> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Намерени в превода
- URL: https://www.toest.bg/namereni-v-prevoda/
- Published: 2023-10-19T09:45:52.000Z
- Updated: 2025-09-26T22:52:28.000Z
- Description: Приносител, превозвач или предател? Или може би майстор на чеверме? Що за дейност извършва човек, който ни превежда от език в език? Екатерина Петрова пуска думата „превод“ в етимологическата центрофуга, докато свят ни се завие, и то на няколко езика.
- Author: Екатерина Петрова
- Tags: От дума на дума, превод

[Последния път](https://www.toest.bg/you-say-tomatl-i-say-domat/) завършихме със свети Йероним, сега ще започнем с него. Познат и като Йероним Блажени, светецът е най-известен с превода си на Библията от гръцки и еврейски на латински език, наречен Вулгата *(Vulgata)*, с придружаващите го преводачески коментари, както и с множеството си други писания по преводачески теми. Заради тези свои дейности свети Йероним се смята за патрон и покровител на преводачите, а на 30 септември (деня на смъртта му през 420 г.) се чества Международният ден на превода.

И въпреки че септември вече е зад нас, 

#### за превода – и преводачите! – си заслужава да се говори по-често, а не само по официални поводи.

В този текст, поне първоначално, ще подходим към превода съвсем буквално в опит да проследим етимологията на думата в различни езици. А сякаш като олицетворение на дейността, която обозначава, самото проследяване се оказва доста сложно и главозамайващо оплетено*.*

Освен чисто езиково, вглеждането в разнопосочните етимологии на думата „превод“ е любопитно и защото разкрива широкия спектър от разбирания за това в какво всъщност се състои дейността на преводачите. С други думи, 

#### самите понятия, които обозначават превода, може да се разглеждат като метафори – преводът като пре-веждане, пре-местване, пре-насяне, пре-обръщане, а дори и като бродиране и чеверме.

По някаква причина иначе доста обширният Български етимологичен речник на БАН не включва думата „превод“, а другите речници, с които се консултирах, не съдържат етимологичните ѝ тълкувания. Затова не ни остава друго, освен да предположим, че българската дума споделя сходна етимология с руския си еквивалент. Той(„перевод“)е образуван от глагола „переводѝть“, чийто корен произлиза от праславянската *\*voditi*, а тя на свой ред – от праиндоевропейската *\*wodʰéyeti*, с корен *\*wedʰ-* (‘водя’)**¹** *.*

Макар и с различен корен, идеята за превода като „водене през“ съществува и в еквивалентните думи на романските езици – френската *traduction,* испанската *traducción*, италианската *traduzione* произлизат от латинската *transducere*:от *trans* (‘през’) *\+ ducere* (‘водя’)*.*

Отделна теория, която освен леко съмнителна е и доста изкушаваща – особено за преводачи, които смятат заниманията си за ювелирно изкуство, – обяснява етимологията на думата „превод“ в сърбохърватския като свързана с „превести“, чийто праславянски корен *\*vęzti* означава „везам, бродирам, шия“.

На други славянски езици, например украински и чешки, думата за „превод“ – съответно „переклад“ и *překlad –* е съставена от корен, произлизащ от праславянската дума *\*ložiti,* която пък идва от праиндоевропейската *\*logʰ-éye-ti*, тоест „слагам, полагам, поставям“.

Идеята за формирането на немската *Übersetzung* и скандинавските *översättning*, *oversættelse*, *oversettelse* (съответно на шведки, датски и норвежки) е подобна, макар че всички те произлизат от прагерманския корен *\*satjaną*, който също означава „поставям“.

На унгарски преводът е известен като *fordítás*, което се смята, че произлиза от прауралския корен *\*pürke- (\*pᴕrγɜ-)*, тоест „въртя, обръщам”. Идеята за въртене се открива и в турския, където – както научих от едно [интервю](https://azcheta.com/kak-prevezhdash-aziz-tash/) с преводача Азиз Шакир-Таш – думата за „превод“ (*çeviri*) споделя общ корен с „чеверме“.

В различните начини на формиране на думата на различните езици, разбира се, няма нищо необичайно. Тези различия обаче създават сериозни предизвикателства за същинския процес на превод, особено когато е важно смисловият заряд на корена от оригинала да се съхрани.

Преди време например, докато работех по текст на преводачката Василена Мирчева, посветен на баща ѝ Красимир Мирчев и озаглавен [„Баща ми преводачът“](https://icu-bg.com/product/bashtite-ne-si-otivat/), ми се наложи да преведа следните две изречения: „Баща ми е *преводач*, така пише на визитката му. Баща ми е от хората, които ще те *преведат* през пяната на дните, без да те лъжат, че ще излезеш оттам окъпан, но ще те научи да се гмуркаш за съкровища по дъното.“

В моя превод на английски, за съжаление, връзката между „преводач“ и „ще те преведат“ – които аз съм превела като *translator* и *will carry you through* – става почти изцяло незабележима. Загубата е налице, въпреки че английският превод също отразява етимологията на думата, формирана чрез представката *trans* (‘през’) и корен, произлизащ от латинското *latus* (минало причастие на *ferre*, тоест „нося, понасям”).

#### Заниманието с художествен превод постоянно води до такъв тип загуби, поради което преводачите често биват обвинявани в предателство. 

Понякога обаче боговете на превода (или може би самият свети Йероним) са благосклонни и се случва така, че определен израз или фраза съвсем гладко и без усилия преминават от един език в друг – дори и когато тези езици не са близки.

Крилатата фраза *„traduttore, traditore“* е идеален пример за това: първоначално появила се като определение от гневни италианци за (според тях нескопосаните) френски преводачи на Данте, тя – благодарение на споделения префикс между двете думи – в голяма степен запазва благозвучието си и на други, дори и далечни на италианския езици.

Английската *„translator, traitor“* например е почти толкова алитеративна колкото италианската, а даже и българската „преводач, предател“ притежава известна доза мелодичност. На унгарски, в опит да се запази алитерацията, фразата понякога се предава по-свободно като *„fordítás: ferdítés“*, тоест „превод: изкривяване“.

Нещата стават още по-оплетени, когато вземем предвид и различните видове превод, които на български обикновено се обозначават доста прозаично като „писмен“ и „устен“, но в много други езици за тези дейности – както и за преводачите, които ги извършват – съществуват съвсем отделни думи.

Два примера ни разкриват любопитни етимологии: на немски писменият преводач се нарича *Übersetzer*, а устният – *Dolmetscher*, докато на шведски тези думи са съответно *översättare* и *tolk*. Както вече споменах, и в двата случая думите за писмен превод имат общ корен, означаващ „поставям“. Думите за устния обаче се различават. За немската *Dolmetscher* се смята, че е заимствана от праславянската *\*tъlmačь* (оцеляла и на български като остарялата „тълмач“),която на свой ред произлиза от пратюркската *\*til*, означаващ „език“ и в двата смисъла на думата. (Полската дума за преводач – *tłumacz*, споделя същия произход.)

Скандинавската дума за устен преводач – *tolk*, също – доста изненадващо! – има праславянски произход: думата *\*tъlkъ* (това е коренът и на съвременния глагол „тълкувам“), а тя от своя страна произлиза от праиндоевропейската *\*telkʷ-* и е сродна със санскритската तर्क(*tarka*, ‘предположение’), латинскaта *loquor* (‘говоря’) и староирландските *do·tluchethar* (‘питам’) и *ad·tluchedar* (‘благодаря’).

На английски и френски, докато писменият преводач се нарича *translator*/*traducteur*, устният е познат като *interpreter*/*interprète*. Втората двойка думи произлиза от латинската *interpres* ‘агент, брокер, обяснител, посредник’, която от своя страна е формирана от *inter* (‘между’) и *pres*, смята се, за корен на *pretium* (‘цена’) и се предполага, че е свързана със старогръцката *φράζειν* (*phrázein* ‘посочвам, показвам, обяснявам, декларирам, говоря’), от която произлизат и *φραδή* (*phradḗ* ‘разбиране, знание’) и *φράσις* (*phrásis* ‘фраза, израз, говор’).

Думата *φράσις* *(phrásis)* служи и като корен на гръцката дума за „(писмен) превод“: *μετάφραση* *(metáfrasi)*. Както е известно, този термин е навлязъл и в други езици с леко изменено значение**²**.

#### Сега се замислям, че ако гръцката дума за „превод“ беше формирана по модела на английската – на базата на корена „нося, понасям“ – тя щеше да звучи като *μεταφορά* *(metaforá)*. 

Освен като познатото ни стилистично средство в реториката, *μεταφορά* на гръцки също така означава чисто и просто „транспорт“*.* A етимологично погледнато, думата „транспорт“ – от латински, *trans* (‘през’) + *portare* (‘нося’) – се оказва нещо като калка, тоест буквален превод на „превод“.

Ето как в края на краищата се оказва, че преводът неизбежно е и пренос(ен). И въпреки първоначалните ми намерения да пиша по темата съвсем буквално, все пак достигнахме метафоричното – и то буквално.

Като голям застъпник на духа пред буквата свети Йероним със сигурност би одобрил.

**1** Смята се, че праиндоевропейската *\*wedʰ-,* освен на думата „водя“ и нейните сродни думи на другите славянски езици, е първоизточникът и на английските *wed* (‘венчавам’) и *wage* (‘водя, провеждам’, обикновено в комбинация с „война“).  
  
**2** Терминът „метафраза“ е навлязъл и в други езици, в които се използва като обозначение на буквален превод, тоест пренасяне на текста дума по дума и ред по ред, а също така и на превода на поезия в проза. Tова, с други думи, е вид превод, който свети Йероним не би одобрил. С право той се запитва: „Каква е ползата да се гони буквата, да се спори за грешките на пишещия или за хронологията, когато много ясно е казано, че буквата убива, а духът животвори.“

*В рубриката* [*„От дума на дума“*](https://www.toest.bg/tag/ot-duma-na-duma/) *Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.*