> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Протестите в Албания, или как архитектурата отново излезе на терена на политическото
- URL: https://www.toest.bg/protestite-v-albaniya-ili-kak-arhitekturata-otnovo-izleze-na-terena-na-politicheskoto/
- Published: 2026-06-16T13:12:38.000Z
- Updated: 2026-06-18T11:06:58.000Z
- Description: Със сигурност сте чули за масовите протести в Албания срещу инвестиционните апетити на зетя на Тръмп, който иска да застрои защитена територия. Анета Василева беше на място, разкрива ни контекста в дълбочина и споделя защо в Тирана се е срамувала, че е архитектка от чужбина.
- Author: Анета Василева
- Tags: общество, архитектура, градска среда, градоустройство, екология, Албания

Оказах се в Албания точно в началото на т.нар. Фламингова революция. На 30 май протестиращ беше влачен от охраната на заградена зона в природния резерват до Звърнец, а аз преминах границата с Гърция на път за Тирана и две важни архитектурни събития, които предстояха там през първата седмица на юни. Тогава все още не беше ясно, че протестите ще станат това, което са в момента, а архитектурата ще се окаже буквално в центъра им. 

#### **И все пак още в първите дни нещо го подсказваше.** 

„Аз съм родом от Вльора. Трябва да отидете до Звърнец, там е прекрасно. Искат да го застрояват“, каза ми Арта, собственичка на малък семеен хотел на крайбрежието в Южна Албания. „Е, не протестирате ли?“, попитах аз. „Да, но нищо няма да стане“, отговори тя и се върна в кухнята, където всичко се готвеше с продукти от градината им. 

> От 15 години само строим. Най-големият ни страх е да не изгоним чуждите инвеститори, 

каза ми няколко дни по-късно приятел архитект, вече в Тирана. Протестите бяха започнали, а ние се качвахме по стъпалата на Пирамидата в центъра на града, бивш музей на комунистическия диктатор Енвер Ходжа, а днес стартъп хъб, [реконструиран през 2023 г. по проект на холандското суперстудио *MVRDV*](https://www.mvrdv.com/projects/312/the-pyramid-of-tirana). Беше третият ден на протести, а от върха на пирамидата се виждаше, че хората са наистина много. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_1.1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_1.2.JPG)

Пирамидата в Тирана – денем и по време на протестите вечер © Анета Василева

„Видя ли интервюто на Иванка? Скандално. Мисля, че то вбеси хората най-много“, отбеляза Виола, също архитектка, на другата вечер пак в Тирана. Виола е албанка, израснала в Канада, дете на емигранти от 90-те. В момента е университетска преподавателка в Торонто, дошла за същата конференция за опазване на модернизма в Албания като мен. Имаше предвид [интервюто на Иванка Тръмп за Дейвид Сенра](https://www.youtube.com/watch?v=VhsiMd9ZFNk) от края на май, в което дъщерята на американския президент описва своята находка в Средиземно море – необитаемия остров Сазан, на запад от албанския бряг, който със съпруга си Джаред Къшнър „откриват“ съвсем случайно, докато са на яхта на приятели и спират да поплуват. „Плувахме до острова. Изкачихме се пеша, боси чак до върха и просто бяхме очаровани“, казва Иванка. Действително скандално, особено като се има предвид, че островът не е частен, както тя го нарича, а бивша държавна военна база с много стар бетон, по който, освен всичко друго, доста трудно се ходи бос. 

Сега ще се опитам да обясня как и защо именно архитектурата е толкова тясно преплетена с политическите вълнения в Албания в момента и всъщност до огромна степен е тяхна първопричина. 

### **Застрояването и Албания**

В Албания се строи много – и навсякъде. Усещането е като в България в началото на по-миналото десетилетие, онзи пръв строителен бум, който преживяхме след 2000 г., преди да влезем в Европейския съюз, и който де факто съсипа градовете, планините и черноморското ни крайбрежие. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_2.1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_2.2.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_2.3.JPG)

Презастроявяне на пристанището във Вльора и в Тирана © Анета Василева

Строителството е свързано с непоклатимата неолиберална вяра в трансформиращата роля на свободния пазар, която всички бивши комунистически държави в Европа споделят. Разбираемо – след провала на държавния социализъм и сивата пустош, която той оставя навсякъде в края на 80-те. И после идват 90-те с цялата им мътилка, липса на правила и регулации, с неясния произход на частния капитал, с всички балкански войни, мутри, бедност и кич. Най-неподходящото време, в което да се говори за публично пространство, общество и колективна (архитектурна) отговорност. Строителството е и много успешен начин за пране на пари.

Албания обаче е преживяла много, много повече от България. Страната получава независимост от Османската империя едва през 1912 г. През 1939 г. вече е окупирана от фашистка Италия на Мусолини (италианските архитектурни влияния са видими и до днес). Партизаните комунисти на Енвер Ходжа вземат властта в края на Втората световна война, флиртуват със Сталин, после с Тито, най-дълго с Мао и Китай, за да изолират държавата в края на 60-те от целия свят, включително от Източния блок. И да построят близо 200 000 бункера из цялата страна в параноичен опит да се отбраняват от всички на всяка цена. Балканска версия на Северна Корея, както гласи любимото клише на западните медии, когато пишат за Албания. 

#### Комунистическият режим тук пада най-късно – чак през 1992 г., 

и албанците се втурват да емигрират – първо към Италия, а оттам и към целия най-после отворен свят. Останалите в страната първо започват да купуват коли (през 1992 г. в Тирана има само 200 леки автомобила), а после да строят – навсякъде. Приватизацията на държавната собственост е още по-тъмна и по-хаотична, отколкото в България, и през 90-те не е ясно коя земя на кого е, затова всички строят където им падне: магазини, бараки, къщи, ресторанти – всичко. Качеството е ужасно, градовете (и особено Тирана) не приличат на нищо. 

И тук на сцената излиза главният герой в албанския политически живот и до днес – художникът Еди Рама, който става кмет на Тирана през 2000 г. Той заварва посткомунистически хаос с куп незаконни сгради, висока престъпност, никакви публични пространства, проблеми с боклука и канализацията и много сиви сгради навсякъде. Рама става международно популярен с радикалното си решение да боядиса целия град в ярки цветове – евтино и ефектно, а и логично за един художник, който познава психологията на цветовете. Отделно, той събаря хиляди незаконни постройки и изчиства от тях бреговете на река Лана, за да създаде нови паркове и обществени зони. Няколко пъти го пребиват. 

Изобщо – герой. Рама става любимец на световните медии, на лъскавите списания за архитектура, дизайн и градски живот, а през 2004 г. печели международната награда [„Кмет на годината“](http://www.worldmayor.com/worldmayor%5F2004/results%5F2004.html). Той е лице на неолиберализма на Балканите, оглавява Социалистическата партия на Албания, приятел е с Тони Блеър, обявява, че страната ще се развива прогресивно и по трети път – без ляво и дясно. 

През 2020 г. албанският архитект и преподавател [Саймир Кристо много добре описва ситуацията](https://www.archined.nl/2020/03/re-founding-tirana-ideologies-of-colour/) с Тирана и цветовете на Рама в една своя статия за холандския архитектурен портал *Archined*:

> Това не е наивен опит да се разведрят жителите на Тирана, за да забравят авторитарния режим, който е властвал почти половин век. В крайна сметка никога не се започва от нулата след падането на един режим. Днес в Тирана по-скоро наблюдаваме директния западен маниер да се представят посткомунистическите страни като сиви, а капитализмът и развитието – като „жизнени“ и „цветни“.

### **Еди Рама и архитектурата**

Днес Еди Рама е министър-председател на Албания за четвърти пореден мандат и е обещал страната да влезе в Европейския съюз до 2030 г. А основното му оръжие за международен престиж, привличане на чуждестранни инвеститори, развитие на туризма и икономиката и преобразяване на страната е едно – архитектурата. Еди Рама обича архитектурата и обожава световноизвестните архитекти. 

От 2008 г., когато [белгийското студио *51N4E* печели международния архитектурен конкурс](https://51n4e.com/projects/skanderbeg-square/) за реконструкция на централния площад „Скендербег“ в Тирана, до ден днешен градът е истинска площадка за игра на архитектите от цял свят. И нямам предвид само поувехналите стархитекти (т.нар. архитекти звезди на миналото), а всички, включително „социално отговорните“ сред тях. През 2019 г. Общинският съвет на Тирана одобрява [новия общ устройствен план на града](https://www.stefanoboeriarchitetti.net/en/project/tirana-030-2/), разработен от италианското студио *Stefano Boeri Architetti* и кръстен неслучайно „Тирана 2030“. Планът предвижда компактен полицентричен град с много нови публични пространства, линейни паркове и екологични коридори, 2 млн. нови дървета и всички модни думи на съвременното градоустройство. Той отприщва безпрецедентен строителен бум, който превръща Тирана в град на кули и купища нови строежи, докато се задъхва в задръствания и липса на паркоместа. 

#### В момента в столицата се проектират, строят или имат разрешение за строеж над 140 небостъргача 

на принципа на наложеното от Еди Рама публично-частно партньорство. Албанските архитекти са изключени от процеса. Те чертаят техническите проекти, обслужват разрешенията за строеж и критикуват властта, че инвестира в нови публични пространства не заради жителите на Тирана, а за да повишава пазарната стойност на новите частни инвестиции из града. Легендарен е списъкът на Еди Рама с над 150 чуждестранни архитектурни студиа, измежду които той избира на кого какви проекти да възлага. Особена е слабостта му към популярни архитекти и носители на [наградата „Прицкер“](https://www.pritzkerprize.com), а всички те нямат нищо против да играят ролята на придворни проектанти на албанския „владетел“. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_3.1-1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_3.2.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_3.3.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_3.4.JPG)

Downtown One Tirana е почти завършен 140-метров небостъргач, проектиран от холандското студио MVRDV и известен с пикселизираната си фасада / Двете кули, проектирани от белгийското студио 51N4E – TID Tower (вляво) и Book Building (вдясно) / Новите цветни фасади на реконструирания стар базар в Тирана / 85-метровият небостъргач Skanderbeg Building, проектиран от холандското студио MVRDV като фигуративна скулптура, пресъздаваща лицето на албанския национален герой, а според някои – приличаща и на Еди Рама © Анета Василева

Всъщност всички тези нови сгради са безкрайно интересни и в момента Тирана е колоритна мозайка от всякакви стилове и архитектурни похвати на фона на хаотично-еклектичното си постсоциалистическо наследство. На всичко отгоре новите сгради и пространства са проектирани добре, повечето са изпълнени отлично. Взети сами за себе си, са чудесни примери за съвременна архитектура с ниво на детайл и качество на изпълнение, за които съвременната българска архитектура може само да мечтае. Впрочем тя си мечтаеше точно за същото някъде около 2008 г., когато стартира [първата Седмица на архитектурата у нас](https://www.capital.bg/vestnikut/kapital%5Flight/vuv%5Ffokus/2008/08/28/543234%5Fkakvo%5Foshte/) (т.нар. *Sofia Architecture Week – SAW*) – затворено платено събитие за инвеститори, институции и международни архитекти, което да даде старт на една друга София на визии, конкурси и чуждестранни архитектурни проекти. 

Но не се получи. За добро или за лошо, в София така и няма сграда или примерно площад на „световноизвестен архитект“. А усилията на целия екип на списание ЕДНО и *SAW* да убедят българската власт, че си струва да се инвестира в звездна архитектура и дизайн, така и не хванаха на каменистата българска почва поради липса на местен Еди Рама. Може би е било за добро.

#### **Защото през първата седмица на юни в Тирана ме беше срам, че съм архитектка от чужбина.** 

Точно тогава Еди Рама посрещна световния архитектурен елит – буквално всички, за които човек може да се сети – на второто поредно издание на [фестивала *Bread and Heart*](https://breadandheartfestival.al). Събитието беше в *Book Building*, последната кула, проектирана от белгийските любимци на Рама *51N4E* до площада „Скендербег“. Албанските архитекти по принцип бойкотираха форума. И как не – от години те се чувстват сведени до чертожници на чужденците. Намерих само една местна позната, която беше посетила целия форум и която сподели:

> Аз ги питах какво мислят за корупцията и за протестите, за презастрояването и проблемите, а те ми казаха: „Ние какво можем да направим, дошли сме тук да проектираме и да строим. Вашите неща си ги оправяйте вие, ние нищо не можем да направим.“

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_4.1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_4.2.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_4.3.JPG)

Book Building / Полицаи (на сянка под дървото), пазещи архитектите от протестиращите / Екран с Еди Рама и протестиращи, които го освиркват © Анета Василева

Интересното беше, че достъпът до цялата сграда беше блокиран, ограждения прекъсваха пешеходното движение към площада, а полицаи пазеха архитектурния елит от любовта на тълпата. Защото през първите дни на протестите в Тирана те завършваха именно пред *Book Building* и хората освиркваха не само екрана с образа на Рама, опънат на един от ъглите на сградата и предаващ на живо, но и архитектите вътре. Архитектите, обслужващи чужденците, които ще застроят тяхната Албания. „Еди Рама е свършен!“ беше единият от най-популярните възгласи тогава. Другият – „Албания не е за продан!“.

А сега да се върнем на протестите.

### Edi Rama ka mbaru, ka mbaru!1

Големите протести в Албания започнаха в началото на юни като екологични – срещу намеренията за строителство на луксозен курорт в защитените природни зони на остров Сазан и лагуната Вьоса-Нарта – ценна средиземноморска влажна зона, която предоставя убежище на над 200 вида птици и повече от 70 застрашени вида. Инвестицията се свързва с имената на Иванка Тръмп и съпруга ѝ Джаред Къшнър. Зад нея стоят [няколко компании с неясни или криминални собственици](https://balkaninsight.com/2026/06/04/behind-a-trump-linked-albanian-resort-project-a-host-of-murky-interests/bi/), а проектът получава предварително одобрение като стратегическа инвестиция от албанското правителство през декември 2025 г. Междувременно защитената зона е намалена като обхват, а през 2021 г. е разрешено в района да се изгради летище. Еди Рама подкрепя проекта, който е оформен като обичайното публично-частно партньорство, тъй като островът все още е държавен, но брегът вече е частен.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_5.1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/06/Albania_5.2.JPG)

Природният резерват, който Иванка Тръмп и Джаред Къшнър „откриват“ и планират да застроят © Анета Василева

Следват [разкрития за устройствени и архитектурни планове за курорта](https://citizens.al/2026/06/11/dokumentet-e-quajtura-sazan-zbulojne-masterplanin-e-fshehte-te-zvernecit/) от ноември 2025 г., които вбесяват още повече протестиращите заради стотиците хиляди квадратни метри застроена площ, които се предвиждат, хилядите жилища и хотелски стаи и визията за затворен ултралуксозен резерват само за свръхбогати. За няколко дни протестите се разраснаха в пъти, състояха се и в други градове освен Тирана и Звърнец, хората излизат на улицата ежедневно, а тълпата в Тирана расте с всеки следващ ден. Това вече са политически протести – за оставката на Еди Рама и цялото правителство, срещу целия управляващ елит, включително срещу опозиционния лидер Сали Бериша, който подкрепя курорта.

Архитекти в Тирана ми пишат, че последните дни протестите са станали и националистически – именно като реакция срещу чуждестранните инвеститори, които правителството на Рама толкова цени, и защото „Албания не е за продан“. 

### **Архитектурата и властта**

За мен е важно да осъзнаем ролята на архитектурата като инструмент на властта – за пореден път болезнено оголена и в този албански случай.

[Архитектура и диктаториАрхитектурата никога не е само изкуство и винаги е била политическа, винаги е флиртувала с властта, категорична е Анета Василева в най-новия си текст. В него с редица красноречиви примери тя се движи…![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-dabeb98f-0868-47a2-b9e7-22ba6eefb169.png)ТоестАнета Василева![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/Zaryadye-Park-photo-by-Antonio-Marin-Segovia-CC-BY-NC-ND-2.0-on-Flickr-5caee0a5-c850-446f-a134-20ef434a3b42.jpg)](https://www.toest.bg/arhitektura-i-diktatori/)

Еди Рама е лицето на либералната демокрация – такава, каквато я познаваме от Клинтън и Обама, на онази американска Демократическа партия, която загуби последните избори и отвори път към една съвсем различна Америка. Това, което се случва в Тирана и Албания в момента, е като надгробен камък на неолиберализма от първите две десетилетия на нашия век. Точно като [библиотеката „кенотаф“ на Барак Обама в Чикаго](https://www.theguardian.com/artanddesign/2026/jun/02/klingon-prison-barack-obamas-presidential-library-chicago), която отвори врати този същия юни под канонада от критики. Стархитектите вече са в миналото. Големите студиа отмират. Необходимо е адаптивно преизползване на ресурси. В същото време има потребност от качество и отношение – към средата, към хората, към контекста. Арогантната архитектурна самоувереност е неадекватна за времето ни, архитектурното его само пречи, а лицемерието винаги излиза наяве – рано или късно. 

Именно срещу това реагираха ожесточено албанските архитекти по време на фестивала *Bread and Heart* в Тирана. Под бляскавите постове в социалните мрежи за изминалите дни на „вдъхновение и споделени идеи“, чиито автори очевидно не чуваха гласовете на тълпата под прозорците на *Book Building*, те пишеха гневни коментари в социалните мрежи, които биваха изтривани.

Завършвам с един такъв изтрит коментар на албанската архитектка и преподавателка Мамица Бурда:

> Всички говорят за деколонизация, отстояване на пространства, отказ от растежа, регенерация, пространствена справедливост, колективна грижа, общи блага, общности, адаптивно преизползване, бъдеще без въглеродни емисии и други модни концепции. Веднага щом човек започне да работи в бедни страни с висока степен на корупция и пране на пари обаче, принципите изведнъж се променят. Албания определено е лакмус за съвременната архитектурна практика. Тя показва дали архитектите наистина отстояват ценностите, които пропагандират – социална отговорност, устойчивост и обществен интерес, – или тези принципи изчезват, когато се сблъскат с възможност за печалба и популярност.

**1** „Еди Рама е свършен, свършен е!“ (алб.) – най-често скандираният възглас в първите дни на протестите в Тирана.