> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # По буквите: Нотомб, Балчева, „ВИЖ“ - URL: https://www.toest.bg/nothomb-balcheva-vij/ - Published: 2020-07-24T21:01:31.000Z - Updated: 2023-01-19T10:45:58.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: По буквите, книги, обзор, #wp, #wp-post, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Всеки месец Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.* --- ### [„Жажда“ от Амели Нотомб](https://www.colibri.bg/knigi/1896/ameli-notomb-zhazhda) *превод от френски Светла Лекарска, София: изд. „Колибри“, 2020* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-96-D0-B0-D0-B6-D0-B4-D0-B0--D0-BE-D1-82--D0-90-D0-BC-D0-B5-D0-BB-D0-B8--D0-9D-D0-BE-D1-82-D0-BE-D0-BC-D0-B1.jpg)](https://www.colibri.bg/knigi/1896/ameli-notomb-zhazhda) „Загадката на злото е нищо в сравнение със загадката на посредствеността“, пише Амели Нотомб още в първите страници на поредния си възкратък роман. А на финала му: „Голямата разлика между баща ми и мен е, че той е любов, а аз обичам. Господ казва, че любовта му е към всички. Аз, понеже обичам, ви казвам, че е невъзможно да обичаш всички по един и същи начин.“ Книгата се променя. Но както Исус, така и „Жажда“ няма да ви промени, ако вие сами не искате промяна. От корицата на „Жажда“ разбираме, че книгата има номинация за „Гонкур“ 2019; 150 000 продадени екземпляра между септември и декември 2019 г.; неизменно първо място в продажбите за същия период. Защо? Защото това е Евангелие по Амели. Тя го изписва като палимпсест върху смятаните за последни думи на Исус: „Жаден съм.“ Но откъде идва жаждата на читателите? В какво се разпознават те? У всеки от нас беседват Юда и Исус. У всеки от нас има по един Юда, който не прави разлика между лъжа и тайна. И твърди: „Който не казва цялата истина, лъже.“ Но у всеки от нас има и по един Исус, който вярва: „Да премълчиш нещо вярно не значи да лъжеш.“ Безизходни диалози като този ни водят лакомо напред по страниците на книгата. Разбира се, Амели Нотомб предпочита да се идентифицираме с Христос вместо с Юда, но защото и ние като Спасителя, всеки пред собственото си разпятие, искаме да сме от обикновени по-обикновени и най-после да се харесаме, да си простим, да не очакват постоянно от нас чудеса и да не отвръщаме на очаквания… Заради всичко това Исус на Амели е и моят Исус. А и всички сме омаломощени от страданията си и паник атаките си. И от желанието на другите страданията ни да са още по-зрелищни. ### [„Култура на пътуването в Европейския югоизток“](https://balkanstudies.bg/bg/novini/637-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%E2%80%9E%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%8E%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA%E2%80%9C.html) *съставителство и редакция Антоанета Балчева, София: Институт по балканистика с център по тракология, БАН, 2020* Кой българин пише следното: > Нека след векове видим, че свободата не се получава само с меч, без единодушие и разум, и не може да се запази със силата на мъжете, но със закони и добродетелност. Нека синовете ни, както и онези на всички други нации да научат, че политиката трябва да бъде в единение с моралността и че когато са разделени, ще настъпи крах за Държавата – тя няма да съществува дълго – законите на политиката, лишена от морал, стават като паяжина, която е крехка преграда срещу покварата на лошите. Всеки ще стане враг не само на чуждото предимство, но и на своето собствено, защото порокът е заглушил гласа на разума. Сигурно смятате, че авторът на тези редове и снощи е протестирал в софийския „триъгълник на властта“? Не, не е. Ще се опитам да Ви подскажа кой е той: превел е – е, на гръцки – „Емил, или за възпитанието“ на Жан-Жак Русо и „Разсъждения за метода“ на Декарт… И още: завършил е медицина в Болоня и Пиза, работил е като лекар в Париж и Букурещ… Ползвал е седем езика. Този, по думите на свой приятел, „волнодумец“ е погребан в „Пер Лашез“, но е роден… в Търново. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-9A-D1-83-D0-BB-D1-82-D1-83-D1-80-D0-B0--D0-BD-D0-B0--D0-BF-D1-8A-D1-82-D1-83-D0-B2-D0-B0-D0-BD-D0-B5-D1-82-D0-BE--D0-B2--D0-B5-D0-B2-D1-80-D0-BE-D0-BF-D0-B5-D0-B9-D1-81-D0-BA-D1-8F--D1-8E-D0-B3-D0-BE-D0-B8-D0-B7-D1-82-D0-BE-D0-BA.jpg)](https://balkanstudies.bg/bg/novini/637-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%E2%80%9E%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%8E%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA%E2%80%9C.html) Независимо че моето детство е преминало в игри до паметника на този човек в родния ми старопрестолен град, не знаех нищо за д-р Никола Пиколо (1792–1865). Заради статията на Марта Методиева „Никола Пиколо и темата за пътя, представена от трагедията „Смъртта на Демостен“ и поемата „Към лекаря Глоракис, който се завръща в родината си Хиос“, включена в този удивителен сборник, любопитството продължи да ме човърка – и установих, че в Париж моят съгражданин се е движил в средите на Стендал, имал е общи приятели с Хегел, общувал е с култовата фигура на тогавашната литературна критика Сент-Бьов. Същият прословут (и отречен от Пруст) Сент-Бьов, с когото тормозих студентите си през последния изумителен семестър… Този българин липсва от широкото ни полезрение, защото… е гъркоман, влюбен в Античността – и впрегнал целия ѝ бунтовен потенциал за духовното освобождение на Гърция. Но по време на Кримската война Никола Пиколо се застъпва и за автономията на България. И завещава 12 000 златни франка за „народното училище“ в Търново, за моето училище. … Дадох разточителен пример с наученото от една само статия в този прекрасен сборник, който обръща наопаки застоялите представи с – изреждам напосоки – какво са чели, преди да потеглят към Балканския полуостров, италианските пътешественици между XVI и XIX век, какъв е „пътят на розата“ в турската литература – или пътят към ада (и романите за неговите концлагери) в творчеството не само на Херта Мюлер… Докато пиша тези редове и се стискам да не цитирам още и още от безценните факти, осмислени в „Култура на пътуването в Европейския югоизток“, зад гърба ми виси оригиналът на една велика фотография на Йордан Йорданов – Юри: снимани в гръб сащисани селски старици, които най-вероятно за пръв път виждат морето. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-99-D0-BE-D1-80-D0-B4-D0-B0-D0-BD--D0-99-D0-BE-D1-80-D0-B4-D0-B0-D0-BD-D0-BE-D0-B2--D0-AE-D1-80-D0-B8.jpg) Фотография на Йордан Йорданов – Юри Книгата – пред мен. Снимката – зад мен. И усещам как съзнанието ми се превръща в щастливо бойно поле, където щампата за българската и изобщо балканската уседналост пада възнак пред армията тихи академични изследователи от няколко държави, водени от колегата Антоанета Балчева към историческата истина. И прокарва път през джунглата на предразсъдъците. ### [„Когато навън е навътре. Дневници на изолацията“](http://books.janet45.com/books/1486) *проект на списание „ВИЖ“, редактори Камелия Величкова, Мая Стефанова, Светослав Тодоров, Димитър Кенаров, оформление Камелия Величкова, Пловдив: ИК „Жанет 45“, 2020* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-9A-D0-BE-D0-B3-D0-B0-D1-82-D0-BE--D0-BD-D0-B0-D0-B2-D1-8A-D0-BD--D0-B5--D0-BD-D0-B0-D0-B2-D1-8A-D1-82-D1-80-D0-B5.jpg)](http://books.janet45.com/books/1486) По време на тазгодишната безпрецедентна ситуация независимото издание за култура „ВИЖ“ кани автори от различни изкуства да изразят какво изпитват, когато *навън* означава *навътре*. Резултатът е срез на реалността, който предполага много интригуващи изводи: и на тема какви са границите на артистичната авторефлексия, и на тема защо по инерция обществото определи физическата дистанция като социална – и най-вече как творците заобиколиха този факт… Мен например ме трогнаха работите на Яел Тайг, която в хода на изолацията портретира три свои приятелки – две сценографки и една илюстраторка, – представяйки си какво в този момент правят те вкъщи. Много лични ми се сториха и всички изображения, в които се появяват книги, купчини книги и читатели (тук особено ме стопли Вероника Белчева). Тук-таме и по някой домашен любимец. Или изображенията, в които някой свири или слуша музика. Или тези, в които светът навън разцъфва, докато ти си вкъщи. Или светът разцъфва край собствената ти вана, както е в любимия ми акварел „Новата градина“ на Виолета Бояджиева. Или красотата разцъфва направо от джобовете ти, от които стърчат стръкове – както е в рисунките на *Mominoki*. ![Mominoki](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Mominoki.jpg "Mominoki") Mominoki ![Виолета Бояджиева](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-92-D0-B8-D0-BE-D0-BB-D0-B5-D1-82-D0-B0--D0-91-D0-BE-D1-8F-D0-B4-D0-B6-D0-B8-D0-B5-D0-B2-D0-B0.jpg "Виолета Бояджиева") Виолета Бояджиева ![Вяра Бояджиева](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-92-D1-8F-D1-80-D0-B0--D0-91-D0-BE-D1-8F-D0-B4-D0-B6-D0-B8-D0-B5-D0-B2-D0-B0.jpg "Вяра Бояджиева") Вяра Бояджиева ![Яел Тайг](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/-D0-AF-D0-B5-D0-BB--D0-A2-D0-B0-D0-B9-D0-B3.jpg "Яел Тайг") Яел Тайг ![Вероника Белчева](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Veronika-Belcheva.jpg "Вероника Белчева") Вероника Белчева Голяма част от младите художници споделят с нас своето умиротворение, забавянето на житейския ритъм, избистрянето на своята собствена представа за дом, ако щете. Въпреки световното бедствие някои от тях, изглежда, са се чувствали щастливи, с време само за себе си. Зловещите образи на света, на неопределимия и непонятен коронавирус почти отсъстват – малцина дълбаят в утрешния ден като Теодор Ушев. Или в миналото, когато са рисували Париж без хора – като живописеца Константин Костов. В картината някак отсъстват децата: авторите предимно са съвсем млади хора и пред погледа им, логично, е партньорът или съквартирантът. По-скоро ние всички регресираме в инфантилното – и гледаме като Нарцис в екраните на своите мобилни устройства, белким ни съберат… Много образи тепърва ще се задълбочават в други творби. Затова образът на бащата, който, разбира се, чете на дъщеричката си, нарисуван от Мила Янева-Табакова, ми става още по-мил. Текстовете в „Когато навън е навътре“ са дело на Георги Господинов, Димитър Кенаров, Надежда Радулова, Радослав Чичев, Дани Радичков, Йоанна Елми и др. У Господинов например четем: > … всичко цъфти > пчелите са натежали от мед > реката е пълна с риба > ябълките с червеи > въздухът – чист > нещо > (наистина) > не е наред. Ето го и Петър Чухов, който в едно от стихотворенията си пише: > Преди да си легнеш > провери под > леглото – > > да не би случайно > да си там. > > („Страх“) А есето на Надежда Радулова завършва безстрашно: > … животът ще те върне отново на раменете си, високи и силни. (Какво ме връщаше мен ли? Не раменете, а оплесканите с кал ръце на жена ми, с които копае лехите под прозореца на хола, сади божури или синеока трева, или подстригва плет. Или показалец, погрешка мярнал се на сниманата с телефон книга. Пръст на един или друг приятел, който натиска страницата, за да видя по-добре стихотворението, което след миг ще прати по месинджър – а аз за пореден ден ще отвърна на пратката със стихотворение от Збигнев Херберт, примерно „Рапорт от обсадения Град“… И така – през всички дни на извънредното положение, в опит да градинарствам сред внезапно избуялата джунгла от време.) --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Колибри“ и ИК „Жанет 45“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).