> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Новата парижка революция
- URL: https://www.toest.bg/novata-parizhka-revolyutsiya/
- Published: 2019-05-18T05:00:41.000Z
- Updated: 2021-01-15T14:46:31.000Z
- Author: Георги Велев
- Tags: Градове за хората, общество, градоустройство, Европа, портрет, Франция, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Със своите около 11 милиона жители агломерацията на Париж е [най-голямата в Европейския съюз](https://en.wikipedia.org/wiki/List%5Fof%5Furban%5Fareas%5Fin%5Fthe%5FEuropean%5FUnion), като изпреварва Лондон, района Рур в Германия и Мадрид. Звучи логично всички тези хора да имат ежедневна необходимост да ползват автомобилите си – за да стигнат до работа, да се видят с приятели или да гледат театрално представление в центъра на града. Неслучайно и премиерът на Франция от 1962 г. до 1968 г. Жорж Помпиду е твърдял разпалено, че *[les Français aiment leurs bagnoles](http://www.preservenet.com/freeways/FreewaysPompidou.html)* („французите обичат колите си“), докато под негово ръководство 13 километра стари пътища и кейове по десния бряг на Сена се превръщат в шестлентов булевард.

Както и много от останалите световни мегаполиси, Париж преживява сериозна трансформация през 60-те и 70-те години на XX век, когато водеща тенденция в градското планиране е приоритизацията на автомобилния трафик пред нуждите на пешеходците и велосипедистите. Освен булеварда край Сена се изгражда и дългият 35 км, обикалящ центъра околовръстен път, известен като *[Boulevard périphérique de Paris](https://fr.wikipedia.org/wiki/Boulevard%5Fp%C3%A9riph%C3%A9rique%5Fde%5FParis)*, който цели по-лесното придвижване между отделните части на метрополията. Едва десетилетия по-късно и след множество емпирични проучвания урбанистите стигат до извода, че повече пътища с подобрена пропускливост всъщност водят до нарастващо ползване на автомобили в градовете, което пък спомага за увеличаването на задръстванията.

За щастие на туристите и гражданските групи, защитаващи културното наследство, и в онази епоха центърът на Париж е считан за твърде красив и осеян със забележителни сгради, така че [новите автомобилни артерии до голяма степен го заобикалят](http://www.bbc.com/future/story/20130722-revolution-in-paris-street-design). Този факт съдържа в себе си доза историческа ирония, защото емблематичните широки булеварди, около които са подредени неокласически сгради с фасади с цвят на слонова кост, са творение на една предходна градска революция.

През втората половина на XIX век, по време на управлението на Наполеон III, историята на френската столица е белязана от радикалните идеи на [Жорж-Южѐн Осман](https://en.wikipedia.org/wiki/Georges-Eug%C3%A8ne%5FHaussmann). Администраторът от немски произход e избран за префект на регион Сена и преобразява Париж, като [събаря почти 20 000 сгради и изгражда 34 000 нови](http://www.bbc.com/culture/story/20160126-how-a-modern-city-was-born) на тяхно място. Извън чистата статистика, старите къщи са били ниски, схлупени и непроменени от Средновековието, а масивните сгради от времето на Осман са именно това, което изниква в съзнанието, когато говорим за „парижка архитектура“. Благодарение на неговата амбиция и упорство, се превръщат в реалност мащабни проекти като Северната и Източната гара (*Gare du Nord* и *Gare de l’Est*), Централните хали (*Les Halles de Paris*), някои от най-известните площади и паркове в града, в т.ч. Булонският и Венсенският лес (*Bois de Boulogne и Bois de Vincennes*), Операта (*Palais Garnier*) и десетки булеварди.

Радикалните идеи и методи на Осман му създават множество врагове и когато е принуден да напусне длъжността си през 1870 г., след 18 години начело на Париж, яростният му противник – републиканецът Жул Фери, [възкликва](https://en.wikipedia.org/wiki/Haussmann%27s%5Frenovation%5Fof%5FParis#Critics%5Fof%5FHaussmann's%5FParis): „Ние плачем с очи, пълни със сълзи, за стария Париж, за Париж на Волтер, на Демулен, за Париж от 1830 г. и 1848 г., когато виждаме гигантските, неприемливи сгради, скъпоструващото объркване, триумфалната вулгарност, ужасния материализъм, които ще завещаем на наследниците си.“

Сто и четирийсет години след Жорж-Южèн Осман, Париж претърпява нова урбанистична революция, макар и в по-скромни мащаби и с далеч по-деликатни средства. В опит да се пребори с километричните задръствания и [пословично мръсния въздух](https://www.france24.com/en/20161207-paris-winter-air-pollution-worst-10-years), първата жена кмет на столичния град [Ан Идалго](https://en.wikipedia.org/wiki/Anne%5FHidalgo) предприема твърда и последователна политика. В нейната визия колите в центъра на мегаполиса трябва да намалеят, хората да имат повече място за разходка, игра и прекарване на време на открито, а велосипедистите се превръщат във важен участник в трафика. Концепцията на Идалго поставя на водещо място проблеми като необходимостта от трансформация на знакови градски пространства, адаптацията към климатичните промени в урбанистични условия и намаляването на заболяванията, причинени от автомобилния трафик чрез отделяне на фини прахови частици и азотни оксиди. Дори само няколко дни, прекарани в пешеходни обиколки из централните части на Париж, демонстрират нагледно предимствата на иновативните ѝ идеи, изпреварващи по смелост политиките в градове като Лондон и Ню Йорк.

![Квартал „Марѐ“ без автомобили](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/09.jpg)

Квартал „Марѐ“ без автомобили

![Квартал „Марѐ“ без автомобили](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/08-Le-Marais.jpg)

Квартал „Марѐ“ без автомобили

Квартал „Марѐ“ се намира в близост до десния бряг на Сена и представлява лабиринт от тесни, виещи се улички и малки площади с градини, между които са разположени сгради с вековна аристократична история или магазини, принадлежащи на местното еврейско общество. Градоустройствените промени на Наполеон III пропускат района и след период на упадък, продължил до края на 60-те години на XX век, днес Марѐ е известен със своите галерии, музеи, кафенета и ресторанти.

За да бъде освободено повече пространство за туристи, колоездачи и улични артисти, в неделя и на официални празници [улиците в квартала се затварят за движение](https://en.parisinfo.com/discovering-paris/themed-guides/paris-outdoors/explore-paris-in-the-open-air/pedestrianized-areas-of-paris). Мярката не изисква инвестиция на сериозни суми, като пешеходните зони се обособяват с временни знаци, поставят се кашпи с цветя или саксии с ниски дръвчета. През работните дни улиците отново се освобождават за движение, а от мнението на жителите на Париж зависи дали в бъдеще „Марѐ“ ще се превърне в споделена или изцяло пешеходна зона. [Концепцията „Париж диша“ (*Parisrespire*)](https://www.paris.fr/actualites/le-centre-de-paris-sera-pieton-un-dimanche-par-mois-6098) включва създаването на временни пешеходни зони и в други централни градски части, като улиците около известния канал „Сен Мартен“ и почти целия артистичен квартал „Монмартър“.

![Канал „Сен Мартен“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/10-Porte-Saint-Martin.jpg)

Канал „Сен Мартен“

![Улица „Мормартр“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/06-Rues-du-Montmartre.jpg)

Улица „Мормартър“

Седем километра от историческите кейове покрай река Сена, защитени от Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО, вече втора година са зона, обособена за пешеходци, велосипеди и скутери (т.нар. лек трафик). През топлите пролетни дни крайречните алеи са прекрасно място за бягство от забързаното ежедневие и са изпълнени с желаещи за пикник, джогинг или йога.

Забраната за движение на автомобили по някогашните транзитни артерии е посрещната от асоциации на автомобилистите с яростна съпротива и поредица от съдебни дела, но през октомври 2018 г. [администрацията на Идалго постига победа](https://www.citylab.com/transportation/2018/10/paris-car-ban-seine-mayor-anne-hidalgo/574021/) след окончателно решение на Административния съд в Париж. Трансформацията на кейовете, вече брандирани от градската управа като „парковете на река Сена“, представлява емблематична победа на съвременна устройствена визия над политиките на Помпиду. И в този случай водеща е концепцията, че градовете трябва да са максимално приятни и удобни за хората, а не за автомобилите.

![Източния бряг на р. Сена](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/05.jpg)

Пешеходният източен бряг на р. Сена

![Млади хора на брега на Сена](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/04-East-Bank-of-Seine.jpg)

В топлите вечери брегът се изпълва с млади хора

Градската управа е твърдо решена да продължи новаторския си подход и по отношение на емблематичния булевард „Шанз-Елизе“. Въпреки че през годините е смятан за една от най-красивите градски зони в света, всъщност голяма част от пространството е заето от осемте ленти за движение, по които ежедневно преминават десетки хиляди автомобили. До 2025 г. е планирано [разширяване на пешеходното пространство, намаляване на пътните ленти](https://www.citylab.com/transportation/2015/11/the-champs-elysees-of-the-future-will-have-a-lot-fewer-cars/414091/) и отделяне на обособена зона за трамваи и електрически автобуси. Изглежда, че след няколко години „Шанз-Елизе“ ще бъде по-тиха и зелена улица, а по този начин и още по-приятно място за разходка, кафе с приятели или просто наблюдаване на нескончаемия поток от туристи с фотоапарати.

![Бул. „Шанз-Елизе“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/11-Champs--C3-89lys-C3-A9es.jpg)

Булевард „Шанз-Елизе“

![Парк „Андре Ситроен“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/05/01-Parc-Andr-C3-A9-Citro-C3-ABn.jpg)

Парк „Андре Ситроен“

Политиките на Идалго изглеждат крайно смели, почти революционни, но разгледани в перспектива представляват логична последица [от опитите на предишни парижки кметове, като Жак Ширак, Жан Тибери и Бертран Делано,](https://www.citylab.com/transportation/2018/01/the-automotive-liberation-of-paris/550718/) да върнат публичните пространства обратно на гражданите. От създаването на един от най-големите паркове в южната част на Париж на мястото на стария завод на „Ситроен“ през 1992 г., през забраните и ограниченията за движение на автомобили през знакови площади като „Конкорд“, до построяването на стотици километри нови велоалеи, в рамките на последните две десетилетия Париж се трансформира в устойчив зелен град, предизвикващ адмирации с иновативните си методи.

##### *Снимки: © Георги Велев*