> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Халета, кланици, хипстъри – или пак за индустриалното наследство
- URL: https://www.toest.bg/pak-za-industrialnoto-nasledstvo/
- Published: 2021-06-18T22:42:18.000Z
- Updated: 2023-01-10T21:34:15.000Z
- Author: Анета Василева
- Tags: общество, анализ, архитектура, културно наследство, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Тухлени стени, високи тавани с видима мрежа от инсталации и лампи, бетон и черно желязо. Вътре е топло, а шумът е постоянен – тракат прибори, хора се смеят, сервитьори разнасят халби с тъмна бира. Отвън, на паветата под табелата със синия герб, тълпа чака да се освободят места. Ресторантът е [*Bullerei*](https://bullerei.com/) – бивша кланица в хамбургския квартал *Sternschanze*, открит през 2009 г. и собственост на популярния немски шеф-готвач Тим Мелцер.

[*Welcome to Carlsberg City District*](https://www.carlsbergbyen.dk/find-kontor/in-english?fbclid=IwAR1lASCvW9TreVKac9oxlMKbYepR6El%5F7SAa5jva0FqL5HeRVqMUZhn63GE) (Добре дошли в градския квартал „Карлсберг“) гласи реклама под визуализация на група тухлени сгради с нови метални и стъклени надстройки около кипящ от живот градски площад. Бившите пивоварни на „Карлсберг“ в югозападната част на Копенхаген са в процес на бурна трансформация. Целта е до 2024 г. те да се превърнат в най-добрия нов квартал на датската столица – запазил индустриалния шик на миналото, но с минимален въглероден отпечатък.

#### Това са само част от популярните начини да използваме индустриалното наследство днес.

В края на април 2021 г. историци от Софийския университет представиха проекта си [„Дигитален архив на индустриалното наследство“](https://www.facebook.com/fabrikiBG/) и филма „Хора, фабрики, общности“ с главни герои изоставени, рушащи се или вече разрушени места от разцвета на българската индустрия преди Втората световна война – месокомбинат „Родопа“, Захарната фабрика, Железопътния завод и Прошековата бирена фабрика в София, Шоколадовата фабрика в Своге и редица други. Проектът набра популярност, а екипът се надява да привлече вниманието на обществеността към потенциала на тези места за градско развитие и да накара хората да ги припознаят като културно наследство.

Всъщност хората май отдавна са ги припознали.

### Фабриките, които стават за всичко

Старите жп заводи, складови халета, трамвайни депа и бирени фабрики, превърнати в галерии, хитови ресторанти, бутикови хотели, нощни клубове, лофтове (части от бивша индустриална или търговска сграда, приспособени за жилища) или стартъп хъбове, са вече неделима част от градския дух в стара Европа, че и по света. В предковидната ера именно това бяха задължителните места от пътеводителите на *Wallpaper* и *Monocle*, ресторантите с най-висок рейтинг в *Tripadvisor*, които трябва да резервираш седмици предварително, и новите реконструкции, които всеки уважаващ себе си архитект трябва да посети.

Със своите щедри територии, често на отлични, макар западнали локации, с впечатляващите си конструкции и големи подпорни разстояния, индустриалната архитектура носи носталгичния дух на миналото и пасва на всичко. А това нямаше как да остане неизползвано. През последните няколко десетки години, след изнасяне или спиране на редица производства в развитите страни, огромно количество бивши складови, пристанищни, железопътни и производствени зони бяха върнати в градския живот с чисто нови функции. Това стана благодарение на централизирани градски политики или на чист предприемачески ентусиазъм и резултатите са налице навсякъде – от Хамбург, Лондон и Ню Йорк до Амстердам, Копенхаген и Есен.

Нещо повече, световните организации за опазване на културното наследство обичат да говорят за тези места като за потенциал за нов вид културен туризъм, апелирайки за тяхното опазване, рефункционализация, социализация и все по-активно включване в [списъците със световно културно наследство](https://www.icomos.org/18thapril/2006/whsites.htm) (например [изследването към *UNESCO*](https://www.toest.bg/content/files/archive/ind-study01.pdf) от далечната 2001 г., озаглавено „Недостатъчно ли е представено индустриалното наследство в списъка на световното наследство?“). И действително, получаваме все повече чудесно реконструирани бивши индустриални зони, превърнати в музеи и места за култура.

#### Звучи като градска приказка, но не е точно така.

Ревитализацията на западнали територии позволява градът да се развива без излишно разрастване, създава мултифункционални вторични центрове и е добре за икономиката и туризма. Но същевременно е перфектен начин за скоростна джентрификация – онзи процес на изменяне характера на квартала чрез приток на по-богати жители и бизнеси, при който обаче повишените наеми и цени на имотите изтласкват дотогавашното по-бедно население ĸъм други гpaдcĸи зoни.

Често този процес се представя като устойчиво решение на проблемите на града, но също толкова често това далеч не е така. Местното население около кланиците в Хамбург отдавна е продало или превърнало апартаментите си в *Airbnb* квартири за бърз туризъм, споделените офиси и ателиета в Берлин и Лисабон отдавна не са пространства за бедни талантливи артисти, а лофтовете около *Tate Modern* и в манхатънския *Hudson Yards* са сред най-скъпите в света въобще.

### Българският случай

Индустриалното културно наследство е любима тема в архитектурните среди от десетилетия, включително и в екосистемата на българското опазване. За тях постоянно се правят [архитектурни дипломни проекти](https://stroiinfo.com/mesokombinat-rodopa/) и се пишат [изследвания](https://www.researchgate.net/publication/334708319%5FINDUSTRIALNO%5FNASLEDSTVO%5FV%5FBLGARIA%5FTHE%5FINDUSTRIAL%5FHERITAGE%5FIN%5FBULGARIA) още от времето на соца (да не забравяме, че музеят „Земята и хората“ е всъщност реконструкция от 1987 г. на Голямата коларска работилница на Софийския военен арсенал, запазена от разрушаване след активна кампания на българските опазители тогава).

![Захарна фабрика, София](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/06/1--D0-97-D0-B0-D1-85-D0-B0-D1-80-D0-BD-D0-B0--D1-84-D0-B0-D0-B1-D1-80-D0-B8-D0-BA-D0-B0--C2-A9-WhATA.jpg "Захарна фабрика, София")

![Захарна фабрика, София](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/06/2--D0-97-D0-B0-D1-85-D0-B0-D1-80-D0-BD-D0-B0--D1-84-D0-B0-D0-B1-D1-80-D0-B8-D0-BA-D0-B0--C2-A9-WhATA.jpg "Захарна фабрика, София")

![Захарна фабрика, София](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/06/-D0-97-D0-B0-D1-85-D0-B0-D1-80-D0-BD-D0-B0--D1-84-D0-B0-D0-B1-D1-80-D0-B8-D0-BA-D0-B0--C2-A9-WhATA.jpg "Захарна фабрика, София")

Захарна фабрика, София © [WhATA](https://www.flickr.com/photos/whata/sets/72157619696650507/detail/)

Захарната фабрика в София има статут на недвижимо културно наследство от 70-те години на миналия век, с национално значение – от 1998 г., и не вярвам някой да одобрява нейната [нерадостна съдба](http://whata.org/blog/?c=loft) в момента. Събарянето на сгради като [жп завода](https://whata.org/awards/factory-demolition/) зад Централна гара в София през 2019 г. винаги предизвикват бурно недоволство, а обществото пределно ясно показа какво мисли за [опожаряването на тютюневите складове в Пловдив](https://nova.bg/news/view/2016/08/22/157084/%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5).

Нещо повече, артистите отдавна ги използват – легално или не. Партита в стари складове се правят още от 90-те години, инсталации и пърформанси – също, а „Водна кула арт фест“ например направи [юбилейното си десето издание](https://fakti.bg/kultura-art/250235-kak-bdj-otvori-sarceto-si-i-edno-staro-jp-depo-za-izkustvo-snimki) в Хладилното депо „Подуяне“ в столицата през 2017 г. Дори общините се опитват да наваксат – разбира се, късно, бавно и непохватно. През 2019 г. Пловдив премести централата на Общинска фондация „Пловдив 2019“ и част от събитията за Европейска столица на културата в един от тютюневите складове (неопожарен). Столичната община работи от много години по превръщането на [бившата топлоцентрала на НДК](https://gradat.bg/sgradi/zapochna-transformaciyata-na-bivshata-toplocentrala-na-ndk-v-centr-za-svremenno-izkustvo) в Център за изкуство и култура и се опитва да измисли какво да прави с места като трамвайното депо „Клокотница“.

#### Но всичко това са капки в морето.

Интересно защо в България така и не се появи [*Meatpacking District*](https://en.wikipedia.org/wiki/Meatpacking%5FDistrict,%5FManhattan), a Тютюневият град на Пловдив така и не заприлича на *Tate Modern*? Отговорът е: защото работата с индустриалното наследство не е нито лесна, нито евтина.

[Дизайнерският шоурум „Склада“](https://www.sklada.bg/bg/za-nas) в софийската печатница „Мадара“ просъществува няколко години след блестяща и очевидно скъпа реконструкция, достойна за индустриалния шик на миланската [зона „Тортона“](https://www.milandesignagenda.com/milan-design-week-2019-know-tortona-design-district/), но в крайна сметка затвори и се премести в стандартен малък магазин на централна софийска улица. През 2017 г. [*Generator*](http://www.generatorsofia.com/) отвори врати като обещаващо място „за дизайн, вдъхновение и кооперация“ в задния двор на бившия завод „Витоша“ в София, направи куп силни събития, но в крайна сметка не издържа (на локацията, на пандемията или на променения ни живот по принцип) и затвори през 2020 г.

Проблемът с всички тези постиндустриални места и сгради е, че са: а) адски скъпи за реконструкция и поддръжка, б) на неудобни места, които устройствено са зле, а когато ги оправят устройствено, родните инвеститори [предпочитат да строят там небостъргачи](http://whata.org/blog/grad-na-kapitala-sreshtu-grad-za-horata), вместо да си губят времето с някакви хипстърски зони за изкуство и култура, и в) всъщност у нас реално нямаме социалната култура за използване на такива сгради „като на запад“. Справка – съдбата на малкото героични опити за индустриален дизайн и шик от по-горе.

Преди няколко години аз самата, подобно на историците от Софийския университет, се ядосвах как може да нямаме лофтове в Захарната фабрика и музеи за съвременно изкуство в завод „Родопа“. Днес си мисля, че ако ги ползвахме „като на запад“, щяхме просто да джентрифицираме по-бързо някакви територии, но надали щяхме да постигнем качеството на културния живот на Хамбург, Лисабон, Лондон… давайте нататък.

У нас на практика [феномени](https://www.theguardian.com/cities/2018/jul/22/shoreditch-east-end-london-art-hub-big-business-gentrification) като Сохо и Шордич липсват (може би с изключение на пловдивския „Капана“ и евентуално софийския „КвАРТал“). И това всъщност е добре. Както винаги се случва с малката ни периферна култура, европейският регрес се среща с нашия роден тромав прогрес, което в крайна сметка ни дава

#### шанс да се поучим от чуждите грешки.

Разбира се, не е лошо първо да спрем да събаряме сградите си. А после да видим как да образоваме общини и частни инвеститори, та дано най-после постигнем заветния мултикултурен, шарен и привлекателен град, за който всички мечтаем.