> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Научни новини: Нобелови награди 2026 - URL: https://www.toest.bg/nauchni-novini-nobelovi-nagradi-2026/ - Published: 2026-10-15T11:30:02.000Z - Updated: 2026-10-15T11:30:02.000Z - Description: Многократно сме казвали, че научните новини са по-добрите новини. И тази година Михаил Ангелов ни разказва за отличените с Нобелови награди. Включили сме и картинки за най-любознателните. Въобще, наука да искаш! - Author: Михаил Ангелов - Tags: Научни новини, Нобелови награди, медицина, химия, физика ### Медицина и физиология ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/data-src-image-b013632c-d07a-42ab-a0db-fbbd0a441e97.jpeg) Наградата в категория „Медицина и физиология“ е присъдена на Карл Дайзерот, Питър Хегеман и Георг Нагел за техните открития, свързани със светлиннозависимите йонни канали и оптогенетиката. Тези открития позволяват с помощта на светлина да се контролират конкретни нервни клетки и откриват нови възможности за изследване и бъдещо лечение на заболявания като паркинсон, епилепсия и загуба на зрение. Илюстрация: Niklas Elmehed © Nobel Prize Outreach **Историята започва с едно подвижно** [**едноклетъчно водорасло**](https://en.wikipedia.org/wiki/Chlamydomonas%5Freinhardtii), което има свойството да се насочва към светлината с помощта на двете си камшичета. Малките същества имат своеобразно „око“ (червеникаво петно на повърхността си), съдържащо ретинал – молекула, която може да улови енергията на светлината и да я превърне в химическа. Освен че са симпатични, едноклетъчните водорасли впечатляват с изключително бързата си реакция – електрическите импулси, които се генерират при осветяване на окото им, се отчитат само след половин милисекунда. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/POP_Fig_2.jpg) Илюстрация © The Nobel Committee for Physiology or Medicine / Mattias Karlén Това е изненада за Питър Хегеман, защото според разбирането към началото на 80-те години на миналия век процесът на обработка на тези импулси е по-бавен. Например в човешките очи светлината задейства сложна верига от различни молекули. Те си предават сигнала, докато след около 10 милисекунди той стигне до протеин, който може да образува специален отвор в клетъчната стена, т.нар. [йонен канал](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%5F%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB). Специфичното е, че през него могат да преминат заредени частици (йони), предавайки малък електричен заряд на клетката. Това ѝ дава сигнал да се активира – така например работят невроните и мускулните клетки. Хипотезата на Хегеман е, че най-вероятно активирането на йонните канали е следствие на по-прост процес, при който няма междинни стъпки, а каналите се контролират директно от светлината. За съжаление, към онзи момент са познати различни видове йонни канали, но не и контролирани от светлина, поради което идеята не бива приета. Хегеман не се отказва, но за следващата стъпка трябва да изчака няколко години, когато японски екип публикува генома на водораслото. С помощта на колегите си **измежду всички гени той открива два, за които е много вероятно да кодират фоточувствителни протеини**. За да потвърди, че това са търсените гени, Хегеман се свързва с Георг Нагел (с когото впоследствие ще сподели и Нобеловата награда), който има опит в изучаването на сходни протеини и разкриването на тяхната функция. Експерименталната система, използвана от Нагел, са яйца от [обикновената ноктеста жаба](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%5F%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%5F%D0%B6%D0%B0%D0%B1%D0%B0) *(Xenopus laevis)*. Ако в тях бъде вмъкната кодиращата последователност на някой ген, те могат да произведат неговия протеин, намножавайки го в лесна за наблюдение клетка. Когато бъдат внесени в яйцата, новите протеини се откриват по тънката им мембрана. След редица експерименти **предположението на Хегеман се доказва – открити са нов вид** [**йонни канали**](https://en.wikipedia.org/wiki/Light-gated%5Fion%5Fchannel)**, които обикновено са затворени, но когато бъдат осветени, се отварят.** ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/POP_Fig_3_ENG_01.jpg) Илюстрация © The Nobel Committee for Physiology or Medicine / Mattias Karlén Експериментът е повторен и в клетки от бозайници (човек и хамстер), които също стават светлочувствителни. Двата протеина получават имената [*channelrhodopsin*](https://en.wikipedia.org/wiki/Channelrhodopsin) *1* и *2* *(ChR1* и *2*), като първият се активира от зелена светлина, а вторият е по-чувствителен към синя. Те се различават и по типа йони, които пропускат – *ChR1* е селективен към протони *(H+)*, а *ChR2* пропуска всякакви положително заредени йони и при осветяването си генерира пик, след което поддържа по-нисък, но стабилен сигнал, ако светлината се задържи. **Публикацията на Нагел и Хегеман заинтригува Дайзерот**, чийто екип се фокусира именно върху търсенето на начини за активиране на невронни клетки. След като получават копие от *ChR2* от Нагел, Дайзерот и колегите му го вмъкват в неврони от плъх, които отглеждат като клетъчна култура. Въпреки първоначалните тревоги, че въвеждането на ген от водорасло в чувствителните нервни клетки ще наруши нормалната им работа, учените са приятно изненадани – след намесата няма видима вреда. Клетките не само се развиват нормално, но и придобиват нова способност: **ако се осветят от синя светлина, те се активират, предавайки сигнала към съседните неврони**. Този пробив поставя основата на ново научно поле, за чието съществуване се спекулира от Франсис Крик още в края на 70-те години на миналия век и което Дайзерот нарича [оптогенетика](https://en.wikipedia.org/wiki/Optogenetics). ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/POP_Fig_4_ENG_01.jpg) Илюстрация © The Nobel Committee for Physiology or Medicine / Mattias Karlén **Светлинното активиране на неврони бързо се прехвърля от клетъчни култури към животни.** Един от първите успешни експерименти на Дайзерот е стимулацията на невронни клетки в мозъка на мишки чрез тънка оптична нишка, прокарана през дупка в черепа им. *ChR2* е вмъкнат в невронни клетки, специфични за двигателната кора на мозъка (частта, отговорна за движение), което дава възможност на учените да мърдат мустачките на мишката с помощта на син лазер. Системата е използвана и за потвърждаване на функцията на нов вид мозъчни клетки, за които се подозира, че контролират състоянието на будност. След като учените ги модифицират и ги вмъкват обратно в мишки, с помощта на светлина мишките могат да бъдат събудени по команда и така се потвърждава очакваната роля на клетките. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/POP_Fig_5_ENG_01.jpg) Илюстрация © The Nobel Committee for Physiology or Medicine / Mattias Karlén Още по-впечатляващо е активирането на специфичен отпечатък върху невроните, появяващ се след създаване на спомен – т.нар. [енграма](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0). За целта първо мишките са изложени на среда, в която изпитват страх, като се отбелязват невроните, активни по това време. При светлинно активиране на тези неврони, дори и в спокойна среда, мишките дават същия стресов отговор. **Експериментът е повторен при променени условия, като се създава „фалшив спомен“.** Стресовите неврони се активират изкуствено в спокойна среда, след което при поставяне на животните в същата ситуация, те се страхуват, без да има причина. В следващите години технологията се развива значително. Открити са нови протеини, които реагират при други цветове на светлината, давайки **възможност за подаване на няколко сигнала едновременно**. Това разширява значително възможността за изследване на мозъка и позволява да се определят специализациите на отделните невронни клетки и да се разплитат сложните взаимовръзки между тях. Така са открити невронни групи, които отговарят за усещането на болка, различни социални поведения, жажда, глад и регулация на сложни функции като циркаден ритъм и вдигането на температура при задействане на имунната система. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/ADV_FIG_4-02.jpg) Илюстрация © The Nobel Committee for Physiology or Medicine / Mattias Karlén Освен разкритите възможности за фундаменталната наука, **оптогенетиката има потенциал и за медицината**. Като се използват знанията от изследвания върху различни психологични и неврологични заболявания, като депресия, тревожност, шизофрения, алцхаймер и паркинсон, е възможно в бъдеще да се създадат устройства, които да регулират невроните, отговорни за заболяването, с идеята да се намалят симптомите. Надежда има и за подобряване на кохлеарните импланти, които в момента използват електрически сигнали, за да стимулират звуковите нерви. Ако това може да се прави със светлина, активирането на нервните клетки ще бъде много по-прецизно. В момента се провеждат и клинични изпитвания за терапия на слепи пациенти, като вече има [положителни резултати](https://www.nature.com/articles/s41591-021-01351-4) с частично връщане на зрението. ### Физика ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/1-3_2-6ac4a1768f9cf-scaled.jpg) Наградата в категория „Физика“ е присъдена на Франсис Халзен за решаващия му принос към Обсерваторията за неутрино IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход. Това откритие позволява на учените да използват неутриното като нов начин да наблюдават Вселената и да проследяват някои от най-мощните и далечни космически явления. Илюстрация: Niklas Elmehed © Nobel Prize Outreach [Неутриното](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE) е изключително интересна елементарна частица, която през повечето време лети през пространството със скорост, близка до тази на светлината. То няма електричен заряд, а масата му е пренебрежима, което му дава **възможност да преминава през всички препятствия по пътя си, откъдето идва и прозвището му „призрачна частица“**, популяризирано от Айзък Азимов. Естествените му източници са различни видове радиоактивен разпад и ядрени реакции, като протичащите в звездите или при експлозии на свръхнови, но може да се генерира също в ядрените реактори и в ускорителите на частици. Призрачните свойства правят частиците неутрино изключително трудни за изучаване, въпреки че са сред най-разпространените във Вселената – всяка секунда през нокътя на малкия ви пръст преминават около 65 милиарда неутрино, идващи от Слънцето. Но именно защото не взаимодействат с материята, са интересни за учените – тяхната траектория и заряд остават на практика непроменени от момента на напускане на източника си и могат да дадат информация за него. **Частицата е „видяна“ за първи път през 1956 г.** благодарение на напредъка в развитието на атомната енергетика, а малко по-късно е засечено и първото неутрино, излъчено от Слънцето. Но учените срещат проблем – засечените частици са много по-малко от теоретично очакваните. Подсказка защо това е така, идва през 1962 г., когато е открит нов тип неутрино (мюон неутрино), а пълният отговор е разкрит почти 40 години по-късно, когато през 2000 г., е открит и третият тип – тау неутрино. Междувременно е установено също, че частиците могат да сменят типа си по време на необезпокояваното си пътешествие – например един път са мюон, друг път са тау неутрино. През годините има различни предложения за **най-добрия метод за „лов“ на неутрино**. Някои физици предлагат използването на големи водни басейни – когато неутрино се сблъска с атомно ядро, се образува заредена частица, която продължава в първоначалната посока на движение, но отделя светлина благодарение на [ефекта на Черенков](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%5F%D0%BD%D0%B0%5F%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2). Това би позволило да се види пътят на неутриното, но и да се определи откъде е дошло. Друга идея е използването на радиоантени, които да „слушат“ за тези сблъсъци, но вместо вода средата да е антарктическият лед. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig_fy_26_3x2-1.jpg) Илюстрация © Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences Тук идва приносът на Халзен: той предлага двете идеи да се комбинират, като се използват **фоточувствителни детектори, които да се поставят в дебелия лед на Южния полюс**. Идеята му има редица силни страни. На Антарктида вече се води изследователска дейност, дебелият лед е стабилен материал, който е тъмен след определена дълбочина и за разлика от океаните няма обитатели, които да пречат на оборудването. Известен недостатък е трудният достъп, който е възможен само през краткото антарктическо лято. Така започва работа по пилотна обсерватория, наречена [*AMANDA*](https://en.wikipedia.org/wiki/Antarctic%5FMuon%5FAnd%5FNeutrino%5FDetector%5FArray). В началото изследователите срещат пречка – в леда има малки мехурчета, които разпръскват светлината от частиците и маскират посоката им. Това кара учените да поставят сензорите по-дълбоко. След **преминаването на 1400 метра попадат на изключително чист и хомогенен лед**, в който проблясъците могат да пропътуват над 300 метра, преди да угаснат, а това е доста по-далеч от очакваното. Въпреки че обсерваторията работи добре, размерът ѝ се оказва недостатъчен за улавяне на неутрино с много голям заряд, идващи от далечни космически обекти. Потвърждението, че технологията работи, дава зелена светлина за започване на работа по следващата обсерватория. Мащабът на наследника, наречен [*IceCube*](https://en.wikipedia.org/wiki/IceCube%5FNeutrino%5FObservatory), е наистина впечатляващ – **детекторът е с обем от 1 кубичен километър**, в който на дълбочина между 1450 и 2450 метра са поставени 5160 сензора. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig2_fy_pop_en_26_copy.jpg) Илюстрация © Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences **Обсерваторията бързо дава резултат, засичайки частици, които идват от Дълбокия космос.** През 2013 г. са засечени 37 неутрино с такъв произход, като три от тях носят изключително висока енергия и са наречени [Бърт, Ърни и Голямото пиле](https://heasarc.gsfc.nasa.gov/docs/objects/heapow/archive/transients/big3%5Ficecube.html) (на героите от „Улица Сезам“). Четири години по-късно е уловено неутрино, което е проследено до източника си – [блазара](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80) *TXS 0506+056*, който се намира на 3,7 млрд. светлинни години в посока съзвездието Орион. Други две частици пък идват от разкъсването на звезда от черна дупка. А през 2022 г. има новини за открит източник на неутрино в сърцевината на галактиката [*Messier 77*](https://en.wikipedia.org/wiki/Messier%5F77), което дава нова информация за процесите, протичащи в [активните галактически ядра](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%5F%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%5F%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE). ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig3_fy_pop_en_26_copy.jpg) Илюстрации © Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences Работата на обсерваторията продължава и в последните три години са добавени още 600 детектора. Макар че резултатите са добри, **Халзен не спира да мечтае и да се надява, че ще бъдат направени още по-вълнуващи открития**, които дори могат да бъдат извън очакваното според [стандартния модел](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%5F%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB). Когато получава новината за наградата, Халзен вече работи по предложение за нов проект и шеговито отбелязва: „Надявам се, че Нобелът ще помогне да го одобрят.“ ### Химия ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/data-src-image-b40cf237-aa69-4846-b937-1d99e6901fc1.jpeg) Наградата в категория „Химия“ е присъдена на Анри Каган и Кенсо Соай за откриването на нелинейните ефекти и автокатализата при асиметричния органичен синтез. Тези открития помагат за създаването на молекули с точно определена структура – от изключителна важност за производството на лекарства, при които различните огледални форми на една молекула могат да имат различно действие. Илюстрация: Niklas Elmehed © Nobel Prize Outreach **От някои химични реакции се получават две почти идентични молекули, които са огледални една на друга.** Сред първите учени, обърнали внимание на феномена, е Луи Пастьор, който дочува от колеги, че понякога [винената киселина](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%5F%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0) изкривява поляризираната светлина, а понякога – не. Той се захваща да направи кристали от киселината и наблюдавайки ги под микроскоп, установява, че те имат два огледални варианта, които, ако бъдат разделени и разтворени поотделно, наистина могат да насочат светлината или наляво, или надясно. А когато двете се смесят, светлината не променя посоката си. Веществата, които имат такава способност, биват наречени [хирални](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%5F%28%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%29), а отделните им форми – [енантиомери](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80). ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig_ke_26_3x2-scaled.jpg) Илюстрация ©Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences Пастьор прави и следващото интересно откритие: бактериите могат да разграждат дясновъртящата винена киселина в гроздето, но изобщо не проявяват интерес към другата форма. Това подсказва, че живите организми имат способността да различават двата варианта. **По някаква причина животът на планетата се е развил по хомохирален начин – с използване само на едната форма на веществата.** Например аминокиселините, които изграждат белтъците, винаги са лявовъртящи, а захарите – дясновъртящи. Естественият въпрос е „Защо?“. **Какво и как се е случило в зачатъка на живота, което да зададе едната или другата посока?** Загадката е голяма, тъй като обикновено от химичните реакции се получават равни количества от двата хирални продукта. Тоест ако се опитаме да синтезираме винена киселина в лабораторията, крайният продукт няма да върти поляризираната светлина, защото ще е равна смес от двете форми. По някакъв неясен начин в гроздето се получава само дясна форма. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig2_ke_en_26_copy-srgb.jpg) Илюстрация ©Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences Един от първите пробиви по пътя към разгадаването на мистерията идва след откриването на първата [асиметрична реакция](https://en.wikipedia.org/wiki/Enantioselective%5Fsynthesis) (при която единият енантиомер се натрупва с предимство) с помощта на хирален катализатор. Неговата хиралност насочва реакцията към едната посока. Ефектът е минимален, но **възможността за промяна на съотношението между двата енантиомера дава надежда на учените, че това има как да стане и в лабораториите, а не е някаква тайна, известна само на живите организми**. С времето асиметричният синтез е подобрен, като дава много по-добър добив от желаната форма (дясна или лява), което донася и Нобелови награди за химия на учените, поставили основите през 2001 и 2021 г. Работата на Каган е продължение на тяхната – получаването на възможно най-чисти молекули. Това е от особена важност при производството на медикаменти, защото **понякога едната форма на веществата не е просто неактивна, а е вредна за организма**. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig3_ke_en_26_copy-srgb.jpg) Илюстрация ©Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences По това време учените мислят, че съотношението на двете версии на катализатора ще се предаде директно на продуктите от реакцията – хипотеза, която Каган поставя под съмнение, и той прави ново предположение. То се базира на факта, че катализаторите, които се използват в тези реакции, съдържат два компонента – метален атом, който е „двигателят“, и хирална молекула, която задава посоката. Идеята на Каган е, че към един метален атом могат да се прикрепят поне две хирални молекули и така се получават три версии на катализатора – ляво–ляво, ляво–дясно и дясно–дясно. Докато двата еднопосочни катализатора дават очакваната молекула, съответно лява или дясна, смесеният не само че не работи на случаен принцип (да дава ту лява, ту дясна), а въобще не работи. Това означава, че ако се започне със 75% десен и 25% ляв катализатор, то ефективното съотношение е всъщност 90% към 10%, тъй като смесеният не работи. **Този феномен се нарича** [**нелинеен ефект**](https://en.wikipedia.org/wiki/Non-linear%5Feffects)**.** ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/fig4_ke_en_26_copy-srgb.jpg) Илюстрация ©Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences Соай задава следващия голям въпрос: **възможно ли е да има асиметрична реакция, която сама да произвежда своя катализатор**? След няколко години работа отговорът е положителен. Като се започва с около 2% повече от единия енантиомер на едно вещество, след няколко реакции то се концентрира до 87%. Постигната е първата автокаталитична асиметрична реакция. Успехът не спира Соай, който си поставя още по-амбициозна цел: да постигне пълната хомохиралност, която се наблюдава в природата. Това става след още 8 години – започва се с много малък превес на едната форма, а крайният продукт е съставен почти само от нея. Ако реакцията се остави на случайността, то крайният продукт е този, който е успял да вземе минимална преднина в началото. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/10/195541-large-2x.jpg) Илюстрация ©Johan Jarnestad / The Royal Swedish Academy of Sciences Макар и изцяло синтетична, [реакцията на Соай](https://en.wikipedia.org/wiki/Soai%5Freaction) дава надежда на учените, че разкриването на тайната на хомохиралността при живите организми е възможна. Откритията на Каган и Соай имат голяма практическа важност, защото **позволяват синтеза на изключително чисти медикаменти**, пестициди и други вещества, които се прилагат върху живи организми. Нобелът е признание и за предаването на знания в науката, давайки възможност експерименталната нишка да се проследи до един от пионерите на биологията – бележития Луи Пастьор. --- *Веднъж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните* [*скорошни новини от различни сфери на науката*](https://www.toest.bg/tag/science-news/) *и обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.*