> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # По буквите: Янева-Табакова, Донева, Тужарова - URL: https://www.toest.bg/po-bukvite-yaneva-tabakova-doneva-tuzharova/ - Published: 2022-12-02T22:31:00.000Z - Updated: 2023-02-01T11:03:27.000Z - Author: Зорница Христова - Tags: книги, обзор, По буквите, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка.* --- ### [„Първите пет“ от Мила Янева-Табакова](https://www.facebook.com/onebookbookstore/posts/795820154906941) *София: изд. One Book Bookstore, 2022* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Purvite-pet-koritsa-400.jpg)](https://www.facebook.com/onebookbookstore/posts/795820154906941) Това е третата самостоятелна книга на Мила Янева-Табакова след [„Сувенири“](https://toest.bg/bonnefoy-pessoa-yaneva-tabakova/) и [„На път“](https://toest.bg/po-bukvite-wiechert-shurbanov-yaneva-tabakova/), разкошни книги (втората – без думи), които показаха концептуалния талант на авторката. Всъщност аз разглеждам съвременните картинни книги така: има история, идея, концепция. И спрямо нея авторът (често и илюстратор) подбира изразните средства – кое ще каже с думи, кое ще нарисува, за кое ще намери непознат още начин да го предаде. [„Първите пет“](https://www.facebook.com/onebookbookstore/posts/795820154906941) разказва за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Оказва се например, че човек е способен да изпитва повече страх. Или да пребивава на две места едновременно. Или да носи вината си по странни и понякога смешни начини. Мила избира да разказва тези неща с визуални метафори – елегантно обрани, достъпни за разчитане, но не прекомерно очевидни. Харесва ми буквализацията на скритата образност на езика в онагледяването на израза „нещо да ти тежи“ и още повече – онагледяването на чисто физическото нежелание „да се откъснеш“ от някого, разтягането на последния допир в пространството вместо във времето. Визуалната стилистика е много интересна, почеркът си личи не толкова в начина, по който се изобразява едно или друго нещо (примерно лица), а най-вече в подбора на цветовете – запомнила съм още от [първите ѝ илюстрации за „Лист“](https://listbooks.bg/painter/mila-yaneva-tabakova/) една комбинация от наситено млечнорозово и индиго. Другото, което прави впечатление, е движението на фигурите – много е лесно да си представя тази книга като късометражна анимация. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Purvite-pet-53-1.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Purvite-pet-3-1.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Purvite-pet-17-1.jpg) „Първите пет“ © Мила Янева-Табакова ### [„Мишките отиват на опера“ от Мария Донева](https://janet45.com/p/8184-%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0) *илюстрации Кирил Златков, Пловдив: ИК „Жанет 45“, 2022* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Mishkite-otivat-na-opera-400.jpg)](https://janet45.com/p/8184-мишките-отиват-на-опера) Страшно много хора се опитват да правят детски поеми (все пак класически жанр у нас от [„Работна Мецана“](https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=203&WorkID=6418&Level=3) насам), но никой не го прави като Мария Донева – с безукорно изпипани стихове; ритъмът точен, паузите смислови, театрални – не задължително в края на стиха; римите интересни, никакви баналитѐта; историята оригинална, далеч от вездесъщите щампи. И в същото време много топло, без страх да се говори за чувства – дори за чувства, които не са непременно най-малкото общо кратно. [„Мишките отиват на опера“](https://janet45.com/p/8184-%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0) е за копнежа по изкуството, за емоцията на изкуството, за удоволствието от сълзите „с литри“ и от възможността да се страда така, „по-мащабно“. Последната идея, представена като предимство на операта пред естрадата, е един от най-симпатичните доводи в подкрепа на „по-високото“ изкуство въобще – доколкото за мнозина то съществува в мрачна опозиция спрямо развлекателните жанрове. Мария Донева изобщо не говори за такива неща, но пък описва нуждата от малко театрално страдание с такава симпатична самоирония, че някак спира да ти се услажда ежедневното, безизкусно мърморене. И ти се приисква да идеш на опера (или на кино, както също са планирали мишките). Впрочем в поемата елитарните пози бързо губят равновесие – ето, защо да поправяме мишката, която иска да бъде „барелина“, като и ние не сме прокопсали повече „с нашето знаене“. Хубав отглас от онова „в гурата“ на Джани Родари в превода на Валери Петров. Книгата е илюстрирана от Кирил Златков – в необичаен за него оперен, наситен колорит. Ако го познавате предимно като график, разгърнете я и се опитайте да познаете кой цвят на коя височина на гласа съответства. Или в чие изпълнение точно е слушал „Кармен“, докато е рисувал. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Mishkite-otivat-na-opera-1.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Mishkite-otivat-na-opera-2.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Mishkite-otivat-na-opera-3.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Mishkite-otivat-na-opera-7.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/Mishkite-otivat-na-opera-8.jpg) „Мишките отиват на опера“ © худ. Кирил Златков ### [„В Невидимия свят с Иван Милев“ от Кристина Тужарова](https://amateursbooks.com/product/in-the-invisible-world-with-ivan-milev/) *София: изд. „Книги за любители“, 2022* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/V-Nevidimiya-sviyat-s-Ivan-Milev-cover-400.jpg)](https://amateursbooks.com/product/in-the-invisible-world-with-ivan-milev/) Нямам представа в кой момент литературата се е превърнала в най-важното изкуство за една нация, но факт е, че откак са я нагърбили с тая задача, тя страда от прекомерното внимание на образователната система, че и на политическите партии, та и на кръчмарските политикани. Другите изкуства са пощадени от това; никой не кара първолаците да разпознават начаса Панчо Владигеров или Златю Бояджиев – и по-добре. Но пък тук стигаме в другата крайност – де факто непознаване на поне един каноничен списък от художници или композитори, липса на популярен разказ за историята на съответното изкуство. Това, разбира се, почва от училище и от маргинализацията на часовете по изобразително изкуство и музика като вторични, „развлекателни“ часове, в които предимно се рисува и пее. Без много идеологизация – но и често без реално знание извън таланта на отделни учители. Чудесен повод запознанството с класиците на българското изобразително изкуство да мине през детската литература вместо пред черната дъска. Кристина Тужарова прави точно това в поредицата си от детски книги за големи български художници. Засега в нея има две заглавия – [за Владимир Димитров – Майстора](https://amateursbooks.com/product/book-for-the-master-of-color/) и [за Иван Милев](https://amateursbooks.com/product/in-the-invisible-world-with-ivan-milev/). Книгите са много балансиран подход към жанра, който в световното книгоиздаване е доста пълнокръвен: човешки разказ за биографията на художника и акцент върху най-ярките и емоционално разбираеми за едно дете моменти. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/V-Nevidimiya-sviyat-s-Ivan-Milev-1.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/V-Nevidimiya-sviyat-s-Ivan-Milev-2.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/V-Nevidimiya-sviyat-s-Ivan-Milev-3.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/V-Nevidimiya-sviyat-s-Ivan-Milev-4.jpg) Особен момент са илюстрациите – нали става въпрос за художник. Показваме ли неговите творби, или не ги показваме? Първото може да бъде сложно и свързано с много разрешения; второто налага въпроса: а прерисуваме ли ги тогава, и ако да – как? Обикновено в такъв случай се търси стилистика, която да носи духа на оригинала, но в опростен и по-детски вид. Тук се е получило, особено в книгата за Майстора. В тази за Иван Милев също има много стилистично родство, като единствено по отношение на колорита сякаш е надделяла необходимостта двете книги да формират разпознаваема обща поредица. Която си струва да се колекционира – за едно ненатрапчиво приятно домашно образование в тази сфера. Впрочем би било прекрасно някой да направи подобна детска поредица и за български композитори (има как да се приложи диск). --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Жанет 45“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://toest.bg/club/).