> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Наследството на минералните бани – общо благо, но не съвсем - URL: https://www.toest.bg/nasledstvoto-na-mineralnite-bani/ - Published: 2022-07-22T21:02:03.000Z - Updated: 2023-01-09T13:58:55.000Z - Author: Слава Савова - Tags: общество, културно наследство, обзор, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *В условията на все по-чести водни и енергийни кризи се очаква управлението на минералните води и свързаната с тях инфраструктура да е приоритетно за държавните и местните политики. Скорошни събития в България обаче подсказват, че това богатство ще става все по-малко достъпно, а управлението му – без гражданско участие.* *Как можем да опазим материалното и нематериалното наследство, свързано с минералните води, в условия на сложна политическа и икономическа обстановка? Как може да бъде възстановен и запазен достъпът до инфраструктурите за лечение и отдих и има ли примери, които да следваме?* --- ### 8 от 9 вида минерални води в един град! Но… без достъп до тях През 2007 г. Столичната община изготвя [Стратегия](https://www.toest.bg/content/files/FileBrowser/File.pdf) за използване на потенциала от минерални води и земна топлина (геотермална енергия). В съпътстващата [карта](https://www.toest.bg/content/files/FileBrowser/File.pdf) са отбелязани локациите на над 30 планирани обекта – минерални бани, балнеоложки центрове, градски и крайпътни плажове. Днес, 15 години по-късно, актуална карта на работещите съоръжения би съдържала един-единствен обект – банята в Панчарево, ако не броим импровизираната къпалня в село Железница, поддържана с усилията на доброволци. В страната достъпът до минералните води може да се опише като прогресивно изчезващ. Голяма част от все още работещите бани и балнеосанаториуми се намират в аварийно състояние, а най-старите бански постройки са попаднали в полезрението на регионални стратегии за развитие на туризма. Някогашната балнеолечебница при Бургаските минерални бани днес е [музей](http://www.aquae-calidae.com/bg/), в който новоизваяни мраморни курни се пълнят с „усещане за вода“ под формата на прожекция в синьо. Този привидно безобиден пример се появява на фона на конфликти за правото на достъп до ограничения ресурс, които рядко се решават в полза на [обществения интерес](https://www.vesti.bg/bulgaria/shte-presyhne-li-vodata-za-bolnicata-v-pavel-bania-6099828). ### Спасение отвън или решение „отдолу нагоре“ Прехвърлянето на управлението на публична собственост и ресурси в ръцете на частни инвеститори е все още най-често предписваният „лек“ в условията на несвършващ Преход. Несигурната икономическа обстановка и ограничените средства, с които разполагат общините, са обичайният аргумент за „освобождаването“ от публична собственост. Но възможни ли са други подходи и какви са те? Румънската гражданска инициатива [*Herculane Project*](https://herculaneproject.ro/en) развива дейността си в сходна на България среда, а както [разбираме](https://bnr.bg/post/101681920) от Оана Кирила – архитект и основател на проекта, трудностите, с които се бори екипът ѝ, в някои случаи са значително по-сериозни от тези, които познаваме тук. *Herculane Project* е иницииран от неправителствената организация[*Locus Association*](https://herculaneproject.ro/en/team/) през 2017 г. с две обективни цели: възстановяването на емблематичната [баня „Нептун“](https://herculaneproject.ro/en/reactivation-of-the-neptun-baths/) и оживяването на историческия център на балнеокурорта [Байле Херкулане](https://herculaneproject.ro/en/social-and-cultural-reactivation-of-the-resort/), който се намира в Югозападна Румъния. Баня „Нептун“ е завършена през 1886 г. по проект на унгарския архитект Алпар Игнат след провеждането на архитектурен конкурс. В нея са на разположение 70 индивидуални бани, 10 каменни басейна, сауни и стаи за инхалация. Тя е част от стария курортен град Байле Херкулане – комплекс от малки хотели, вили, казино и други балнеолечебни постройки. Новата част на курорта започва да се развива през 70-те години на миналия век, когато е построен втори градски център заедно със съвременни хотели и балнеолечебна и изследователска инфраструктура. Днес новият град, без градоустройствен план, е обект на хаотични архитектурни намеси, които бързо променят облика му. В Румъния, подобно на България, балнеологичната инфраструктура започва да запада след 1989 г. Според Оана Кирила основната причина е приватизацията на държавните имоти, в която държавата е губеща, а голяма част от сделките се оказват обект на корупционни практики. Състоянието на рушащата се баня „Нептун“ също е резултат от тези продължаващи няколко десетилетия процеси – общината е собственик на сградата, но не притежава земята, върху която е построена тя, а термалният извор е даден на концесия на трето лице. Банята е [изоставена](https://tuda.xyz/baile-herculane/) от 30 години насам. В развитието на курорта в последно време са замесени интересите на високопоставени политици, много от които впоследствие се оказват на подсъдимата скамейка. Румънският политик и бизнесмен Йосиф Армаш е осъден за злоупотреба със служебно положение, за създаване и ръководене на организирана престъпна група и за присвояване и изкуствено фалиране на курорта Байле Херкулане, като е нанесъл щети за близо 30 млн. евро. ![© Heiko Probst](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/8-Neptune-Baths-photo-by-Heiko-Probst.jpg) © Heiko Probst ![© Heiko Probst](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/7-Neptune-Baths-photo-by-Heiko-Probst.jpg) © Heiko Probst ![© Heiko Probst](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/6-Neptune-Baths-photo-by-Heiko-Probst.jpg) © Heiko Probst ![© Heiko Probst](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/5-Neptune-Baths-photo-by-Heiko-Probst.jpg) © Heiko Probst ![© Danu Alex](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/2-Neptune-Baths-photo-by-Danu-Alex.jpg) © Danu Alex Работата на *Herculane Project* е затруднена и от честите смени на правителствата – в рамките на пет години на активистите от *Locus Association* им се налага да работят с пет различни министри на културата, което често означава започване отначало. Оана Кирила описва процеса като бавен и труден най-вече заради законовите пречки, свързани със собствеността на имота. Сградата е недвижима културна ценност от най-висока степен (обявена през 1980 г.), но неизяснените взаимоотношения между собствениците възпрепятстват и държавните инвестиции, и кандидатстването за европейско финансиране. Въпреки този невъзможен сбор от обстоятелства *Locus Association* стартира своята инициативапреди пет години и успява да набере дарения на стойност 90 000 евро за спасително укрепване на сградата на баня „Нептун“. Проектът ангажира и местната общност, и посетителите на града, а чрез летни училища за опазване на архитектурното наследство активистите започват да подготвят младо поколение от специалисти, за които се надяват да допринесат към опазването на емблематичната сграда в бъдеще. ![Баня „Нептун“ – преди и след © Herculane Project](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/10-Before-and-after-photo-Herculane-Project.jpg) Баня „Нептун“ – преди и след © Herculane Project ![Баня „Нептун“ – преди и след © Herculane Project](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/9-Before-and-after-photo-Herculane-Project.jpg) Баня „Нептун“ – преди и след © Herculane Project ![Лятно архитектурно училище при баня „Нептун“, Байле Херкулане © Herculane Project](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/07/Summer-School-photo-by-Herculane-Project.jpg) Лятно архитектурно училище при баня „Нептун“, Байле Херкулане © Herculane Project В момента състоянието на сградата все още е аварийно, а тази година тя влезе в списъка на [седемте най-застрашени обекта на културното наследство в Европа](http://7mostendangered.eu/sites/neptune-baths-baile-herculane-romania/) – инициатива, стартирана през 2013 г. от [*Europa Nostra*](https://7mostendangered.eu/about/) заедно с Института на Европейската инвестиционна банка и Съвета на Европейската банка за развитие. Активистите от *Locus Association* вече търсят подкрепа за следващата си цел – провеждането на международен архитектурен конкурс, който да осигури възможно най-добрия експертен потенциал за възстановяването на баня „Нептун“. Според Оана Кирила проектът ще бъде успешен тогава, когато в него се включат три основни участници – държавата, частните инвеститори и гражданите, като нито един от тях не може да бъде заменен в процеса. ### Градските бани принадлежат на града Два европейски примера за успешно управление на минерални бани водят към едно съвсем просто решение – запазване на общинската собственост. [Общинските бани в Страсбург](https://www.bainsmunicipauxdestrasbourg.fr) отварят врати след обновяването им през есента на 2021 г. Проектът е възложен след конкурс на студио [*Chatillon architectes*](https://www.chatillonarchitectes.com/en/portfolio/bains-municipaux-de-strasbourg/) и е реализиран в рамките на три години. Сградата на минералните бани е собственост на град Страсбург, възлагането и контролът върху реализацията на проекта се осъществява от общинската компания *Société publique locale (SPL) des Deux-Rives*, а оператор е специализираната в управлението на спортни обекти *Equalia*, със сключен договор за период от 9 години. Стойността на проекта възлиза на 33,5 млн. евро, а основните услуги се запазват на същите цени и след обновяването на баните, с билети, започващи от 1,50 евро на посещение. Друг добър пример са баните в Будапеща, които се стопанисват от общинската компания *Budapest Gyógyfürdői és Hévizei ZRT*. Те преминават под управлението на Общината още в средата на XIX век, а през 1933 г. собствеността им е окончателно консолидирана под името „Термални бани и медицински извори на столичния град Будапеща“. Днес компанията се грижи за [12 обекта](https://www.spasbudapest.com/baths), най-старите от които са османски постройки, датиращи от XVI век. В последната година преди пандемията – 2019-та, в периода между януари и март, баните са посетени от близо 1 млн. души, а приходите за същия период възлизат на 12 млн. евро, които остават в града. ### „София – бански и климатически център“ Това заглавие в сп. „Сердика“ от 1947 г. ни напомня за вече позабравени общи блага, които обаче са били важна част от благоустрояването на столицата. По това време в града работят минералните бани в Княжево, Горна баня, Овча купел, Банкя, Лозенец, Панчарево, Железница – и разбира се, Централната баня в София. Минералните бани в България в повечето случаи са общинска собственост – едно добро условие за тяхното бъдещо възстановяване, което обаче е поставено под въпрос заради [неудачни концесионни процедури](https://stolica.bg/raion-ovcha-kupel/ideen-proekt-za-200-000-leva-shte-se-izgotvi-za-banyata-v-gorna-banya) или предоставянето им за ползване за [други цели](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/01/31/3121844%5Fmineralnata%5Fbania%5Fv%5Fovcha%5Fkupel%5Fshte%5Fbude%5Fchast%5Fot/). Към момента в Столична община работи [един-единствен експерт](https://nag.sofia.bg/Pages/Render/852) в областта на минералните води. Минералните бани и извори на града обаче имат нужда от ясна дългосрочна стратегия, каквато може да бъде изготвена от мултидисциплинарен екип в рамките на специално създадено за целта общинско предприятие. С наближаването на местните избори минералните извори и възстановяването на баните несъмнено ще бъдат използвани за уплътняване на политическия дебат. Въпросът е дали сме съгласни бъдещето на споделеното ни наследство да бъде отново обект на фрагментирани предизборни решения, или на добре обмислена стратегия, в чийто център е действително общественият интерес.