> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Пандемия по новозеландски
- URL: https://www.toest.bg/pandemiya-po-novozelandski/
- Published: 2020-09-18T21:02:38.000Z
- Updated: 2023-01-19T12:17:50.000Z
- Author: Константина Василева
- Tags: Хроники на инфодемията, дезинформация, здраве, коронавирус, Нова Зеландия, #wp, #wp-post, общество, #Import 2023-02-06 13:46

На фона на тревожните данни за нарастващия брой заразени със *SARS-CoV-2*, които заливат света през последните месеци, Нова Зеландия отчита друг вид статистика: брой дни без нови случаи на болестта. След [над 100 дни](https://www.nzherald.co.nz/nz/news/article.cfm?c%5Fid=1&objectid=12354489) без дифузно разпространение (изолирани случаи се появяваха само сред пътуващи от чужбина) в началото на август страната отбеляза [най-ниския брой](https://blogs.otago.ac.nz/pubhealthexpert/2020/07/22/nzs-team-of-5-million-has-achieved-the-lowest-covid-19-death-rate-in-the-oecd-but-there-are-still-gaps-in-our-pandemic-response/) смъртни случаи сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки появата на нови заразени през последните седмици, Нова Зеландия се превърна в световен пример за успешно справяне с болестта, а премиерката Джасинда Ардърн – в един от най-популярните световни лидери.

На какво се дължи този успех? До каква степен доверието в медиите и местните институции допринасят за обществения консенсус при прилагане на взетите мерки? Как новозеландците се отнасят към дезинформацията и конспиративните теории на тема пандемия, които на моменти успяха да заглушат експертната и научна информация по въпроса в други точки на света?

### Комбинация от фактори

Географските особености на страната са от ключово значение за постигнатите успехи. Нова Зеландия е отдалечена островна държава в Тихия океан – факт, който в нормално време затруднява лесното пътуване до други места, но по време на пандемия се оказа изключително предимство. За разлика от Европа, където близките разстояния и сухопътните граници между държавите превърнаха ранното овладяване на пандемията в трудна задача, Нова Зеландия имаше стратегическо преимущество. Първо, нейната отдалеченост ѝ даде достатъчно време да се поучи от палитрата от реакции в други страни и да разработи стратегия още през първата половина на март. През втората половина на месеца и Нова Зеландия вече отчита [ръст на случаите](https://www.health.govt.nz/our-work/diseases-and-conditions/covid-19-novel-coronavirus/covid-19-current-situation/covid-19-current-cases), но правителството вече обсъжда списък от икономически мерки, съставяне на план за действие и протокол с четири нива на реакция за овладяване на вируса (1 е най-ниското ниво, 4 – с най-много ограничения за движение и контакти).

Ниската гъстота на населението (едва 15 души на км²) дава достатъчно възможности за спазване на физическа дистанция, а липсата на сухопътни граници с други държави и наличието на естествена бариера за придвижване между Северния и Южния остров естествено помагат в борбата срещу вируса. Това позволи на Нова Зеландия да наложи прецизен контрол върху ограничаването на движението и разпространението на заразата – мерки, които са физически невъзможни за повечето държави по света.

Ранните реакции в медиите също са важен фактор при формирането на обществените нагласи. До средата на февруари има под 500 дневни споменавания на вируса в традиционните и социалните медии, а в началото на март темата вече доминира с по няколко хиляди споменавания на ден. В този период правителството стартира [координирана информационна кампания](https://covid19.govt.nz/), която включва поставяне на билбордове, плакати и информационни материали в населените места и [дори електронни табели по пътищата](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/news/624/cpsprodpb/1756B/production/%5F111859559%5F5741fe65-19b6-4c14-8233-b313854a601d.jpg), както и съобщения в традиционните медии и социалните мрежи (включително таргетирани послания в местнaта онлайн платформа *Neighbourly*, която свързва съседите в отделни квартали).

Отделно от правителствените усилия, самостоятелно и в партньорство с медиите, различни организации, частни компании и университети също регулярно информираха населението за това какви протоколи за сигурност вероятно ще е нужно да се приемат, как да се процедира при различни сценарии – стриктна карантина, частични ограничения, свободно движение – и как стои въпросът с икономическите компенсации, възможностите за работа от вкъщи и достъпа до работни и образователни ресурси от разстояние.

Наред с пряката и редовна комуникация на макро- и микрониво, положителен ефект върху информираността на населението оказа и [стратегията на правителството](https://www.bbc.com/news/world-asia-52344299) да си сътрудничи с научната общност в страната. Освен настояването на Ашли Блумфийлд, генерален директор на Новозеландската здравна служба, за редовни консултации с научната общност при вземането на стратегически решения, в страната по принцип съществува култура на предаване на научна информация на достъпен за широката публика език. Чудесен пример за това е съвместният проект между илюстратора Тоби Морис и микробиоложката Сузи Уайлс. В сътрудничество с местната медия *Spinoff* [тандемът](https://thespinoff.co.nz/society/12-08-2020/siouxsie-wiles-toby-morris-dont-panic-we-can-do-this-together/) комбинира занимателни илюстрации със синтезирана епидемиологична информация в серия от статии, комикси и инфографики за пандемията.

Междувременно в началото на пандемията някои преподаватели и учени стартираха собствени инициативи за разясняване на препоръчителните мерки при евентуално разпространение на вируса в страната.

### Доверие в институциите, съгражданите и медиите

Комбинацията от споменатите по-горе благоприятни фактори е солидно споена от два основополагащи елемента за новозеландското общество: висока степен на сигурност и обществено доверие. За успешното прилагане на всеобхватни противоепидемични мерки в публичния и частния сектор е необходимо нещо повече от забрани, глоби и наложени отгоре правила, а именно обществен консенсус, доверие в институциите и споделени ценности.

Нова Зеландия успешно съвместява тези условия според различни световни класации през последните две години. Страната е сред 15-те най-развити държави в света според [Индекса на човешкото развитие](http://hdr.undp.org/en/2019-report) на Програмата на ООН за развитие; в топ 10 на държавите с най-свободни медии според [Индекса за свободата на пресата](https://rsf.org/en/ranking) на „Репортери без граници“; втората най-малко корумпирана държава в света в [Индекса за възприятие на корупцията](https://www.transparency.org/en/cpi/2019) на „Прозрачност без граници“, на второ място според [Индекса за глобален мир](http://visionofhumanity.org/app/uploads/2020/06/GPI%5F2020%5Fweb.pdf) и най-свободната държава в света според [Индекса за човешка свобода](https://www.fraserinstitute.org/studies/human-freedom-index-2019) на Института „Фрейзър“.

Важното в случая е не дали в дадена класация страната е на първо, девето или петнайсето място, а в това че в страната има работещи институции, върховенство на закона и свободни медии. Като всяка друга държава, и Нова Зеландия има своите местни проблеми и политически разногласия, но ключов фактор в изграждането на тази стабилна основа е високото обществено доверие на новозеландците в местните институции и в органите на властта.

Изследване на общественото доверие, направено между 2016 г. и 2019 г. от Университета „Виктория“, показва, че новозеландците имат най-голямо доверие на медицинските специалисти, съдиите, полицията, училищата, университетите и малкия бизнес. Доверието в министрите и парламентарните представители е по-ниско (най-вече заради социалното неравенство между потомците на британските заселници и коренното маорско население), но е над средното ниво на скалата, подобно на доверието в медиите.

Тези числа отразяват цялостното отношение на гражданите и разбира се, варират в зависимост от демографските групи и конкретните проблеми и политики. Що се отнася до *COVID-19* обаче, дори след пълното затваряне на държавата за повече от месец и [скорошните протести](https://www.nzherald.co.nz/nz/news/article.cfm?c%5Fid=1&objectid=12358696) срещу задължителното носене на маски, населението остава положително настроено към мерките на правителството. Според [проучване](https://www.stuff.co.nz/national/politics/300092282/election-2020-public-still-backing-government-and-jacinda-ardern-despite-second-outbreak-new-poll-shows) на *Horizon Research* през август 28% от гражданите имат „пълно доверие“ в способността на правителството да се справи с пандемията, 32% „предимно вярват“ и 19% „донякъде вярват“ в тази способност. Едва 7% от отговорилите нямат „никакво доверие“ в мерките.

Международните медии с право разпознават [лидерския почерк](https://www.theatlantic.com/politics/archive/2020/04/jacinda-ardern-new-zealand-leadership-coronavirus/610237/) на премиерката Ардърн, съчетаващ ясна политическа визия и изпълнена с [емпатия](https://www.tvnz.co.nz/one-news/new-zealand/empathy-in-crisis-jacinda-arderns-covid-19-leadership-praised-international-media) реторика, като определящ фактор в борбата на Нова Зеландия с пандемията от *COVID-19*. Истината обаче е, че успехът ѝ се дължи не само на индивидуалните ѝ качества, но и на вече съществуващата социална спойка от чувство за гражданска общност, подкрепа и доверие в съветите на медицинските експерти, учените и институциите в страната. Неслучайно [официалната реч](https://www.newsroom.co.nz/pm-jacinda-arderns-full-lockdown-speech), с която министър-председателката обяви въвеждането на строги мерки срещу пандемията, се фокусираше не върху забраните, а върху посланието, че „работейки заедно, ще успеем да се справим и да предотвратим негативните последствия“.

### Един „отбор от 5 милиона души“ срещу глобалната атака на конспиративните теории

Нова Зеландия се изправи срещу пандемията с [„отбор от 5 милиона души“](https://www.nytimes.com/2020/05/23/world/asia/jacinda-ardern-coronavirus-new-zealand.html), както се изрази Ардърн, имайки предвид цялото население на страната. Но до каква степен този отбор е засегнат от глобалната инфодемия и изброените по-горе фактори успяват да тушират влиянието на онлайн вълната от дезинформация?

[Анкета](https://www.stuff.co.nz/national/politics/opinion/300067665/coronavirus-massey-university-and-stuff-survey-shows-social-media-and-covid19-conspiracy-theory-links), проведена от ежедневника *Stuff* и Университета „Меси“ и обхващаща над 71 000 респонденти, показва, че 88,4% от населението разчита на традиционните медии като основен източник на новини, а 10% от гражданите се информират предимно от социалните медии. Защо това е важно?

Социалните медии осигуряват безпрецедентно лесен достъп до инструменти за създаване на съдържание, което може да достигне до огромна аудитория, без необходимост от механизми за проверка на фактите – и това ги превръща в идеална среда за разпространение на дезинформация. Наличието на независими традиционни медии, които проверяват достоверността на информацията, може да бъде силен коректив за туширане на слуховете и неверните твърдения от други източници.

[Изследване](https://www.toest.bg/content/files/policy-institute/assets/covid-conspiracies-and-confusions.pdf) на Кралския колеж в Лондон в партньорство с британската маркетингова компания *Ipsos Mori* от май тази година показва, че хората, които вярват в конспиративни теории, са по-склонни да се информират предимно от социалните медии. 60% oт анкетираните, които вярват, че коронавирусът е свързан с 5G облъчване, казват, че получават информацията си предимно от *YouTube*. В глобален план тази тенденция се подкрепя от [мащабното допитване](https://www.theguardian.com/world/2019/may/01/revealed-populists-more-likely-believe-conspiracy-theories-vaccines) на британската социологическа агенция *YouGov* в 23 държави по света, според което гласоподавателите, склонни да вярват на популистки послания, са също така по-склонни да черпят информацията си от *Facebook*, *Twitter*, *YouTube* и *WhatsApp*.

В подкрепа на хипотезата, че основният източник на информация влияе върху мнението на аудиторията, мнозинството (87,8%) от новозеландците, които четат новини предимно в традиционните медии, смятат, че вирусът има естествен източник (тоест не е създаден в лаборатория, каквато е една от популярните конспиративни теории в социалните медии). Сред аудиторията, наблягаща на социалните медии, всеки пети вярва, че вирусът е нарочно създаден в лаборатория.

Още по-крайни са мненията сред 1,6% от хората, които черпят информация от уста на уста: там всеки трети смята, че вирусът е нарочно създаден, а 13,5% вярват, че пандемията е създадена от таен елит, който иска да контролира света.

Възможно е сравнително малкият брой на новозеландците, които се информират предимно от социалните медии, да е сред благоприятните фактори за високата степен на [обществено доверие](https://www.nzherald.co.nz/nz/news/article.cfm?c%5Fid=1&objectid=12359973) в реакцията на правителството: 79% от новозеландците са „за“ мерките дори след спада, породен от разочарованието от появата на нови случаи през август.

### Нова Зеландия отвръща на удара

Въпреки че има скептични реакции сред по-голямата част от населението, основните дезинформационни сюжети, които се разпространяват в Нова Зеландия, са сходни на познатите конспиративни рефрени по света. Призивите за [горене на 5G антени](https://www.toest.bg/konspiratsiya-ot-peto-pokolenie/), реакциите срещу [коварния план на Бил Гейтс](https://www.toest.bg/vinovnikat-bill-gates/) и твърденията, че [вирусът е нарочно създаден](https://www.toest.bg/pandemiya-v-epruvetka/), се срещат често. Борбата срещу тях обаче се води упорито не само от традиционните медии, но и от самите новозеландци.

Преглед на медийното съдържание през последните месеци показва, че както и на много други места по света, водещата конспиративна теория в местните социални медии е предполагаемата връзка между 5G и разпространението на вируса. Окуражаващо е, че новите споменавания в тази насока и по други митове по темата не нарастват (поне в публичния разговор; трудно е да се дадат точни данни какво се случва в лични профили и затворени групи), а същевременно все повече публикации обсъждат конспиративните теории и ги изобличават в местните медии.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/09/-D0-93-D1-80-D0-B0-D1-84-D0-B8-D0-BA-D0-B0.png)

Брой споменавания по ключови теми в новозеландските онлайн медии. Източник: *TalkWalker*, инструмент за следене на медийното съдържание онлайн

Ардърн е главно действащо лице в кампанията срещу дезинформацията, тъй като медиите редовно отразяват пресконференциите, в които премиерката [директно критикува](https://www.newshub.co.nz/home/new-zealand/2020/08/coronavirus-jacinda-ardern-s-message-to-covid-19-conspiracy-theorists.html) конспиративните теории и призовава новозеландците „да се съмняват в политиците“ и „да се вслушат в здравните експерти“. Най-големите медии в страната подкрепят тази позиция и aктивно [публикуват информация](https://www.rnz.co.nz/news/national/425760/public-warned-as-fake-news-misinformation-conspiracy-theories-threaten-covid-19-response) за инфодемията и формирането на местни групи, споделящи слухове и митове по темата.

Популярно обяснение за склонността да се вярва в конспиративни теории е, че тя [произтича](https://www.nationalgeographic.com/science/phenomena/2008/12/27/lacking-control-drives-false-conclusions-conspiracy-theories-and-superstitions/) от липсата на усещане за контрол над ситуацията. Колкото и да е налудничава, ако една конспиративна теория обяснява неяснотите и въпросите около даден проблем, това създава фалшиво усещане за психологически комфорт и увереност. Макар и неверни, митовете ни убеждават, че „знаем“ точно какво се случва, защото виждаме връзките между събитията (дори когато такива няма), и това намалява тревожността, която изпитваме.

Дълго време конспиративният разговор се водеше по периферията на общественото внимание, сред малки изолирани групи, но за съжаление, той [набира скорост](https://www.stuff.co.nz/national/politics/300070891/the-conspiracists-election-how-the-farthest-fringes-of-politics-are-making-a-play-for-the-centre) с наближаване на местните избори. От него се възползват опортюнистично настроени политици, които търсят подкрепа от определен тип аудитория с високи нива на тревожност. Призивите срещу носенето на маски отекват сред [търсещи слава политици](https://www.rnz.co.nz/national/programmes/mediawatch/audio/2018759504/covid-19-confronting-the-deluge-of-conspiracies-over-the-latest-lockdown) и онлайн инфлуенсъри в Австралия и Нова Зеландия, но обществеността все още оказва отпор. Някои от най-популярните *Facebook* групи в столицата Уелингтън активно споделят стотици [коментари в подкрепа](https://www.facebook.com/groups/vicdeals/permalink/3373169962759389) на здравните мерки, препоръчани от правителството.

Отпор срещу конспиративните теории оказват не само гражданите, но и политици от всички краища на политическия спектър, [писатели](https://twitter.com/JarrodGilbertNZ), учени и [известни личности](https://www.stuff.co.nz/national/health/coronavirus/121273241/coronavirus-nz-celebrities-share-the-love-for-frontline-covid19-health-workers). От своя страна медии като [*RNZ*](https://www.rnz.co.nz/news/in-depth/424112/when-a-relative-falls-down-a-conspiracy-theory-rabbit-hole) и [*Newshub*](https://www.newshub.co.nz/home/new-zealand/2020/08/block-or-engage-how-to-deal-with-wh-nau-caught-up-in-conspiracies.html) публикуват ръководства как хората могат да говорят със своите роднини и близки, които са увлечени от конспиративни теории, без да ги засегнат, но и без да позволят допълнително разпространение на фалшивата информация.

Особено внимание се обръща на уязвимото [маорско население](https://www.newshub.co.nz/home/new-zealand/2020/08/block-or-engage-how-to-deal-with-wh-nau-caught-up-in-conspiracies.html), тъй като по исторически причини коренните жители на страната имат изградено недоверие към управляващите. По последни проучвания на Департамента по статистика от юни т.г. маорите са и демографската група с най-ниска степен на доверие към традиционните медии и това ги прави особено уязвими за конспиративни послания.

Като цяло по-голямата част от аудиторията засега стои встрани от конспиративните разговори, макар и с течение на времето да се прокрадва нова вълна от опити за дезинформация. Докато доверието в здравните експерти е високо и правителството успешно представя мерките не като ограничения, а като общата кауза на „отбор от 5 милиона души“, инфодемията изглежда овладяна. В дългосрочен план обаче и в Нова Зеландия, и по света все повече нараства нуждата от широк обществен дебат относно това кои източници на информация са надеждни, как да се проверява нейната достоверност и как да се контролира вредата от подвеждащото и конспиративно съдържание.

##### *Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов*

---

*„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата [„Хроники на инфодемията“](https://www.toest.bg/tag/hroniki-na-infodemiyata/), реализирана от [АЕЖ-България](http://new.aej-bulgaria.org/category/%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/) съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.*