> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Политиката като правене на вино
- URL: https://www.toest.bg/politikata-kato-pravene-na-vino/
- Published: 2021-09-11T14:52:21.000Z
- Updated: 2021-09-11T16:27:10.000Z
- Author: Венелина Попова
- Tags: политика, България, избори, мнение, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Изглежда, както в природата, така и в политиката има цикличност. Хора, които в началото на Прехода са били в съзнателна възраст, могат да сравнят политическите събития (както и енергията им) отпреди 30-ина години с днешните. Метафорично те наподобяват процесите, през които преминава гроздовият сок, преди да се превърне във вино – събиране на достатъчно добре узряло грозде, отстраняване на гнилите зърна, поставяне на гроздето в чист съд, където се смачква, след това започва ферментацията, а после се чака да се случи тайнството.

В началото на Прехода в България имаше голяма енергия за демократични промени и достатъчно голяма маса от хора, които искаха и можеха да ги постигнат. Само че още в първите парламенти влязоха съвсем неслучайно и много сътрудници на Държавна сигурност, и то не само от средите на бившата БКП, а и от другите партии на матрицата, както и лица, които виждаха в политиката доходоносен занаят или трамплин за бъдеща кариера.

И така, очакванията Народното събрание да бъде чист съд, в който трябваше да „ферментират“ идеи, да се прокарват политики в името на гражданите и да се създава демократично законодателство, не се сбъднаха. Затова трийсет години по-късно българите, търпеливи по природа хора, отново излязоха на улиците и площадите, за да излеят своя гняв срещу партиите на статуквото и да поискат промяна.

#### Само че вместо промяна, два поредни парламента предлагат на обществото подмяна.

А т.нар. протестни партии не оправдаха очакванията, с които ги бяха натоварили участниците във „Великото народно въстание“ срещу управлението на Борисов и срещу корупцията, проникнала във всички власти.

В първите години след самосвалянето на тоталитарния режим на Тодор Живков българите скандираха, че времето е тяхно, но се оказа, че то продължава да работи за върхушката на бившата комунистическа партия и за нейните репресивни служби. И докато стотици хиляди творяха история по площадите на големите градове, огласяни от викове „Кой не скача, е червен“ и от култовите песни на демокрацията „45 години стигат“ и „Последен валс“, номенклатурата на БКП го използва тихомълком, за да ограби националния капитал и да създаде кастата на новите капиталисти. А чрез своите медии утвърди в общественото съзнание митовете за Прехода и за главните виновници за разбойническата (според тяхната терминология) приватизация, съсипала държавата. Те изместиха от дневния ред темата за лустрацията, за която така и не се намери мнозинство и политически кураж да бъде извършена.

Миналогодишните протести срещу Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, продължили повече от 100 дни и главно в столицата, минаха под знака на лозунга „Мутри вън!“ и на вдигнатия юмрук на президента Румен Радев, самопровъзгласил се за народен трибун в битката срещу престъпния авторитарен модел на управление от джипката. Моделът ще остане в историята, символизиран от пачките с банкноти, кюлчетата злато, пистолета под възглавницата и жените в спалнята на Борисов, най-дълго задържалия се във властта (след диктатора Тодор Живков) премиер в най-новата ни история.

#### Градусът на политическото напрежение не спадна през горещото лято на 2021 г.,

в което парламентът работеше с пълна пара. Небивал в последните години ентусиазъм да се осветят корупционните практики по време на управлението на кабинета „Борисов“ обхвана депутатите от протестните партии в двете Народни събрания след изборите на 4 април и 11 юли т.г. Слави Трифонов дори се закани да „изчегърта“ всичко, сторено през годините от ГЕРБ, със законни средства. Заразителната еуфория се предаде и на народа, който бившият шоумен, станал зорлем политик, и неговите сценаристи, сега и партийни сподвижници, започнаха да наричат „суверен“.

Заседанията на Комисията по ревизия на кабинета „Борисов“, излъчвани онлайн в традиционните и социалните медии, приковаха погледите на гражданите, петимни да видят възмездие за вакханалиите на управниците и ограбването на милиони и милиарди от бюджета и от програмите за европейска солидарност. Но надеждата им партиите на протеста да излъчат правителство не се оправдаха нито в 45-тото, нито в 46-тото Народно събрание.

Ако в предишния парламент ГЕРБ все още беше първа политическа сила, в настоящия „Има такъв народ“ за първи път от десет години измести партията на Борисов от тази позиция.

#### Само че нито Трифонов, нито сценаристите му се оказаха готови да поемат отговорността за управлението на страната,

макар и да демонстрираха друго самочувствие. Не успяха, дори не се опитаха да преговарят с останалите партии от протестите, с които уж имаха едни и същи политически цели – да възстановят парламентаризма и законността в държавата, потъпкани от Борисов под чадъра на Гешев.

Вместо това действаха като солов играч и се опитаха да прокарат кабинет ултимативно, без да консултират с политическите си партньори в Народното събрание кандидатите си за премиер и за министри. При това с пълното съзнание, че със своите 65 депутати, дори да бяха получили безрезервната подкрепа на „Демократична България“ и на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, пак не можеха да излъчат правителство без гласовете на поне една от т.нар. партии на статуквото. Но Слави Трифонов предварително беше заявил, че в коалиции с тях няма да влиза. Затова не можеше да направи крачка назад и да приеме подадената му от БСП ръка. И не му остана друг полезен ход, освен да върне мандата на президента.

Заричането „с този може, с този – не“ на пръв поглед може и да изглежда принципно, но противоречи на изпитаната в практиката мисъл на германския държавник Ото фон Бисмарк, че „политиката е изкуство на възможното“. Подкрепа от социалистите в парламента за избирането на редовен кабинет с мандата на „Има такъв народ“ и без претенции за министерски постове едва ли би се приела драматично от избирателите на новата популистка формация. В същото време за партия като „Демократична България“ колаборация под каквато и да е форма с БСП би била равносилна на политическо самоубийство.

В края на 46-тото Народно събрание изход от политическата криза в държавата не се вижда. По-лошото от това, че то не успя да излъчи легитимно правителство, е, че

#### партиите на протеста разрушиха мостовете помежду си.

Вместо да започнат да изчегъртват ГЕРБ, те оставиха това на служебния кабинет и неговите министри. И те го правят последователно и настойчиво от началото на мандата си (кой повече, кой по-малко), като изнасят компрометиращи факти за огромни злоупотреби с публични ресурси и корупция, уволняват бордове на директори на големи държавни компании и се опитват да спрат течове на милиони от държавната хазна.

В същото време сценаристите на Слави скалъпиха сюжет, в който вкараха Татяна Дончева, за да я компрометират и накарат да се оттегли сама от политиката, както направи някога. И то само защото си позволи да изрази позиция, че зад Трифонов прозира задкулисието, създало инженерния политически проект „Има такъв народ“. Още по-грозно изглеждат нападките между партньорите в „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и особено между Татяна Дончева и адвокат Николай Хаджигенов, които явно се недолюбват – както прокурори и адвокати. За най-остроумни квалификации на политическите си опоненти депутатите в 46-тото Народно събрание можеха да се състезават в конкурс, който трудно щеше да излъчи победител.

Така вместо да използват продуктивно енергията си за законодателни промени (особено в съдебната система и статута на главния прокурор) в краткия живот на последните два парламента, партиите я разпиляха в изтощителни словесни свади и страсти, а депутати бяха на ръба на физическа саморазправа. Сцените в пленарната зала може и да са били забавни за част от публиката, но за други се оказаха демотивиращи да продължат да съучастват в избора на бъдещите ни законотворци.

#### В това изгубено за гражданите и за партиите на промените време бившият премиер Бойко Борисов успя да се окопити

и да преодолее първоначалния страх от разследване на престъпленията му – неговите лични и на правителствата, които е оглавявал. Нещо повече, с инстинкта си на политическо животно той бързо се ориентира в променената ситуация и веднага се опита да обърне тренда в своя полза. Затова някои социологически агенции вече излязоха с прогнози, че на следващите предсрочни избори през ноември ГЕРБ може отново да е първа политическа сила.

Ловко използва ситуацията и главният прокурор. Той запази самообладание при изслушването му в Правната комисия в парламента и не пропусна топката, която му подадоха от воле от „Има такъв народ“ по повод Татяна Дончева. Иван Гешев веднага „самосезира“ Специализираната прокуратура, а тя още на следващия ден обяви, че започва разследване за търговия с влияние.

На прага сме на третите за годината и втори предсрочни парламентарни избори. Те може и да не са панацея за политическата криза, в която се намираме, но са единственият конституционен начин да се опитаме да излезем от нея. Кои партии ще попаднат в следващото Народно събрание и как ще се подредят по численост,

#### зависи единствено от вота на избирателите.

Затова е време те да проумеят, че философия от рода на „какво зависи от един глас“ е непродуктивна и вредна. При пропорционална система на избори за парламент от партиите зависи какви хора ще попаднат в него и дали ще остане чист съдът, в който ще прекипяват и ще се избистрят идеи и политики.

Защото повече гнили зърна в него може и да не попречат на ферментацията, но виното просто няма да става за пиене.

##### *Заглавна снимка: [Ilja Frei](https://unsplash.com/@iljafrei?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText) / [Unsplash](https://unsplash.com/s/photos/grape?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText)*