> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# По буквите: Две книги за тревожността
- URL: https://www.toest.bg/po-bukvite-dve-knigi-za-trevozhnostta/
- Published: 2022-10-14T21:00:16.000Z
- Updated: 2023-01-19T10:45:47.000Z
- Author: Зорница Христова
- Tags: По буквите, #wp, #wp-post, книги, обзор, култура, #Import 2023-02-06 13:46

*В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка.*

---

Тревогата расте като трева. Като троскот. Прави ни троснати на самите себе си, тормози ни. Тревогата е „Тесла“, току предлага да поеме управлението. И не, не е „тесла“, защото отказва да „отсече“ веднъж и завинаги.

През 2022 г. у нас излязоха две книги за тревогата – [„Избави се от тревожността“](https://iztok-zapad.eu/izbavi-se-ot-trevojnostta) от д-р Джъдсън Бруър (превод от английски Детелина Иванова, изд. „Изток-Запад“, 2022) и [„Тревожността. Причини, смисъл, разрешаване“](https://www.ciela.com/trevozhnostta-prichini-smis-l-razreshavane.html) от д-р Огнян Димов (изд. „Сиела“, 2022). Разбира се, историческият момент предполага тревожност – тъкмо почнахме да излизаме от пандемията, сковала социалните ни връзки и преобърнала живота ни, да не говорим за базисния страх за близките ни, и до нас започна брутална война – и то спрямо държава, която в културно отношение прилича на нашата. Като фон на всичко това джобовете ни все повече се тревожат какво ще правят с непосилната си лекота.

Това обаче са тревоги с реален повод. Затова те не са предмет на психологията, нито на терапията, а работа на онези, които могат (или не) да предложат практично решение – вирусолози, военни и политически експерти, икономисти. Има обаче и други видове тревога, които като че ли се самопораждат. Тревогата може да те завладее като спареност в бронхите, като физическо състояние, което едва впоследствие си намира повод. И недвусмислено носи страдание. Но не само. Във всеки случай оставя у човека усещането, че е непознат на самия себе си, че в него има нещо, което се изплъзва от контрола му и може да му навреди.

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/10/Izbavi-se-ot-trevojnostta.jpg)](https://iztok-zapad.eu/izbavi-se-ot-trevojnostta)

Д-р Джъдсън Бруър подхожда към тревожността, като си задава въпроса „Кое друго поема контрола върху нашето съзнание и ни кара да правим неща, които всъщност ни вредят?“. И намира прилики с различни видове пристрастявания – предимно с емоционалното преяждане и тютюнопушенето, без да прескача към по-особената материя на психотропните вещества. Бруър е психиатър и невролог, директор на отдела по изследвания и иновации в Центъра за осъзнатост към Университета „Браун“ и основател на *MindSciences* (сега позната като *DrJud*) – дигитална терапевтична програма за лекуване на въпросните навици на ума.

Д-р Бруър предлага алгоритъм за избавяне от тревожността чрез преминаване през няколко „скорости“, или придобиване на навици за различна степен на осъзнатост. Идеята е постепенно, с мравешки стъпки, човек да поеме обратно управлението на ума си – като полюбопитства за реакциите на тялото си в хода на автоматизирания процес. Нещо като медитация в самия момент на тревожния пристъп – без противопоставяне, без усилие на волята да изтръгнеш волана от непознатия „друг“ и съответно без възможност за катастрофален провал.

Да се поддадеш на тревожността, но в същото време да я наблюдаваш.

Този подход не задава въпроси за идентичността на тревожния човек, нито за генезиса на неговото състояние. Той приема, че тревожността, както и да се е зародила, стига до едно и също – превръща се в навик. И този навик, за да съществува, ни носи и някакви ползи, някакво удоволствие, награда. Смисълът на деавтоматизацията е да заменим тази награда с нещо по-реално.

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/10/Trevojnostta.jpg)](https://www.ciela.com/trevozhnostta-prichini-smis-l-razreshavane.html)

„Тревожността“ на Огнян Димов изглежда противоположна като подход. Там няма никаква универсална рецепта, а отделни казуси, истории на негови пациенти и на тяхната успешна терапия. Моделът е подобен на този на [Франсоаз Долто](https://www.colibri.bg/avtori/78/fransoaz-dolto) – и също като нея авторът е склонен да търси корените на проблема в ранното детство и дори в бременността на майката. Този проблем често е свързан с нещо недоизказано, неизречено на глас в семейството (помня, че Долто препоръчваше да се обяснява всичко важно на децата, дори на пеленачетата).

Докато търси това скрито знание, терапевтът сякаш влиза в ролята на детектив – и може би затова казусите са изключително увлекателни за четене, истински *whodunnit*. Запитах се дали би било възможно част от облекчението на пациента да идва от усещането за развръзка на житейския разказ – и дали съответно част от генерализираната тревожност да не идва и по литературни, тоест фабулни причини.

Интересно, но и Бруър говори за фабулна структура – този път при вредните навици (включително навика да се тревожим). Завръзка–кулминация–развръзка при него е спусък–реакция–награда (имам проблем с превода на *trigger* като „спусък“, защото очевидно става въпрос за „повод“, а книгата е за широка читателска публика). За да разруши навика на тревожността, човек трябва да развали фабулната верига (като я натовари с детайлите на наблюдението).

Обратно, при Димов идеята като че ли е несвършващият сюжет най-сетне да стигне до своя край. Като във всеки добър разказ развръзката си има цена – и тя често е приемането на самотата, на границите на другия като условие за сигурност в собствената идентичност.

Не се наемам да кажа кой от двата подхода работи по-добре – тревожността в безкрайните си разновидности (от общо безпокойство до паник атаки) причинява такива страдания, че вероятно си струва да опиташ и двете. И терапия (подходът на Огнян Димов определено предполага работа с терапевт), и техника за справяне с пристъпите.

Но по-интересно ми се вижда общото между тези на пръв поглед противоположни книги – и двете обръщат внимание, че тревожността не е само страдание, че тя е другата страна на въображението, че може да носи дълбочина, че е възможност за растеж.

Или както казва Киркегор (цитиран от Огнян Димов):

> *Тревожността е възможност за свобода.*