> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Политическите назначения в съдебната власт
- URL: https://www.toest.bg/politicheskite-naznacheniya-v-sydebnata-vlast/
- Published: 2018-03-22T08:00:06.000Z
- Updated: 2018-12-15T11:26:57.000Z
- Author: Иван Брегов
- Tags: политика, анализ, България, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Когато си избирате лекар, искате да сте сигурни, че сте в ръцете на добър специалист. Ако човекът срещу вас не ви вдъхва доверие, отивате при друг. Но когато трябва да лекувате влошени отношения с партньор по договор или да ви се възвърне чувството за справедливост, попадате на съдия и прокурор, които не можете сами да избирате. Държавата е монополист на справедливостта (с редки изключения, когато се стигне до арбитраж или медиация). Но съдебната власт е и тази, която ви пази от произвола на самата държава, отменяйки незаконосъобразните действия на властта – акта ви от КАТ, да речем, или наредбата за прием на детето ви в детска градина. И е повече от важно правосъдието да вдъхва доверие, защото в лицето на съдиите и прокурорите виждате средството за възстановяване на правдата.

### За какво отговаря Висшият съдебен съвет?

За да сте убедени, че съдиите, прокурорите и следователите не са *нечии хора*, има значение кой и по какви критерии извършва назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването в съдебната власт. Отговорността за тези четири действия лежи на плещите на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това е органът, от който зависи какви лица ще поемат грижата за вашата справедливост. В България съставът на ВСС се състои от 11 души, избрани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (магистратска квота) и 11 души, избрани от Народното събрание, тоест от политиците (политическа квота).

Освен да оценяват редовите магистрати, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност – избират председателите на съдилищата, вкл. върховните, и ръководителите в прокуратурата, вкл. главния прокурор. А това какви лица застават начело в системата, показва какви ценности и качества системата възпитава. За да създадеш увереност в конкретен съд или прокуратура, трябва да подбереш независим човек, готов да удържи на натиска на икономически силни и политически влиятелни фигури. Даването на възможност самите съдии да номинират и предлагат на ВСС кандидати за председатели на съдилищата и да взимат решения по организационни въпроси – именно в това се състои съдийското самоуправление.

### Примери за политическо влияние

**През изминалата седмица съдийската колегия не успя да избере председател на Софийския градски съд (СГС).** Гласовете придобиха и друго деление освен по това кой за кого от двамата кандидати е гласувал. Членовете на ВСС в съдийската колегия, избрани пряко от съдиите, упражниха мотивирано вота си и показаха кой кандидат подкрепят – 5 гласа събра издигнатият от общото събрание на съдиите в СГС Евгени Георгиев, а с 2 гласа остана другият кандидат Светлин Михайлов. Членовете на ВСС, избрани от политическата квота, не изложиха мотиви и гласуваха против двамата кандидати. От това следват три извода за политическата квота във ВСС: не зачита независимостта на съдиите и правото им да се самоуправляват; неразпознала политически удобен (или обществено приемлив) кандидат, саботира избора до намиране на *свой човек*; нехае за това, че най-големият окръжен съд в страната няма постоянно ръководство.

Други лоши примери са също пословично известни, но не бива да се забравят.

Вече **бившата председателка на Административния съд в Перник беше избрана от ВСС в нарушение на императивно правило от Закона за съдебната власт:** при кандидати от различни по степен съдилища предимство да има кандидатът от съдилище от същото или по-високо ниво. При наличие на кандидат от същото ниво ВСС избра Десислава Ахладова, която идваше от по-ниско, а именно Районния съд в Перник. Няколко месеца след това магистратската кариера на Ахладова прерасна в политическа – понастоящем тя е заместник-министър на правосъдието.

Когато полето не е изразително маркирано от политиката, назначенията обикновено се извършват при неяснота относно имущественото състояние на някой от претендентите.

По време на конкурсната процедура за избора на председател на Върховния административен съд **Георги Чолаков не успя да разсее съмненията около начина на придобиване на част от имуществото си**. Въпреки това беше избран за председател.

Широко известната бивша председателка на СГС **Владимира Янева зае длъжността при разминавания в имуществената ѝ декларация**, на които тогавашният ВСС не обърна внимание. И тогава ВСС предпочете нея пред опонента ѝ, подкрепен от самите съдии в СГС. Янева пък имаше приближеността и подкрепата на Цветан Цветанов. Председателската и съдийската ѝ кариера приключиха с „Яневагейт“, където среща си дадоха действащият премиер, главният прокурор и влиянието на един успял млад българин.

И ако съдебните назначения придобиват публичност поради скандалния си характер, то прокурорските остават дълбоко скрити в подчинеността на цялата прокурорска колегия на главния прокурор. Там успех е дори назоваването на проблем. И един пример е достатъчен за илюстрация – прокурорът по „Яневагейт“ **Димитър Франтишек Петров бе избран за заместник-ръководител на Специализираната прокуратура въпреки [ скандалния случай за удареното от него дете](https://bivol.bg/frantishek-ivss.html)** на опашката на училищна лавка. Поведението му е далеч от високите нравствени качества, които законът изисква.

### Хроничната болест на съдебната система

Така призваната да изгради имунната система на обществото съдебна система боледува от политически зависимости. И докато поради влошено институционално здраве България изгуби близо 2 млн. кръвни телца за 25 години, то съдебната система губи постоянно ценните си кадри. Политическите назначения демотивират смелите да влязат в надпревара за ръководни позиции и оставят политически удобните да се конкурират помежду си.

В същото време [статистиката](http://ime.bg/bg/articles/moite-sydilishta-sa-po-vajni-ot-tvoite/) показва, че системата работи, при това при немалка натовареност за самите магистрати. А причините за редица несъвършенства следва да се търсят не толкова в личността на конкретния магистрат, а в условията, в които е поставен да работи. Тогава сме длъжни да разтоварим от вина редовите съдии и прокурори и да потърсим отговор от политиците.

Склонните на услуги по партийна линия ръководители често нямат отношение нито към институцията, нито към професионалните трудности на колегите си – така те ръководят процеси, които не решават, а задълбочават проблемите. Като краен резултат те засилват недоверието в съдебната власт, а оттам и в самата държавност.

*Заглавна снимка: [Bin im Garten](https://commons.wikimedia.org/wiki/User:Bin%5Fim%5FGarten) в [Wikimedia](https://bg.wikipedia.org/wiki/Съдебна%5Fпалата%5F%28София%29#/media/File:Съдебна%5FПалата%5FСофия,%5FPalace%5Fof%5FJustice,%5FJustizpalast,%5FSofia%5F2012%5FPD%5F6.jpg)*