> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Пустият град: Новата дистопия 2020 - URL: https://www.toest.bg/pustiyat-grad-novata-distopiya-2020/ - Published: 2020-04-10T21:01:51.000Z - Updated: 2023-01-10T12:10:21.000Z - Author: Анета Василева - Tags: Градове за хората, общество, анализ, архитектура, градоустройство, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *Цял ден, често до ранните утринни часове, тропотът на нозе отекваше нагоре-надолу по стълбището пред кабинката на Уорд. Вградена в една тясна ниша до завоя на стълбата между четвъртия и петия етаж, шперплатовите ѝ стени се огъваха и скърцаха при всяка стъпка като дъски на гниеща вятърна мелница. Повече от сто души живееха на най-горните три етажа в тази стара къща с мебелирани стаи под наем и понякога Уорд стоеше буден на тясната си койка до два-три часа сутринта, броейки машинално последните наематели, които се прибираха от нощните кинопрожекции на стадиона, отстоящ на половин миля. \[…\]* *Уорд поне се радваше на известно уединение. Два месеца по-рано, преди да дойде да живее на стълбището, той делеше една стая със седем души на приземния етаж на една къща на 755-та улица и непрестанната навалица, която си пробиваше път край прозореца му, го бе довела до състояние на изтощение. Улицата беше винаги претъпкана, непрекъснато се чуваше глъчка и тътрещи се нозе. Към 6:30, когато се събуждаше и бързаше да заеме мястото си на опашката пред тоалетната, тълпите вече задръстваха улицата от тротоар до тротоар, а глъчката се подсилваше на всяка половин минута от грохота на надземните влакове, които профучаваха над магазините от другата страна на пътя.* --- Така започва разказът *Billenium\**, писан през 1961 г. от големия съчинител на архитектурни (и всякакви други) дистопии [Джеймс Балард](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81%5F%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B4). В недалечното бъдеще населението на Земята е достигнало 20 млрд. души, 95% от които живеят в огромни градски агломерации. Села не съществуват, всеки свободен квадратен метър градска периферия се използва за земеделие, а едновремешните поля и ливади са станали индустриални райони. Градовете са спрели да растат и само се уплътняват. Всички площади са застроени, а големите публични сгради са или съборени, или разделени на множество малки жилищни единици – по 4 кв.м свободна площ на човек. Говори се, че скоро ще я намалят на 3. Разказът на Балард усилва до максимум страха от бурната следвоенна урбанизация и ужаса от живота в претъпкания град. Един ден, на излизане от кинопрожекция на стадиона например (на стадиона, естествено, кината отдавна са станали жилища), главният герой се озовава в гигантско пешеходно задръстване и остава приклещен в тълпа от 20 000 души за повече от 48 часа. ### Новата „градскост“ През последните седмици обаче се оказа, че градовете са далеч по-ужасни празни, отколкото претъпкани – най-вече защото самата идея за „градскост“ изведнъж бе лишена от всякакъв смисъл. Абсурдните гледки на [опустели улици и празни площади](https://www.nytimes.com/interactive/2020/03/23/world/coronavirus-great-empty.html), на затворени паркове и заградени плажове създадоха друг вид дистопия – коренно различна от страховете на ХХ век. Градовете са места, където непознатите се срещат, както някога бе отговорил социологът Ричард Сенет на въпроса „Какво е град?“. Срещата с (непознати) хора е вид граждански дълг, а анонимността на метрополиса прави хората безразлични към различното. *Stadtluft macht frei*, или „Градският въздух те прави свободен“ – по старата немска поговорка, която пази спомена от средновековен закон, че всеки избягал крепостен селянин става свободен, ако е живял поне една година и един ден в град. Не съм предполагала, че е възможно само за няколко седмици да получим и да тестваме глобално формула за съвсем нов вид град – пустия град, където хора има, но те не бива да се срещат. Той е крахът на „градскостта“ за хората, разбира се – онази идея за кипяща от живот публичност, човешки мащаб и споделени пространства, която нови урбанисти и социално отговорни архитекти прокламират и проектират от десетилетия като основа на всеки успешен съвременен град. ![Сингапур, 22 март 2020 г. Снимка: Jnzl's Photos](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Singapore-During-COVID19-by-Jnzls-Photos.jpg "Сингапур") Сингапур, 22 март 2020 г. Снимка: [Jnzl’s Photos](https://www.flickr.com/photos/surveying/49689565471/) ![Шесто авеню в Манхатън, Ню Йорк, 16 март 2020 г. Снимка: Eden, Janine and Jim](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/New-York-During-COVID19-by-Eden-Janine-Jim-2.jpg "Манхатън, Ню Йорк") Шесто авеню в Манхатън, Ню Йорк, 16 март 2020 г. Снимка: [Eden, Janine and Jim](https://www.flickr.com/photos/edenpictures/49673059312/) ![„По възможност остани вкъщи, дори да си здрав“, надпис на рекламно пано на „Бродуей“ и 26-та улица в Манхатън, Ню Йорк, 23 март 2020 г. Снимка: Eden, Janine and Jim](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/New-York-During-COVID19-by-Eden-Janine-Jim-1.jpg "Манхатън, Ню Йорк") „По възможност остани вкъщи, дори да си здрав“, надпис на рекламно пано на „Бродуей“ и 26-та улица в Манхатън, Ню Йорк, 23 март 2020 г. Снимка: [Eden, Janine and Jim](https://www.flickr.com/photos/edenpictures/49693353626/) ![Лейчестър, Англия, 22 март 2020 г. Снимка: Chris Hoare](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Leicester-During-COVID19-by-Chris-Hoare.jpg "Лейчестър, Англия") Лейчестър, Англия, 22 март 2020 г. Снимка: [Chris Hoare](https://www.flickr.com/photos/u07ch/49686408646/) ![Такома, Вашингтон, 15 март 2020 г. Снимка: Tom Collins](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Tacoma-Washington-During-COVID19-by-Tom-Collins.jpg "Такома, Вашингтон") Такома, Вашингтон, 15 март 2020 г. Снимка: [Tom Collins](https://www.flickr.com/photos/tomcollinsphoto/49662792633/) ![Чикаго по време на коронавирус. Снимка: Raed Mansour](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Chicago-During-COVID19-by-Raed-Mansour-4.jpg "Чикаго по време на коронавирус") Чикаго по време на коронавирус. Снимка: [Raed Mansour](https://www.flickr.com/photos/raedmansour/albums/72157713603790542) ![Чикаго по време на коронавирус. Снимка: Raed Mansour](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Chicago-During-COVID19-by-Raed-Mansour-3.jpg "Чикаго по време на коронавирус") Чикаго по време на коронавирус. Снимка: [Raed Mansour](https://www.flickr.com/photos/raedmansour/albums/72157713603790542) ![Чикаго по време на коронавирус. Снимка: Raed Mansour](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Chicago-During-COVID19-by-Raed-Mansour-2.jpg "Чикаго по време на коронавирус") Чикаго по време на коронавирус. Снимка: [Raed Mansour](https://www.flickr.com/photos/raedmansour/albums/72157713603790542) ![Чикаго по време на коронавирус. Снимка: Raed Mansour](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/Chicago-During-COVID19-by-Raed-Mansour-1.jpg "Чикаго по време на коронавирус") Чикаго по време на коронавирус. Снимка: [Raed Mansour](https://www.flickr.com/photos/raedmansour/albums/72157713603790542) ### Архитектурният авангард отива на село А всъщност този текст трябваше да е за една изложба, открита в нюйоркския музей „Гугенхайм“ през февруари 2020 г. От години холандският архитект Рем Кулхас подгрява света за големия си проект [*The Countryside. The Future*](https://www.guggenheim.org/exhibition/countryside). „През последните 10–15 години имаме обсесия от градовете. Над 90% от интелектуалната архитектурна дейност е фокусирана върху градските въпроси“, започна да повтаря той в своите [интервюта](https://www.dezeen.com/2016/12/05/rem-koolhaas-donald-trump-usa-presidental-election-not-surprised/). Кулхас е със статут на легенда в архитектурните среди, „стархитект“ (от *star* „звезда“ и *architect* „архитект“), който мрази тази дума; играч, жонглиращ еднакво умело с големи инвеститори, съмнителни политически режими и академични сноби, но със сигурност все още сред най-радикалните живи архитектурни умове. Кулхас винаги е провокирал, правейки точно обратното на „актуалното“ в момента с любопитството на малко дете. Той „откри“ Ню Йорк и Западен Берлин още през 70-те, Лагос, Дубай и Шънджън през 90-те – много преди да стане модерно. Заедно със своето студио [*ОМА*](https://oma.eu/) и с неговото изследователско подразделение *АМО* той се занимава с молове и празни пространства, с китайския мегаполис, утопиите на модернизма и най-вече с градовете – във всичките им форми и проявления, повече от 40 години. И изведнъж, когато вече всички бяха суперзаети с градовете, Кулхас [каза](https://www.guggenheim.org/press-release/rem-koolhaas-and-amo-explore-radical-change-in-the-worlds-nonurban-territories-in-the-guggenheim-exhibition-countryside-the-future): „Решихме да се фокусираме върху онези 98% от планетата, които не са заети от градове. Оказва се, че изобщо не знаем какво става в провинцията, извън градовете – а това е мястото, където днес се случват действително радикалните промени.“ *Туристифицирани* села, но и гигантски технопаркове в пустините; декари автоматизирани оранжерии с домати, без жива душа в тях, и ниви, които се обработват от трактори, управлявани с таблет; *Tesla Gigafactory*, която се строи в Невада и със своите 1,4 млн. кв.м ще бъде най-голямата сграда в света. Архитектура без архитекти, замърсяване, изоставени села, превърнати в многозвездни уелнес курорти, хайтек земеделие, складове и декари слънчеви батерии. Едно от най-големите предизвикателства на ХХI век е управлението на извънградските зони, отсече Кулхас. Бъдещето на човечеството е на село. Но каква ирония! Архитектурната изложба, която чакахме пет години, отвори само три седмици преди светът да затвори, и вече е банална. Естествено, че бъдещето на човечеството е на село, ще каже всеки, който живее в настоящата *COVID-19* изолация. Днес и най-простата неизмазана селска къща с две носни кърпи кален двор и телена ограда е по-добра от апартамент в центъра на Ню Йорк или до Испанските стълби в Рим, където парковете са затворени и хора с маски се избягват по тротоарите. Сега въпросът е дали дните на градовете такива, каквито ги познаваме, са преброени. Градовете са градове, защото са пълни с хора, дори и с риска да приличат на дистопия по Балард. И все пак идеята за градовете като качествено публично пространство, където хората общуват, ми се струва неизтребима. Може би защото глобалният консенсус за градове с човешки мащаб, по-внимателни към климата и с по-хуманна, да я наречем социално отговорна архитектура, беше толкова убедителен през последните години. ### 250 неща, които един архитект трябва да знае На 26 март, в една претъпкана нюйоркска болница, от усложнения след *COVID-19* [почина Майкъл Соркин](https://www.facebook.com/whatassociation/posts/10158634694233646) – един от последните големи архитектурни критици на нашето време и сред най-отявлените защитници на отворените градове за хората. Той беше [устат](https://twitter.com/sarasavage/status/1245935438721716226), забавен, отчетливо либерален и с висока култура, а архитектурната му колонка във *Village Voice* от 80-те е легендарен пример колко влиятелна може да бъде архитектурната критика. „Клавиатурата ми подгизна от сълзи, Майкъл! Ти, плъх такъв, как можа да ни изоставиш точно когато най-много ни трябваш?“, написа големият теоретик на урбанизма Майк Дейвис в най-силния [некролог от един параграф](https://www.versobooks.com/blogs/4624-michael-sorkin-1948-2020), който съм чела. Майкъл Соркин има един много известен текст, по-скоро списък – [„250 неща, които един архитект трябва да знае“](https://www.readingdesign.org/250-things). Той започва така: 1\. Какво е чувството да стъпваш бос по хладен мрамор. 2\. Как се живее шест месеца в малка стая с петима непознати. 3\. Или една седмица в спасителна лодка със същите непознати. И продължава: 210\. *Stadtluft macht frei* – Градският въздух те прави свободен. 211\. *Sous les pavés la plage* – Плажът е под паветата. 212\. А под плажа са пак павета. 213\. Бактериалната теория за произхода на болестите. 214\. Значението на витамин D. 215\. Колко близко е „твърде близко“. Един удачен списък за всеки днес, не само за архитектите. --- ***\**** *Разказът на Джеймс Балард е преведен на български като „Златният век“. От сборника „Английски фантастични разкази“, Библиотека „Фантастика“, изд. „Отечество“, София, 1986\. Съставител и преводач от английски: Борис Миндов*