „внесем“ Хелоуин, сме „изнесли“ ключови негови съставки.
- Author: Екатерина Петрова
- Tags: От дума на дума, лингвистика, етимология, история, култура, общество

С наближаването на края на октомври, вместо да се впускаме в ежегодните разправии дали „внесеният от Америка празник Хелоуин“ трябва да се празнува в България, или не ([за които даже вече сме писали](https://www.toest.bg/koshmari-predi-helloween/)), може просто да му се насладим – или поне да използваме повода да научим нещо ново. 

[Кошмари преди ХелоуинНяма страшно, Хелоуин е просто забавление, казва Александър Драганов и ни уверява, че и ние имаме своя родна хорър култура, която не бива да пренебрегваме, а да интегрираме в празника, за да стигне до повече хора.![](https://www.toest.bg/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-682925dc-0fb8-4ea0-be8c-cc7faadc5801.png)ТоестАлександър Драганов![](https://www.toest.bg/content/images/thumbnail/helloween-1ef5283a-81b3-48b2-b592-a4b77486fb19.png)](https://www.toest.bg/koshmari-predi-helloween/)

Защото освен възможността да се маскират и да играят на „пакост или лакомство“, която Хелоуин предлага на децата, той предоставя и на нас, възрастните, цяла серия от страховити, но очарователни етимологии, палави езикови *tricks* и изкушаващи семантични *treats*, с които да се позабавляваме. А покрай тях и да се уверим – както ровенето из речници и проследяването на разнопосочните връзки между думите за пореден път ни доказват, – че езикът, вярванията, суеверията и традициите ни (а покрай тях и самите ние) са много по-свързани с тези на останалия свят, отколкото предполагаме.

Но да започнем от името на празника, чиято транскрипция на български е леко подвеждаща. Заради изписването „Хелоуин“ изглежда, сякаш наименованието идва от *Hello* („здравей“) + *win* („победа“). А то всъщност произлиза от съвсем друго понятие. Като слят и съкратен вариант на *All Hallows’ Eve*, или „навечерието на Вси светии“, *Halloween* се произнася и би следвало да се изписва като „Халоуийн“**¹**. В името на приемствеността обаче, а и за да не разбунваме допълнително и без това разбунените духове, в този текст аз все пак ще се съобразя с установената транскрипция.

И като стана дума за разбунване на духове – дейност, която е в основата на празника, няма как да не обърнем внимание на някои от главните действащи персонажи в него, чийто географски – и още по-интересно, етимологичен – произход често се оказва съвсем не толкова далечен или чужд. На първо място, разбира се, имаме 

#### граф Дракула – може би най-популярния персонаж, като който празнуващите традиционно се маскират за Хелоуин. 

Както е добре известно, макар и литературният герой Дракула да се заражда с появата на романа през 1897 г. в Ирландия ([също като празника](https://www.bbc.com/news/articles/cj4d40rwwyjo)), той всъщност е тясно свързан с Румъния: действието в книгата се развива в Трансилвания, а героят е базиран на историческата личност на княз Влад Цепеш, наричан още Дракула и живял току отвъд Дунава, във Влашко**²**.

Много по-слабо известна обаче е етимологията на наименованието за типа митологично създание, към който Дракула принадлежи, а именно вампир. За моя изненада се оказва, че съвременната дума, която речниците дефинират като „мъртвец, който се е превърнал в зъл нощен дух и пие кръвта на хора и животни“ и която в съвсем леки вариации се среща в множество близки и далечни езици, произлиза от праславянската дума *\*ǫpyrь*.

Като свързващо звено между праславянската *\*ǫpyrь* и съвременната дума „вампир“ някои източници споменават старобългарската **\**вѫпиръ*, макар че, както подсказва звездичката пред нея, тя е незасвидетелствана. Като такава я определя [Българският етимологичен речник](https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=BER&action=show#mode/2up), според който старобългарското понятие „е било заето в гр. *βαμπύρος*, което прониква обратно в български и сърбохърватски“. Речникът обяснява, че „в тая си форма думата получава голямо разпространение на всички европейски езици, благодарение на една история с вампири, разиграла се в Сърбия през 18 в.“**³**.

Но докато по тези въпроси изследователите, общо взето, са единодушни, теориите за произхода на праславянската дума *\*ǫpyrь* са разнопосочни и с варираща степен на убедителност. В [Етимологичния речник на украинския език](https://archive.org/details/etslukrmov6/mode/2up) например една от посочените възможни връзки е с праславянския глагол \* *vrěpiti (se)* (‘вкопчвам се, впивам се’) заради склонността на вампирите да се впиват в своите жертви.

Друга хипотеза разглежда *\*pyrь* като възможен корен, който означава или „огън“, или „летящо същество“, но с добавена към него отрицателна представка. В първия случай, както се отбелязва в гореспоменатия речник, *\*ǫpyrь* би могло да обозначава труп, който не е бил изгорен – като отражение на древната вяра в пречистващото действие на огъня от времето, когато при славяните езичници кремацията била задължителен погребален обред.

При втория случай пък се предполага възможен паралел с праславянската дума *\*netopyřь* **⁴**,буквално „нощен летец“, или с други думи, „прилеп“**⁵**. Основавайки се на тази хипотеза, [Етимологичният речник на хърватския или сръбския език](https://archive.org/details/ERHISJ/ERHISJ%5F3/page/564/mode/1up) отбелязва, че *\*ǫpyrь* може да е възникнало като табуистично название за *vukodlak* **6**.В потвърждение на това твърдение в [„Српски рjечник“](https://archive.org/details/srpskirjecnik00kara/page/n5/mode/2up) от 1818 г. думите за „вампир“ и „вукодлак“ са дадени като синонимни и взаимно заменяеми.

Митичното същество на човек, който от време на време се превръща във вълк, може и да не се радва на популярността на вампира, поне що се отнася до костюмите за Хелоуин, но произходът на наименованието му, известно на български под смятаното за диалектно „вълколак“, или по-съвременното и книжовно „върколак“, също е доста любопитен. Думата произлиза от праславянските *\*vьlkъ* (‘вълк’) и‎ *\*dolkъ* (‘козина’), а според Етимологичния речник „различните форми се дължат на дисимилация и на осмисляне с други думи, понеже връзката с началното значение е загубена“.

Тъй като речникът не пояснява точно с кои други думи става осмислянето, ние можем само да гадаем. Лично аз винаги съм си мислила, че тъй като звуково се доближава до „въртене“ и „превръщане“, 

#### понятието „върколак“ по някакъв начин е свързано с разпространената сред вампири, таласъми и тем подобни практика, известна на английски като *shapeshifting*, или промяна на формата. 

(На руски например, освен архаичната дума „волколак“, в съвременен контекст се използва и понятието „волк-оборотень“.)

Така или иначе, освен в много от славянските езици българската дума е заета също и в други балкански, например румънски *(vârcolac)* и албански (*vurkollak* или *vurvollak*), където думата се използва като синоним на „зомби“, „вампир“ или „призрак“. В гръцкия *βρυκόλακας* *(vrykólakas)* също е синоним на *βαμπίρ* *(vampír)*, докато думата за „върколак“ е съвсем отделна: *λυκάνθρωπος* *(lykánthropos)* – от *λύκος* (*lúkos ‘*вълк’) +‎ *ἄνθρωπος* (*ánthrōpos* ‘човек’).

Но да се върнем към теориите за произхода на *\*ǫpyrь*, друга от които води към трети доста популярен хелоуински персонаж. Според [Етимологичния речник на хърватския или сръбския език](https://archive.org/details/ERHISJ/ERHISJ%5F3/page/564/mode/1up) е възможно – макар и доста лингвисти да отхвърлят тази теория като неблагонадеждна – праславянската дума *\*ǫpyrь* да е заемка от севернотюркската *(ubyr, ubyrly)*, която означава „вещица“.

За разлика от „вампир“ и „върколак“, които се разпространяват не само в славянските, а и в други езици, думите за „вещица“ са доста по-специфични и разнообразни дори и в сродните славянски езици. На сръбски, хърватски и македонски думата – съответно „вештица“/*veštica, vještica* и „вештерка“ – е сходна с българската и произлиза от „вещ“ (‘знаещ’). С леки звукови изменения тези думи споделят общия праславянския корен *\*věd-* (срв. *\*věděti* ‘знам’) с източнославянските езици – съответно „ведьма“ на руски, „відьма“ на украински и „ведзьма“ на беларуски. В словенски и в западнославянските езици пък думите за „вещица“ са особено очарователни: *čarovnica* на словенски, *czarownica* на полски, *čarodějnice* на чешки и *čarodejnica* на словашки.

Румънската дума за „вещица“ е *vrăjitoare* – женска форма на *vrăjitor* (‘магьосник’), която произлиза от *vrajă* (‘заклинание’), а тя на свой ред е заета от прабългарското влажнѣние, тоест „гадание“ или „врачуване“. Италианската *strega*, която произлиза от латинската *strix*, а тя на свой ред от старогръцката *στρίξ* *(stríx)*, или „сова“, пък споделя обща етимология с румънското фолклорно понятие *strigoi*, което се смята за нещо като синоним на заетата от западноевропейските езици *vampir*.

И като стана дума за румънски синоними на „вампир“, няма как да завършим този текст, без да споменем още едно наименование, станало известно благодарение на романа на Брам Стокър. Там, в превод на Теодор Михайлов, се споменават 

#### „носферату“, както ги наричат в Източна Европа“ – описани като същества, „обречени на безсмъртие“ и „страховити създания, вдъхващи ни ужас“. 

Самият Стокър признава, че е заел думата *nosferatu* от шотландската авторка Емили Джерард, която я използва като (по презумпция местен) синоним на „вампир“ в статията си *Transylvanian Superstitions* („Трансилвански суеверия“) от 1885 г.

През 1922 г. понятието придобива световна известност с култовия немски хорър филм „Носферату – симфония на ужаса“, наречен така, за дасе избегне нарушаването на авторските права на Стокър, върху чийто роман е базиран. Въпреки че в румънския език такава дума реално не съществува, лингвистите все пак допускат възможността тя да се е появила в резултат на неправилно чута и грешно изписана румънска дума: *nesuferit*, ‘непоносим’, ‘неприятен’, или пък *necuratul*, която буквално означава „нечистият“ и се използва като евфемистично названиена дявола**7**. Друга теория предполага връзка с гръцката *νοσοφόρος* *(nosophoros)*, или „носещ зараза“.

**1** Докато в католическия и протестантския календар празникът Вси светии всяка година се отбелязва на 1 ноември, в православния той е подвижен и се пада някъде през лятото – в първата неделя след Петдесетница, или точно 57 дни след Великден. Но и навечерието на Деня на народните будители е подходящ момент да се поровим в речниците, а пък, ако все пак държим на официален повод да помислим за мъртвите, съвсем скоро предстои и Архангеловата задушница – на 7 ноември.   
  
**2** Името на историческата личност, върху която Брам Стокър базира своя литературен герой, също е свързано с доста интересни етимологични връзки. Влад III, владетел на Влашко през XV век, е известен с прозвището Цепеш (от румънски: *Țepeș* ‘кол’) заради навика си да набива своите противници на кол, както и като Дракула – заради членството на баща му Влад II в Ордена на дракона. За злокобната му слава допринася и фактът, че в съвременния румънски думата *Dracul* означава „дяволът“ или „сатаната“.  
  
**3** *[Wikidictionary](https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%80)* също споменава по-старата старобългарска форма *\*вѫпиръ*, но обяснява разпространението ѝ в Западна Европа посредством унгарския. Така излиза, че думата „вампир“ навлиза (обратно) в съвременния български „от англ. *vampire*, фр. *vampire* или нем. *Vampire*, които са заимствани от унг. *vámpír“*.  
  
**4** Думата „нетопир“ се среща в българския и досега като остаряло наименование за „прилеп“, a с малки вариации съществува и в чешкия *(netopýr)*, полския *(nietoperz)* и словенския *(netopir)*. На руски и украински „Нетопыри́“ обозначава конкретен род малки гладконоси прилепи (на латински *Pipistrellus*), известен на български с умилителното научно наименование Прилепчета.  
  
**5** Въпреки че прилепът не принадлежи към разреда на гризачите, на доста езици той се нарича с думи, буквално означаващи някакъв вид мишка: на френски прилепът е „плешива мишка“ *(chauve-souris)*, в повечето германски езици тя е пърхаща (*Fledermaus* на немски, *fladdermus* на шведски и т.н.), на естонски е кожена *(nahkhiir)*, на езика на баските е стара, лоша или зла *(saguzar)*, на руски е летяща („летучая мышь“), на сръбски и хърватски е сляпа *(slijepi miš)*, а според алтернативното ѝ название *(šišmiš)* може да е таванска или шумоляща.  
  
**6** Теорията за табуто намираме и в [Българския етимологичен речник](https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=BER&action=show#mode/2up). Като произлизащи от праславянската *\*ǫpyrь* освен българската дума „вампир“ там са изредени и форми с начално уп- в сърбохърватски („упир“/*upir*), руски, украински и белоруски („упырь“ и „упирь“), чешки *(upír)* и полски *(upiór)*, като се отбелязва, че „разнообразието на формите, които често не са резултат на правилен фонетичен развой, трябва да се обясни с особения характер на думата, която спада към кръга на понятията, свързани с табу“.  
  
**7** Алтернативните имена, с които различни езици и култури назовават зли и страшни същества, за да избегнат използването на истинското им (табуистично) име и по този начин да ги повикат и ядосат, също си имат наименование. Известно на английски като *noa-name*, терминът произлиза от полинезийската идея за *Noa* – антоним на *Tapu*, откъдето идва и думата „табу“. Свързано с нея – макар, че съвременното му значение се основава по-скоро върху идеи за приличие, отколкото върху страх от зли сили – е понятието „евфемизъм“. То на свой ред произлиза от старогръцкото *εὐφημισμός (euphemismos)*, съставено от *εὖ* (*eu* ‘добре’) и *φήμη* (*pheme* ‘реч, говорене’). 

*В рубриката* [*„От дума на дума“*](https://www.toest.bg/tag/ot-duma-na-duma/) *Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.*