> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Научни новини: Нов механизъм за борба с COVID-19 и пръстени вместо луни
- URL: https://www.toest.bg/nauchni-novini-nov-mehanizym-za-borba-s-covid-19-i-prysteni-vmesto-luni/
- Published: 2023-02-17T07:47:12.000Z
- Updated: 2024-05-30T11:59:09.000Z
- Description: Този път научните новини на Михаил Ангелов включват: проучване на нов рецептор, помагащ за предпазване от COVID-19; последна информация за разпространението на птичия грип; SpaceX и техния космически поход; и вълнуващо откритие за образуването на пръстените около планетите.
- Author: Михаил Ангелов
- Tags: Научни новини, COVID-19, птичи грип, космос, SpaceX

## Медицина

### COVID-19

За да заразят клетките, вирусните частици обикновено се закачат за рецептори, намиращи се по тяхната повърхност, и така преминават през клетъчната мембрана. Един от добре проучените рецептори е *ACE2*, към който са специфични спайкпротеините на някои коронавируси, включително причинителите на *SARS* и *COVID-19*. Той се среща в редица тъкани, наред с горните части на дихателната система, които са един от основните пътища за навлизането му в тялото.

Учени от Австралия са [открили](https://journals.plos.org/plosbiology/article?id=10.1371/journal.pbio.3001967) **нов рецептор – *LRRC15***, който също може да свързва *SARS-CoV-19*, но за разлика от *ACE2*, той не съдейства на вируса да навлезе в клетките, а помага за предпазване от заболяването. Екипът го описва като молекулярно велкро, което се прилепя към вирионите и ги отдалечава от клетките, пречейки им да ги заразят.

Подобно на *ACE2*, този протеин е разпространен в различни тъкани, но количеството му в белите дробове е сравнително ниско при здрави хора. При болни от *COVID-19* нивото му се повишава, откъдето идва и хипотезата, че е налице **непознат до момента механизъм за борба с инфекцията**.

Това се подкрепя от [изследване](https://www.nature.com/articles/s41467-022-35454-4) на пациенти с бъбречна недостатъчност, при които нивата на *LRRC15* са пряко свързани с тежестта на протичане на заболяването им от *COVID-19*. С намаляване на концентрацията на протеина симптомите стават по-сериозни и прогнозата се влошава.

Наред със свързването на вирусните частици, отделянето на този протеин от клетките, причиняващи лезии по белите дробове (фибробласти), намалява образуването на колаген при срещата им с вируса и така предпазва органа от дълготрайни увреждания.

Авторите смятат, че това откритие ще помогне за разработването на нови медикаменти за облекчаване на симптомите от инфекции, причинени от сходни вируси, както и за **предпазване от белодробна фиброза**. Публикацията показва колко малко знаем за имунната система, и дава поле за бъдещи изследвания в тази област.

Вече е [известно](https://www.toest.bg/science-news-covid19-crispr-ai-cosmos/), че по време на бременност жените са изложени на повишен риск от *COVID-19*. Заболяването протича по-остро и при новородените, поради което лекарите препоръчват на бъдещите майки да минат пълен ваксинационен курс. Това се подкрепя от [изследване](https://www.bmj.com/content/380/bmj-2022-074035) на почти 9000 бебета под 6 месеца. 

При двукратна ваксинация вероятността децата да бъдат защитени от вируса е 95% за Делта и 45% за Омикрон вариантите. Вероятността за избягване на хоспитализация е съответно 97% и 53%. Проучването показва, че е най-добре втората ваксинация да се направи по време на третия триместър. Поставянето на трета доза подобрява резултатите за Омикрон, повишавайки защитата от инфекция на 73%.

Тези данни потвърждават редица проучвания, показващи ползата от ваксините, и дават поглед върху по-малко обследвана част от популацията, а именно децата под 6-месечна възраст.

### Птичи грип

Глобалната ситуация с разпространението на **H5N1** продължава да е динамична и притеснителна. Вирусът е Инфлуенца тип А и е описан за пръв път през 1996 г. в Китай. Характерно за него е, че е силно вирулентен и има свойството да мутира бързо, както повечето РНК вируси. Наред с това, тъй като геномът му е сегментиран, той може да обменя части с други грипни вируси, което му позволява по-лесно да прескача между различни видове.

Съобщенията за загинали животни не са нови – в началото на миналата година в Гърция бяха [открити](https://life-pelicans.com/news/mass-mortality-of-dalmatian-pelicans-observed-in-greece-due-to-avian-influenza/) труповете на над 500 къдроглави пеликана, случаи имаше и в Англия, Израел, Канада. Освен за дивите животни, вирусът е проблемен и за птиците във ферми поради високата гъстота на отглеждане и близкия контакт, на който са изложени. Според [здравните служби](https://www.aphis.usda.gov/aphis/ourfocus/animalhealth/animal-disease-information/avian/avian-influenza/hpai-2022/2022-hpai-commercial-backyard-flocks) на САЩ в последната година от заболяването са засегнати над 50 млн. птици.

Особено тревожни са новините за **прескачането на вируса към бозайници**. В Англия, Шотландия и Уелс са установени случаи при лисици и видри, а в началото на тази година в Перу са намерени почти [600 морски лъва](https://www.cidrap.umn.edu/avian-influenza-bird-flu/peru-confirms-h5n1-avian-flu-marine-mammals-part-southward-spread), които най-вероятно са загинали от *H5N1*. Много притеснително е [откриването](https://www.eurosurveillance.org/content/10.2807/1560-7917.ES.2023.28.3.2300001) на вируса и във ферма за норки в Испания. Горният респираторен тракт на норките е много сходен с човешкия, което създава рискове за рекомбинация и междувидово прескачане към работниците в тези ферми. Вероятно животните са се заразили от храната си, която е включвала птичи субпродукти.

За момента специалистите от СЗО [смятат](https://www.who.int/publications/m/item/virtual-press-conference-on-global-health-issues-transcript---8-february-2023), че **вероятността за инфекции при хора е малка**. Оптимална среда за развитието на вируса са птиците, което налага срещата му с човешки вирус в тях. Едва след рекомбинация между двата генома той придобива възможността да прескочи в хора. Но дори и това не гарантира способността за заразяване от човек на човек – нужни са допълнителни мутации. Въпреки това, поради големия брой случаи, всички малки шансове се натрупват и опасността не трябва да бъде пренебрегвана, както се вижда от случая в Испания, където е установен пренос от една норка към друга.

Все още не е напълно ясно и каква е смъртността от вируса при хора. От случаите, известни до момента, тя е много висока – [56%](https://www.who.int/docs/default-source/wpro---documents/emergency/surveillance/avian-influenza/ai%5F20230203.pdf?sfvrsn=5f006f99%5F110), но това [може да се дължи](https://jamanetwork.com/journals/jamainternalmedicine/fullarticle/409453) и на факта, че хората с по-леки симптоми не са потърсили медицинска помощ и съответно не са диагностицирани и включени в статистиката.

Тъй като учените следят вируса от появата му и са предвидили пандемичния му потенциал, за него **вече има няколко ваксини**. Притеснителното е, че четири от петте ваксини, одобрени в ЕС, се произвеждат в кокоши яйца. Това създава два големи проблема. Първо, не е ясно дали компанията, произвеждаща ваксината си в тъканни култури, ще успее да предостави достатъчно бързо голям брой дози при необходимост. Второ, масовото производство зависи от най-вероятната жертва на вируса, при която смъртността е над 90%. Очаква се компаниите, произвеждащи *mRNA* ваксини за *SARS-CoV-19*, да адаптират технологията и за Инфлуенца, но това ще отнеме време както по технологични, така и по регулаторни причини.

Ако искате да прочетете повече по темата за междувидовото прескачане, горещо препоръчвам книгата [*Spillover: Animal Infections and the Next Human Pandemic*](https://www.goodreads.com/book/show/17573681-spillover) на Дейвид Куамен. Въпреки че е издадена преди *COVID-19*, случаите в нея са интересни и може да се научи много за науката и историята зад редица епидемии.

## Космос

### Ракети и двигатели

След дълга подготовка ***SpaceX*** [**успешно изпита**](https://twitter.com/SpaceX/status/1623790980028829696) **двигателите на бустера *Super Heavy***. Той е в основата на напълно преизползваемата ракета *Starship*, която компанията планира да включи в [програмата „Артемис“](https://www.toest.bg/nauchni-novini-kolonizatsiya-na-kosmosa-i-laboratorno-otgledano-meso/), а в бъдеще – и в колонизацията на Марс. 

Продължителността на теста е била с [пълната предвидена дължина](https://twitter.com/SpaceX/status/1623793079122817024), като според [информация](https://twitter.com/elonmusk/status/1623793909959901184) от Илън Мъск един от двигателите е изключен от инженерите, а друг е отказал по време на работа. Той обаче смята, че останалите работещи двигатели са достатъчни за достигане на орбита. Това е голяма стъпка за проекта, тъй като дава зелена светлина за изпитанията на ракетата. Следващото най-вероятно ще е [орбитален тест](https://twitter.com/elonmusk/status/1624898503267983360).

Интересно за *Super Heavy* е, че използва 33 двигателя за задвижването си. В повечето случаи проектантите се спират на по-малък брой по-големи двигатели, тъй като това намалява вероятността за проблем в някой от тях и значително опростява ракетата. 

Изключение е замислената като отговор на лунната програма „Аполо“ [съветска ракета Н-1](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D-1), чиято първа степен има 30 двигателя, работещи с керосин и течен кислород. Програмата е обречена заради политически интриги и неразбирателство между главните проектанти и след четири неуспешни изстрелвания, водещи до катастрофални експлозии, е прекратена заедно с амбициите на СССР да спечелят лунната надпревара.

Главоболия имат и наследниците им от „Роскосмос“ – един от товарните апарати **„Прогрес МС-21“**, в момента скачен към Международната космическа станция, **е загубил налягане в охладителната си система**. В изявленията на руската агенция и [НАСА](https://blogs.nasa.gov/spacestation/2023/02/11/international-space-station-operations-update-crew-continues-normal-activities/) се казва, че няма опасност за седемте космонавти в станцията, като температурата и налягането в обитаемия отсек са нормални. Все още не е ясно на какво се дължи тази авария, но двете агенции разследват случая. Товарният апарат вече е напълнен с отпадъци и по график ще напусне МКС на 18 февруари и ще изгори в атмосферата над Тихия океан. 

Това е вторият сходен случай с руски апарат. В края на миналата година „Союз МС-22“, с който на станцията пристигнаха двама руски и един американски космонавт, също загуби охлаждането си, като официално обявената причина беше удар от микрометеорит. Това наложи удължаването на престоя на екипажа, който ще изчака изстрелването на „Союз МС-23“ без пътници, а повреденият „Союз МС-22“ ще бъде разкачен в безпилотен режим и оставен да изгори в атмосферата.

Въпреки че все още няма информация за инцидента с „Прогрес МС-21“, вероятността за втори аналогичен удар от микрометеорит в рамките на няколко месеца е малка. Това повдига редица въпроси относно причината за повредата в „Союз МС-22“ и състоянието на руската космическа програма.

### Пръстен вместо луна

Пръстените около небесните тела са една от впечатляващите гледки, които Космосът ни предоставя. До момента се смяташе, че процесът на образуването им е добре проучен, но ново откритие в периферията на Слънчевата система може да промени това. 

Планетата джудже Куауар е с диаметър около 1000 км и се намира в [пояса на Кайпер](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%8F%D1%81%5F%D0%BD%D0%B0%5F%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D0%BF%D0%B5%D1%80) – зона след орбитата на Нептун със сравнително ниска плътност и дом на множество подобни малки обекти, най-големият от които е Плутон. След откриването ѝ през 2002 г. астрономите установяват, че има естествен спътник, наречен Уейуот, а вече е [известно](https://www.nature.com/articles/s41586-022-05629-6), че има и система от пръстени. Те са прекалено малки и бледи, което прави директното им наблюдение невъзможно.

За откритието учените са използвали най-големия оптичен телескоп [*Gran Telescopio Canarias*](https://en.wikipedia.org/wiki/Gran%5FTelescopio%5FCanarias), намиращ се на остров Палма. С помощта на математически модел те са предвидили преминаването на планетата пред далечна звезда, т.нар. окултация. По време на наблюдението с телескопа, яркостта на звездата е намаляла преди и след преминаването на планетата на равни интервали. Наблюдението е направено неколкократно с няколко звезди. Най-вероятното обяснение за такива симетрични окултации е наличието на пръстен около планетата.

Учудващо е, че според получените данни пръстенът е разположен на разстояние 7,4 радиуса от планетата, което е два пъти над [границата на Рош](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%5F%D0%BD%D0%B0%5F%D0%A0%D0%BE%D1%88). Това е пределът, след който приливните сили от гравитацията на по-голямото тяло може да разкъсат малки тела в орбитата му. Според научните разбирания и симулации в момента, пръстените извън зоната на този ефект за кратко време започват да агрегират в луни. 

Възможни са различни хипотези за обяснението на това наблюдение, но учените проучват комбинация от няколко фактора. Планетата може да има неравномерна форма и като следствие от това нейното гравитационно поле да се променя при въртенето ѝ – ефект, който би попречил на образуването на обекти на по-далечно разстояние. Пръстенът пък се намира в [орбитален резонанс](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%5F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81) с отношение 1:3 с въртенето на планетата, което означава, че частиците в пръстена правят една орбита около планетата, докато в същото време тя се завърта три пъти около оста си, оказвайки им периодично гравитационно влияние. 

Според авторите това може да помага за задържането на пръстена и да пречи на образуването на втора луна. Сходен орбитален резонанс имат и пръстените на планетите джуджета Харикло и Хаумея, но при тях те се намират в границата на Рош.

Това откритие е интересно, защото показва, че дори за добре приети идеи с история от над 150 години, може да бъдат открити изключения, вълнуващи научните среди.

##### Заглавно изображение: Микроскопска снимка на епителни клетки, 100х увеличение. Източник: [Berkshire Community College Bioscience Image Library / Flickr](https://www.flickr.com/photos/146824358@N03/40230840420/)

---

*Веднъж-дваж месечно* [*Михаил Ангелов*](https://www.toest.bg/author/m-angelov/) *– биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните скорошни новини от различни сфери на науката и обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.*