> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# НВО: Трагедия в 3 действия
- URL: https://www.toest.bg/nvo-tragediya-v-3-deystviya/
- Published: 2026-05-21T13:26:27.000Z
- Updated: 2026-05-21T13:26:27.000Z
- Description: Уж същото, ама не точно. В НВО по математика все пак ще има нов вид задачи и учителите вероятно ще разберат почти едновременно с учениците какво точно ще включва изпитът. Ако това измерва нещо, то е хаосът в системата. От Донка Дойчева-Попова.
- Author: Донка Дойчева-Попова
- Tags: образование, НВО, математика

### Първо действие: Математика

#### Действащи лица   
В главната роля: Красимир Вълчев, министър на образованието и науката в периода януари 2025 – февруари 2026 г.

#### Статисти: седмокласници и техните учители и родители

Учениците, които са седмокласници през настоящата учебна 2025/2026 година, определено не са големи късметлии, що се отнася до учебните им условия. Това е поколението, което завърши още първи клас в онлайн среда (2020 г.). Това е и поколението, което цяла година не знае как точно ще бъде изпитвано и оценявано на предстоящото на 19 юни национално външно оценяване (НВО) по математика. 

Историята започва на 26 август 2025 г., когато министър Красимир Вълчев издава Заповед №РД09-2073\. С нея той заповядва на седмокласниците по неведоми пътища да си набавят знания за междупредметните връзки и да се подготвят без учебници и без много-много време за предстоящия изпит. А изпитът никога не е бил провеждан в този формат, нито пък някой учител е виждал в някоя програма, камо ли в учебник гореспоменатите междупредметни връзки.

[За математиката, хората и радосттаЗа красотата на математиката и физиката; за любовта към света и хората; за смисъла в изграждането на общности; за възможността да запалиш пламъка на любопитството у някого. Разговор на Донка Дойчева-Попова и Пейо Попов с гл. ас. Лъчезар Симеонов, който води една необичайна школа по физика.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестДонка Дойчева-Попова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/Luchezar-Simeonov-88f0fa3c3283ba4bf783bb62a834811d1aa6098eaec7c03fa79f6ec32701432b.jpg)](https://www.toest.bg/za-matematikata-horata-i-radostta/)

### Колкото и шантаво да звучи тази история, тя е факт

Министър Красимир Вълчев сложи каруцата пред коня и въведе изпит, за който никой никога не е бил подготвян. Най-тъжното в цялата история беше, че идеята за такъв изпит всъщност изобщо не е лоша. От години в разговорите за реформа на образователната система се прокрадва чудесната (но явно засега твърде авангардна) идея да свържем знанията, придобивани в обучението по отделните предмети, и така да ги направим приложими, близки до реалността и много по-разбираеми за учениците. Уви, досега тези идеи остават на хартия, като добри намерения и изменения в учебните планове и материали няма. 

Двама родители на седмокласници [подават жалби](https://bnrnews.bg/plovdiv/post/359415/jalba-sreshtu-integrirania-izpit-v-7-klas-vnese-advokat-ot-plovdiv) срещу заповедта – адв. Снежана Стефанова от Пловдив и Иван Радев от София. Причините: 

> Това е грубо нарушение на основни принципи, като правната сигурност, предвидимостта и защитата на легитимните очаквания и представлява превратно упражняване на власт.

Превъртаме напред: след изключително бавен процес (три месеца Върховният административен съд не може да реши кой е компетентният съд за разглеждане на жалбите), едва през февруари 2026 г., в началото на втория учебен срок, заповедта на министъра е отменена от самия него. 

[Оценките – (не)нужното злоИзпитването като опит за унижение и оценката като наказание – това трябва да се промени спешно. Защото колкото и умни реформи да измислим и да приложим, ако има повече човечност, образователната ни система ще се гордее с много по-добри резултати. От Донка Дойчева-Попова.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестДонка Дойчева-Попова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/exam-grades-3d65f71e36c4be39435c50c8ab4be252dc6edfc5e11d1e2b29ede954d42c71a1.jpg)](https://www.toest.bg/otsenkite-ne-nuzhnoto-zlo/)

Със Заповед №РД09-545/11.02.2026 г. е променено **наименованието** на изпита, а със Заповед №РД09-546/11.02.2026 г. са променени **параметрите** на самия изпит.

Красимир Вълчев [коментира пред БНТ](https://bntnews.bg/news/otpadat-zadachite-ot-prirodnite-nauki-v-nvo-po-matematika-sled-7-i-klas-1372971news.html):

> Ще има 24 задачи, които ще бъдат изцяло математически, [няма да има задачи с елементи от природните науки](https://www.mon.bg/news/nvo-po-matematika-v-7-klas-nyama-da-vklyuchva-zadachi-s-elementi-ot-prirodnite-nauki/), така както е било през предходните години. Нищо друго не променяме във формата, в съдържанието, в продължителността на изпита след седми клас.

И всички заживели щастливо… 

Уви, не.

На 12 февруари тази година [Министерството на образованието и науката (МОН) публикува на сайта си](https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/natsionalno-vanshno-otsenyavane-nvo/nvo-za-vii-klas/model-na-nvo-za-vii-klas/) Модел на НВО по математика. Само за сравнение: моделът за изпита по български език и литература е публикуван на 12 септември 2025 г. 

Вие след уверение от министъра, че изпитът ще остане в досегашния си формат, бихте ли проверили? Да! Дори е задължително. 

### Просто никога не се знае къде е следващият капан 

И този път МОН не разочарова. Без излишни обосновки или доказателства кое точно налага промяна на досегашния формат, той е променен. 

Ето една пътеводна таблица в дебрите на НВО по математика, за да стане по-ясно за какво ще говорим. В нея се вижда от какво точно се е състоял изпитът през последните четири години. 

- Задачи със структуриран отговор са задачи, чийто отговор може да изберете от 4 предложени възможности.
- Задачи с кратък свободен отговор са задачи, чието решение не интересува никого, единственото важно е записаният от изпитвания отговор да е верен.
- Задачи със свободен отговор са типичните многостъпкови „задачи с думи“, в които става видимо дали учениците могат да правят взаимовръзки и използвайки формули, да стигнат до правилното решение.

|         | Модул 1                                                                                             | Модул 2                       |
| ------- | --------------------------------------------------------------------------------------------------- | ----------------------------- |
| 2026 г. | 14 задачи със структуриран отговор и 7 задачи с кратък свободен отговор (без привеждане на решение) | 3 задачи със свободен отговор |
| 2025 г. | 20 задачи със структуриран отговор                                                                  | 3 задачи със свободен отговор |
| 2024 г. | 20 задачи със структуриран отговор                                                                  | 3 задачи със свободен отговор |
| 2023 г. | 18 задачи със структуриран отговор и 2 задачи със свободен отговор (без привеждане на решение)      | 3 задачи със свободен отговор |

В тазгодишния изпит са въведени **7 задачи с кратък свободен отговор** и в модела на изпита, публикуван на сайта на МОН, има посочени примери. 

Защо тогава преподаватели в VII клас все още не са наясно как точно да подготвят учениците за предстоящия изпит?

В запитване до настоящия министър на образованието проф. д-р Георги Вълчев депутатът от „Демократична България“ Чило Попов изяснява следното:

> За последен път при национално външно оценяване по математика в края на 7\. клас е имало задачи със свободен отговор през 2023 г., когато те са били под формата на текстова задача без подусловия. Оценяването на тези задачи е било спорно, тъй като всеки ученик е можел да получи на този тип задача или 0 точки, или 4 точки. Това означава, че независимо от използваните знания и приложен подход за решаване на задачата, ученикът е можел или да получи максималния брой точки, или да не получи никакви точки.

### Какво казват учителите за този тип задачи?

В групи на учителите по математика в социалните мрежи специалистите дискутират темата и подобни задачи не се одобряват масово. Според преподаватели така не се оценяват адекватно знанията на учениците. Преподаватели, с които разговарях, наблюдават в практиката си често случаи, в които децата решават вярно дадена задача, но предвид възрастта си и стреса по време на изпитване допускат грешка по невнимание – често това са чисто изчислителни грешки. В случая с този тип задачи това би означавало пълна загуба на точките, защото крайният резултат въпреки правилния път на решение е грешен. 

[Какво е дискалкулия и защо никой не ѝ обръща внимание?Дискалкулията е сравнително непознато понятие в България. У нас повече говорим за мързеливи или глупави ученици. Какво е добре да знаем за дискалкулията и защо е толкова важно да говорим за нея без срам и без да се правим, че не я виждаме.![](https://static.ghost.org/v5.0.0/images/link-icon.svg)ТоестДонка Дойчева-Попова![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/pexels-karolina-grabowska-6256100-8837489fd281edf09443e76d4b334997f23d858e7a4ac9f7e8a312c197c94366.jpg)](https://www.toest.bg/kakvo-e-diskalkulia-i-zashto-nikoy-ne-i-obrusta-vnimanie/)

От друга страна, се допускат и случаи на налучкване и дочуване на правилния резултат, което отново не би показало реалните умения на учениците. В крайна сметка тези задачи се оказват едно ненужно препятствие и не са подходящ инструмент за изпитване.

Но и това не е всичко! 

В публикувания модел въпросните задачи са показани като задачи с две или три подусловия. От [МОН са записали](https://www.mon.bg/nfs/2026/02/model-nvo-matematika-7kl%5F12022026.pdf) със звездичка следното пояснение: 

> Наличието на подусловия и броят им ще се определя при съставянето на конкретните изпитни варианти.

Ето така учители и ученици са в неизвестност какво предстои, а първите, които ще видят реалния формат на изпита, са самите изпитвани, при това в деня на изпита.

Остава и един последен, но много важен въпрос: 

### как ще бъдат точкувани въпросните седем задачи? 

Остава ли оценяването на пълното им решение с четири точки и отнася ли се то за всички подусловия общо? Дали решението на първото подусловие участва в решението на следващите подусловия? Тук отново може да си представим грешка по невнимание, но правилен подход при всички подусловия и резултатът отново ще е ученик, ощетен от начина на оценяване.

Нека погледнем изпитната ситуация.

Учениците, завършващи VII клас, са на възраст между 13 и 14 години. Тази година освен нововъведените, но неразяснени обстоятелства около задачите има и допълнителна промяна: изпитът ще е с по-голямо времетраене – два модула, всеки от които по 90 минути. Общо три астрономически часа работа! До миналата година по правилник учениците нямаха право да напускат стаята в първите 60 минути от изпита. Това остава ли в сила и тази година? 

### Какво казва науката?

Едно от най-разпространените практически правила в областта на психологията на развитието е: „Възрастта по две е равна на концентрацията в минути.“ Това правило не е доказано научно, а по-скоро е емпирично, но отговаря в голяма степен на откритията в тази област. Например резултатите от следното [проучване](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4586321/), които доказват:

- увеличен брой на грешки по невнимание във възрастта между 12 и 14 години;
- краткотрайни пропуски във вниманието: пренебрегване на стимули поради изместване на фокуса;
- грешките не са в резултат на импулсивност, а се дължат на пропуски в концентрацията.

Фронталният лоб на мозъка на 12–14-годишните все още не е достатъчно развит и те не са достигнали оптималните си нива на концентрация, каквито са типични за възрастните. Биологичните връзки в мозъка са в процес на изграждане. Тоест мозъкът на 13-годишните изглежда като огромен строителен обект в най-активната си фаза. Нищо не е готово, въпреки че вече е добило приблизителните си окончателни размери и краен вид.

Първо действие на тази трагедия не завършва добре. За учениците. За МОН още не е ясно. Но оттам сме свикнали да има сравнения: „Тази година средният успех на НВО-то по математика се понижи.“ В сравнение с какво, при положение че нямаме повече от две години с един и същ изпит?

Въпросът „Какво измерваме?“ трябва непременно да върви ръка за ръка с въпросите „Защо го измерваме?“ и „Как го измерваме?“.