> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Раждането – между физиологията и системата - URL: https://www.toest.bg/razhdaneto-mezhdu-fiziologiyata-i-sistemata/ - Published: 2026-01-21T17:08:15.000Z - Updated: 2026-01-21T17:08:15.000Z - Description: Когато говорим за женско здраве, няма как да не стане дума и за раждащата жена. Надежда Цекулова обобщава важна информация за процеса на раждане с поглед върху най-добрите медицински практики и с едно наум, че в България те се прилагат на твърде малко места. - Author: Надежда Цекулова - Tags: Анатомия на пола: Жена, женско здраве, раждане, общество, жени *Януари е. Ако държавата (и светът) не се разпадаше, всички щяха да говорят за бебета, раждания, акушерска помощ и демографска криза, защото през последните години не по веднъж, а по два пъти отбелязваме Бабинден – по стар и по нов стил. Един обществен дебат, който всяка година става все по-непоносим с дълбокия си развод с науката, модерните практики и хуманността и все по-свързан с вярванията, нагласите и политическите наративи.* *Тази година е турбулентна и погледът на обществото е насочен другаде. Но това не променя нуждата от внимание към темата за раждането.* *Такова, каквото ни се иска да бъде.* --- ### Раждането по света Всяко раждане е различно. Всяка жена е различна и всяко бебе е различно. През последните десет години Световната здравна организация и водещите професионални организации в сферата на акушерството работят усилено, за да върнат фокуса на родилните грижи там, където му е мястото – върху подпомагането на физиологичния процес. През XX век раждането интензивно се медикализира и макар това да е нетно позитивна тенденция (майчината и детската смъртност намаляват драстично, което практически влияе върху хода на човешката история), #### в началото на XXI век вече е категорично доказано, че има граница, отвъд която намесата на медицината в родилния процес повече вреди, отколкото помага. Оттогава насам стремежът на медицинската наука в сферата на майчиното здраве е да върне баланса – жените, за които е безопасно, да раждат максимално естествено, с оптимални грижи и подкрепа, а за онези с нужда от медицинска намеса тя да бъде достъпна, качествена и навременна. Макар препоръките да са универсални, прилагането им е много различно – влияят разнообразни фактори, като културните особености, благосъстоянието, управлението на здравните системи, броя и квалификацията на различните медицински специалисти и др. ### ... и у нас В България разговор за качеството на родилната помощ практически никога не е воден сериозно. В медиите темата за раждането присъства основно по две линии. Първата е патерналистична и по същество рекламна – през авторитета и личните препоръки на конкретни специалисти се промотират всякакви практики, понякога основани на наука, но друг път на нечия лична преценка или още по-лошо – преследващи комерсиални цели. Втората е сензационалистка, най-често при трагичен инцидент – смърт на родилка или новородено. И в двата случая обаче #### липсва среда и възможност за спокоен разговор кои са добрите практики, защо те са добри, защо непростимо често се разминават с практиките тук и как да направим така, че да бъдат рутина в повече родилни зали в България, а жените да не се страхуват от преминаването през родилния процес. Причините положението да е такова, каквото е, са много, и изискват отделен анализ. Но това предисловие е нужно, за да доведе до уточнението, че целта на този текст е не да води битка, а да даде информация. Какво ще правите с тази информация – „всеки сам си преценя“. ### Ролята на емоциите в родилния процес През 2025 г. [една жена](https://www.facebook.com/antonia.andonoff/posts/pfbid05ix6S6JJHG24jLnzPHvLYbfLEhZxUUURYyc2eD5RMHKp6hqiF4MA1UDR1uoGCjFWl) разказа историята на раждането си, за да обърне внимание, че с нея са се отнасяли зле и това има значение. Случаят стана повод за пореден път в публичното пространство да се коментират [емоциите и дори вменяемостта](https://maikomila.bg/za-rajdaneto-koeto-boli-no-sme-vmenqemi/) на раждащите жени, в някои случаи с неглижиране и подигравка. Затова да започнем оттам – раждането е както физическо, така и психическо предизвикателство. Емоциите на раждащата жена са легитимни, изискващи уважение, а зачитането им е важно за безпроблемното протичане на раждането. Te не са „страничен фон“, а част от [невроендокринната регулация](https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0230992) на самото раждане: преживявания като страх, силна тревожност и усещане за заплаха активират стресовата система, повишават кортизола и адреналина и така могат да „пренастроят“ маточната дейност – например чрез по-неефективни контракции и забавяне на напредъка, особено когато стресът е интензивен или продължителен. [„Стегни се.“ Особености на женското психично здравеСъс „стегни се“ не минава. Пробвано е многократно в годините. Ако минаваше, резултатите за психичното здраве в глобален и в локален мащаб нямаше да са такива. А какви точно са и защо – повече в текста на Надежда Цекулова.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-17.png)ТоестНадежда Цекулова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/sculpture-4399335_1920.jpg)](https://www.toest.bg/stegni-se-osobenosti-na-zhenskoto-psihichno-zdrave/) ### Какво всъщност се случва в тялото на жената в хода на раждането? [Раждането](https://www.who.int/publications/i/item/WHO-RHR-18.12) не започва внезапно, а е резултат от постепенни промени, които се развиват дни или седмици преди първите регулярни контракции. Една от тях е т.нар. узряване на шийката на матката. Шийката омеква, скъсява се и променя структурата си, за да може да се разшири. Това включва активна биохимична работа на тъканите, при която важна роля играят простагландините – вещества, улесняващи както промените в шийката, така и самото начало на контракциите. Когато раждането навлезе в активната си фаза, матката започва да се съкращава ритмично и все по-интензивно. С напредването на раждането натискът на главата на бебето върху шийката и родовия канал активира неврологичен механизъм, който води до пулсиращо освобождаване на окситоцин. Окситоцинът е централният хормон на раждането: той усилва контракциите и подпомага тяхната регулярност, като създава положителна обратна връзка – всяка ефективна контракция стимулира отделянето на още окситоцин. [Научно доказано](https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0002937823002429) е, че окситоциновата система в мозъка участва в намаляването на страха, болката и стреса при майката, а освобождаването и функцията на хормона по време на раждане се стимулират от социална подкрепа. Освен това [проучвания показват](https://www.mdpi.com/1422-0067/21/24/9503), но все още не са доказали, че раждането може да е свързано с дългосрочни поведенчески и физиологични адаптации при майката и бебето, именно свързани с механизмите на действие на окситоцина. #### Но да се върнем на родилния процес. Именно взаимодействието между различни системи обяснява защо раждането е процес, който [трудно може да бъде „ускорен“](https://journals.lww.com/greenjournal/fulltext/2024/01000/first%5Fand%5Fsecond%5Fstage%5Flabor%5Fmanagement%5F%5Facog.21.aspx) без последствия: той разчита на прецизен баланс между механичен натиск, хормонални сигнали и време. След пълното разкритие започва **вторият стадий** на раждането – фазата на изтласкване. Контракциите обикновено стават по-редки, но по-силни, а към тях се добавят напъните. Те са комбинация от рефлекс и волево усилие на майката. След раждането на бебето матката не „спира да работи“. В **третия стадий** тя продължава да се съкращава, за да се отдели плацентата и да се намали кървенето от мястото, където е била прикрепена. Този механизъм е основната защита на организма срещу силен следродилен кръвоизлив. В часовете след раждането тялото постепенно преминава към следродилна адаптация: матката започва да се свива към предишния си размер. Това е свързано отново с контракции, които нерядко са изненада за раждащите за първи път. В този етап кървенето постепенно намалява, а ранният контакт с бебето *кожа до кожа* и кърменето допълнително стимулират отделянето на окситоцин. Така физиологията на раждането не приключва рязко, а плавно прелива във възстановяване и грижа за новороденото. [История на женското здраве(опазване)Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова „Анатомия на пола: Жена“. В него тя прави преглед на някои ключови исторически моменти, свързани с женското здраве, за да започнем да редим пъзела на разбиранията за женското здравеопазване в наши дни.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-18.png)ТоестНадежда Цекулова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/Muse_posing_for_eternity.jpg)](https://www.toest.bg/istoriya-na-zhenskoto-zdrave-opazvane/) ### Понякога нещата се объркват Въпреки че в повечето случаи раждането протича без сериозни проблеми, понякога механизмите, които обикновено работят синхронно, се разминават. Едно от най-честите усложнения е забавянето или спирането на напредъка. Това може да се дължи на различни фактори: контракциите може да не са достатъчно силни или координирани, шийката на матката да не се разширява според необходимото или пък позицията и размерът на бебето да затрудняват слизането му през таза. На физиологично ниво това често означава, че балансът между механичния натиск, хормоналните сигнали и времето е нарушен, което може да е вследствие на силен стрес, изтощение или друга патологична причина. Често срещано предизвикателство е също дистресът на бебето – състояние, при което то показва признаци, че не понася добре родилния процес, най-често поради недостиг на кислород. Едно от сериозните, макар и сравнително редки усложнения е следродилният кръвоизлив. Той най-често възниква, когато матката не се съкращава достатъчно силно след раждането на плацентата – състояние, известно като атония на матката. Физиологично това означава, че кръвоносните съдове на мястото, където е била прикрепена плацентата, остават „отворени“ и това предизвиква опасно кървене. Възникването на усложнение нерядко влияе върху психическата представа на жената за начина, по който е протекло раждането. Но повечето от тези усложнения са резултат не от „провал“ на майката, а от взаимодействие между биология, обстоятелства и медицински решения. В подобни ситуации задачата на медицинските специалисти е да се намесят правилно и навреме, за да защитят здравето и живота на майката и бебето. [Пропаст в данните. Защо жените още не се побират в медицинската статистика?Медицината, основана на данни, е най-добрата медицина. А данните се събират чрез проучвания. Проблемът е, че често жените или не участват в тези проучвания, или данните, събрани за тях, се пренебрегват. От Надежда Цекулова.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-19.png)ТоестНадежда Цекулова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/pexels-myatezhny39-1671028.jpg)](https://www.toest.bg/propast-v-dannite-zashto-zhenite-oshte-ne-se-pobirat-v-meditsinskata-statistika/) ### Как медицинските интервенции променят физиологията на раждането Медицинските интервенции по време на раждане в съвременната добра практика имат ясната цел да намалят риска или да овладеят конкретно усложнение. Те неизбежно влияят върху естествената физиология на процеса и раждането поема по различна логика – не водено от вътрешните ритми на тялото, а изискващо прецизна външна регулация. Често срещан пример за намеса е индукцията, или ускоряването на раждането със синтетичен окситоцин. Докато естественият окситоцин се отделя на пулсации и е тясно свързан с емоционалното състояние и сетивната среда, синтетичният се подава непрекъснато и в контролирани дози. Това може да доведе до по-силни и по-чести контракции, които да увеличат физиологичния стрес за жената и бебето. Съвременната наука възприема като „намеса“ дори някои обстоятелства, които сме свикнали да мислим за даденост – например задължителното раждане в полулегнала позиция по гръб. [Данните показват](https://www.cochrane.org/evidence/CD002006%5Fwomens-position-giving-birth-without-epidural-anaesthesia), че универсална „най-добра“ поза за раждане не съществува. Когато няма епидурално обезболяване, свободата на движение и изборът на изправени или алтернативни позиции често се свързва с по-малко интервенции, докато при раждане с епидурална аналгезия определени лежащи позиции могат да увеличат шанса за нормално раждане. Епидуралната аналгезия – най-широко използваният метод за обезболяване при раждане, също има отчетлив физиологичен ефект. Като блокира болковите сигнали от таза към мозъка, упойката променя обратната връзка между матката, нервната система и хормоналната регулация. [Данни](https://www.cochranelibrary.com/cdsr/doi/10.1002/14651858.CD000331.pub4/full) от систематичен преглед на *Cochrane* от 2018 г. и [обзор](https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S000293782200463X) от 2023 г. показват, че това е свързано с удължаване на първия етап на раждането средно с около 30 минути и на втория етап средно с около 15 минути. Други често използвани интервенции, като изкуственото пукане на околоплодния мехур или постоянното мониториране на плода, при което майката е обездвижена, също могат да променят динамиката на раждането. Те имат своето място в определени клинични ситуации, но ако се използват рутинно, могат да ограничат естествения напредък на раждането и сами да станат причина за последваща медицинска намеса. Обездвижването на родилките например е свързано с по-честа нужда от допълнителни интервенции. [Систематично обзорно изследване](https://www.cochranelibrary.com/cdsr/doi/10.1002/14651858.CD006066.pub3/full) на *Cochrane*, обхващащо десетки хиляди раждания, показва, че непрекъснатото електронно наблюдение на сърдечните тонове на бебето, при което родилката е обездвижена, се свързва с повече цезарови сечения и инструментални раждания в сравнение с периодичното мониториране с мобилен кардиотокограф. В същото време липсват убедителни доказателства тази практика да е от полза за по-ниска перинатална смъртност или за по-добър дългосрочен неврологичен изход при нискорискови бременности. ### Каскада от интервенции Ситуацията, при която една необоснована намеса в раждането води до необходимост от следваща, която пък поражда нужда от допълнителни медицински интервенции, в последните години [привлича вниманието на учените](https://www.cochranelibrary.com/cdsr/doi/10.1002/14651858.CD003766.pub6/full) и вече дори си има собствен термин – *каскада от интервенции*. Когато в литературата се говори за „каскада“ в този контекст, идеята не е, че медицината „пречи“, а че всяка намеса променя физиологията на раждането. Това не е само теоретичен модел. В голямо [проучване сред жени с нискорискова бременност в Австралия](https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S187151920700025X) се вижда колко драматично може да се промени изходът, когато се натрупват интервенции – при нискорискови първораждащи делът на спонтанните, неасистирани вагинални раждания пада от 86,3% на 29,6% за сметка на цезаровите сечения и инструменталните раждания. 86,3% 29,6% ### Цезарово сечение – отровата е в дозата Цезаровото сечение е голяма коремна операция с ясна медицинска цел – да спаси живота на майката и/или бебето, когато вагиналното раждане носи неприемлив риск. В този смисъл то е едно от най-важните за женското здраве и живот постижения на съвременната медицина. #### Но когато се извършва без медицински индикации, цезаровото сечение [води до по-високи краткосрочни и дългосрочни рискове](https://www.who.int/publications/i/item/WHO-RHR-15.02) за здравето на жената в сравнение с неусложненото вагинално раждане. В краткосрочен план цезаровото сечение е свързано с по-висок риск от сериозни усложнения, като кръвозагуба, инфекции, тромбоемболия. Дългосрочните рискове са особено важни в контекста на цезаровите сечения, които се извършват без ясна медицинска причина. Всяко цезарово сечение увеличава в пъти риска при следващи бременности от плацента превия, [плацента акрета](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16738145/), руптура на матката и [хистеректомия](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18165397/). 02050100 ≤ 20% \~50% Реалност: приблизително половината раждания у нас са оперативни. Истинската нужда: в най-много една пета от случаите. ### Повече уважение, повече доверие в женското тяло, повече здраве В годините след *COVID-19* всички усилия за овладяване на епидемията от медикализиране и свръхнамеса в раждането у нас бяха изоставени на системно ниво и приложението на добри или не чак толкова добри практики в родилните зали остана на плещите (и съвестта) на всеки отделен медицински специалист, оказващ акушерска помощ. В числа резултатът от тази политика (или по-скоро липсата ѝ) изглежда така: приблизително половината раждания се осъществяват с операция, при положение че медицинска нужда от оперативно раждане има в най-много ⅕ от случаите. Осем години след публикуването им много от [препоръките на Световната здравна организация](https://modernmaternitycarenetwork.wordpress.com/who-rec-2018/) за позитивно раждане все още са масово недостъпни за родилките в България: [да бъдат подкрепяни от близък човек](https://modernmaternitycarenetwork.wordpress.com/2019/01/30/emotional-support/), да могат [да консумират лека храна и течности](https://modernmaternitycarenetwork.wordpress.com/2019/02/28/food/) в първия етап на раждането, [да бъдат третирани с уважение](https://modernmaternitycarenetwork.wordpress.com/2019/01/23/respectful-maternity-care/). Подкрепа от близък човек Храна и течности в първия етап Третиране с уважение Неща, които би трябвало да са налични в българските родилни отделения, но често не са. Въпреки това раждането остава момент, в който дори малки промени – повече уважение, по-добро информиране и по-високо доверие в женското тяло – могат да имат голямо значение не само за преживяването, но и за дългосрочното женско здраве. И именно там, между науката, грижата и правото на информиран избор, има място за по-добър изход. --- [*„Анатомия на пола: Жена“*](https://www.toest.bg/tag/anatomiia-na-pola-zhena/) *разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.*