> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # По буквите: Дън, Бояджиев, Елми - URL: https://www.toest.bg/po-bukvite-dunn-boyadzhiev-elmy/ - Published: 2021-10-08T21:03:12.000Z - Updated: 2023-01-19T10:45:53.000Z - Author: Зорница Христова - Tags: По буквите, книги, обзор, #wp, #wp-post, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка.* --- ### [„Видове любов“ от Стивън Дън](https://znaci-bg.com/shop/vidove-lyubov/) *превод от английски Христина Керанова, Бургас: ИК „Знаци“, 2014* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-92-D0-B8-D0-B4-D0-BE-D0-B2-D0-B5--D0-BB-D1-8E-D0-B1-D0-BE-D0-B2--D0-BE-D1-82--D0-A1-D1-82-D0-B8-D0-B2-D1-8A-D0-BD--D0-94-D1-8A-D0-BD.jpg)](https://znaci-bg.com/shop/vidove-lyubov/) Стихотворенията на Стивън Дън са като картина на Хопър – човек, който е сам, макар в картината да има други, и усещане за други, и болезнено, споделено желание за близост. Застинал в неумението, в невъзможността да преодолее някаква бариера. В едно (невключено в тази книга) стихотворение той пише: „Дори умните жени се залъгват, / макар най-умните да знаят, че общуването е форма на сдържане, / реклама на интимността, докато сърцето се крие в своя малък джоб от думи.“ Или: стихотворенията на Стивън Дън са като разкази на Карвър или Ъпдайк – семейни истории, в които сюблимното е в луфтовете между обикновените неща, в несигурността дали го има. В една от творбите (вече от тази книга) едро куче напада съпругата му, случайна кола блъсва кучето и трите – неговата жена, водачката на автомобила и собственичката на кучето – страдат заедно и съвършено различно, а той е изправен пред собствената си неспособност да измисли подобен завършек. В друго стихотворение мъжът се прибира, изпълнен с желание да докосне всички – двете кучета, децата, съпругата си, котката. И всички, като никога, имат същата потребност – но само по съвпадение, само защото се е случило времето да е хубаво. Тази година Стивън Дън почина – на рождения си ден, на 82 години. Това е и поводът да препрочетем книгата, макар да не е съвсем нова. По принцип не обичам двуезичните издания, но в случая си давам сметка, че това е щедро решение за двуезичния читател – а в някакъв смисъл потенциалният български читател на Стивън Дън е именно такъв. Не знам дали ще се впечатли от наградата „Пулицър“ или останалите отличия, от принадлежността му (или не) към различни поколения. По-скоро, ако потърси и други книги на Дън, подтикът ще е личен, не желание за „наваксване“ с литературен престиж. Аз го усетих. ### [„Епистолариум“ от Цочо Бояджиев](https://www.facebook.com/permalink.php?story%5Ffbid=1783629435168202&id=229001343964360) *София: Издателство за поезия „ДА“, 2021* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-95-D0-BF-D0-B8-D1-81-D1-82-D0-BE-D0-BB-D0-B0-D1-80-D0-B8-D1-83-D0-BC--D0-BE-D1-82--D0-A6-D0-BE-D1-87-D0-BE--D0-91-D0-BE-D1-8F-D0-B4-D0-B6-D0-B8-D0-B5-D0-B2.jpg)](https://www.facebook.com/permalink.php?story%5Ffbid=1783629435168202&id=229001343964360) В [статията си в „К“](https://kweekly.bg/publication/564) за „Обратното на слънчогледа“ Марин Бодаков писа: „Това е книга на раздялата след раздялата, на тъгата след тъгата.“ Като че няма нищо по-окончателно. Още повече че става въпрос за избраната поезия на Цочо Бояджиев, писана през десетилетия. И все пак новата му книга „Епистолариум“ се опитва да прекрачи отвъд – между човек и човек е имало думи. Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев внимателно изрязва парчета от писма и им отговаря. И тази поезия е смирена пред границите на онова, което не ѝ е дадено – разговора като ромон, в който „отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи“, конкретиката на плана да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е достатъчно – защото „бог движи ръката на поета, / но трябва си и гъшето перо“. Не е „хватка“ замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в същото време – за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от разговор. Процеп, в който читателят отчаяно ще се опита да пропъхне и своите думи, макар и пощальонът да е ненадежден и злоумишлен. Щадяща и безутешна е тази поезия, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно. Понеже „едва сега най-сетне проумявам / защо му е на словото да става плът“. ### [„Направени от вина“ от Йоанна Елми](https://janet45.com/p/7940-направени-от-вина) *София: ИК „Жанет 45“, 2021* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-9D-D0-B0-D0-BF-D1-80-D0-B0-D0-B2-D0-B5-D0-BD-D0-B8--D0-BE-D1-82--D0-B2-D0-B8-D0-BD-D0-B0--D0-BE-D1-82--D0-99-D0-BE-D0-B0-D0-BD-D0-BD-D0-B0--D0-95-D0-BB-D0-BC-D0-B8.jpg)](https://janet45.com/p/7940-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0) Бистър, резлив като утринен студ е дебютният роман на Йоанна Елми. Изреченията вървят бързо, не си позволяват да се шляят – да се казва, каквото има да се казва; шляенето е привилегия на други времена. Книгата не си поставя за цел да разкаже за Прехода, нито за нелегалната емиграция, нито за живота на три поколения жени и болката, преживявана като вина. Просто разказва, както се отварят шкафове в опустяла къща. Виждате сами. Не знам къде ще ви се появи усещането за „вербатим“ – знаете, онзи театър, в който актьорите произнасят реално записани от очевидците думи. На мен – още от първите страници, от зарязаната сама родилка и студената ръка на лекаря, който оставя върху корема ѝ банкнота, да си купела нещо от лавката. И нататък, още много. Толкова бяхме взрени в обобщенията *преди и след Десети*, че сме пълни с несподелим опит. Опитвам да чета Елми в контекста на емигрантската литература, примерно [Джумпа Лахири](https://janet45.com/np/authors/4670-джумпа-лахири), опитвам с ключа на [„Истории от 90-те“](https://icu-bg.com/produkt/istorii-ot-90-te/) – не е това, има от това, но е друго. Благодарна съм, че почти няма обобщения или са заскобени в диалог, сложени до други, съмнителни. Благодарна съм за индивидуалността на образите, защото така им вярвам. Най-доброто обобщение е още в началото: героинята Яна търси в интернет нещо за катастрофата, на която е станала свидетел, търси по ключови думи – и открива поредица от подобни сблъсъци, жертвата на които е можела да бъде тя. Ей така се чувства и читателят. --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на ИК „Жанет 45“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).