> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Нова българска социална архитектура
- URL: https://www.toest.bg/nova-bulgarska-sotsiyalna-arhitektura/
- Published: 2020-10-16T21:34:02.000Z
- Updated: 2020-10-21T07:17:23.000Z
- Author: Анета Василева
- Tags: Градове за хората, общество, архитектура, България, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

*Quinta Monroy* e особен квартал в чилийския пристанищен град Икуик. Там хората са бедни, близо 100 семейства живеят събрани на едни 5000 квадратни метра, но от 2004 г. насам техните къщи са най-известните социални жилища в света. Наричат се „половин къща“ и представляват поредица от триетажни малки сиви паралелепипеди, широки 3 м и разделени от също толкова широка ивица празно пространство, осигурено само с дървена стълба, която се качва на откритата площадка над партера.

![Стопкадър от репортаж на ArchDaily за Алехандро Аравена](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/Screenshot-2020-10-16-at-22.00.41.png "Screenshot 2020-10-16 at 22.00.41")

Стопкадър от [репортаж на ArchDaily](https://youtu.be/10g60sZqNpg) за Алехандро Аравена

![Стопкадър от репортаж на ArchDaily за Алехандро Аравена](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/Screenshot-2020-10-16-at-22.00.09.png "Screenshot 2020-10-16 at 22.00.09")

Стопкадър от [репортаж на ArchDaily](https://youtu.be/10g60sZqNpg) за Алехандро Аравена

Държавната субсидия била 7500 долара за семейство и стигала точно за половин къща. Но построената половина включва всичко онова, което хората трудно могат да направят сами и с малко пари – кухня, бани, стълби, разделителни стени. А останалата част всяко семейство доизгражда както и когато иска, с колкото пари успее да събере. Но за начало със сигурност всички имат едни 30 квадратни метра, в които да заживеят.

[*Quinta Monroy*](https://www.archdaily.com/10775/quinta-monroy-elemental) е проектът, с който станаха световноизвестни чилийският архитектурен колектив *ELEMENTAL* и неговият директор [Алехандро Аравена](https://www.dezeen.com/2016/01/13/key-projects-by-2016-pritzker-prize-laureate-alejandro-aravena-elemental/), определящи себе си като *do tank* – искат да действат, а не само да мислят, за разлика от стандартния *think tank*. Те се опитват да правят проекти в обществен интерес – жилища, публични пространства, детски площадки, [паркове](https://www.youtube.com/watch?v=amcxvfbUivY), инфраструктура – и до днес са проектирали, освен всичко друго, и хиляди нискобюджетни социални жилища – основно в Чили и Мексико.

През 2006 г. [Аравена стана носител](https://www.pritzkerprize.com/laureates/ale-jan-dro-ara-ve-na) на най-голямото отличие в архитектурния свят – наградата „Прицкер“, и през същата година беше избран за куратор на най-важното международно архитектурно събитие – Венецианското биенале. Той направи сигурно най-социално ангажираното биенале в историята. Архитектурата е фронт, научи целият свят след това биенале, а добрата архитектура се печели като битка: срещу политици, регулации, идеологии, закони, материални ограничения, конструктивни проблеми, климат и сурова природа.

### Какво общо имат латиноамериканските социални проекти с България?

След няколко седмици в София [ще бъдат готови три нови блока](https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/apartamenti-ot-kontejneri-na-mjastoto-na-vietnamskite-obshtezhitija.html), където ще се настанят 51 ромски семейства от квартал „Факултета“. Досега те са обитавали т.нар. Виетнамски общежития в „Красна поляна“ – нискокачествени и гетоизирани постройки, които са изпълнени набързо през 80-те години на миналия век с опасни материали, включително азбест, и които отдавна трябваше да бъдат съборени.

Новите блокове обаче не са просто масово нискобюджетно строителство. Пак са масови и евтини, но са и вид архитектурен експеримент. Използвани са корабни контейнери, по-специално най-големият модел [40-футов контейнер *HIGH CUBE*](https://www.searates.com/reference/equipment/3/), направен от здрава [кортенска стомана](https://en.wikipedia.org/wiki/Weathering%5Fsteel) и осигуряващ достатъчна светла височина от 2,70 м. Доставени са от Гърция, след като са извадени от употреба, но всъщност все още са годни и за плаване. И на всичкото отгоре изглеждат добре.

![Жилища от контейнери](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/-D0-A4-D0-B0-D0-BA-D1-83-D0-BB-D1-82-D0-B5-D1-82-D0-B0--D0-B2-D0-B8-D0-B7-D1-83-D0-B0-D0-BB-D0-B8-D0-B7-D0-B0-D1-86-D0-B8-D1-8F-4.jpg)

С морските товарни контейнери архитектурата експериментира отдавна, особено в някои по-северни европейски страни с големи пристанища. В България това относително евтино и бързо строителство е все още непознато. Сред малкото, които се опитват да рециклират такъв тип модули за повторна употреба, е българското студио [„Пам Консулт“](http://pam-consult.eu/bg/64137/index/categoryId/18105). През септември 2016 г. например [по негов проект](http://pam-consult.eu/bg/64137/items/categoryId/18105/itemId/98409) в софийския квартал „Надежда“ беше завършено първото [общежитие от контейнери](http://news.bnt.bg/bg/a/obshchezhitie-ot-tovarni-morski-konteyneri) за 30 ученици от 153-то Спортно училище, а няколко месеца преди това – и [ресторант *Beer Box*](http://pam-consult.eu/bg/64137/items/categoryId/18105/itemId/95512), направен от точно 4 контейнера и внасящ доза индустриалност край най-натоварения булевард в „Младост“ – „Александър Малинов“.

Новите общежития в квартал „Факултета“ обаче са още една стъпка напред: те не просто компенсират липсващата [*prefab*](https://en.wikipedia.org/wiki/Prefabricated%5Fhome) архитектура у нас, но са и вид социален експеримент – точно като къщите на Алехандро Аравена и *ELEMENTAL*. И у нас, по примера на *Quinta Monroy*, използваните 51 контейнера са разделени от свободно празно пространство, запълнено с допълнителна конструкция, за което е осигурена подова настилка, окабеляване и стени от гипсокартон, но довършителните работи са оставени на самите обитатели. Така жилищата стават трансформируеми и многофункционални – може да се добавят нови спални и да се разделят на допълнителни помещения. Проблемът с контейнерите е, че са тесни и дълбоки – около 2,50 м е осевата им ширина, дълбочината е над 12 метра, а прозорците са само в двата края. Това проектантите, логично, компенсират с тоалетни, бани, кухни и шкафове в средата, но да видим как ще работят при дългосрочно обитаване.

![Жилища от контейнери](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/-D0-A4-D0-B0-D0-BA-D1-83-D0-BB-D1-82-D0-B5-D1-82-D0-B0--D0-BF-D0-BB-D0-B0-D0-BD-1.png "„Факултета“ план")

![„Факултета“ план](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/-D0-A4-D0-B0-D0-BA-D1-83-D0-BB-D1-82-D0-B5-D1-82-D0-B0--D0-BF-D0-BB-D0-B0-D0-BD-2.png "„Факултета“ план")

Най-ценното в този проект е именно социалният експеримент. Социалните жилища са все още неглижирана тема у нас, нивото им е ниско, а архитектурните иновации там – рядкост. Сега въпросът е дали шарените рециклирани модули от кортенска стомана ще бъдат припознати и от обитателите на бившите Виетнамски общежития. Вярно, нови са, цветни, чисти, напълно оборудвани и осигуряващи съвсем нормален климатичен комфорт. Но има някаква особена стигма над идеята, че хората се преместват да живеят от нормални, масивни, дори и панелни блокове, в някакви фургони. Наистина, в Амстердам има бутикови хотели от контейнери, в Копенхаген правят плаващи студентски общежития от същите, но това у нас все още изглежда странно. Прието е, че във фургони живеят бежанци, рециклираните строителни материали са некачествени и идеята да преизползваш показва бедност. В [реакцията на хората това си пролича](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/10/11/4125179%5Fdom%5Fot%5Fkorabni%5Fkonteineri%5F-%5Fkude%5Fshte%5Fjiveiat/).

Но е добре да следим какво ще се случи с тези блокчета и техните жители. Дали наистина ще ги обживеят успешно като бедните обитатели на чилийския град Икуик, или ще ги превърнат в поредната провалена общинска инвестиция. Иска ми се да вярвам, че това би било начало на повече и все по-интересни експерименти в посока на повече и все по-добра социална архитектура у нас.

![Жилища от контейнери](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/-D0-A4-D0-B0-D0-BA-D1-83-D0-BB-D1-82-D0-B5-D1-82-D0-B0--D0-B2--D1-81-D1-82-D1-80-D0-BE-D0-B5-D0-B6-1.jpg "„Факултета“ в строеж")

![Жилища от контейнери](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/-D0-A4-D0-B0-D0-BA-D1-83-D0-BB-D1-82-D0-B5-D1-82-D0-B0--D1-81-D0-B3-D1-80-D0-B0-D0-B4-D0-B0--D0-91.jpg "„Факултета“ сграда Б")

![Жилища от контейнери](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/10/-D0-A4-D0-B0-D0-BA-D1-83-D0-BB-D1-82-D0-B5-D1-82-D0-B0--D0-B2--D1-81-D1-82-D1-80-D0-BE-D0-B5-D0-B6-2.jpg "„Факултета в строеж“")

##### *Снимките и плановете са предоставени от студио „Пам Консулт“.*