> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Пощенски картички до Валери Петров - URL: https://www.toest.bg/postcards-to-valeri-petrov/ - Published: 2020-04-24T21:01:33.000Z - Updated: 2022-12-15T22:05:47.000Z - Author: Тоест - Tags: култура, поезия, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *На 22 април се навършиха 100 години от рождението на Валери Петров.* *Тук публикуваме пощенски картички до великия поет, преводач и драматург, и още думи по повод на неговия юбилей, специално написани от поетите Виктор Самуилов, Рада Александрова и Стефан Иванов, от театралната режисьорка проф. Маргарита Младенова, както и от неговия внук Огнян Самоковлийски, когото помним като Оги от любимата приказка „Копче за сън“.* --- Любими поете, Неведнъж е спохождал мислите ми твоят герой Велин – пазачът на планинската станция. Помниш го, разбира се. Онзи, с когото осъмнахте в две раздалечени сгради под преспите на снощния сняг. И ти му викна да остави веднага лопатата, с която бе тръгнал да пробива пъртина към теб. Велин я остави – и нищо. Но сред белотата на следващото утро те посрещна пътеката, довършена от Велин: > *Не го е карал никой, а ето – проста, ясна,* > *кажи-речи, излишна и до сълзи прекрасна –* > *върви, върви и тихо достига моя праг* > *пътечката от обич през трите педи сняг.* Знаем, в литературата герой и автор нерядко се смесват. Велин си е Велин, ала Велин си и ти, поете. Смесват се и сезоните – зимна пролет е днес, мрачни са преспите в пандемичните пространства помежду ни, но под априлското слънце току блесне онази „кажи-речи, излишна и до сълзи прекрасна“ проложена от теб пъртина. Към нас. Тъй че няма как пощальонът – пък бил той Велин, Марин или Виктор – да не те открие в другия ѝ край, щом е стъпил веднъж на пътечката. Заради поверената ни безсмъртна надежда, че добрите писма са на път. Виктор Самуилов --- Валери в сегашно време. Когато вървим по улицата с моя внук Андрей и изричаме заедно „Ах, колко е хубаво, листата са всички сякаш от блокче за водни боички“ – неподражаемият глас на Валери го изрича заедно с нас. Когато казвам на някого от студентите „малко е това“, до мен го казва и Валери, защото той е задействал тази мярка в мен. Когато мисля за „опакометаморфозите“ като диагноза на нашия общ живот – правя го под строгия му поглед на поет и лекар, защото той настоява да не сме безразлични. Валери е винаги сега, безкрайно умножаван през нашата благодарност, че го имаме. Проф. Маргарита Младенова ![„Бяла приказка“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/IMG_3494-1.jpg) --- Валери Петров ни остави богато и прекрасно творчество. Той наистина доскоро беше сред нас и пишеше своите леко закачливи, леко насмешливи и съвсем сериозни стихове. И наистина, за своите 94 години, което е изключителна рядкост в традицията на българските поети, за тези работни около 70 години той написа десетки изключителни стихове и поеми, детски приказки и филмови сценарии, и да не забравяме – преводите! – освен тези от руски поети, целия Шекспир на български. Критиката от самото начало беше раздвоена по отношение на творчеството му – едни го приемаха с възторг, а други (например Кръстьо Куюмджиев) направо заявяваха: „Аз никога не съм обичал този поет.“ Ако се опитаме да обособим темите, които вълнуват Валери Петров, ще се затрудним. Защото негова основна тема е животът, обикновеното битие. Но погледнато през очите и сърцето на един магьосник на словото. Иска ми се сега да помоля младите, а и не съвсем млади поети, тези даровити деца на Фортуна: прочетете Валери Петров, моля ви, някои от вас не познават римата, да, да, прочетете го и ще научите много от неговия искрящ стих! Това, което не знаете. Но ето една извадка от последните стихове на майстора: > *Напоследък вкусът ти честно казано слисан е* > *и даже стъписан е* > *пред най-новия вид поетическо писане.* > *„Който в нас търси смисъл, въобще не владее постмодернизма* > *И съвсем демоде е.“* > *– Кой, аз демоде? – казваш ти. – Хайде де!* Но нека да се върнем към началото. Към онзи „Палечко“, към „Ювенес дум сумус“ и „Тавански спомен“, „Край синьото море“ и още… Удивителна е способността на поета да извлича от ежедневното, дори от баналното и трудно забележимото, да извлича поезия! Това го могат малцина. И преди всички – Валери Петров. В цялото му творчество няма да намерим отегчение, безразличие, отхвърляне на нелекото битие. Валери Петров е автор на чудото на дните, които, за жалост, бързо отминават. Впрочем тази тема е ярко забележима нишка през цялото му творчество. В богатите на цветове, мириси и вятър, морска сол и лед изображения винаги ще забележим една светла печал, понякога усмивка с тъга по прекрасното отминало време. Сякаш авторът непрестанно се обръща назад и през рамо съзира светли и пъстри есени, чудна, но вече несъществуваща любов и цялото разнообразие на изчезналия свят. Поезията на Валери Петров е нежна възхвала на битието, ненатрапчива, дори малко тъжна и изразена със звънки стихове, усмивка в ъгълчето на устните, понякога лек смях, но и скрита сълза. За майсторството на автора може да се говори дълго, за тези двойни, тройни, вътрешни и съставни рими – всичко това е прелест, подарена на неговото сърце, която той иска да сподели с нас. Никакви викове и високи тонове, плътта на тези стихове се запомня с мелодията си. Валери Петров има и сатири, които пак са меки и ненатрапчиви, той се отдръпва и ни показва кои страни от битието са му чужди и непрепоръчвани от него, но и песни за малцината в материалното ни битие, които поетът с възхищение нарича Хвърчащите хора. Рада Александрова ![„Бяла приказка“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/04/IMG_3490-1.jpg) --- Винаги ще бъда задължен и благодарен, че Валери Петров прие съученика ми Мартин и мен в дома си, за да го „интервюираме“, когато бях осми клас. Дядото на Мартин, писателят Любен Овчаров, ни остави пред дома на Валери Петров, запозна ни с него и си тръгна. Благодаря и на него. Седяхме в кабинета му на втория етаж и го слушахме с часове. Говореше за Шекспир, за приказки, за Миклош Радноти, за преводи, за Рангел Вълчанов. Не мисля, че каза нещо за собствената си поезия или за себе си. Говореше щедро за другите. С дни не спирах да споделям за тази среща и да мисля за нея. Седмицата на тези дни няма да свърши. Благодаря за света, който ми показа. Стефан Иванов --- Мили дядо, Честит рожден ден! Оставям две парченца шоколад във вашата стая – за теб и за баба. Днес ти си до мен, както в онази отминала вечност. Помниш ли кънтящата стълба по пътеката към плажа? Каменните ѝ стъпала издаваха весели звуци под босите ни крака, докато тичахме към морето. Помниш ли моята детска кола с педали? Ти ми нарисува шофьорска книжка, която гордо показвах на хората по тротоара. Помниш ли борчето, което засадихме пред къщата? И стихчето за него: > *Расти, расти, борче,* > *под нашто прозорче,* > *пускай иглички* > *за радост на всички.* Разхождай се волно по пътеките на Витоша, мой мили дядо! Твой внук Оги (Огнян Самоковлийски) --- *По идея на [Марин Бодаков](https://www.toest.bg/author/bodakov/). Илюстрациите на Кирил Златков са част от предстоящото издание на „Бяла приказка“ на Валери Петров, подготвяно от изд. „Колибри“.*