> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # По буквите: Василев, Ефтимов, Стругацки - URL: https://www.toest.bg/po-bukvite-vasilev-eftimov-strugatsky/ - Published: 2021-09-11T14:56:52.000Z - Updated: 2023-01-19T10:45:53.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: По буквите, книги, #wp, #wp-post, обзор, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Два пъти месечно Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.* --- ### [„Шествието“ от Кирил Василев](https://www.facebook.com/permalink.php?story%5Ffbid=1803385339859278&id=229001343964360) *София: Издателство за поезия „ДА“, 2021* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/09/-D0-A8-D0-B5-D1-81-D1-82-D0-B2-D0-B8-D0-B5-D1-82-D0-BE--D0-BE-D1-82--D0-9A-D0-B8-D1-80-D0-B8-D0-BB--D0-92-D0-B0-D1-81-D0-B8-D0-BB-D0-B5-D0-B2.jpg)](https://www.facebook.com/permalink.php?story%5Ffbid=1803385339859278&id=229001343964360) Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и на вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието – и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове. Този глас не бърза. Поетическото пространство у Кирил Василев става мястото на синхронизация на личния упадък с упадъка на света. Това е съпротивата на поета спрямо свят, който иска да живее без Бог, но и не може да живее с Бог. Свят, в който по пътя към смъртта в съзнанието на лирическия Аз постепенно изчезват всички различия между нещата – и може би точно тук е религиозната (о)мая на текстовете в „Шествие“. Същевременно пред нас е задушевна книга, в която можем да разпознаем, вече рафинирано, собственото си унижение и самоунижение, собственото си отчаяние и примирение. Но и могъща политическа – и напълно конкретна в този свой спектър – книга, която доблестно отказва всякакъв компромис в назоваването на човешкото състояние. И с падащия екзистенциален мрак. > Септември > > Мускулести сиви облаци > и люспи бледа светлина > залепнали по тях > > магистралата е празна > и няма цел > освен да откроява виадуктите > потъмнели от дъжда > като колони в разрушена катедрала > > прашното жълто > на слънчогледовите ниви > догаря безкрайно > като отговор на съдбовен въпрос > узнат твърде късно > > запази това > което няма как да се запази > пространството поглъща без остатък > ти си цялото му минало. ### [„Стратегии без тактики“ от Йордан Ефтимов](https://www.facebook.com/smallstations/photos/pcb.6783956674963105/6783843794974393) *подзаглавие „Карантинописи и други микроесета от LinkedIn и от склада на ума“, София–Лондон: изд. „Смол Стейшънс Прес“, 2021* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/09/-D0-A1-D1-82-D1-80-D0-B0-D1-82-D0-B5-D0-B3-D0-B8-D0-B8--D0-B1-D0-B5-D0-B7--D1-82-D0-B0-D0-BA-D1-82-D0-B8-D0-BA-D0-B8--D0-BE-D1-82--D0-99-D0-BE-D1-80-D0-B4-D0-B0-D0-BD--D0-95-D1-84-D1-82-D0-B8-D0-BC-D0-BE-D0-B2.jpg)](https://www.facebook.com/smallstations/photos/pcb.6783956674963105/6783843794974393) Дали още „медията е съобщението“, както твърди Маршал Маклуън през 1964 г.? Дали средството, в случая *LinkedIn*, е посланието на Йордан Ефтимов? Не. Преди всичко публикациите на автора в тази онлайн социална мрежа, посветена на производството и култивацията на делови контакти, са публикации на саботьор. Те са в разрез с принципите на мрежата, според които през списъците от познанства можеш да си търсиш работа. Ефтимов обаче залага на функцията на *LinkedIn* да създава групи по интереси – и я радикализира, ако щете. Неговите находчиви текстове, винаги по конкретен повод, са по същество иновативни новини, в които ерудитската находчивост и етическата подозрителност към фактите са форсирани до дупка. В случая *LinkedIn* се превръща от инструмент за кариерен просперитет в израз на удоволствието да мислиш, да знаеш, да правиш привидно случайни връзки, да бъдеш свободен… И именно свободата впечатлява в „Стратегии без тактики“. Както и лекотата – независимо дали пише за смъртта на Еко, или за празните площади по време на карантината, или за това кой е по-подходящ автор на паметник на Радичков – Емил Попов или Георги Чапкънов. Йордан Ефтимов е непредсказуем. И непровинциален – той плува с широк замах в интелектуалния бульон на сериозните чуждестранни медии. Съгласен или не с неумереността му, го чета с интерес, защото, ще – не ще, той все ще настъпи мазолите на популярната култура, а и на академичния елит. И да се върна към Маклуън. Текстовете на Ефтимов, пренесени от интернет на хартия в тази книга, оцеляват, при това с непокътнати способности. Оказали са се с много по-висок срок на годност. Може би защото доц. д-р Йордан Ефтимов вижда игривите връзки между нещата по-отчетливо от самите неща, вижда нещата на ръба. На визионера Маклуън такъв опит би му харесал. Със „Стратегии без тактики“ аз поне страшно се забавлявах. ### [„Милиард години до свършека на света“ от Аркадий и Борис Стругацки](https://listbooks.bg/book/miliard-godini-do-svarsheka-na-sveta/) *превод от руски Здравка Петрова, София: изд. „Лист“, 2021* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2022/11/------------------------------------------------------.jpg)](https://listbooks.bg/book/miliard-godini-do-svarsheka-na-sveta/) Това не е първото издание на повестта у нас – публикувана в Русия през 1976 г., през 1983 г. излиза на български; следват още две издания. Днес, в превода на една от най-големите дами на преводаческото изкуство – Здравка Петрова, „Милиард години до свършека на света“ е вече в пълния си блясък – добавени са всички съкратени от цензурата пасажи. Признавам, че имам алергия към научната фантастика – и успях да се скарам с госпожа Петрова относно любимата ѝ книга. И двамата сме убедени, че това е гениално произведение на братя Стругацки, но ако за нея то еднозначно е литература, аз имам своите задръжки и смятам, че публицистичната мощ в повестта надвишава чувствително литературата. И за мен това е похвала. Аркадий и Борис Стругацки са не само гениални визионери – те са и морални гении. Моята интуиция твърди, че през литературата те правят далеч по-големи залози. Без да издавам особено сюжета, мога да разделя героите на два типа персонажи – физици и лирици. Аз лично гравитирам към лириците. И когато Природата решително възроптае срещу разкриването на нейните тайни, бих се отдръпнал от изследванията си – и ще се подслоня в семейството си, за да го защитя. При това без особени размишления за собственото си достойнство. На физиците ще оставя копнежите по научно безсмъртие, Нобелова награда и преди всичко – обясненията за своя провал чрез намесата на извънземна цивилизация. Тоест книгата е за избора, който правим. Аз малодушно предпочитам отвръщането от науката, когато тя отправя прекомерни предизвикателства към Природата, а и към самомнението и суетата ми. Както ме увери госпожа Петрова, в едно интервю Борис Стругацки също отдава предпочитание на този избор. Голямата преводачка обаче заостри вниманието ми към един конкретен пасаж, вече по теми отвъд еднозначния избор. Ето: > През миналия век, казват, дори са се застрелвали, за да не капитулират. Не защото са се страхували от мъченията или от концлагера, не и защото са се страхували да не проговорят пред инквизиторите, а просто ги е било срам… В нашия век хората се застрелват, защото ги е срам от другите – от обществото, от приятелите… А през миналия са се застрелвали, защото са се срамували от себе си. Разбирате ли, в наше време кой знае защо се смята, че човек винаги може да се разбере със себе си. И тук хлътнахме още по-дълбоко в повестта, защото аз веднага контрирах с обяснението, че срамът от себе си може да бъде неизтощим двигател за добри дела и изобщо за беззаветно посвещение на другите. Да не се самоубиеш е по-страшното решение (справка – руският филм [„Остров“](https://www.imdb.com/title/tt0851577/) на режисьора Павел Лунгин). Но г-жа Петрова го смята за „заобиколно пътче“. Изключително важна книга по въпроса докъде може да стигне науката и на каква цена – особено когато природата започне да ти се опъва, да те саботира. Или да те подкупва с кариера и награди. Гениална книга. (А със Здравка Петрова, разбира се, се сдобрихме…) --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Лист“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).