> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Архитектурата не е въпрос на ляво или дясно. Разговор с Оливер Елзер от #SOSBrutalism
- URL: https://www.toest.bg/oliver-elser-sosbrutalism-interview/
- Published: 2022-05-20T09:00:33.000Z
- Updated: 2023-01-10T19:31:46.000Z
- Author: Слава Савова
- Tags: Опазване и граждански мобилизации, архитектура, Германия, интервю, културно наследство, #wp, #wp-post, общество, #Import 2023-02-06 13:46

Как опазваме недвижимите паметници на културата в условия на динамични политически, икономически и социални промени? И конкретно как да преосмислим архитектурното наследство от втората половина на ХХ век в Европа? В настоящата поредица „Опазване и граждански мобилизации“ разговаряме с представители на граждански инициативи в Германия и обсъждаме процеса на опазване „отдолу нагоре“ и взаимодействието между граждани и институции.

---

*Оливер Елзер е куратор в Немския архитектурен музей във Франкфурт и един от основателите на платформата [#SOSBrutalism](https://www.sosbrutalism.org/cms/15802395). През 2016 г. курира немския павилион на Архитектурното биенале във Венеция, озаглавен [Making Heimat](http://www.makingheimat.de/en), а през 2019-та проучва наследството на брутализма в Хонконг като изследовател към [M+ Museum](https://www.mplus.org.hk/en/magazine/in-search-of-hong-kong-brutalism/). Той е един от основателите на [Центъра за критични изследвания в архитектурата](https://criticalarchitecture.org/en) – съвместен проект на Немския архитектурен музей, Университета „Гьоте“ във Франкфурт и Техническия университет в Дармщат.*

**През изминалите няколко години гласът на гражданските инициативи се чува все по-настойчиво и отчетливо в дебатите за опазване. Дали това е знак, че функциите на официалните институции се променят, или по-скоро наблюдаваме бързо разширяване на обсега на това, което дефинираме като наследство?**

Бих казал, от позицията на своя опит, че това е разширяване на традиционния фокус на институциите, занимаващи се с опазване. В Германия културното наследство се управлява от държавата, но въпреки това и тук през изминалите няколко години все повече граждани се мобилизират. Те се включват в процеси, започнали още през 70-те години на миналия век, когато се заражда реакция срещу модернизма, срещу бързо променящата се градска среда. Погледнато в днешния контекст, бих казал, че тази първа вълна се заражда в една по-консервативна среда. След 1989-та, след падането на Берлинската стена, се появяват инициативи, които се опитват да запазят сгради в някогашното ГДР.

Най-известният и злощастен пример се намираше на мястото на новопостроения дворец в Берлин, който отвори врати през юли 2021 г. Някогашният [Берлински дворец](https://en.wikipedia.org/wiki/Berlin%5FPalace) е разрушен през Втората световна война, а останките му впоследствие са доразрушени, като единствено подземията оцеляват. На негово място властите в ГДР построяват т.нар. [Дворец на републиката](https://en.wikipedia.org/wiki/Palace%5Fof%5Fthe%5FRepublic,%5FBerlin), който по някакъв начин се опитваше да смекчи разрухата след войната. Това беше достъпно за всички място, където се провеждаха не само политически, но и много културни събития. Там винаги можеше да се иде и без повод, имаше ресторанти и барове. Днес на негово място стои новопостроен замък. И бих казал, че битката срещу построяването му е една от най-значимите и дискутирани инициативи от 90-те години.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/05/Berlin-Palace-photo-by-unknown-author-on-Wikimedia.jpg)

Берлинският дворец през 1904 г. © [неизвестен автор, CC0 / Wikimedia](https://en.wikipedia.org/wiki/File:Berlin%5FNationaldenkmal%5FKaiser%5FWilhelm%5Fmit%5FSchloss%5F1900.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/05/Palast-der-Republik-photo-by-Jorg-Blobelt-on-Wikimedia.jpg)

Дворецът на републиката, построен на мястото на Берлинския дворец. От 1976 до 1900 г. в него се помещава парламентът на ГДР © [Jörg Blobelt, 1986, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:19860503400NR%5FBerlin%5FPalast%5Fder%5FRepublik%5FMarx-Engels-Platz.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/05/Humboldt-Forum-photo-by-GodeNehler-on-Wikimedia.jpg)

Реконструираният Берлински дворец, който днес приютява музея „Хумболт Форум“, отворен за посетители от 20 юли 2021 г. © [GodeNehler, 2020, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia](https://en.wikipedia.org/wiki/File:Humboldt%5FForum-9148.jpg)

Голяма част от инициативите за опазване днес са се насочили в тази посока – следвоенната архитектура. Във Франкфурт, където живея в момента, е започнала инициатива за опазването на [*Schauspielhaus*](https://www.schauspielfrankfurt.de/das-haus/sanierung/), в който се помещава градският театър и опера. Сградата не е застрашена от политически обстоятелства, подобно на проектите в ГДР, за които споменах, но се смята, че е остаряла и е необходимо да бъде обновена. Това именно е другият вид заплаха за следвоенната архитектура, може би най-сериозната – необходимостта от ремонт. От едната страна е аргументът за запазване на културната стойност на сградата, а от другата – енергийната ѝ ефективност. И двата аспекта са еднакво важни, но са свързани и с промени. В този продължаващ дебат участват и гражданското общество, и местните власти.

**В дебатите, свързани с наследството, се включват все повече и по-разнообразни участници. И често някои от неформалните гласове имат по-голямо влияние благодарение на по-достъпния език, чрез който комуникират. Например фотографи на изоставени сгради, активисти във *Facebook*, изследователи на градски потайности. Тяхното послание за наследство в риск достига до много широк кръг от хора и често мобилизира гражданска реакция. Дали бихме могли да определим този процес като деинституционализация на наследството?**

Бих казал: и да, и не. Активистите имат голям принос към дебата чрез изображенията, които създават. Но същевременно, имайки предвид собствения си опит, зад всяка значителна инициатива стоят в по-голяма или по-малка степен професионалисти от сферата на архитектурата, които се занимават задълбочено с конкретната тема и чрез своя опит и познания насърчават дискусията. И в този дебат участват не само архитекти, но и сериозни изследователи, които са приели позицията на активисти. Можем да говорим обаче и за промяна, защото изследователите днес намират реализация не само в академичните среди.

**Вие сте един от създателите на инициативата *#SOSBrutalism*. Как се зароди този проект и какъв е неговият фокус?**

Проектът започна с нашето недоволство и тревога, че толкова много важни сгради във Франкфурт, повечето от които обществени, бяха разрушени. Започнахме съвместна работа с Фондация „Вюстенрот“ и решихме, че е важно не само да организираме изложба, но и да създадем отворена платформа, за която да могат да допринасят и други инициативи. Така създадохме хаштага [*#SOSBrutalism*](https://www.instagram.com/explore/tags/sosbrutalism/), който може да се ползва от всеки – от работещи в областта на опазването, активисти, хора по цял свят. През 2015 г. започнахме да събираме информация, която искахме да направим достъпна, и две години по-късно направихме изложбата. След откриването ѝ във Франкфурт тя гостува и в други държави, като при всяко посещение се добавят нови глави. Например от Тайван, където изложбата беше показана в [Музея за изкуства „Джут“](http://jam.jutfoundation.org.tw/en/exhibition/107/2261) в Тайпе.

Макар че платформата не функционира като *Wikipedia*, всеки може да даде своя принос, като ни изпрати снимки и текст, а ние ги добавяме към архива си. Паралелно с това развихме и сериозна научна дейност, благодарение на което създадохме [каталога](https://www.park-books.com/index.php?lang=en&page=books&view=co&booktype=order%5F1%5Freleasedate&subject=1&artist=all&author=all&pd=pb&book=877). Днес с помощта на социалните мрежи продължаваме да допълваме информацията в платформата ни.

**Какъв е обсегът на вашите проучвания?**

Намерението ни беше да събираме примери от цял свят. Един от най-далечните обекти е например [пощенски офис в Папуа Нова Гвинея](https://www.sosbrutalism.org/cms/18861751), за който доста трудно получихме информация оттам.

Изпратиха ни проекти от Южна Америка, които, разбира се, са много важни заради школата в Сао Пауло. Имаме и примери от Африка. Един интересен пример е [сградата на Националния музей на Етиопия](https://www.sosbrutalism.org/cms/17019259), построена по проект на местен архитект, но интериорите са създадени съвместно с екип от Източна Германия в рамките на обмен на държавите от социалистическия блок. По това време подобно пътуване е било рядка възможност за немските архитекти, които са събрали богат снимков материал. Това е едновременно история за глобализацията и за Студената война.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/05/1-National-Museum-of-Ethiopia-photo-by-Ninara-2017-CC-BY-2.0-on-Flickr.jpg)

Националният музей на Етиопия, построен през 1980 г. по проект на местния архитект Ато Гашау © [Ninara, 2017, CC BY 2.0 / Flickr](https://www.flickr.com/photos/ninara/26051806428/)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/05/3-National-Museum-of-Ethiopia-photo-by-vt_oia-2013-CC-BY-NC-2.0-on-Flickr.jpg)

© [vt\_oia, 2013, CC BY-NC 2.0 / Flickr](https://www.flickr.com/photos/vtoia/11228289515/)

**По-рано в предварителния ни разговор споменахте предложението за нов хаштаг *#SOSPostwarArchitecture*. Опазването на следвоенното наследство е проблематично навсякъде по света. А проблемите, изглежда, са много: краткият живот на строителните материали от този период, характерната естетика, често асоциирана с определени политически режими, натискът за ново строителство в градовете. Как успявате да приобщите широката общественост към дебата за стойността на следвоенната архитектура?**

Бих казал, че първият и най-важен аспект от този процес на преосмисляне е погледът отблизо – документиране на дадения проект в днешния му вид, съпоставяне с архивни материали и нещо много важно – поставянето му в по-широк контекст. Когато видите, че сгради в южната част на Съветския съюз са подобни на други в Латинска Америка например, може би ще установите, че причината да не харесвате този вид архитектура е свързана с авторитарните режими, с които я асоциирате. Но този предразсъдък започва да се променя, когато видите, че почти същите сгради съществуват и на много други места по света, създадени в по-различен политически контекст.

Обясняването на архитектура през определен политически режим е ограничаващо. И разбира се, трудно е да се освободим от него, защото много от тези сгради продължават да бъдат възприемани като част от номенклатурата на дадени авторитарни режими, а архитектите, които са създали проектите – като близки до властта, от която искаме да се разграничим.

Основната ни цел е да окуражим историци, писатели и активисти от цял свят да допринесат със своите познания за създаването на глобална база данни. Оказва се, че архитектурата не е въпрос на ляво или дясно, на демократично или авторитарно. В Съветския съюз има много случаи, в които въпреки привилегированата си позиция архитектите пак е трябвало да се борят за по-големи бюджети, за реализирането на по-сложни и по-амбициозни проекти. Макар че не са били в опозиция на режима, всъщност са били част от вътрешни битки за по-добра архитектура. Важно е да достигнем и до тази част от историята.

**В началото на разговора ни споменахте открития през 2021 г. чисто нов дворец в Берлин, а във Франкфурт преди няколко години се появява [Нов стар град](https://www.frankfurt-tourismus.de/en/Media/Presse/Press-archives/Frankfurt-s-new-old-town-The-DomRoemer-Quarter). Какво стои зад повсеместното желание да строим ново минало?**

Това на пръв поглед може би изглежда като политическа реакция, като част от процеси, свързани с десни или консервативни тенденции. Не съм сигурен, че това е така, защото същевременно е знак за по-плуралистичен подход. Идеята за реконструиране на сгради, които са били напълно разрушени, е била табу сред архитектите в продължение на много години, а същевременно е добре приета сред широката общественост.

Тези процеси са започнали веднага след войната и се ускориха през изминалите няколко години, макар че причините са различни на различните места. В Берлин това е в някаква степен победата на Запада над Изтока. Дворецът на Изтока бе съборен и заменен с дворец, който преминава отвъд делението „Изток–Запад“. Сега обаче има много проблеми с него, например какво да се случва там. Бе решено сградата да стане музей, посветен на световните култури. Това, разбира се, е смешна идея. Защото „световни култури“ означава културата на колониалния свят – цялата колекция, която трябваше да бъде представена, се състои от артефакти, откраднати от тези „световни култури“ през последните 300 години. Експонатите в двореца се превърнаха в дебат за престъпните начини, чрез които това наследство е попаднало в Германия.

Аз не симпатизирам на концепцията за цялостна реконструкция, но намирам за интересна идеята да се направи опит да се възстанови гъстотата на застрояване на старите градове – с нови строителни технологии, нови сгради и т.н. Реконструкцията, в известен смисъл, е все още експеримент. И ми се иска това да е експеримент за един гъсто застроен град, но не непременно с копия на стари фасади. Да е експеримент за нови подходи в съвременната архитектура.

##### *Заглавна снимка: [Санаториум „Дружба“](https://www.sosbrutalism.org/cms/15891919) на Кримския полуостров, построен в началото на 80-те години на миналия век по проект на арх. Игор Василевски © [William Veerbeek, 2014, CC BY-NC-SA 2.0 / Flickr](https://www.flickr.com/photos/william%5Fveerbeek/14887666310/)*