> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Олег Сенцов и изкуството като революционен акт
- URL: https://www.toest.bg/oleg-sentsov/
- Published: 2019-06-29T05:30:44.000Z
- Updated: 2019-12-04T18:49:47.000Z
- Author: Йоанна Елми
- Tags: култура, политика, граждански права, интервю, книги, портрет, Русия, Украйна, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

*Не искам децата ми да живеят в държава на роби.*

Това пише режисьорът Олег Сенцов в писмо от затвора. Братовчедка му Наталия Каплан прочита думите му, след като приема от негово име наградата *[PEN/Barbey Freedom to Write 2017](https://pen.org/advocacy-case/oleg-sentsov/)*.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/06/Oleg-Sentsov.jpg)

Олег Сенцов © [Antonymon](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Oleg%5FSentsov,%5FUkrainian%5Fpolitical%5Fprisoner%5Fin%5FRussia,%5F2015.JPG)

През зимата на 2013–2014 г. Украйна е разтърсвана от протести. Хиляди украинци излизат на улицата в мащабна вълна от демонстрации, която остава в историята с името *Евромайдан*. Протестите са провокирани от [отказа на тогавашния президент Виктор Янукович](https://www.dnevnik.bg/analizi/2014/02/24/2248952%5Fpette%5Fgreshki%5Fna%5Fianukovich/) да подпише споразумение с Европейския съюз, като вместо това той се опитва да засили руското влияние в страната.

В такова размирно време изгрява звездата на режисьора от Крим Олег Сенцов. След два късометражни филма – „Идеален ден за лов на рибка бананка“ (2008) по едноименния разказ на Джеръм Дейвид Селинджър и „Рогът на един бик“ (2009) – излиза първият му и много успешен пълнометражен филм, „Геймър“ (2011). Ала работата по следващия кинопроект – „Носорог“, е прекъсната, тъй като Сенцов решава да се включи в протестите в Украйна.

Година по-късно събитията от зимата, съпътствани от множество човешки жертви, са само спомен. Крим е част от Русия, а руското правосъдие осъжда Сенцов (автоматично станал руски гражданин след анексирането) на 20 години затвор по обвинения в планиране на терористични атаки. Сенцов е обвинен и в принадлежност към украинската паравоенна националистическа група „Правый сектор“ – твърдение, което е отречено и от режисьора, и от групата. По време на процеса Сенцов се появява със синини и твърди, че е бил подложен на мъчения. Властите отговарят, че нараняванията по тялото му са вследствие на наклонностите му към садомазохизъм.

„Половин час след като сложат чувал на главата ти и те понабият, си готов да се обърнеш срещу всичко, в което вярваш, да признаеш каквото поискат от теб, да въвлечеш и други, само и само да спрат побоя. Но не разбирам какво струват убежденията ти, ако не си готов да страдаш и да умреш за тях. Няма да моля за милост. Всичко вече е ясно. Съдът на окупатори по дефиниция не може да бъде справедлив“, [заявява Сенцов в писмо до руския съд](https://www.theguardian.com/world/2015/aug/25/russian-court-jails-ukrainian-filmmaker-oleg-sentsov-for-20-years-over-terror-offences).

Генади Афанасиев, основен свидетел по делото, се отказва от показанията си с мотив, че също е бил измъчван – адвокатът му твърди, че е бил подлаган на психическо изтезание и на електрошок. Въпреки това присъдата на Сенцов е потвърдена. Миналата есен [Европейският парламент удостои Олег Сенцов с Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“](https://www.mediapool.bg/ukrainskiyat-rezhisyor-oleg-sentsov-e-nositel-na-nagradata-na-ep-saharov-news285437.html). При обявяването на името му всички в пленарната зала в Страсбург стават на крака да го аплодират. През годините множество европейски и американски политици са апелирали за неговото освобождаване.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/06/1280px-Oleg_Sentsov_Action_Support._Munich_Germany._2018-06-03._12.jpg)

Демонстрация в подкрепа на Олег Сенцов в Мюнхен, 2018 г. © [Wavepainter](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Oleg%5FSentsov,%5FAction%5FSupport.%5FMunich,%5FGermany.%5F2018-06-03.%5F12.jpg)

Днес случаят на Сенцов е толкова познат на международната общност, че самият той се е превърнал в символ на кризата в Украйна. Това казва в интервю за „Тоест“ Уил Евънс, директор на американската издателска къща *[Deep Vellum](https://deepvellum.org/)*, която през октомври ще публикува книгата [„Рассказы“](https://www.goodreads.com/book/show/27202832) на Олег Сенцов за първи път на английски със заглавие *Life Went On Anyway*. „Историята на Сенцов е като разказ на Гогол, който се развива в ХХI в.“, казва Евънс, който смята да изпрати копия от книгата до членовете на Конгреса на САЩ и на Европейския парламент, както и до други ключови за отношенията с Украйна политически фигури. Според издателя интересът е както към самата литературна творба, така и към книгата като политически акт. „Нашата цел е тя да бъде апел за освобождаването на Сенцов и на другите украински политически затворници.“

„Първият път, когато чух за Олег Сенцов, беше, когато филмът му „Геймър“ започна да обикаля международните фестивали. По това време учех руска литература и култура в Университета „Дюк“. Заради интереса ми към съвременната руска култура следя новините от цяла Източна Европа, не само от Русия. След инвазията в Украйна четох за случая със Сенцов в новините и той предизвика любопитството ми. Един от авторите, които издаваме – Алиса Ганиева – живее в Москва и провежда серия от политически протести за освобождаването на Олег и другите затворници. Тя е част от малко движение, чиято работа е изключително опасна. И понеже с нея сме близки и Олег винаги е в мислите ѝ, той се появи и в моите мисли. Когато научих, че е издал книга и украинците търсят издател в САЩ, от *Deep Vellum* проявихме огромен интерес“, разказва Евънс.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/06/Oleg-Sentsov-Life-Went-On-Anyway.jpg)

Корицата на предстоящото през октомври английско издание на сборника с разкази на Олег Сенцов © Deep Vellum

Разказите на Сенцов са публикувани на руски език през 2015 г., след като той вече е в затвора. В краткото въведение преводачът на Сенцов ни казва, че „разказите са забавни, едновременно топли и мрачни; те въплъщават и безсрамна емоция, и суха ирония“. Сенцов ни разказва за детството си, за живота в залеза на Съветския съюз и в постсъветските години: „труден живот, който никога не бива да бъде сантиментализиран, но въпреки това има своите красиви моменти, ако знаеш къде да ги търсиш – а Олег знае“.

През май миналата година Сенцов отново влиза в новинарския поток с това, че обявява гладна стачка за освобождаването на задържаните украински политически затворници. След като състоянието му се влошава и е заплашен с принудително хранене, той прекратява стачката. Днес отказва посещения от семейството и приятелите си, защото вижда, че това потиска останалите затворници.

„Говоря с Олег чрез украинския ПЕН клуб и чрез неговия преводач, който живее в Лондон. Предаването на съобщенията в затвора става така: обаждаш се в затвора, записват съобщението на хартия, той го прочита, пише своя отговор, предава го и те го прочитат обратно по телефона. Всичко се цензурира. \[…\] Не знам нищо за здравето му от гладната стачка насам. Сигурен съм, че е жив, но буквално живее в дупка. Политическите затворници в Русия са специфична класа и са третирани различно от останалите затворници. Олег е в затвора с хора, извършили тежки престъпления. Бих искал да знам какви са отношенията му с останалите затворници. Никой от нас не знае“, казва Уил Евънс и допълва: „Искаме да е на свобода. Искаме да живее, да пише, да прави кино, но съм наясно, че той не би бил свободен, ако и останалите украински политически затворници не бъдат освободени. Това е една по-голяма кауза.“

„Олег Сенцов е вторият украински автор, когото издаваме, първият е Сергей Жадан. Слава богу, той не е хвърлен в затвора. Моят интерес като издател е съсредоточен в тази част на света и Олег е специален в много отношения: това е една красива, чисто написана книга с много лични подробности. Ето защо искам да я представим на литературната общност в САЩ“, казва Евънс. В затвора Сенцов е написал нова книга – сборник с автобиографични разкази [„Жизня“](https://starylev.com.ua/zhyznya), който Евънс се надява да публикува на английски език съвсем скоро.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/06/1280px-Andriy_Kurkov_Yurko_Durkot_Viktoria_Amelina_and_Serhiy_Plokhiy_at_Frankfurt_Book_Fair_2018_2.jpg)

Четения на украинските писатели Андрей Курков, Юрий Дуркот, Виктория Амелина и Сергей Плохий в подкрепа на Олег Сенцов по време на Международния панаир на книгата във Франкфурт, 2018 г. © [NearEMPTiness](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Andriy%5FKurkov,%5FYurko%5FDurkot,%5FViktoria%5FAmelina%5Fand%5FSerhiy%5FPlokhiy%5Fat%5FFrankfurt%5FBook%5FFair%5F2018%5F%282%29.jpg)

Може ли литературата и въобще изкуството да се превърне в революционен акт и не само да спаси човешкото достойнство, но и да се бори за истината? Сред застъпилите се за свободата на Сенцов са [писатели](https://pen.org/press-release/writers-artists-activists-demand-oleg-sentsov-release-hunger-strike/) като Маргарет Атууд и Салман Рушди и актьори като [Мерил Стрийп](https://www.kyivpost.com/ukraine-politics/merryl-streep-backs-campaign-free-ukrainian-filmmaker-oleg-sentsov.html) и Патрик Стюарт. Режисьорът Жан-Люк Годар [отказва да посети Русия](http://www.lefigaro.fr/culture/2018/11/19/03004-20181119ARTFIG00141-godard-decline-une-invitation-en-russie-en-soutien-au-realisateur-emprisonne-sentsov.php), докато Сенцов не бъде пуснат от затвора, и дори проруски настроеният Никита Михалков [призовава](https://www.themoscowtimes.com/2014/07/07/russia-ignores-pleas-for-release-of-terrorist-ukrainian-filmmaker-a37082) за освобождаването му.

„Ние виждаме литературата и книгоиздаването като политически акт сам по себе си, а издаването на преводна литература във времената, в които живеем, и то в САЩ, е директна политическа провокация за много американци и за целия свят. Тъй като търсим истории, които прекрачват границите и събират хората; които ни помагат да разберем не само събитията, но и какво мислят, чувстват, виждат участниците в тях и как превръщат всичко това в разкази“, каза Уил Евънс.

„Предизвикването на политическа промяна чрез изкуството е част от мисията ми и от това, което правим като издателство. Чисто стилистично Олег се вписва като наш автор. Той не е първият ни украински автор, не е първият ни източноевропейски автор, нито е първият ни политически автор. Така че всичко това се вписва в целта, която сме си поставили от издателска гледна точка.“

Защо в крайна сметка американците трябва да ги е грижа за Олег Сенцов, питам Уил. Възможно ли е литературата и разказването на истории да прекрачат границите, които толкова усилено се опитваме да начертаем помежду си? „Това е страхотна книга за живота на един човек. Разказ за израстването в периода непосредствено след разпадането на СССР, за това как един млад мъж от провинцията става световноизвестен режисьор и писател. А американците и въобще хората обичат човешките истории. Ние винаги търсим да съпреживеем персонажите. Лесно е да направиш връзката с Олег. Мястото и ситуацията, в които израства, могат да бъдат открити навсякъде по света. Това е провинциална Америка, това е провинциална Германия – тези отдалечени от културните столици места, където си откъснат от обществото, от социалните и граждански движения. И начинът, по който прекарваш живота си на такива места, не е уникален за Олег, универсален е“, обяснява Уил.

„Олег има изключително рядък глас. Той говори на читателя директно, със сурова искреност, което е освежаващо от литературна гледна точка – без конструкции, без изкуственост, просто животът такъв, какъвто е. Това е книга, която хората трябва да прочетат, защото разказва историята на всеки един от нас.“

##### *Заглавна снимка: [Oleg Kuznetsov](https://www.flickr.com/photos/xplt/20792161770)*