> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Недоразумението „Бруталистът“
- URL: https://www.toest.bg/nedorazumenieto-brutalistat/
- Published: 2025-03-04T15:06:12.000Z
- Updated: 2025-03-04T15:47:08.000Z
- Description: Може ли филм, номиниран за „Оскар“, да прилича на създаден от изкуствен интелект и да има твърде фриволно отношение към реалностите, за които се отнася? Според Анета Василева може. А филмът е „Бруталистът“.
- Author: Анета Василева
- Tags: архитектура, кино

Ще започна директно. [Този филм](https://www.imdb.com/title/tt8999762/) е толкова сбъркан, че не заслужава дори статия, камо ли награди, но тъй като вече [събра немалко](https://www.imdb.com/title/tt8999762/awards/) (включително „Сребърен лъв“ във Венеция и няколко „Златен глобус“) и беше един от основните фаворити за „Оскар“ за най-добър филм, ето няколко причини да го подминете.

Разбира се, наясно съм, че практически всички архитекти вече са го гледали. В крайна сметка толкова рядко се появяват игрални филми с главни герои архитекти. Аз лично го гледах през ноември, на една от двете му прожекции на „Киномания“. Салонът беше пълен с архитекти, които после мълком си излязоха объркани. Надявах се филмът да остане там, из фестивалните епизодични прожекции, а не да шества из българските молове, при това не само в София. Но вижте какво правят агресивният пиар и няколко незаслужени награди.

Та ето само малко от всичко, което не е наред в този филм, а то показва и какво не е наред по принцип в разбирането на хората (и на Холивуд) що е то архитектура и какво правят архитектите. 

### **Историята е банална**

Унгарски архитект модернист (Ейдриън Броуди), завършил „Баухаус“ и оцелял от Холокоста, емигрира в САЩ след края на Втората световна война, за да се сблъска с американската мечта. Сред перипетии, унижения, работа по строежи и лични драми той се опитва да завърши сградата на живота си в провинциална Пенсилвания – нещо като амбициозно читалище с театър, училище и параклис в едно, в памет на майката на местния милионер Лий ван Бюрен (Гай Пиърс).

Такъв архитект реално не е съществувал, но историята е комбинация от много до болка познати. Обзалагам се, че сценарият е писан с изкуствен интелект, който е захранен с ключовите думи „архитектура“, „драма“, „нещо яко и популярно“ и е насипал 

#### **куп клишета, за да получим един карикатурен образ на всичко най-славно в професията.** 

**Първо имаме „Баухаус“**, защото е известна трагичната съдба на [най-влиятелната немска архитектурно-дизайнерска школа](http://whata.org/blog/bauhaus100-i-litseto-na-20-vek), създала модерното дизайн лице на ХХ в. и затворена от Хитлер през 1933 г. Нашият трагичен герой Ласло Тот е завършил „Баухаус“, разбира се, и става най-известният унгарски архитект модернист преди войната – очевидно на крехка възраст. Той е евреин – както немалко от завършилите и преподавалите в „Баухаус“. Макар че той емигрира не от нацистка Германия (като – познахте – архитектите от „Баухаус“), а от вече социалистическа Унгария през 1947 г., след като е оцелял в концентрационен лагер.

Исторически факт е, че идването на власт на Хитлер в Германия и окончателното затваряне на училището принуждават голяма част от либерално настроените и неудобни за нацистите преподаватели и студенти в „Баухаус“ да напуснат страната. Така идеите на немската школа и европейския модернизъм стигат до много държави, включително САЩ. 

#### **В Америка обаче нашият герой е беден, неразбран и неприет.** 

Тук вече линията „Баухаус“ се поизчерпва. Защото, факт – всички емигранти от „Баухаус“ в Щатите са радушно приети и оформят американската архитектурна култура за десетилетия. Те преподават в престижни университети, проектират важни сгради и създават масовия глобален модернизъм – или т.нар. интернационален стил. Нашият герой обаче се оказва неприет модернист в следвоенна Филаделфия, [където модернизъм се строи още от 30-те години на ХХ в.](https://philly.curbed.com/maps/philadelphia-modern-architecture-buildings-iconic) и където архитектурните студиа с удоволствие биха взели най-талантливия унгарски модернист емигрант. Уви. Сценарият тук завива в друга, неочаквано драматична посока. Ласло не проектира сгради. Той прави мебели, работи по строежи, после като чертожник, но си остава беден и неприет. Докато не среща своя богат меценат.

**После имаме Аза**. Големият архитект визионер и индивидуалист, който мачка всичко по пътя си, убеден в собствената си правота. Тук безсъмнено „Бруталистът“ смело заема от един друг ужасен филм с главен герой архитект – [„Изворът“](https://en.wikipedia.org/wiki/The%5FFountainhead%5F%28film%29) (1949), по едноименния роман на Айн Ранд. Хауърд Роурк отново е неразбран архитект модернист, който отхвърля смело поръчки за небостъргачи, изнасилва жени и взривява жилищни комплекси. Но поне е изигран от Гари Купър.

**И накрая имаме** [**Венецианското биенале**](https://www.labiennale.org/en/architecture/2025) – най-влиятелното събитие в архитектурния свят, в който архитектите имат свое специално биенале от 1980 г. до днес, на всеки две години. Именно там и именно през 1980 г. нашият фикционален архитектурен модернист Ласло Тот получава първото си публично признание със специална изложба в негова чест. Само че (да се върнем към фактите) Първото архитектурно биенале с куратор Паоло Портогези е на тема *La presenza del passato* („Присъствието на миналото“) и до голяма степен теоретизира и легитимира архитектурния постмодернизъм на 80-те – онзи игрив колажен дух на епохата. На подобно събитие място за изложба на стар модернист с поведение на герой, тръгнал на важна мисия, не би могло да има.

Сега за брутализма. 

### **Във филма брутализъм няма**

Дори плакатът му е копие на [плаката на Йоост Шмит](https://www.bauhaus.de/de/sammlung/highlights/209%5Fgebrauchsgrafik/398) за първата официална публична изложба на „Баухаус“ през 1923 г. Отново напомням за всички, които не са архитектурни историци: **„Баухаус“ не е брутализъм**. (Защо сценаристът и режисьор Брейди Корбет и неговата сътрудничка Мона Фастволд очевидно не са се консултирали с архитектурни историци, е отделен въпрос.)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/03/56yrh8oxx3wd1.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/03/Obj.Id_74621_web_hoch.jpg)

Плакатите на „Бруталистът“ и Йоост Шмит

Никой във филма не говори за брутализма директно, разбира се (освен в заглавието). Нашият герой работи във време, когато брутализъм все още няма, а влиянието на [Марсилската единица на Льо Корбюзие](https://www.archdaily.com/85971/ad-classics-unite-d-habitation-le-corbusier) не е достигнало до Щатите. Брутализмът започва първо в Европа и Великобритания като реакция именно срещу интернационалния модернизъм на „Баухаус“ и се разпространява масово през 60-те и 70-те години в цял свят. 

Добре, ще кажете, Ласло просто е изпреварил времето си, той е гений. Има брутална съдба и работи с любимия материал на бруталистите – видимия бетон. 

#### **Ала ето тук се сблъскваме с поредното архитектурно недоразумение в този филм.** 

Да, брутализмът е опит за формулиране на една нова модерност, но последователите му издигат в кумир етиката, моралната проблематика, с която трябва да бъде наситена архитектурата. Въстават срещу самоцелната естетика. Привърженици са на „честните материали“, които оформят образа на сградата с реалните си, неестетизирани допълнително характеристики. Но последното нещо, от което се интересува Ласло Тот, са социалните проблеми. Той е творец с главно Т.

Обаче брутализмът е секси. И е сред най-устойчивите архитектурни клишета. Всеки аматьор с претенции да се интересува от архитектура ги познава, притежава по някоя от чудесните тежки книги с бетонни сгради, излезли през последните години, и знае, че това е любимото течение, което всички „обикновени хора“ обичат да мразят, а всички архитекти обожават. Е, и помощникът – изкуствен интелект, на нашия Брейди Корбет очевидно знае същото. 

Но продължавам.

### **Продуктовият дизайн на филма е трагичен** 

Как е възможно при толкова много секси бетонни сгради в цял свят да извикаш [продуктовия дизайнер на филма *American Hustle*](https://en.wikipedia.org/wiki/Judy%5FBecker) да ти направи макет на магнум опуса на Ласло Тот и да снимаш тази най-велика сграда на нашия герой сред най-неубедителната строителна площадка, която съм виждала? Тази сграда освен това няма нищо общо с великите бетонни чудовища на епохата, а е микс между монументализма на Луис Кан и крематориум и най-вероятно е проектирана с програмата за изкуствен интелект [*Midjourney*](https://en.wikipedia.org/wiki/Midjourney).

Вместо да снимаш реална архитектура в реална среда. Ама попитайте всички автори на рекламни автомобилни клипове, фотографи на модни сесии и режисьори на филми за Джеймс Бонд какъв перфектен фон е истинският бетон на истинските сгради на брутализма. Какви са тези неубедителни колонади като от шпаклован гипсокартон? Какви са тези абсурдни колони като в подземните цистерни на Истанбул?

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/03/the-brutalist-architecture-lr-2048x1234.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/03/brutalist-brady-corbet-judy-becker-set-design_dezeen_2364_col_43.jpg)

Кадри от „Бруталистът“

И накрая – тема, която аз, която не съм филмов критик, не би следвало да коментирам. Но хайде, след като [филмовите критици спокойно коментират и архитектурата в този филм](https://www.theguardian.com/film/article/2024/sep/05/the-brutalist-review-epic-adrien-brody-postwar-architectural-drama-stuns-and-electrifies), нека да напиша нещо и за „филмовото майсторство“. 

От филм за архитектура очаквах по-добра кинематография и със сигурност – декори. Да, признавам, кадрите с пристигането в Ню Йорк бяха впечатляващи (и отново повлияни от диагоналите на „Баухаус“, руските конструктивисти и техните филми и плакати). Като цяло, в първата част на този съсипващо дълъг филм действително имаше атмосфера и емоция. Може би защото още не беше дошла архитектурата.

Но какво се случва с героите след това? Ами те остават недоразвити и неубедителни. 

#### **Казах ли, че филмът е 3 часа и 35 минути (с антракта)?** 

Как е възможно за толкова време ние така и да не разберем какво движи главния герой архитект – отвъд кахърния му вид и насилена наркозависимост. Този човек нито веднъж не заговори за архитектура, защо и как прави нещата. Той говори за бетона, да, колко красота има в неговата суровост, но така и не разбрахме защо иска да прави обществен център като концлагер и църква като крематориум, освен защото е с травма (за която също не говори, както и останалите герои от филма мълчат за своите си травми). 

Има обаче нещо добро в този филм. И то се случва в Италия.

[Кариерите в Карара](https://www.tripadvisor.com/Attraction%5FReview-g660764-d25064577-Reviews-Carrara%5FMarble%5FQuarries%5FExploration-Carrara%5FProvince%5Fof%5FMassa%5FCarrara%5FTuscany.html) са впечатляващ декор на най-важното послание на филма. Че всеки творец е всъщност слуга и придворен шут на онзи, който поръчва и плаща за неговото изкуство. Който може да му поръча библиотека, после да го изгони, после да го върне, за да проектира сградата на живота си, и да го подслони като средновековен феодал на масата си, за да го забавлява с артистични разговори на вечеря. И накрая може да прави каквото си иска с него – включително да го изнасили в мраморните кариери на Карара. 

#### **Това е най-силната метафора на позицията, в която съвременните архитекти често сами се поставят, и най-силното послание на този филм, което е добре да помнят – независимо дали правят сгради за диктатори, или градски политики за технологични милионери.**