> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Не пълно щастие, а редовно правителство
- URL: https://www.toest.bg/ne-pulno-shtastie-a-redovno-pravitelstvo/
- Published: 2023-06-07T07:19:30.000Z
- Updated: 2023-06-08T12:17:33.000Z
- Description: В политиката, а и в живота, пълното щастие не е гарантирано за никого. Неговото самоцелно преследване понякога е и една от основните причини за нещастие. Светла Енчева с анализ на щастието в политически контекст.
- Author: Светла Енчева
- Tags: политика, правителство, ГЕРБ, ПП–ДБ

Щастието е силно надценено, смята приятел на авторката на настоящата статия. Вероятно не всички са съгласни, че този възглед важи за личния живот, но няма спор, че той е валиден за политиката. Повод за тези екзистенциални размисли е фактът, че България има редовно правителство – за първи път от близо година (кабинетът на Кирил Петков приключи краткото си съществуване през август 2022 г.). Това е второто редовно правителство за последните две години, като за този период служебните кабинети са общо четири.

### Кой не е щастлив?

Трудно можем да се сетим за някой, който да е щастлив от новия кабинет на Николай Денков и Мария Габриел, но без затруднение можем да изброим мнозина, които не са. Не е щастлив президентът Румен Радев, защото България вече няма да е президентска република, в каквато де факто се беше превърнала, и той няма да може повече да прокарва интересите си безконтролно. Заедно с него не са щастливи и във „Възраждане“ и БСП, защото поредните избори се отлагат, а пред сближаването на България с Русия възникват сериозни препятствия.

Не са щастливи в ДПС, защото новото правителство разполага с мнозинство и без тях. И в ИТН, защото взривяването на парламентарната демокрация се отлага. Не е щастлив и независимият депутат Радостин Василев, защото след записа от закритото заседание на ПП, който той направи и изнесе, правителство все пак ще има, а на него все пак прокуратурата му повдигна обвинение (не за незаконния запис, а за изнудване на депутатка от ИТН).

Ала също така не са щастливи и политическите сили, които стоят зад новия кабинет. Няма как да са щастливи в ГЕРБ, защото те спечелиха изборите, а правителството става възможно с втория мандат. Мария Габриел ще трябва да стиска зъби и да чака девет месеца, докато ѝ дойде редът да оглави правителството, ако то изобщо оцелее дотогава. В ПП също не горят от щастие, защото в името на редовното правителство се съюзяват с доскорошния си най-голям враг. Да не говорим за ДБ, които играят доста второстепенна роля в сложната конструкция.

Избирателите на ГЕРБ и ПП–ДБ имат основания да се чувстват огорчени. Първите – защото партията, на която симпатизират, се съюзява с онези, които изгряха политически с амбицията да ѝ видят сметката и арестуваха председателя ѝ. Вторите – защото борбата с корупцията и за съдебна реформа досега е била срещу ГЕРБ и срещу определени личности, символизиращи завладяната държава – и то не толкова Гешев, колкото Борисов и Пеевски.

### Политиката като променяне на света

Целта на огласяването на записа от закритото заседание на ПП беше да нанесе щети; и то действително нанесе. Не би и могло да е иначе – когато един разговор не е публичен, в него е естествено да има неща, които не са за пред публика. И такива, които не са изговорени с цел да се харесат на аудиторията. А когато определени фрази умишлено са извадени извън собствения си контекст и поставени в друг, щетите стават още по-големи.

В същото време обаче [записът в своята цялост](https://www.youtube.com/watch?v=R--xoLbRk%5FA) се оказа и полезен, защото от него става ясно как ръководството на ПП вижда смисъла от участието на партията в политическия живот на страната. На първо място, виждаме рядко срещана саморефлексивност. Съпредседателите на партията си дават сметка за реалната ѝ електорална тежест, както и за собствените неотдавнашни илюзии. „Ние се чувствахме, че сме някакви гении, а то цялата \[държавна, б.а.\] машина е работила за нас“, казва Кирил Петков по повод победата на ПП на изборите през ноември 2021 г.

Осъзнаването на реалната ситуация е свързано и с отчитане на рисковете за маргинализирането на ПП, ако състави правителство с ГЕРБ, без още да е успяла да изгради стабилни структури по места. Според Петков политическото дълголетие не бива да е самоцел, а трябва „нещо да направим с това дълголетие. Не виждам за себе си смисъл да стоим живи, без да имаме възможност да променяме света“.

Такова разбиране за политика е комай безпрецедентно в България. Досега сме свикнали целта на властта да е концентрация на още повече власт и лично обогатяване. Пък Петков дори не възприема като нещо фатално, ако в резултат на опитите си да постигне промяна, партията престане да съществува:

> Аз \[…\] наистина се кефя на позицията, че ние сме спасителите на България – сега и завинаги. Но истината е, че най-вероятно не е така. Истината е, че вълната сигурно ще дойде след 4–5 години. Аз лично мисля, че една от големите ни победи \[…\] е, че показахме, че има и някакъв друг модел \[…\]. Давам си сметка колко е важна и съдбовна нашата роля в момента, но не мисля, че след нас е само потоп. Мисля си, че има и други таланти. \[…\] Ние си знаем кои сме, но не сме единствените.

### За боба, лещата и пържолите в политиката

На записа от заседанието се чува и Христо Петров (Ицо Хазарта), който резюмира ситуацията, пред която е изправена ПП:

> Вариантът, който обсъждаме в момента, \[…\] при всички тия рискове има шансове да успее. \[…\] Останалите варианти, които имаме, сме 100% сигурни, че няма да успеят. Тоест ние сме в положението \[…\] на хората, които са в ресторанта, в който има боб и леща, и ние часове наред се молим и обсъждаме как да си поръчаме пържола. Няма да има пържола в ресторанта.

Разбира се, щеше да е по-добре ПП и ДБ да могат хем да останат принципни докрай, хем да управляват, радвайки се на комфортно мнозинство. Но вотът на българските избиратели прави този вариант невъзможен – резултатът от нашия избор е боб и леща, а не пържола. Отиването към нови избори допълнително би засилило позициите и на „Възраждане“, и на президента, а това би означавало още по-голямо отдалечаване от ЕС и още по-силно сближаване с Русия.

Според прогнозата на Асен Василев „проруските сили ще вземат превес в следващите 18 до 24 месеца, за първи път от 1996 г. Въпросът е дали те ще ги вземат, след като сме в еврозона и Шенген, тоест количеството щети, които могат да нанесат, са по-малки или повече“. Влизането в еврозоната и в Шенгенското пространство е не само цел за ПП и ДБ, а и залог за това дали европейските партньори на ГЕРБ ще продължават да подкрепят партията на Борисов, залог е и за имиджа на доскорошната еврокомисарка Мария Габриел. Затова може да се очаква, че ГЕРБ ще играе проевропейски, въпреки че до неотдавна [Борисов прокарваше интересите на Путин](https://www.toest.bg/kusa-pamet-vyarno-kuche/).

Вярно е, че преди три години протестите бяха против ГЕРБ и с подкрепата на президента, а днес ситуацията се е обърнала. Това обаче не означава безпринципност, а напротив – и в двата случая протестите са срещу безконтролната власт, чиято и да е тя. Може би затова и избирателите гласуват за „боб и леща“ вместо за „пържоли“. Да си припомним правителството на ОДС, което през 1997 г. спечели с внушително мнозинство и бързо се научи да злоупотребява с абсолютната си власт.

Че се задават сериозни и дълбоки промени, се вижда от процесите на разпад, които вървят в задкулисието. Висшият съдебен съвет изведнъж съзря нередности в действията на главния прокурор; разкол вътре в самата прокуратура; активират се дела, стоящи „на трупчета“ от години; хвърчат депутатски имунитети; представители на подземния свят свидетелстват едни срещу други и срещу ръководители на прокуратурата; смърт на две издирвани лица за две седмици; мейнстрийм медиите започват да отразяват теми, които доскоро са били практически табу (от 2020 г. до неотдавна например *bTV* [споменава „Осемте джуджета“](https://btvnovinite.bg/tag/?tag=%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5%20%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0&o=date) в общо четири материала, а само от 28 май до 4 юни 2023 г. – в девет).

Ясно е, че ротационното правителство на ПП–ДБ и ГЕРБ е крехка конструкция, плод на тежки компромиси. Такъв беше и предишният редовен кабинет между ПП, ДБ, БСП и ИТН. За втори път ПП успяват да сформират в рамките на мандата си кабинет при почти невъзможна ситуация. От друга страна, има и нещо положително в обстоятелството, че партиите в ротационното правителство си нямат доверие – това е своеобразна мярка срещу ояждането във властта. Затова и не е толкова лошо, че избирателите не са щастливи от постигнатия компромис и са свръхкритични. Това се нарича граждански контрол.