> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Отново за неочевидното: „София Прайд Филм Фест 2025“
- URL: https://www.toest.bg/otnovo-za-neochevidnoto-sofia-pride-film-fest-2025/
- Published: 2025-06-02T15:57:23.000Z
- Updated: 2025-06-02T15:57:23.000Z
- Description: От 3 до 12 юни в Дома на киното в София ще бъде прожектирана селекция от нови филми, които засягат трудностите и радостите на ЛГБТИ хората, но и свързват специфичното с всеобщото. Избрахме три от заглавията в нея – „Сали“, „Физика на невидимото“ и „Любовници в космоса“, – за да я представим.
- Author: Нева Мичева
- Tags: култура, общество, кино, фестивали, ЛГБТ+

За пореден път [„София Прайд Филм Фест“](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/) ще доведе света в българската столица от 3 до 12 юни с малка, но широка в обхвата си [подборка от филми](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/%5Ffiles/ugd/ae7ea6%5Fa2e8108379474e5b82711fe573335041.pdf) от последната година. В селекцията си тандемът Симеон Цончев и Яна Алексиева са включили 11 пълнометражни и 13 късометражни творби – документални и игрални, мудни и трескави, увличащи и не съвсем, тъжни и весели, „наши“ и „чужди“ (съзнателно ги слагаме в кавички, защото хубавата смесица от култури, информация и ракурси, която предлага СПФФ, обезсмисля механичните деления на „тук“ и „там“, „мое“ и „твое“). 

Всяко заглавие ще бъде прожектирано по веднъж в Дома на киното и – тъй като в програмата мъдро са заложени филми за взаимно изключващи се вкусове – за всеки вкус ще се намери по нещо. Както и [миналата година](https://www.toest.bg/tri-aktsenta-ot-sofia-pride-film-fest/), избрахме три от пълнометражните предложения, за да онагледим една идея по-детайлно размаха на 14-тото издание на фестивала, посветено на паметта на [трагично напусналия ни Марко Марков](https://www.toest.bg/zadulzhitelno-obrazovanie-po-samoomraza/).

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/06/Sally-Ride.jpg)

Първата американска астронавтка Сали Райд © [U.S. Information Agency / Wikimedia](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Sally%5FRide,%5FAmerica%27s%5Ffirst%5Fwoman%5Fastronaut%5Fcommunicates%5Fwith%5Fground%5Fcontrollers%5Ffrom%5Fthe%5Fflight%5Fdeck%5F-%5FNARA%5F-%5F541940.jpg)

### [4 юни: „Сали“](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/sally)

Сали Райд е третата жена (и първата американка) в историята на човечеството, която полита в Космоса. Тя е от първия випуск на НАСА от десетина „различни“ по пол и цвят на кожата астронавти (дотогава това са – изненада! – само бели мъже). Първият ѝ полет е на 18 юни 1983 г., когато тя е на 32, следва и още един: общо петнайсетина дни в извънземното пространство... Сали е атлетична, волева личност с магистратура по английски и физика и докторска степен по астрофизика, силна тенисистка, отличен пилот на самолет, слави се със сдържания си, работлив характер. „Обожавам да съм в безтегловност“, казва тя.

Преди първия ѝ полет от НАСА ѝ подготвят несесерче за *грим* (какъвто тя очевидно никога не ползва), а към багажа ѝ добавят 100 тампона за една седмица в небето (женското устройство и до ден днешен [продължава](https://www.toest.bg/propast-v-dannite-zashto-zhenite-oshte-ne-se-pobirat-v-meditsinskata-statistika/) да е загадка за мнозина). На пресконференции ѝ задават въпроси *за госпожици*: Дали с тези екскурзии в небето няма да си съсипе шансовете да бъде майка? Дали очаква след края на полета да остане в историята като „бележка под линия“? Ако по време на работа стане засечка, какво прави, плаче ли? (В същия период Светлана Савицкая, втората астронавтка в света, пристига на станцията „Салют 7“ и за „добре дошла“ получава *кухненска престилка* от изцяло мъжкия екипаж.)

[„Сали“](https://www.imdb.com/title/tt31193771/) на Кристина Костантини е създаден за „Нешънъл Джиографик“ и пристига в София след премиерата на тазгодишния „Сънданс“. Плод е на гигантски труд по пресяването на хиляди часове документални материали преобладаващо от 60-те, 70-те и 80-те, с цел да се състави правдива картина за ситуацията, в която Сали съумява сама да стане ковач на щастието си. Филмът съдържа и заснети специално за него разговори с нейни колеги от НАСА, със симпатичната ѝ, дръпната майка, със сестра ѝ Беър и с Там. Там е любимата на Сали, с която тя живее 27 години, но за която светът научава едва от некролога на астронавтката през 2012-та.

Архивът за публичния живот на Сали Райд е огромен, а частният се състои от само 5–6 снимки, на които двете партньорки дори не се докосват, та в местата със спомени за връзката им Костантини се е видяла принудена да вкара мънички визуални възстановки с актьори – леко абстрактни, снимани на лента „кръпки“ в подобаващ колорит. Те, натрапчивата музика и склонността на режисьорката към буквална илюстративност (когато зад кадър се каже „телефон“, в кадър се появява човек със слушалка до ухото; при споменаването на „кола“ виждаме оживена магистрала; заедно с изговарянето на „рожден ден“ на екрана грейва торта със свещички) са сред постановъчните слабости. И все пак „Сали“ успешно събира важни факти и прочувствени моменти и дава ясна представа за един свят, свикнал на къде по-агресивно, къде по-нехайно снизхождение към жените. Светът от тази сутрин, не дори от вчера, камо ли пък от отдавна минали епохи.

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/06/A-Natureza-das-Coisas-Invis--veis.jpg)](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/thenatureofinvisiblethings)

Кадър от филма „Физика на невидимото“ на Рафаела Камело

### [5 юни: „Физика на невидимото“](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/thenatureofinvisiblethings)

Филмът на бразилката Рафаела Камело идва от тазгодишното „Берлинале“ (от раздела *Generation Kplus*, отреден за автори, които „в своето повествование и киноезик вземат на сериозно младите хора“) и е пълнометражният ѝ дебют. В него две десетгодишни момиченца с нетипично трудна предистория, дъщери на сами жени, се срещат в една болница и се заиграват, както става с децата – без много обяснения и въпроси, без предразсъдъци, естествено. (Апропо преводът на заглавието прави – волно или неволно – несполучлива препратка към „Физика на тъгата“ и лоша услуга на филма. *Natureza* е „природа, естество“ и съвсем не е произволно, че режисьорката е предпочела да нарече творбата си [„Естеството на невидимото“](http://imdb.com/title/tt35051106/)).

Майките – преработили, всяка на ръба на собственото си неизказано отчаяние – решават да заминат заедно на село за лятото: за да си помогнат, но и за да позволят на малките да подишат. Изпълнителите са органични; колоритът и образността – великолепни, благодарение на камерата на Франсиска Саес Агурто; локациите и реквизитът – изключително интересни за разглеждане.

Звучи тегаво, но всъщност никак не е. Целият филм е издържан в духа на шарен спомен от детството, в който куп неща от света на възрастните остават недоразбрани, но и куп други са разбрани с бистрота и категоричност, каквато възрастните не са в състояние да постигнат. Надвисналия срив и нещастие „Физика на невидимото“ предава с недраматично, необострено усещане – тук добронамереното общуване е възможно, а летният възторг на децата от всичко наоколо, способността им да възприемат делника като изключително преживяване се предава и на зрителите.

Филмът е преход между крайности без крайност. Болест, обреченост, изолация, бедност, смърт – у Камело всичко изглежда достойно, спокойно, почти радостно. В атмосферата си „Физика...“ напомня за слънчевата безметежност на [„Проектът *Флорида*“](https://www.imdb.com/title/tt5649144/) на Шон Бейкър (без често провиждащата се там мрачна подплата) и многогласата жизненост на [„Тотем“](https://filmsociety.bg/festivali/san-sebastian-2023-totem) на мексиканката Лила Авилес (с тази разлика, че във „Физика...“ наместо голямо семейство, събрано от кръвни връзки, на преден план излиза едно неочаквано сестринство, сплотено от щедрост и взаимно разбиране).

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/06/Los-amantes-astronautas.jpg)](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/theastronautlovers)

Лаутаро Бетони и Хавиер Оран в „Любовници в космоса“

### [8 юни: „Любовници в космоса“](https://www.sofiapridefilmfest.org/bg/theastronautlovers)

Педро пристига от Испания, за да изкара лятото с братовчед си и негови приятели в крайградска вила в Аржентина. Всички са на по двайсет и малко – хубави, свежи лица на хора без спешни грижи и отговорности, заети изключително с това да откриват себе си. Педро на секундата влиза в шеговит разговор с друго момче, Макси, и приказката им тръгва – забавно им е да се хапят със сходно чувство за хумор, добронамерени са и интересни един за друг.

„Не приличаш на гей“, отбелязва Макси, който неотдавна се е разделил с приятелката си. „Ама че наблюдение – завърта очи Педро. – Ако бях казал, че съм космонавт, нямаше да започнеш с „Не приличаш на космонавт“.“ „Да, нямаше – отговаря Макси. – Защото приличаш на космонавт.“ И тръгва един пинг-понг от реплики между двамата – къде по-сполучливи, къде по-тромави, къде по-непринудени, къде по-нагласени, но все по-устремени към една развръзка, която режисьорът и сценарист Марко Бергер хитро отмества на една йота по-нататък във времето, почти до края на филма. Така [„Любовници в космоса“](https://www.imdb.com/title/tt22299436/) се превръща в място за игра, в неочакван дансинг за ритуалния танц на приятелството и любовта.

Видимо създаден с миниатюрен бюджет, „Любовници в космоса“ разчита най-вече на осезаемата химия между двамата си главни изпълнители, на устойчивата нишка на разговора между персонажите им и на вълнуващия контраст между ставащото помежду им и а) версията, която двамата решават да представят пред другите, плюс б) тълкуването, което всеки от тях прави за себе си.

Филмът е чепат, на места наивен, често на ръба на вулгарното (позоваването на физиологията е в повече, а вярата в нуждата от елегантност – по-малко от нужното). Като някакъв [„Преди изгрев“](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%5F%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B2) за едно по-неромантично поколение, свикнало на почти делови отношения в приложенията за срещи и демитологизирало секса до баналност, което обаче също копнее за неслучайна близост и безпогрешно разпознава нежността... (Срв. с лустросания пакет от клишета, спретнато подготвен от огромен екип в закриващия филм на фестивала, американския [„Сватбеното тържество“](https://www.imdb.com/title/tt32214413/) – романтиката там сякаш вирее доста по-трудно именно защото всички неистово се мъчат да я изявят.)

### На СПФФ не пропускайте и...

... двата филма от силната реколта на „Кан 2024“ – леко хаотичния, доста отвлечен в ключови моменти, но очарователен за преживяване [„Бърд“](https://www.imdb.com/title/tt28277817/) на англичанката Андреа Арнолд (7 юни) и яростната история за любов и смърт [„Безсрамните“](https://filmsociety.bg/filmi/balgarski-filmi/kan-2024-bezsramnite) (10 юни) на Константин Божанов. 

Космополитът Божанов е изключителен случай на български автор с международна кариера, в която киното не е първата спирка („мигрирал“ е в него от скулптурата) и в която филм след филм декор и тема радикално се променят. Дебютът му в пълнометражното игрално кино беше на 43 години с българското *road movie* „Аве“. Последва европейското *road movie* [„И после светлина“](https://filmsociety.bg/filmi/balgarski-filmi/sofiya-film-fest-2017-i-posle-svetlina), където ирландецът Бари Кьоеган (чудесен впрочем в споменатия по-горе „Бърд“), изигра първата си главна роля. Изненадващо (и не) миналата година дойде времето на „Безсрамните“ – независима феминистка индийска драма, изнесена харизматично от две непрофесионални актриси, едната от които получи награда за ролята си в раздела „Особен поглед“ на фестивала в Кан...

Да живеят неочевидните връзки между нещата, местата и хората и онези, които умеят да ги разпознаят и оценят!