> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Някои го предпочитат горещо
- URL: https://www.toest.bg/nyakoi-go-predpochitat-goreshto/
- Published: 2026-07-30T08:23:23.000Z
- Updated: 2026-07-31T15:32:49.000Z
- Description: Намираме се точно в пика на т.нар. Горещници. А в последно време те са особено горещи... Екатерина Петрова влиза в ролята на мис Марпъл и разследва „къде е заровено кучето“ в думите, които на различни езици обозначават този потен период от годината.
- Author: Екатерина Петрова
- Tags: От дума на дума, етимология, езикознание, култура, история, общество

Посред лято е почти непосилно да се мисли и говори за друго освен за жегата – пък било то и на различни езици. Горещините, които наскоро обхванаха Европа, въпреки унищожителните си последствия, поне в това отношение се оказаха доста благодатни – предоставиха ни „гореща“ дума с древна и звездна история, която да разнищим, преди да излезем във ваканция до есента. Това, разбира се, е 

#### *la canicule* – терминът, с който горещата вълна се нарича на френски, но благодарение на историческите температурни рекорди, регистрирани във Франция това лято, придоби международна известност.

Както се отбелязва в статията[*Scenes from La Canicule in Paris*](https://toest.ghost.io/ghost/#/editor/post/6a68d06f6b2b860001dc20ad) в *The New Yorker* от края нa месец юни, точният френски превод на „гореща вълна“ е *vague de chaleur,* докато *la canicule* е стар – и според автора „закачлив“ – термин, който просто добре описва днешната климатична криза. Като английски еквивалент на понятието, идващо от латинската *canicula* (тоест „женско кученце“), статията предоставя *dog days –* буквално „кучешки дни“.

Изкушаващо е да предположим, че „кучешките дни“ са нещо като антоним на „кучешкия студ“. Оказва се, обаче, че произходът както на *canicule*, така и на *dog days* всъщност не е свързан с четирикраките ни домашни любимци (или поне не директно), а ([отново](https://www.toest.bg/la-grippe-cest-chic/)) със звездите. И по-точно със съзвездието Голямо куче, известно като *Canis Major* на латински*.* Неговата най-ярка звезда (и най-ярката на небосклона изобщо) е Сириус (от старогръцки *Σείριος (Seirios)*,тоест „блестящ, изгарящ“)*,* известна и като Кучешка звезда – *Κῠ́ων (Kúōn)* на старогръцки и *Canicula* на латински.Забелязвайки, че през горещите дни на юли и август тази звезда изгрява едновременно със Слънцето, древните гърци и римляни решили, че комбинираната светлина от двете небесни тела причинява екстремните летни жеги.

Ето как изразът „кучешки дни“ първо се появява на старогръцки като *κυνάδες ἡμέραι (kynádes hēmérai),* оттам калкиран преминава в латински като *dies caniculares,* а след това се разпространява и в други езици.

В повечето германски езици идиомът също навлиза като калка: освен на английски го срещаме и на немски *(Hundstage)*, холандски *(hondsdagen),* датски *(hundedagene)*, норвежки *(hundedagene) и* исландски *(hundadagar)* **¹** *.*

За разлика от тях, романските езици използват за летните жеги латинското наименование на самата звезда, с малки вариации: освен във френски то се употребява в испански и португалски *(canícula)*, италиански *(canicola)* и румънски *(caniculă)* **²**.

Латинската заемка съществува дори и в разговорния унгарски *(kánikula)*, където се използва съвсем редовно. Тя също така се среща и в полския *(kanikuła),* чешкия и словашкия, а даже и в словенския, хърватския и сръбския (*kanikula/*„каникула“), но там се смята за по-рядка, книжовна и архаична дума*.* По-често срещаните наименования на горещите дни в тези езици – *psie dni* (полски и словашки), *psí dny* (чешки), *pasji dnevi* (словенски) или *pasji dani*/„пасји дани“ (хърватски и сръбски) – са калки на *dies caniculares*, само дето „кучето“ е станало „пес“.

Взетото назаем латинско наименование на Кучешката звезда навлиза също и в източнославянските езици, където обаче претърпява изключително изненадваща трансформация. Оригиналното му значение там постепенно избледнява, а през XIX век бива изцяло подменено. По тази причина в наши дни понятието – „канікули“ на украински, „канікулы“ на белоруски и „каникулы“ на руски – е изключително популярно, но не като определение за жега, а само и единствено със значението „ваканция“. Като доказателство за пълното скъсване на връзката с първоначалната дефиниция и произхода на думата, освен „летние каникулы“ в руския език съществуват и де факто оксиморонните „зимние каникулы“ и „весенние каникулы“.

#### В българския език Кучешката звезда и кръстените на нея дни се промъкват тук-там, но така и не се установяват като официално наименование за горещините, 

които обикновено се наричат просто така – „горещини“. Освен това прозаично наименование, във фолклорната традиция съществува и по-поетичното Горещници, чието значение се припокрива с *dies caniculares*, но само донякъде. Докато за „кучешките дни“ се смята, че продължават между 30 и 60 дни, обикновено от началото на юли до средата на август (а както видяхме тази година, може да започнат още през юни), датите и времетраенето на Горещниците са строго определени – трите дни между 15 и 17 юли (или между 29 и 31 юли по стар стил), независимо какви са температурите точно тогава. Освен от етнографска гледна точка (заради ритуалите за предпазване от огън и мълнии, които се извършват в тези дни) Горещниците са интересни и от езикова: с алтернативните си имена Блъсъци и Германовци, породени от вярването, че огънят слиза от небето под формата на светкавица, и от почитането на свети Герман като повелител на гръмотевиците.

Като говорим за горещини и кучета, няма как да не споменем друго вносно понятие, което, за разлика от *canicule* и *dog days*, се е установило в българския език доста успешно. Това, разбира се, е иконичният хотдог, понякога шеговито превеждан буквално като „горещо куче“**³**. При него кучешката връзка си е съвсем директна. Смята се, че наименованието *hot dog* идва от формата на кренвиршите, сходна с външния вид на кучетата от порода „Дакел“ – немските имигранти ги внесли в Америка по същото време като вурстовете, които слагали в сандвичите. Според друга теория сандвичите получили името си поради съмнения, че въпросните вурстове съдържали кучешко месо.

Но в българския език все пак съществува животно, чието наименование споделя латински корен с кучето *(canis)*, макар и да няма нищо общо с него. За моя – а предполагам и ваша – голяма изненада, това е канарчето. Птичката, оказва се, е кръстена на Канарските острови, откъдето произхожда – а не обратното, както аз наивно (като едно същинско канарче) предполагах.

Името на самия архипелаг – *Islas Canarias* на испански, от *Canariae Insulae* на латински – в превод наистина означава „Острови на кучетата“. Но докато този факт е неоспорим, то теориите относно това какво точно представляват въпросните кучета, са доста противоречиви. Една от тях цитира римския историк Плиний Стари, който в своята „Естествена история“ от около 77 г. описва експедиция до остров *Canaria*, кръстен така „заради множеството кучета с огромни размери“, на които се натъкват изследователите. Според други теории древните римляни слагали всякакви страшни морски твари под общия знаменател *canes marini* („морски кучета“) и всъщност е по-вероятно животните на острова да не са били кучета, а тюлени. В трета версия пък се твърди, че името е заето от берберското племе *Canarii*, което обитавало острова, впоследствие наречен *Gran Canaria* и дал името на целия архипелаг**⁴**. Но все пак, ако съдим по двете кучета, изобразени на герба на Канарските острови, изглежда, че най-надеждна или поне предпочитана версия е тази с реалните кучета**⁵**.

Размишлявайки върху други думи в българския, които евентуално споделят латинският корен *canis,* се запитвам дали би могло такова да е прилагателното „кански“. Все пак го използваме подобно на „кучешки“ – с подсилващ ефект и като цветист синоним на „голям“ или „як“. Неговият произход обаче – този път настина – се оказва птичи. Според Българския етимологичен речник, наречието „кански“ произлиза „от каня ‘вид граблива нощна птица‘, поради пронизителния ѝ крясък“ и следва да се използва „само в изразите *пищя кански, плача кански*“. В по-нова [публикация](https://ibl.bas.bg/pishi%5Fpravilno/za-prilagatelno-i-naretchieto-kanski/) на Института за български език обаче, освен че грабливата птица правилно е идентифицирана като „дневна“, се потвърждава моето предположение, като се отбелязва: „Постепенно употребата на *кански* в преносното му значение се разширява и то получава значение ‘извънредно голям’“. Като илюстрация в публикацията са предложени следните примери: „кански усилия“, „кански мъки“, „кански труд“, „кански студ“ и др.

По тази логика словосъчетанието „канска жега“ става съвсем приемливо. И дори да не споделя обща етимология със съзвездието *Canis Major*, двете поне имат сходно звучене.

**1** Любопитно изключение прави шведският, в който вместо калка на *dies caniculares*, изразът за най-горещия период от годината е *Rötmånaden*, тоест „Месец на гниенето“ – заради склонността на храната да се разваля в жегата. (Такава е идеята и зад думата във фински – *mätäkuu*, която означава същото.) В шведски съществува и изразът *hundår*, буквално „кучешка година“ или „кучешки години“, който обаче означава съвсем друго: труден период, в който човек трябва да работи здраво и да търпи лишения, за да постигне определена цел.  
  
**2** На италиански, освен като *canicola*, големите летни горещини са известни и като *solleone*: от *Sole + Leone*, или периодът, в който Слънцето е в съзвездието на зодия Лъв. Като виден представител на зодията това ми е особено симпатично – най-малкото защото ми предоставя алтернативно и доста по-ведро астрологическо наименование за Сатурновата дупка и ретроградния Меркурий, който тази година започна на 29 юни и продължи до 23 юли.  
  
**3** В английския срещаме и доста забавен „синонимен“ термин на понятието *hot dog*, а именно: *dog in heat* (буквално „куче в горещина“), което обаче означава „разгонена кучка“.  
  
**4** Самият Плиний Стари в своята „Естествена история“ също споменава берберското племе *Canarii*, твърдейки, че то е наречено така заради сходната му хранителна диета с „кучешката раса“. Пак там той използва производни на думата *canis* („куче“) за акули – за по-едрите употребява определението *canis marinus* („морско куче“), а по-дребните, които днес наричаме „бодливи акули“ или „дънни акули“, както и техните роднини, познати на български като „морски котки“, той нарича *canicula*. Енциклопедията, бидейки енциклопедия, разбира се, описва и как изгряването на звездата *Canicula* в разгара на лятото носи непоносими горещини, кара кучетата да побесняват и влияе на реколтата.  
  
**5** Оказва се, че на Канарските острови е кръстен и лондонският финансов квартал *Canary Wharf* (буквално „Канарски пристан“), който се намира на *Isle of Dogs* („Остров на кучетата“). Името му се дължи на това, че в миналото там са акостирали корабите, превозващи плодове от Канарските острови. 

*В рубриката* [*„От дума на дума“*](https://www.toest.bg/tag/ot-duma-na-duma/) *Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.*