> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Научни новини: Лунни мисии, комети и климатични промени
- URL: https://www.toest.bg/nauchni-novini-lunni-misii-kometi-i-klimatichni-promeni/
- Published: 2026-03-27T11:15:34.000Z
- Updated: 2026-03-28T07:43:20.000Z
- Description: Artemis II още не е излетял, междузвездната комета 3I/ATLAS вече си тръгва, а климатът не чака никого – накратко какво се случва горе (и долу) през последните седмици. Научни новини от Михаил Ангелов.
- Author: Михаил Ангелов
- Tags: Научни новини, космос, климатични промени

### Artemis II все още е на Земята

За съжаление на всички, които се вълнуват от първата мисия с екипаж до Луната от 50 години насам, той **няма да отпътува към спътника ни през март**.

В края на миналия месец, само ден след като започна карантината на екипажа, бе установен проблем с изпомпването на хелий към горната степен на ракетата. Тъй като този газ е от съществена важност за функционирането на космическия апарат (използва се за нагнетяване на течното гориво, продухване на горивните линии и други помощни задачи), беше ясно, че стартът ще се отложи, докато се разбере къде е проблемът. Това наложи ракетата да се премести обратно в хангара.

За да се засили напрежението, връщането ѝ също [беше отложено с ден](https://www.nasa.gov/blogs/missions/2026/02/23/nasa-targets-artemis-ii-rollback-on-wednesday/) поради лошото време, което ограничи достъпа до нея. Самото преместване е деликатен процес, отнемащ около 12 часа. В хангара причината за проблема беше установена сравнително бързо – разместване на уплътнение на бързата връзка, през която се подава хелият, е блокирало потока на газа. Все още не е ясно как е станало това, но техниците продължават да се опитват да разберат, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще. Връщането на ракетата в хангара се използва и за работа по други елементи. Бяха подменени батериите на повечето модули, както и уплътнение на линията, захранваща основната степен на ракетата с течен кислород.

След приключването на ремонтните дейности и рутинната поддръжка ракетата премина редица тестове и [вече е на стартовата площадка](https://www.nasa.gov/blogs/missions/2026/03/20/nasas-artemis-ii-rocket-arrives-at-launch-pad-39b/), а карантината на екипажа започна. **Надеждата е полетът да хване** [**следващия прозорец**](https://www.nasa.gov/wp-content/uploads/2026/01/artemis-ii-mission-availability.pdf) **за изстрелване между 1 и 6 април**, в противен случай ще остане за 30 април или по-късно. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/03/data-src-image-fbb76c7b-8d7f-4058-9aa2-a326053e37d4.jpeg)

„Земен изгрев“, заснет от астронавта Уилям Андерс на Apollo 8 – мисия, която е много сходна с Artemis II

Междувременно бяха оповестени промени и в следващите мисии. В [началото на 2023](https://www.nasa.gov/missions/artemis/artemis-iii/) г. идеята беше, след като *Artemis II* прелети успешно покрай Луната, екипажът на *Artemis III* да кацне на нея с модула на *SpaceX* – *Starship HLS (Human Landing System)*. С течение на времето обаче се натрупаха забавяния в графика и те доведоха до сегашната ситуация: нито *SpaceX*, нито *Blue Origin* имат функциониращ апарат, който може да извърши кацането.

Поради това целта на мисията се промени и **през идната година екипажът ще остане в ниска земна орбит**а, където ще изпита най-различни системи, от които ще зависи бъдещото кацане. Едни от най-важните тестове ще са за скачването на [*Orion*](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD%5F%28%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%5F%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%29) и модулите на двете частни компании (или поне един от тях), както при мисията [*Apollo 9*](https://en.wikipedia.org/wiki/Apollo%5F9). Това изглежда и като аналог на приликата между очаквания *Artemis II* и [*Apollo 8*](https://en.wikipedia.org/wiki/Apollo%5F8)*.*

#### С промяната на целта на *Artemis III* кацането на Луната остава за екипажа на *Artemis IV* и се отлага за поне 2028 г.

Заради по-амбициозните цели на програмата ***Artemis* има по-сложна организация, отколкото *Apollo***. Вместо всички нужни модули да се изстрелят заедно от една ракета, е необходима координация между няколко организации. Космическият апарат *Orion* заедно с екипажа се изстрелва към Луната с ракетата *SLS (Space Launch System)*, а след като влезе в лунна орбита, се скачва с модула за приземяване (*HLS*, произведен от *SpaceX* или *Blue Origin*), който е изведен дотам с ракета на съответната компания. Това дава възможност за преизползване на част от модулите и за създаване на инфраструктура за редовни мисии до бъдещи лунни бази.

### Да кажем чао на *3I/ATLAS*

В средата на месеца едва третата засечена комета, посетила ни от Дълбокия космос, премина покрай Юпитер. Това най-вероятно ще бъде последното по-интересно събитие с нея по пътя ѝ през нашата Слънчева система. То беше предвидено още при първоначалното определяне на курса на кометата и предизвиква интересни хипотези поради по-особената ѝ траектория.

*3I/ATLAS* прелита почти по ръба на [Сферата на Хил](https://en.wikipedia.org/wiki/Hill%5Fsphere) на Юпитер, определяща разстоянието, в което гравитацията на планетата има по-силно влияние от тази на Слънцето и може да се използва за промени в орбитата на прелитащ обект. Такива [гравитационни маньоври](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%5F%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%80) се правят рутинно при изстрелването на апарати в Космоса, защото спестяват част от горивото в резервоарите. В края на миналата година Ави Лоуб [изказа мнение](https://avi-loeb.medium.com/a-remarkable-new-anomaly-of-3i-atlas-420065c2cddf), че това може би не е случайно и мястото е много подходящо за отделяне на малки апарати (сонди) около Юпитер, ако приемем, че кометата е корабът майка. Хипотезата не звучи много правдоподобно поради изключително високата скорост на *3I/ATLAS* – ако изключим научната фантастика, към момента не е познат начин кометата да се забави достатъчно, така че тези евентуални сонди да бъдат вмъкнати в орбита около планетата.

По-интригуващо би било, ако сондите не влязат в орбита, а „засеят“ обекти в Слънчевата система (например луните на Юпитер) с извънземни форми на живот. За това е нужно те да бъдат позиционирани по орбитата на избраните тела, след което да се приземят чрез [*lithobraking*](https://en.wikipedia.org/wiki/Lithobraking) (спиране чрез удар). Възможността за това се подкрепя от [скорошен експеримент](https://academic.oup.com/pnasnexus/article/5/3/pgag018/8503064), който показва, че някои бактерии могат да издържат на симулиран удар от метеорит.

#### В крайна сметка, колкото и да е вълнуваща идеята обектът да е продукт на извънземен разум, към момента нищо не го предполага. Дори самият Лоуб [свали вероятността](https://avi-loeb.medium.com/q-a-about-3i-atlas-a-week-before-its-closest-approach-to-jupiter-2d41a2bcccfd) на 3 от 10 по своята скала.

Кометата ще остане в Слънчевата система още около 150 години, но скоро ще е прекалено далеч, за да може да бъде наблюдавана дори с най-мощните ни телескопи. Ето защо **е време да се сбогуваме с този далечен пътник**, който плени въображението ни, макар и за кратко.

И все пак, въпреки че ни напуска, ще продължим да научаваме още много нови неща за кометата. По време на преминаването ѝ през централната част на Слънчевата система бяха натрупани големи количества данни от множество обсерватории и апарати, които тепърва ще бъдат анализирани. **Сред последните открития, базирани на такива данни, е необичайният състав на кометата**, представен в две публикации.

Единият набор данни е събран от [*ALMA*](https://en.wikipedia.org/wiki/Atacama%5FLarge%5FMillimeter%5FArray) – международна обсерватория, която се намира в Чилийските Анди, на височина 5000 метра. Мястото е избрано поради своята височина и ниска влажност. Интересното е, че за разлика от класическите радиотелескопи с една голяма антена, *ALMA* представлява масив от 66 антени, които приемат вълни с дължина между радиовълните и инфрачервената светлина. Това дава възможност за наблюдаване на студен газ, прах и органични молекули. Другите данни са получени с помощта на космическата обсерватория [„Джеймс Уеб“](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81%5F%D0%A3%D0%B5%D0%B1%5F%28%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%29) *(JWST)*.

От *ALMA* разбираме, че **кометата има особено високо съдържание на метанол** – повече от почти всички познати комети, които обикалят около Слънцето. Нехарактерно високо е и съотношението между съдържанието на въглероден диоксид и вода. Според една от [хипотезите](https://arxiv.org/abs/2508.18209) на авторите това може да се обясни с възрастта на кометата и дългия ѝ път през междузвездното пространство. 

Ако се приеме, че тя се е формирала като „стандартна“ комета, съдържаща предимно вода и сравнително малко въглероден диоксид, през милиардите години полет е била изложена на космическата радиация, вследствие на което повечето вода се е изпарила и съотношението между двете вещества се е обърнало. 

Друга възможност е кометата да се е образувала в регион с особено висока концентрация на въглероден диоксид. Една от хипотезите е, че такъв регион е [дебелият диск на Млечния път](https://en.wikipedia.org/wiki/Thick%5Fdisk) – място, което е останало като своеобразен отпечатък от формирането на галактиката и съдържа предимно стари звезди.

[Анализът](https://arxiv.org/abs/2603.06911) на *JWST* разглежда съдържанието на по-тежките изотопи на водород и въглерод. Сходно с метанола, те са неочаквано високи в сравнение с тези при обичайно срещаните комети и близките междузвездни облаци и протопланетарни дискове. Авторите отбелязват, че това е характерно за **образуване на комета при изключително ниска температура** – под 30 келвина (-243 градуса по Целзий), което предполага, че е станало в ранната история на Млечния път, **преди около 10–12 млрд. години**.

Тези данни допълват знанията ни от какво е изградена кометата, което подсказва на учените откъде идва, как и кога се е формирала. Ясно е, че няма да получим конкретен отговор за произхода на странния далечен гост, но със сигурност учените ще се опитат да извлекат възможно най-много информация от неговото посещение. Надеждата е, че с увеличаващия се брой космически обсерватории ще започнем да засичаме по-често такива комети и да събираме данни за далечните участъци на нашата галактика.

### Климатът се променя по-бързо

Напълно очаквано, глобалният климат продължава да се променя. Макар и към момента да не е напълно ясно как ще се развие годината, тя предвещава да е динамична.

[Някои последни данни показват](https://iri.columbia.edu/our-expertise/climate/forecasts/enso/current/), че Ла Ниня (студената фаза на [Южното колебание](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%5F%D0%9D%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE)) отслабва и през следващите един-два месеца се очакват неутрални условия. След това **вероятността за развитие на топла фаза – Ел Ниньо, се повишава значително – до 70–80%**. Това са високи проценти, но трябва да се отбележи, че поради по-слабия интензитет на колебанието през пролетта точността на климатичните модели намалява. По тази причина към момента не е ясно дали Ел Ниньо ще бъде изключително силен, или не, поради което [някои](https://www.theweathernetwork.com/en/news/weather/forecasts/are-we-on-the-cusp-of-a-super-el-nino-heres-how-strong-it-may-grow) [заглавия](https://euobserver.com/207554/el-nino-is-coming-meteorologists-say-super-version-is-possible/) от последните дни изглеждат по-скоро сензационно.

Но дори и без „супер“ Ел Ниньо затоплянето на планетата се ускорява. В зависимост от източника данните варират от [0,27](https://essd.copernicus.org/articles/17/2641/2025/) до [0,35°C](https://agupubs.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1029/2025GL118804) за десетилетие на фона на 0,20℃ през 70-те години на миналия век. Авторите на прогнозата с по-високата стойност отбелязват, че в техния анализ има компенсация на естествени явления, като изригвания на вулкани и силното затопляне през 2023 и 2024 г. вследствие на Ел Ниньо. Най-вероятно истината е някъде по средата, което не променя факта, че **между учените има консенсус – температурата се покачва по-бързо**.

Разбира се, **това не става равномерно и промените не са еднозначни**. Пример е времето в САЩ през последните няколко месеца. В западните щати в момента се поставят [температурни рекорди](https://www.nesdis.noaa.gov/news/noaas-goes-west-watches-record-heat-wave), като в някои райони около границата с Мексико (Лос Анджелис, Лас Вегас, Финикс) жителите бяха предупредени по възможност да останат по домовете си, а ако им се налага да излизат, да пият повече вода. 

#### Същевременно само преди два месеца в източната част на страната имаше нехарактерно студено време, донесло сняг в южни щати като Тексас и Флорида и [причинило смъртта на поне 50 души](https://en.wikipedia.org/wiki/January%E2%80%93February%5F2026%5FNorth%5FAmerican%5Fcold%5Fwave#United%5FStates%5F2).

Ситуацията в Европа е по-умерена, но все пак има известни отклонения от очакваните средни температури и с [нарушаването на полярния вихър](https://www.toest.bg/nauchni-novini-klimatichni-izmeneniya-fotosinteza/) е възможно да се повтори студеният период от пролетта на миналата година, който се оказа пагубен за овощните насаждения и доведе до изключително ниски реколти.

Глобалната климатична система е изключително сложна и както се вижда, реагира различно. Това се подчертава и от повечето климатолози – в глобален мащаб температурите се покачват, но следствието от това понякога е по-студено или дъждовно време. С по-бързото затопляне на Арктика и нарушаването на полярния вихър глобалните въздушни потоци вече се променят. Очакваният резултат е замяната на плавните преходи между сезоните, познати от миналия век, с по-резки смени на времето.

#### Състоянието на глобалния лед също е динамично и картината на двата полюса не е еднаква

Антарктическата ледена покривка се измерва на Южния полюс през лятото, когато достига минимума си. Добрата новина е, че **тази година тя е много по-близо до обичайната си средна площ**, отколкото през изминалите четири години. Това обаче се дължи не на устойчиво подобрение, а по-скоро на аномалия. През по-голямата част от годината ледената покривка е близо до минимума на средните дневни стойности, но благодарение на появата на силни ветрове през януари и февруари топенето на леда се забавя, което помага за натрупването на по-голямата площ в момента на годишното измерване. Учените също [отбелязват](https://nsidc.org/news-analyses/news-stories/antarctic-sea-ice-extent-arrives-near-average-minimum), че топенето ще продължи през южната есен, така че не е изключено ледената покривка да намалее още.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/03/data-src-image-9cbd83ae-53ea-41be-8b44-7f4ba1e81ce7.png)

*Площ на ледената покривка (над 15% лед) на Южния полюс към 22 март 2026 г. Данни: NSIDC Sea Ice Index v4*

#### Уви, северната ледена шапка не е в толкова добро състояние. 

Към момента площта на арктическия лед е сред трите най-малки от началото на измерванията през 1978 г. в зависимост от източника на данните. С наближаването на края на зимата е слабо вероятно да има подобрение, което означава, че дори и да се натрупа допълнителен лед, той ще е сравнително тънък и ще се разтопи по-бързо през лятото. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/03/data-src-image-248c47f6-967b-4f35-9f69-373ce2d9f0f9.png)

*Площ на ледената покривка (над 15% лед) на Северния полюс към 22 март 2026\. Данни: NSIDC Sea Ice Index v4*

Неприятни новини дойдоха и от **развенчаването на хипотезата, според която една от малкото положителни последици от топенето на антарктическия лед е освобождаването на желязо** във водата около него. Южният океан изглежда негостоприемен, но всъщност в него има голямо количество фитопланктон, чийто растеж е ограничен именно от липсата на желязо. Поради това всеки нов източник е добре дошъл за микроорганизмите – било то довят вулканичен прах, топене на лед или подводни източници, като [хидротермални комини](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%5F%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD). С достатъчно желязо фитопланктонът може да увеличи драстично популацията си, което означава поглъщане на голямо количество въглероден диоксид.

[Ново изследване](https://www.nature.com/articles/s43247-026-03264-x) показва, че всъщност отделеното количество желязо е няколко пъти по-малко, отколкото се предполагаше до момента. Оказва се, че **повечето желязо всъщност идва от дълбоките океански води и от отмиване на седименти**, а едва 10% се освобождават от леда. Хипотезата на учените е, че благодарение на образуването на течен слой между леда и скалите под него, железните оксиди преминават по-лесно във водата и така могат да бъдат отмити от вода, която навлиза през пукнатини в леда.

Вероятно подхранването на фитопланктона нямаше да компенсира топенето на леда, но все пак идеята за това даваше известна утеха. За съжаление, към момента е почти сигурно, че ще подминем заложената в [Парижкото споразумение](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%BE%5F%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%5F%282015%29) цел за ограничаване на затоплянето в рамките на века до 1,5°C над температурите преди индустриализацията. Въпросът е с колко градуса ще надвишим тази цел.

---

*Веднъж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните* [*скорошни новини от различни сфери на науката*](https://www.toest.bg/tag/science-news/) *и обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.*