> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Пунктуацията на вметнатите части, между другото, никак не е  между другото
- URL: https://www.toest.bg/punktuatsiyata-na-vmetnatite-chasti-mezhdu-drugoto-nikak-ne-e-mezhdu-drugoto/
- Published: 2026-06-10T16:55:33.000Z
- Updated: 2026-06-11T06:28:31.000Z
- Description: Общо взето и за жалост, но затова пък несъмнено, вметнатите части в българското изречение не следват същите пунктуационни правила като в английския. Впрочем дори след като прочетете статията на Павлина Върбанова, ще продължите да грешите. Но така да се каже, поне ще си го знаете.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, езикознание, лингвистика, Как се пише?

Случвало ли ви се е да започнете да пишете текст най-вече защото даден проблем ви занимава, имате някакво обяснение, но не и в детайли, и искате най-накрая да си ги изясните? На мен ми се случва почти всеки път, когато започвам статия за рубриката [„Порция език“](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/). Просто трябва на мен самата да ми е интересно да стигна до отговор, който не знам, да вникна във философията на нещата или пък да ги систематизирам в съзнанието си. Разбира се, надявам се това да е интересно и полезно и за читателите, след като е свързано с езика.

И така, от известно време ме занимава проблемът с вметнатите части в българския език и свързващите думи *(linking words, connectors, linkers)* в английския. Между тях има припокриване, но и доста разлики. А защо е необходимо да ги сравняваме, ще попитате вероятно. Причината е чисто практическа: пунктуацията им се подчинява на различни правила и наблюденията ми показват, че 

#### често българските съответствия на английските свързващи думи(например *освен това – moreover*)се отделят погрешно със запетая от останалите думи в изречението.

#### 

### Какво вмятаме и как свързваме?

В българската граматика като вметнати части се разглеждат думи и изрази, които не са същински части на простото изречение (подлог, сказуемо, допълнение и т.н.). Разделят се на две основни групи по своето значение. И тук започвам да се чудя дали изобщо да ви занимавам с това, защото то няма никакво, ама наистина никакво отношение към пунктуацията. Добре, да го направим за пълнота, а и заради още нещо.

**Първата група** включва вметнати части, с които изразяваме своето лично отношение към казаното, например: *може би, вероятно, за съжаление, очевидно, наистина, всъщност, впрочем, естествено, разбира се, според мен*.

Във **втората група** са думите и изразите, с които установяваме връзка с вече казаното, обобщаваме, изброяваме факти и противопоставяме, например: *следователно; значи; общо взето; в крайна сметка; например; първо... второ... трето...; от една страна... от друга страна; напротив; обаче*.

Логично е да си помислим, че вметнатите части от втората група са като английските свързващи думи, но не е точно така. Да речем, *besides this* и *as a result* са типични свързващи думи, обаче българските им съответствия *освен това* и *в резултат (на това)* не се третират като вметнати части. Примери има и за обратното, и то много: английските аналози на вметнатите части от първата група не са свързващи думи в класическия смисъл, макар че, ако сте учили езика и сте стигнали до ниво *В2*, в съответния урок сте срещнали поне *personally* и *in my opinion* за изразяване на мнение**¹**.

### От какво зависи пунктуацията на вметнатите части?

Нашите вметнати части отново се разделят на две групи: едните се отделят със запетая (или с две запетаи, ако са в средата на изречението), а другите – не. Критерият е дали винаги се употребяват като вметнати части, или могат да функционират и като вметнати части, и като така добре познатите ни сказуемо, обстоятелствено пояснение, допълнение, определение. Звучи сложно и абстрактно, затова ще дам примери с надеждата да остане поне само сложно.

*Тази работа изисква внимание и не може да се върши *между другото*.* 
*Тази работа изисква внимание*, между другото,* и не може да се върши през пръсти.*

В първото изречение *между другото* е същинска негова част – обстоятелствено пояснение (как да се върши?), а във второто съчетанието е употребено като вметната част (с нея сигнализираме, че вмъкваме, добавяме някаква информация). Ето защо тук отделяме ***между другото*** със запетаи – защото има изречения, в които може да не е вметната част.

Сред вметнатите части, които се пишат със запетая, има някои глаголи и изрази, съдържащи глаголи. Това е логично, защото глаголите могат да бъдат и сказуеми в изреченията. Когато обаче ***разбира се, значи, изглежда, моля, така да се каже, да речем, да кажем*** са вметнати части, **ги отделяме със запетая**. Ще дам примери с *изглежда*, защото много често запетаите се пропускат:

*Целият свят *изглежда* полудял.* (сказуемо)  
*Целият свят*, изглежда,* е полудял.* (вметната част)

Към посочените вметнати части, които **се отделят със запетая**, следва да прибавим и следните по-често срещани: ***от една страна... от друга страна; първо... второ... трето; обратно; напротив; естествено; за съжаление; честно казано***.

При другата група вметнати части **не се употребява запетая**. Просто не се налага, защото езикът като велик режисьор е отредил само една роля на тези посредствени актьори. Все пак и сред тях има по-известни: ***всъщност, впрочем, може би, наистина, според мен, обаче, например, действително, вероятно, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в крайна сметка***. Ето два примера:

**Вероятно* някои вулкани не са угаснали, а само задрямали.* 
*Постоянно говорим за изкуствения интелект, но какво знаем за него *всъщност*?*

### Къде са клопките?

**1.** Пунктуацията на английските свързващи думи няма нищо общо с пунктуацията на българските вметнати части. Обикновено те са в началото на изречението и след тях се поставя запетая.

**In the end,* the stronger team won the match.* 
**Im my view,* the government is not decisive enough.* 
*Our company’s results are getting worse. *Therefore,* we need to make some changes.*

Ако преведем изреченията, всички запетаи ще паднат, защото съответствията на свързващите думи могат да бъдат само вметнати части и нищо друго:

**В крайна сметка* по-силният отбор спечели мача.* 
**Според мен* правителството не е достатъчно решително.* 
*Резултатите на нашата компания се влошават. *Следователно* трябва да направим промени.*

**2.** Някои английски свързващи думи не се третират като вметнати части и съответно не се отделят със запетая в българските изречения. Такива са, да речем: *furthermore, moreover, besides (this) – освен това; nevertheless – въпреки това; according to (source) – според (източник)*.

*There was a massive traffic jam in the city this morning. *Nevertheless,* I managed to get to the meeting right on time.* 
*Тази сутрин имаше голямо задръстване в града. *Въпреки това* успях да стигна навреме за срещата.*

**3\.** По-горе посочихме, че вметнати части като *всъщност, впрочем, може би, вероятно, по всяка вероятност* не се отделят със запетаи. В английския език обаче *actually, by the way* и *in all probability* се придружават от запетаи и в началото, и в средата, и в края на изречението**²**.

**Впрочем* кога затваря фитнес залата?* 
**By the way,* when does the gym close?*

**4.** Моля, обърнете специално внимание на думата *обаче*. Дори и да не сте толкова вещи в английската пунктуация, предполагам, знаете, че *however* e свързваща дума, която се огражда със запетаи. Българското *обаче* е вметната част, която не се отделя със запетаи. Усложняващо обстоятелство е, че *обаче* може да бъде и съюз – тогава пред него се пише запетая. Повече обяснения и примери за пунктуацията на думата може да намерите [тук](https://kaksepishe.com/zapetaya-obache/).

### Къде са слабите места на правилата?

Естествено, ще си позволя да коментирам само [двете основни правила](https://beron.mon.bg/rechnik/2029) за нашите вметнати части. Според мен е крайно нереалистично всеки път да се питаме дали могат да бъдат и същински части на изречението, или не могат, и да ги пишем съответно със или без запетая. Надали това е бил и замисълът на кодификатора. По-скоро се разчита, след като конкретните вметнати части са разделени на две и изброени, ние да проверяваме всяка дума или израз към коя група се числи (и евентуално да запомним пунктуацията на често употребяваните).

Това върши работа, но в българския език има и други вметнати части освен примерите, придружаващи правилата. Ето някои думи и изрази, над чиято пунктуация ние трябва да си блъскаме главата, ако искаме да ги употребим: *несъмнено, безсъмнено, безспорно, явно,* [*моля*](https://kaksepishe.com/zapetaya-molya/)*, с една дума/с две думи,* [*в допълнение*](https://kaksepishe.com/v-dopalnenie-zapetaya/)*, за жалост, за щастие, за радост,* [*по дяволите*](https://kaksepishe.com/po-dyavolite-zapetaya/)*, в общи линии, като цяло, най-малкото*. (Като написах *по дяволите*, осъзнах, че ругатните и псувните, общо взето, следва да са вметнати части в изречението, значи и там трябва да се замисляте, ако сте склонни да се изразявате нецензурно в писмен вид.)

Да вземем за пример изречението **Несъмнено* новото откритие ще намери приложение в практиката*. Дали има изречение, в което *несъмнено* не е вметната част? Да, може направо да преобразуваме предишното: *Приложението на новото откритие в практиката е *несъмнено** (*несъмнено* е част от съставно именно сказуемо). Следователно в първото изречение трябва да поставим запетая: **Несъмнено,* новото откритие ще намери приложение в практиката*. Аз лично бих си я спестила, защото е неуместна. Ако преместим *несъмнено* в средата, запетаите ще бъдат още по-неуместни според мен, макар това със сигурност да е вметната част – показваме своята увереност в това, което казваме: *Новото откритие*, несъмнено,* ще намери приложение в практиката*.

Защо се получава така? Мисля, че вметнатите части, които се отделят със запетая (*разбира се, напротив, за съжаление* и др.), на практика се открояват от останалите думи в изречението и смислово, и интонационно – привличат логическото ударение, изговарят се с паузи, – а тези, които не изискват запетая (*впрочем, може би, навярно* и др.) се вписват по-плавно в потока на речта. По-скоро това са причините да употребяваме или не запетаи при различните вметнати части, а не синтактичният критерий, на който се крепят двете основни правила. Сега може би става ясно защо отделянето на *несъмнено* със запетаи изглежда неуместно, макар че теоретично е правилно – върху тази дума не се акцентира, когато произнасяме изречението.

Няма да премълча и нещо, което отдавна ми е като трън в очите: вметнатите части *наистина* и *действително* не се отделят със запетая, защото не могат да бъдат части на изречението. Напротив, могат и [академичният тълковен речник](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0/) посочва [такива употреби](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE/), които се игнорират неясно защо. Ето ви един пример:

*Иване, *наистина* ли ще се жениш?* (В действителност ли имаш такова намерение, или са само слухове?)

Затова, когато думата е употребена като вметната част, запетая следва да се постави. Особено пък ако е придружена от съюза *и*:

**И наистина,* вчера Иван се ожени.* (Потвърждавам, вярно е това, че Иван се е оженил.)

Допускам, че обяснението за това „недоглеждане“ може да е следното: много често е трудно да се определи кога думи като *наистина* и *действително* са употребени като вметнати части и кога – като същински части на изречението.**³**

Приключвайки тази статия, реших да преброя колко вметнати части съм употребила дотук. Оказаха се 19 (без примерите, разбира се; ето, станаха 20 с *разбира се*). Ако не знаех правилата за пунктуацията им, щях да допусна доста грешки. Вероятно и вие използвате немалко вметнати думи и изрази, когато пишете, а може и да се водите от пунктуацията на английския, ако той е работният ви език. Искаме или не, моделите в него ни влияят и това влияние няма да отслабва. Остава да наблюдаваме колко устойчиви ще се окажат българските езикови модели, в това число и пунктуационните.

**1** В тази статия няма да навлизаме в детайли по отношение на английските свързващи думи *(linking words)*, в които често се включват и дискурсни маркери *(discourse markers)* или пък термините се употребяват като взаимнозаменяеми. Целта ни е да наблегнем на разликите в пунктуационните модели в българския и английския език, затова даваме примери и с изрази, които не са *linking words* в тесния смисъл на това понятие, а също и с наречия, съответстващи на нашите вметнати части.  
  
**2** Изключение има за *actually* – в средата на изречението не се огражда със запетаи.  
  
**3** Аналогичен е примерът с *напротив*, но с обратен знак. Тази дума е посочена от кодификатора като вметната част, която се отделят със запетая, следователно има изречения, в които тя може да бъде същинска тяхна част. Колкото и да се опитвам, не мога да измисля такова изречение на съвременен книжовен български език. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*