> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # На второ четене: „Развалината“ от Ендре Кукорели - URL: https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-razvalinata-endre-kukorelly/ - Published: 2022-02-18T22:01:48.000Z - Updated: 2023-01-19T10:46:03.000Z - Author: Стефан Иванов - Tags: На второ четене, книги, #wp, #wp-post, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? [„На второ четене“](https://www.toest.bg/tag/na-vtoro-chetene/) е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма [Читателски клуб „Тоест“](https://www.toest.bg/club/). Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.* --- ### [„Развалината. История на комунизЪма“ от Ендре Кукорели](https://ergobooks.eu/books/razvalinata-istoriya-na-komunizama-ot-endre-kukoreli/) *превод от унгарски Стефка Хрусанова, изд. „Ерго“, 2012* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2022/02/Razvalinata.jpg)](https://ergobooks.eu/books/razvalinata-istoriya-na-komunizama-ot-endre-kukoreli/) Без предварително да съм планирал да стане така, дочетох книгата на 1 февруари, Деня за почит на жертвите на комунизма в България. Изненадах се от съвпадението. Неприятно съвпадение е и фактът, че руската армия продължава да стои на границата с Украйна и сякаш очаква Годо, а унгарският министър-председател Орбан открито подкрепя политиката на Путин. Не само в литературата, а и в живота някои парчета от пъзела се напасват по странен и често пъти брутален начин. Сетих се за [думите на полския интелектуалец Адам Михник](https://litvestnik.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0/%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D0%BA%D1%80/), произнесени на конференция в София преди почти осем години: > … в Полша създадохме дефиниция за агресия. Какво е агресия? Агресия е, когато една страна напада друга страна без съгласието на Съветския съюз. \[…\] Повече няма какво да кажа. В днешно време основната мисъл е да отваряме границите, а не да ги местим. „Развалината“ е третата книга на Кукорели на български и е особен роман, който свободно смесва мемоара и есето. Към финала унгарският писател го определя като „аз-роман“, в който той разказва за „комунизъма“ (грешката присъства и в оригиналното заглавие и е преведена уместно) от личната си позиция на човек и читател. Кукорели има интересна биография. Освен че е поет, прозаик, преподавател по творческо писане, той участва във футболния отбор на унгарските писатели, станали европейски шампиони през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат от листата на новосъздадената партия *LMP* (*Lehet Más a Politika* – „Възможна е и друга политика“), но след две години се отказва от депутатското си място. Тогава е издадена „Развалината“ в България. Безусловно твърдя, че това е ценна книга. Със своите 220 страници, поне за мен, тя е най-кратката, конкретна и концентрирана, лична и непосредствена, но също така исторически и интелектуално издържана книга за комунизма в страните от Източна Европа, която съм чел. Освен това е смешна, стилово цапната в устата, хич не си поплюва. Достойнство е, че запазва мярата и не е едноизмерно обвинителна или вулгарна. Морално и естетически все още липсва (отново – поне за мен) такъв български роман, а мисля, че е болезнено необходим. Кукорели качва читателя на бързо и вълнуващо лунапарково влакче. Първите спирки са от семейната история – детството му, песните за диктатори и трудови подвизи в детската градина и как коледната звезда за прекалено дълго време се превръща в червена идеологическа петолъчка. Маршрутът продължава през изчерпателно анализирани цитати от предтечите и пророците на Октомврийската революция – Достоевски, Бакунин, Кропоткин, Нечаев, Маркс и Енгелс. Стига се и до стахановските подвизи и как работата за три дни се свършва за три часа. Не е прескочено и клинченето от празници и манифестации. Не е заобиколен лъжливият, дървен и тъп език на официалните идеолози в СССР и Унгария, в чиято сърцевина се е разпрострял могъщ и откровен нонсенс. Позволявам си такива квалификации, защото и днес чуваме сходен политически жаргон, който е главно шум и няма нищо общо с каквото и да е от смислената част на езика. Кукорели не е спестил и преживяванията от „свободното време“, което всъщност е организирано и подредено така, че да не остава никакво свободно време. Дори и през летните ваканции и в детските лагери. Изчерпателен е и за безкрайната учебна, всекидневна, телевизионна, сексуална, потребителска и въобще всякаква и всевъзможна скука, нищета и монотонност, от която всички се опитват да избягат по свой си начин. Едни – като станат верни и цинични партийци и другари с привилегии. А други, макар и по-открити или честни и също да не вярват в „светлото бъдеще“, се опитват да се впишат в контекста в името на житейското оцеляване. Трябва да се отбележи, че авторът не си спестява и самообвиненията. От един момент нататък, след забележителния си престой в казармата, Кукорели редовно пътува до СССР и противопоставя наблюденията си на тези на западните писатели и интелектуалци, защитавали режима след революцията – Бретон, Жид, Барбюс, Жионо, Кьостлер, Арагон, Брехт, Батай, Казандзакис и Малро. Той с почуда се пита дали наистина са вярвали в това, което са писали. С такава почуда се пита и как френските интелектуалци от 1968-ма с лекота са ставали маоисти. Как не са видели или усетили очевидното. От многото подходящ материал това е най-краткият, ясен и подходящ цитат, който подбрах за представяне или припомняне на „комунизъма“, уж продължил до 1989 г.: > … едни хора убиваха други, унижаваха и осакатяваха, ограбваха ги, лишаваха ги от времето им, прогонваха ги от мястото им, убиваха надеждата в тях. Разбира се, не е подмината и 1956-та. Не може да се подминат спонтанният революционен бунт срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика: > Също така рядко се случва толкова бързо, направо от нищото, нацията да се надигне. Рядко се случва в отегчените от сериозни и несериозни беди, уморени, изплашени и разпръснати милиони да се създаде онази определена национална идентичност, която се нарича поемане на отговорност. Изведнъж водата престава да тече спокойно към устието и скъсва дигата. Увереност, съставена от отделни незнания, от липсата на мисъл, от неосмисленост, която вече не е вяра и надежда, не е прост копнеж, а осъществяване. През 1956 г. авторът е бил все още дете и звукът на изстрелите се смесвал с приказките, които майка му четяла. Покривът на вилата им до Будапеща бил покрит с насмолен картон; със същия насмолен картон органите на властта опаковали и хората, след като ги обесели: > Говореше се, че ги погребвали с лицето надолу. Не вярвам. Би било прекалено сатанинско, някак си мрачно романтично, с лицето надолу, онези не могат да измислят такова нещо. Защо в крайна сметка е важна и нужна тази книга точно днес? Защото припомнянето винаги е необходимо. Такъв е занаятът на писателя – да пази и съхранява. Даже и да става въпрос за събития и периоди, които са неописуеми или невъобразими и от които ти се иска да отвърнеш поглед. И защото винаги ще има и такива, които се възползват от това тази памет да я няма: > Мислеха, че това парче земя не съществува. Че не съществува полето на убитите хора. Че не съществува нито този парцел, нито това гробище. Че не съществува тази Унгария. Но и тази България съществува. Волята за памет се смесва и с друга – с волята за солидарност: > Не вярвам, че в това блато, в състоянието на радикална забрава, може да има друго решение, освен солидарността. Поне толкова. Солидарността е безпринципна. За щастие. Принципите идват много по-късно. \[…\] Не трябва, не бива да се сърдим на предателите. Не е възможно. Който се сърди, нищо не разбира. Но трябва да разберем, че те са се отказали от нещо основно и за това си плащат скъпо. \[…\] Почти е достатъчно, че те са научили за себе си, после ще искат да се освободят. Странно е, че не искат. Страшно е, че не се разграничават от себе си, това е най-страшното. Страшният символ на забравата. Най-страшна е забравата. Повече няма какво да кажа. --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на *„Ерго“*, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).